Катакана: японска сричкова писменост, използвана за заимствани думи
Катакана (カタカナ) е японска писменост, която се използва за писане на думи, заимствани от други езици. Тя е по-лесна за четене от канджи (картинния метод, базиран на китайските йероглифи). След като се усвоят 46-те символа катакана, читателят знае как да ги произнася.
Катакана и хирагана са сричкотворни знаци. На английски език се използват буквите от азбуката. В повечето думи всяка буква означава част от звука (фонема). В сричковия език всеки символ означава сричка. Например: на английски език пишем "Wagamama": всяка от осемте букви означава звук: "W-a-g-a-m-a-m-a". Но ако думата "Wagamama" се раздели на срички, ще има четири срички (блокове от звукове): Ва-га-ма-ма. На катакана тя се изписва с четири символа: ワガママ.
Хирагана работи по същия начин, но символите са различни. Катакана е може би малко по-лесна за научаване от хирагана, защото символите са по-прости и по-"квадратни". Заедно Катакана и Хирагана се наричат "Кана".
Произход и развитие
Катакана произлиза от древната практика man'yōgana — използване на китайски йероглифи за изписване на японски срички. В периода Хейан учени и монаси опростяват части от тези йероглифи, за да създадат отделни фонетични знаци; така се появяват както хирагана, така и катакана. Първоначално катакана се е използвала най-вече за бележки, гласови редове и граматични маркери, а с течение на времето придобива съвременните си функции — предимно за чужди думи и специфични изрази.
Основни елементи и модификации
- Базови знаци: Стандартната катакана съдържа 46 основни знака (срички), които съответстват на комбинации от съгласни и гласни.
- Диакритични знаци (濁音/半濁音): Малки отметки (゛ dakuten и ゜ handakuten) променят звученето на някои съгласни — напр. カ → ガ, ハ → パ.
- Малки kana (ゃ, ゅ, ょ): Комбинирани със съгласни образуват двусричкови звукови групи като キャ (kya), シュ (shu), チョ (cho).
- Сокувон (ッ): Малката つ (съкратена) указва двойно съгласно произнасяне (съкратена пауза) като в カット (katto = cut).
- Чоон (ー): Тиреобразният знак за удължаване на гласната (дълъг звук) — напр. コーヒー (кохии = coffee).
- Морален „н“ (ン): Отделен знак за носова съгласна, аналог на звука /n/ или /ɴ/ в края на сричка.
Как катакана предава чужди звуци
Японската фонология не включва всички чужди звукове, затова катакана използва комбинации и модификации за адаптиране на чужди думи:
- Вместо "ti" често се пише ティ (тi) — напр. ティー (tea, Ти/тиː).
- "Fa" и други редки комбинации се представят чрез フ + малка ア/ィ/ェ/ォ: ファ (fa), フィ (fi), フォ (fo).
- Звукът "v" понякога се изписва като ヴ (+ гласова модификация) — напр. ヴァイオリン (violin), макар че исторически се е използвало バイオリン.
- Дългите гласни се отбелязват с ー или чрез последователност от гласни: コンピューター (computer) показва удължаване на звуците.
Кога се използва катакана
- За чужди/заимствани думи (ガソリン, コンピュータ).
- За чужди имена и географски наименования (ジョン, ロンドン).
- За ономатопея и звукоподражание (ドキドキ = сърцебиене, ゴロゴロ = гърмящ звук или мързеливо лежане).
- За научни и биологични названия (особено латински транслитерации или имена на видове в масмедиите).
- За технически термини, фирмени марки, рекламни акценти и за удебеляване/акцент в текст (подобно на курсив/удебелен шрифт).
Писане, четене и технически детайли
Катакана се пише с определен ред на щрихите, който улеснява разпознаването и краснописа (важно при изучаване). В съвременния текст катакана може да бъде представена в пълен (full-width) или половин широчина (half-width) вариант в дигитални шрифтове.
В Unicode блокът за катакана е U+30A0–U+30FF; съществува и диапазон за half-width katakana U+FF65–FF9F. За въвеждане на катакана на компютър/смартфон обикновено се използва японска IME (input method editor), която превключва между латиница, хирагана и катакана.
Съвети за учене
- Започнете с 46-те основни знака и научете произношението на всяка сричка.
- Добавете диакритичните знаци и малките kana, за да можете да четете повечето заемки.
- Тренирайте чрез четене на менюта, етикети и реклами — там катакана е най-често срещана.
- Използвайте картончета (flashcards), приложения и писане на ръка, за да усвоите и реда на щрихите.
Резюме: Катакана е сричкова японска писменост, специално приспособена за предаване на чужди думи, звукови ефекти, имена и научни термини. След познаването на основните знаци и техните модификации, четенето и писането на заимствани думи става удобно и предсказуемо.
Таблица на катакана
Това е таблица с основните удари на катакана. В първата таблица са показани основните удари на катакана (знаците с червени букви до тях днес вече не се използват).
