Азбука

Азбуки

Изглежда, че идеята за азбука - писменост, основана изцяло на звуци - е била копирана и адаптирана към много различни езици. Въпреки че нито една азбука не пасва идеално на съответния език, те са достатъчно гъвкави, за да паснат приблизително на всеки език. Азбуката е уникално изобретение. ^p12

Римската азбука, кирилицата и някои други произлизат от древногръцката азбука, която датира от около 1100-800 г. пр.н.е.^p167 Гръцката азбука вероятно е разработена на базата на финикийската писменост, която се появява малко по-рано и има някои сходни форми на буквите.

Финикийците говорели семитски език, който обикновено се нарича ханаански. Семитската група езици включва арабски, малтийски, иврит, както и арамейски - езикът, говорен от Исус. Не знаем много за начина, по който е възникнала идеята за азбуката, но финикийците, които са били търговски народ, са измислили букви, които са били адаптирани от ранните гърци, за да създадат своята азбука. Единствената голяма разлика е, че финикийската писменост не е имала чисти гласни. Арабската писменост има гласни, които могат да бъдат или да не бъдат показани чрез диакритични знаци (малки знаци над или под линията). В най-старите ръкописи на Куаран няма диакритични знаци. Израелските деца до около трети клас използват текстове на иврит с добавени гласни "точки". ^p89

Нито една древна писменост, независимо дали е азбучна или не, не е имала чисти гласни преди гърците. Гръцката азбука дори има две гласни (Ета и Епсилон) за "е" и две (Омега и Омикрон) за "о", за да се разграничат дългите и късите звуци. Изглежда, че както финикийското изобретение, така и гръцката адаптация са били внимателно обмислени, но не са запазени подробности за двата процеса.

Семитските писмености очевидно произлизат от протосинаитската писменост, от която са известни само 31 надписа (плюс 17 съмнителни). Някои изследователи смятат, че първоизточникът на тази писменост е египетската йератична писменост, в която към края на Средното царство (около 1900 г. пр. Хр.) са добавени някои азбучни знаци за представяне на съгласните на чужди имена. По това време египетската дейност в Синай е в разгара си. Подобна идея е била предложена много години по-рано.

Калиграфия и илюстрация от XIII век

Кратък списък на азбуките

Списък на азбуките и примери за езиците, за които се използват:

• Протосинаитска писменост
• Финикийска азбука, използвана в древна Финикия.
• Гръцка азбука, използвана за гръцки
• Римска азбука (или латинска азбука), най-често използвана днес
• Арабска азбука, използвана за арабски, урду и персийски
• иврит, използвана за иврит, ладино (само в Израел) и идиш
• Деванагари, използван за много езици на Индия
• Кирилица, базирана на гръцката азбука, използвана за руски и български език
• Hangul, използван за корейски език
• Етиопски

Други системи за писане

Други системи за писане не използват букви, но (поне частично) представят звуци. Например, много системи представят срички. В миналото такива писмени системи са били използвани от много култури, но днес те се използват почти само от езиците, които се говорят в Азия. Сричкописът е система за писане, която е подобна на азбука. Сричковата азбука използва един символ за обозначаване на всяка сричка на думата, вместо по един символ за всяка буква от думата. Например при слогария се използва един символ за означаване на сричката "ga", вместо две букви от азбуката "g" и "a".

• В японския език се използва комбинация от китайската писменост (канджи) и два сричкови езика, наречени хирагана и катакана. В съвременния японски език често се използва и ромаджи, което е японската сричкова азбука, написана на латиница.
• В миналото корейците са използвали китайската писменост, но са създали своя собствена азбука, наречена хангъл.

Първоначално, 1200 г. пр.н.е., по времето на династията Шан, китайските йероглифи са били предимно "пиктографски", като са се използвали картинки за изобразяване на думи или идеи. Сега само 1 % от китайските йероглифи са пиктографски.^p97 97 % от съвременните йероглифи са SP йероглифи. Те представляват двойка символи, единият от които е за значение (семантика), а другият - за произношение.^p99 В много случаи частите P и S са обединени в един общ символ.
Китайският език не е един говорим език, а много, но за всички се използва една и съща писмена система. Тази писмена система е била реформирана многократно.

Свързани страници

• Писане