Китайска логограма

Писане

Китайските йероглифи са вид логограми - писмени символи, които представят думи вместо звуци. Повечето по-ранни китайски йероглифи са пиктограми, които представляват прости картинки, използвани за означаване на някакво нещо или идея. Днес много малко от съвременните китайски йероглифи са чисти пиктограми, а представляват комбинация от два или повече прости йероглифа, известни също като радикали. Въпреки че много радикали и йероглифи показват значението на дадена дума, не всички от тях се вписват точно в това описание. Понякога радикал или дори цял йероглиф сам по себе си подсказва произношението на думата, а не нейното значение.

За да обяснят по-добре различните цели и видове съществуващи китайски йероглифи, китайските учени са разделили китайските йероглифи на шест категории, известни като liushu (六书 / 六書), буквално преведени като Шестте книги. Шестте вида китайски йероглифи са:

• Пиктограми, xiàng xÍng (象形): знаци, които използват обикновена картинка или един радикал, които директно представят конкретни съществителни, като лица, места и неща. Примерите включват:

• Прости идеограми, zhǐ shì (指事): знаци, които използват един радикал, за да представят абстрактни съществителни, като идеи и абстракции. Примерите включват:

• Сложни идеограми, huì yì (会意), или знаци, които използват повече от един радикал, за да представят по-сложни идеи или абстракции. Примерите включват:

• Йероглифи за фонетична заемка, jiǎ jiè (假借), или йероглифи, които заемат радикал от други йероглифи, защото звучат подобно, а не защото имат същото значение. Те се наричат ребуси или картинки/букви/числа/символи, които се използват за представяне на дума със същото произношение. Например някой записва изречението "Ще се видим довечера" като "⊙ L C U 2nite". Понякога за оригиналната дума се прави нов символ, за да няма объркване между различните думи.

Примери за думи, използващи фонетични знаци, които са често срещани в съвременния свят, са имената на държави, като например Канада, което на китайски се произнася Jiānádà (加拿大). Докато третият йероглиф 大 dà, който има значение "голям/голям/голяма", изглежда добре описва Канада, тъй като тя е голяма страна, първите два йероглифа 加 jiā, който означава "добавям", и 拿 ná, който означава "вземам", нямат очевидна връзка с Канада. Следователно може спокойно да се каже, че тези знаци са избрани само защото произношението на всеки от тях звучи подобно на сричките от английското име на страната.

• Семантично-фонетичните съединения, xíng shēng (形声), са йероглифи, които имат поне един радикал, който подсказва значението на думата, и поне един радикал, който подсказва произношението на думата. Повечето китайски йероглифи са от този вид. Например йероглифът 媽 / 妈 mā означава майка, а йероглифът е съставен от 2 радикала: 女 и 馬 / 马. Семантичният радикал 女 означава жена / женски / момиче, тъй като значението на думата е свързано с радикала, и въпреки че значението на фонетичния радикал 馬 / 马 mǎ има малко общо със значението на думата, ако изобщо има такова, той звучи подобно на думата 媽 / 妈 mā， затова се използва, за да помогне на читателя да запомни произношението на думата. Други примери включват:

• Трансформирани роднински знаци, zhuan zhu (转注), или знаци, които някога са били различни начини за изписване на други знаци, но по-късно са придобили различно значение.

Никой не знае колко точно са китайските йероглифи, но най-големите китайски речници изброяват около 50 000 йероглифа, въпреки че повечето от тях са само варианти на други йероглифи, срещани в много стари текстове. Например йероглифът 回 (huí) е изписан и като варианти на йероглифите 迴，廻，囬，逥，廽，и 囘, въпреки че повечето китайци познават и използват само варианта 回. Проучванията в Китай показват, че обикновено в ежедневието се използват от три до четири хиляди йероглифа, така че спокойно може да се каже, че някой трябва да знае от три до четири хиляди йероглифа, за да бъде функционално грамотен на китайски език или да може да чете ежедневни текстове без сериозни проблеми.

Йероглифите са вид графичен език, много по-различен от езиците, които използват азбука, като например английския. Правилният начин да ги различаваме е да запомним структурата и значението на всеки йероглиф, а не произношението, тъй като между значението и структурата на йероглифите има много тясна връзка. Пример: 房(къща)=户+方. 房 е символ за произнасяне на форма. 户 е за форма, а 方 е за произношение. 户 означава "врата". 房 означава "Човек живее зад врата". 方 произношението е fang, а тонът е 1, а с тонален знак се пише като fāng. 房 произношението също е fang, но тонът е 2, а с тонален знак се пише като fáng.

Китайски йероглифи на други езици

Китайските йероглифи се използват за писане на други езици.

Все още има много китайски йероглифи, които се използват в японския и корейския език. Обикновено образователното ниво на японеца се определя от броя на китайските йероглифи, които той разбира. Макар че в днешно време корейците пишат предимно на хангъл - местната корейска азбука, хората са установили, че някои значения не могат да бъдат изразени ясно само с хангъл, затова се налага да използват китайски йероглифи като бележка със скоба. Преди 1446 г. корейският народ е използвал само китайски йероглифи.

На японски език те се наричат канджи. Канджи могат да се използват за писане както на местни японски думи, така и на китайски заемки. В японската писменост се използва комбинация от канджи и две системи кана. Канджи се използват предимно за показване на значението на дадена дума, докато хирагана и катакана са сричкотворни системи, които показват произношението на японските думи. И двете писмени системи се използват често при писане на японски език.

На корейски език те се наричат ханджа. През по-голямата част от корейската история ханджа е единствената писмена система, която повечето грамотни корейци познават. Въпреки че хангул е изобретен през 1446 г., той се използва само от простолюдието, но не и от правителството, докато Корея не получава независимост от Япония. В днешно време повечето корейци пишат предимно на хангъл. В Северна Корея хората пишат почти изцяло на хангъл, след като Ким Ир Сен премахва ханджа от корейския език. В Южна Корея хората пишат предимно на хангъл, а в някои случаи пишат и ханджа. Ханджа почти никога не се използва за писане на местни корейски думи. За тези думи корейците обикновено ги изписват просто с хангъл. Ханджа обикновено се използва само за записване на китайски заемки и обикновено само когато значението на заемката не е очевидно въз основа на контекста.

На виетнамски те се наричат chữNôm. Много китайски заемки са използвани във виетнамския език, особено в старата виетнамска литература. Въпреки че виетнамците използват много китайски йероглифи, те също така измислят десетки хиляди свои собствени йероглифи, за да пишат виетнамски думи. Радикалите, използвани в chữ Nôm, обикновено са били смесица от значенията и произношенията на думите.

Свързани страници

• Опростени китайски йероглифи
• Традиционни китайски йероглифи
• Wade-Giles - система за романизация, използвана за писане на китайски език с помощта на латинската азбука