| гласни | yōon | ||||||
| ア a | イ i | ウ u | エ e | オ o | ャ да | ュ yu | ョ yo |
| カ ka | キ ки | ク ku | ケ ке | コ ко | キャ kya | キュ kyu | キョ kyo |
| サ sa | シ shi | ス su | セ се | ソ така | シャ sha | シュ shu | ショ sho |
| タ та | チ chi | ツ tsu | テ те | ト към | チャ cha | チュ chu | チョ cho |
| ナ на | ニ ni | ヌ nu | ネ не | ノ не | ニャ nya | ニュ nyu | ニョ nyo |
| ハ ха | ヒ hi | フ hu, fu | ヘ той | ホ хо | ヒャ hya | ヒュ hyu | ヒョ hyo |
| マ ma | ミ ми | ム mu | メ мен | モ mo | ミャ mya | ミュ my | ミョ myo |
| ヤ да | ユ yu | ヨ yo | |||||
| ラ ra | リ ri | ル ru | レ re | ロ ro | リャ rya | リュ ryu | リョ ryo |
| ワ wa | (ヰ) wi | (ヱ) ние | ヲ wo | ||||
| ン n | |||||||
| ガ ga | ギ gi | グ gu | ゲ ge | ゴ go | ギャ gya | ギュ gyu | ギョ gyo |
| за | ジ ji | ズ zu | ゼ ze | ゾ zo | ジャ ja | ジュ ju | ジョ jo |
| ダ да | ヂ (dji) | ヅ (dzu) | デ де | ド направи | ヂャ (ja) | ヂュ (ju) | ヂョ (jo) |
| バ ba | ビ би | ブ bu | ベ be | ボ bo | ビャ по | ビュ byu | ビョ byo |
| パ па | ピ pi | プ pu | ペ pe | ポ по | ピャ pya | ピュ pyu | ピョ pyo |
| Тъй като днес японският език заимства толкова много чужди думи, те са измислили няколко допълнителни символа катакана, за да помогнат за записването на звуците, които японският език няма: | |||||||
| イェ ye | |||||||
| ウィ wi | ウェ ние | ウォ wo | |||||
| (ヷ) va | (ヸ) vi | ヴ vu | (ヹ) ve | (ヺ) vo | |||
| ヴァ va | ヴィ vi | ヴェ ve | ヴォ vo | ヴャ vya | ヴュ vyu | ヴョ vyo | |
| シェ тя | |||||||
| ジェ je | |||||||
| チェ che | |||||||
| ティ ti | トゥ tu | テュ tyu | |||||
| ディ di | ドゥ du | デュ dyu | |||||
| ツァ tsa | ツィ tsi | ツェ tse | ツォ tso | ||||
| ファ fa | フィ fi | フェ fe | フォ fo | フュ fyu | |||
От първата таблица се вижда, че има 46 основни символа (горе вляво, първите пет колони, от "a" до "wa"). Дифтонгите (гласни, които преминават от един звук в друг) трябва да се изписват с допълнителен символ с дребен шрифт. Например: звукът "му" в нашата дума "музика" звучи като "миу", затова се изписва ミュ (ми+ю). Така думата "мюзикъл" (като в мюзикъл на сцена) се изписва: ミュージカル. Дългата гласна се показва в катакана с тире, наречено "choon" (ー).
Как се използва катакана
Катакана се използва за изписване на думи, които са заимствани от други езици, или за изписване на чужди имена и имена на държави. Например Америка се пише с アメリカ.
Невинаги ни е лесно да разпознаем тези думи, тъй като в японския език няма някои от звуковете, които използваме в английския. Това означава, че японците трябва да намерят други начини да произнасят и пишат думата. Например: думата "кафе" се пише コーヒー (koo-hii). Понякога думата се съкращава и по друг начин: "телевизия" се пише като テレビ (произнася се "те-ре-би").
Понякога е невъзможно да се покаже разликата между две чужди думи, напр. ラーラー може да се изпише като "Лара" или "Лала" (както в "Телетъбис"). Японците имат само един звук, който е някъде между нашите "р" и "л".
В японския език съгласна винаги е последвана от гласна. Думите или сричките не могат да завършват на съгласна (с изключение на n или m), затова японците добавят допълнителна гласна. "Ски" (като в "ски") става "суки" (スキ), а "музикален", както видяхме, става "мюуджикару" (ミュージカル).
Катакана се използва и за омофонични думи, като например "ding", за придаване на важност на думите или за научни имена, като например имената на птиците. Понякога изреченията в книгите или карикатурите могат да бъдат написани на катакана, за да се покаже, че някой говори с чужд акцент. Често се използва за изписване на имената на японските компании, например Suzuki се изписва като スズキ, а Toyota - като トヨタ.
Малкото "цу" ッ, наречено "сокуон", показва това, което бихме написали като двойна съгласна, напр. английската дума "bed" се използва на японски за легло в западен стил. Тя се произнася "beddo" и се пише ベッド. Букватаッ прави гласната "д" кратка.
Умението да се четат йероглифите катакана е полезно за разчитане на някои от надписите в Япония или на менютата в ресторантите.
Японските изречения обикновено се пишат със смесица от катакана, хирагана и канджи, например: 私はアメリカ人です (Watashi wa amerikajin desu: Аз съм американец). Тук "amerika" е написано на катакана, "Watashi"(私) и окончанието "jin"(人) са написани на канджи, а "desu" (Аз съм) е на хирагана.
Бележка под линия
- ↑ Това се отнася за съвременната ъглова катакана (カタカナ)
Въпроси и отговори
В: Какво е катакана?
О: Катакана е японска писменост, която се използва за писане на думи, заимствани от други езици.
В: Колко символа има в писмеността катакана?
О: Има 46 символа катакана.
Въпрос: Какво е сравнението между английската азбука и сричковия език?
О: В английския език използваме букви от азбуката и всяка буква означава част от звук (фонема). В сричковия език всеки символ означава сричка.
В: Какво е хирагана?
О: Хирагана е друг вид японска писменост, която работи по същия начин като катакана, но с предимно различни символи.
Въпрос: Катакана и Хирагана считат ли се за кана?
О: Да, заедно те се наричат "Кана".
В: По-лесно ли е да се научи Катакана или Хирагана?
О: Може би е по-лесно да се научи Катакана, защото символите са по-прости и по-"квадратни" от тези в Хирагана.
В: Как се произнасят думите, написани на Катакана?
О: След като бъдат научени 46-те символа на катакана, читателят знае как да ги произнася.
