Азбука — система за писане, букви и история на латиницата

Азбуката е система за писане - списък от символи за писане. Основните символи в азбуката се наричат букви. В азбуката всяка буква е символ за звук или свързани с него звуци. За да работи азбуката по-добре, в помощ на читателя са още знаци: препинателни знаци, интервали, стандартна посока на четене и т.н.

Името alphabet идва от Алеф и Бет - първите две букви от финикийската азбука.

Тази статия е написана с латинската азбука (или латиницата). Тя е използвана за първи път в Древен Рим за писане на латински език. Много езици използват латиницата: тя е най-използваната азбука днес.

Какво представлява азбуката

В общ смисъл, азбука е набор от букви подредени в определен ред. Всяка буква обикновено представлява един или няколко звука (фонеми) на говоримия език. Азбуките улесняват записването, четенето, сортирането и съхранението на словесна информация.

Видове системи за писане

• Азбуки (алфавити) — всяка буква обозначава главно отделни звукове (напр. латинската, кирилицата).
• Абджади — писмени системи, в които основно се записват съгласните; гласните или се отбелязват с допълнителни знаци (напр. класическите форми на арабската и ивритската писменост).
• Абугиди — сричкови системи, в които основните знаци представляват съгласни с прилепени гласови маркери (напр. деванагари за хинди).
• Силлабари — всеки знак представлява сричка (напр. японските хирагана и катакана).
• Логографски системи — знаците означават думи или морфеми (напр. китайските йероглифи).

Структура и свойства на азбуките

Азбуките имат няколко характерни елемента:

• Брой букви: варира значително — от няколко десетки до над сто в зависимост от езика и използваните диакритики.
• Главни и малки букви: повечето азбуки имат варианти за малки и главни букви (примерно латиница и кирилица).
• Азбучен ред: фиксиран ред, използван за сортиране и индексиране (напр. A–Z в английския).
• Посока на четене: най-често отляво надясно (латиница, кирилица), но има и отдясно наляво (арабска, иврит) и исторически варианти като бустропедон.
• Съответствие звук–знак: при някои езици е близко до фонематично (напр. фински), при други има много изключения (напр. английски).

Кратка история на латиницата

Латинската азбука произлиза от по-стари писмени системи. Накратко: финикийската азбука (абджад) повлияя върху гръцката, която от своя страна беше адаптирана от етруските и след това от римляните; така възниква ранната латинска писменост. Името на азбуката идва от първите две букви на финикийската/семитска система — Алеф и Бет, както беше споменато.

През вековете латиницата преминава през промени:

• въвеждане и оформяне на отделни букви и форми (включително разделяне на графеми за гласни и съгласни);
• добавяне на букви за нуждите на различни езици — например латинската система първоначално е имала по-малко букви, а през Средновековието и Новото време се появяват J, U и W като отделени форми от I и V;
• разширяване чрез диакритични знаци и допълнителни букви за представяне на специфични звуци при езиците на Европа, Африка, Америка и Азия;
• разпространение по света чрез културни контакти, религия, колонизация, наука и технологии.

Днес латиницата има много национални варианти и стандарти. В дигиталната епоха основната латинска азбука е включена в кодови стандарти като ASCII (основната латинска таблица), различни ISO стандарти и универсалния Unicode, което позволява коректно показване на букви и диакритики в компютрите и интернет.

Еволюция на отделни букви (общи бележки)

• Преди класическата латиница някои графеми са имали различни форми и фонетична стойност.
• Буквата G е отделена, за да се различава звукът /g/ от /k/ (ранно разделяне в латинската писменост).
• В средновековната латиница I и V се използват както за гласните, така и за съгласните; по-късно те се развиват в J и U (а W възниква като "двойно V/W" за германски звуци).

Азбука и съвременни предизвикателства

Много езици адаптират латиницата по различни начини: чрез допълнителни букви, диакритики или диграфи. Това води до богатство от национални ортографии, но и до предизвикателства при стандартизацията, транслитерация и дигиталната поддръжка. В същото време латиницата остава основа за международни системи за обозначаване (напр. научни имена, латинска транскрипция на имена и топоними).

Разлика между латиница и кирилица

В много славянски езици, включително българския, основната писменост е кирилицата. Латиницата обаче е широко използвана в международната комуникация, технологии и науки. Двете азбуки имат различен произход и развитие, но служат за същата основна цел — представяне на говорния език в писмена форма.

Ако искате, мога да добавя списък с основните букви на латиницата (английски вариант — 26 букви), примери за национални варианти (френски, немски, полски, турски и т.н.) или кратка хронология на важни промени в латинската писменост.

Азбуки

Изглежда, че идеята за азбука - писменост, основана изцяло на звуци - е била копирана и адаптирана към много различни езици. Въпреки че нито една азбука не пасва идеално на съответния език, те са достатъчно гъвкави, за да паснат приблизително на всеки език. Азбуката е уникално изобретение. ^p12

Римската азбука, кирилицата и някои други произлизат от древногръцката азбука, която датира от около 1100-800 г. пр.н.е.^p167 Гръцката азбука вероятно е разработена на базата на финикийската писменост, която се появява малко по-рано и има някои сходни форми на буквите.

Финикийците говорели семитски език, който обикновено се нарича ханаански. Семитската група езици включва арабски, малтийски, иврит, както и арамейски - езикът, говорен от Исус. Не знаем много за начина, по който е възникнала идеята за азбуката, но финикийците, които са били търговски народ, са измислили букви, които са били адаптирани от ранните гърци, за да създадат своята азбука. Единствената голяма разлика е, че финикийската писменост не е имала чисти гласни. Арабската писменост има гласни, които могат да бъдат или да не бъдат показани чрез диакритични знаци (малки знаци над или под линията). В най-старите ръкописи на Куаран няма диакритични знаци. Израелските деца до около трети клас използват текстове на иврит с добавени гласни "точки". ^p89

Нито една древна писменост, независимо дали е азбучна или не, не е имала чисти гласни преди гърците. Гръцката азбука дори има две гласни (Ета и Епсилон) за "е" и две (Омега и Омикрон) за "о", за да се разграничат дългите и късите звуци. Изглежда, че както финикийското изобретение, така и гръцката адаптация са били внимателно обмислени, но не са запазени подробности за двата процеса.

Семитските писмености очевидно произлизат от протосинаитската писменост, от която са известни само 31 надписа (плюс 17 съмнителни). Някои изследователи смятат, че първоизточникът на тази писменост е египетската йератична писменост, в която към края на Средното царство (около 1900 г. пр. Хр.) са добавени някои азбучни знаци за представяне на съгласните на чужди имена. По това време египетската дейност в Синай е в разгара си. Подобна идея е била предложена много години по-рано.

Калиграфия и илюстрация от XIII век

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е азбука?

В: Как пунктуационните знаци, интервалите и стандартната посока на четене помагат на читателя в азбуката?

В: Какъв е произходът на думата азбука?

В: Какво представлява римската азбука и за какво се използва?

В: Как се наричат символите в азбуката?

В: Какво представлява всяка буква в азбуката?

В: Как повече знаци помагат за по-доброто функциониране на азбуката?

Търсене по буква