Алемански немски (Alemannisch): диалектна група на горногерманския език

Алеманският немски език (на алемански: Alemannisch) е група диалекти от горногерманския клон на германското езиково семейство. Говори се от около десет милиона души в шест държави, сред които Южна Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Лихтенщайн и Италия. В Швейцария понякога се нарича швейцарски немски.

За разлика от много други езикови общности, алеманският немски е предимно говорим; за него няма единна, официална ортография. В писмен вид често се използват спорадични и диалектно-специфични правописни системи, а за официални и образователни цели в регионите, където се говори, се използва стандартният немски език.

Разпространение

  • В Южна Германия: предимно в Баден-Вюртемберг и в някои части на Бавария (например областта Алгой и Швабия).
  • В Швейцария: голяма част от немскоезичните кантони говори алемански диалекти; в ежедневието швейцарците често използват местните варианти вместо стандартния немски.
  • Във Франция: в регионa Елзас (Алзас) се говори т.нар. ельзаски (Elsässisch), който е нискоалемански диалект.
  • В Австрия: в провинция Форарлберг (Vorarlberg) се говорят алемански диалекти.
  • В Лихтенщайн: официално немскоезичната популация говори алемански диалекти.
  • В Италия: съществуват малки общности (главно валзерски колонии) в Алпите и в долините на северна Италия (Аоста, части от Пиемонт и Ломбардия), които говорят валзерски алемански говори.

Вътрешна класификация

Алеманските диалекти формално се разделят на няколко основни групи, сред които:

  • Швабски (Schwäbisch) — разпространен в Швабия и прилежащи области.
  • Нискоалемански (Low Alemannic) — включва говори от северната част на алеманския ареал, например някои алзаски варианти и говори в Баден.
  • Високоалемански (High Alemannic) — много от швейцарските диалекти попадат тук.
  • Най-високоалемански (Highest Alemannic) — планински говори в Алпите, включително валзерските говори.
  • Валзерски (Walser) — група диалекти, разпространени в разпръснати алпийски общности в Италия, Швейцария и части на Австрия.

Езикови особености

  • Алеманският демонстрира силно развитие на високонемската консонантна промяна (High German consonant shift), което го отличава от долногерманските диалекти.
  • Произношението и фонологията варират значително: звукови промени, намаляване или загуба на крайни -en в инфинитивите, сливане и редукция на безударни срички.
  • Морфологията показва различни начини за образуване на множествено число, използване на уменьшителни наставки (в швейцарските говори често -li) и специфични лични форми на глаголите.
  • Синтаксисът и лексиката съдържат множество регионални архаизми и заемки, а в някои случаи изреченията се различават от стандартния немски по позицията на спомагателните глаголи и частиците.

Писмена форма и културен статус

Въпреки че не съществува унифицирана официална правописна система, алеманските диалекти имат богата устна и частично писмена традиция: местни народни песни, разкази, театрални постановки и съвременна интернет-комуникация често използват диалектните варианти. В Швейцария и в някои региони алеманските говори имат силен културен статус и се използват активно в ежедневието и в медии за местна аудитория, докато стандартният немски остава езикът на образованието, администрацията и официалната комуникация.

Взаимноразбираемост и социолингвистика

Нивото на взаимноразбираемост с другите немски варианти зависи от конкретния диалект: някои нискоалемански форми са относително лесно разбираеми за немскоговорящите от други региони, докато най-високоалеманските и валзерските говори могат да бъдат трудни за разбиране. Социално, говоренето на алемански често се възприема като маркер на регионална идентичност; в някои среди употребата му носи положителни коннотации на близост и традиция, в други — може да бъде разглеждано като по-малко подходящо в официални контексти.

Заключение

Алеманският немски представлява сложна и разнообразна група диалекти с богата устна култура и силна регионална роля в алпийско-централна Европа. Макар да няма централизирана писмена норма, диалектите продължават да бъдат жив език на ежедневието за много общности и важен компонент на местната идентичност.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява алеманският немски език?


О: Алеманският немски език е група диалекти от горногерманския клон на германското езиково семейство.

В: Колко души говорят алемански немски?


О: Говори се от около десет милиона души в Южна Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Лихтенщайн и Италия.

В: Как се нарича алеманският немски в Швейцария?


О: В Швейцария той понякога се нарича швейцарски немски.

В: Как се нарича алеманският немски в Елзас?


О: В Елзас езикът обикновено се нарича елзаски.

Въпрос: Къде се говори алемански немски извън района на неговото разпространение?


О: Алеманският немски се говори в село Zădăreni в Румъния, в окръзите Амиш от стария ред в окръзите Адамс и Алън в САЩ и в Colonia Tovar във Венецуела.

В: Какви са бернските диалекти на алеманския немски?


О: Бернските диалекти са стабилни и се говорят от около 5 % от всички амиши (15 000 души) в Съединените щати.

В: Има ли фиксиран правопис на алеманския немски език?


О: Не, за разлика от други езици, алеманският немски е само говорим език; за него няма фиксирана ортография.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3