Китайско-японската лексика, японските думи на китайска основа или канго (канджи: 漢語, хирагана: かんご) са заемки от китайския език в японския. Макар двата езика да не са генетично свързани — китайският е сино-тибетски език, а японският е езиков изолат — влиянието на китайския върху японския е силно и многопластово. Китайските заеми са оставили траен отпечатък върху фонологията и върху речника на японския език, както и върху начина на писане с канджи.

Какво представляват канго

Канго обхващат голям брой думи — най-вече абстрактни, идеографски и образователни термини, както и множество съставни думи (композити). Много от тези думи са въведени заедно с китайската писменост и с будизма в Япония още от VI—VIII век. С течение на вековете в японския са навлезли множество китайски понятия и наименования чрез различни исторически вълни на заимстване.

Форми на адаптация и четения

Китайските заемки в японския обикновено влизат в две основни форми: като заемни звучения (音読み, on’yomi) и като местни преводи/четения (訓読み, kun’yomi). При on’yomi японският език адаптира китайската фонология към своя слогов/морален тип, което е довело до няколко исторически групи на четения — например go-on, kan-on и tō-on (различни вълни на заимстване от различни диалекти на китайския). Освен това са възникнали и kan’yō-on — неправилно или популярно установени четения.

Влияние върху звуковата система

Внасянето на китайски думи е довело до промени в допустимите сричкови структури в японския. Преди тези контакти японските думи (наричани ямато котоба или ваго) са имали предимно отворени срички — т.е. завършващи на гласна (напр. катана (канджи: 刀, хирагана: かたな) или шиноби (канджи/хирагана: 忍び, хирагана: しのび)).

Китайските заеми позволяват и появата на затворени срички (завършващи на съгласна), дълги гласни и удвоени съгласни, които се реализират чрез японския морален разпад. Типични примери са:

  • san (канджи: 三, хирагана: さん) — показва морофонологичното приспособяване на китайския край‑сонант;
  • gakkō (канджи: 学校, хирагана: がっこう) — пример за удвоена съгласна (促音, малко つ) и дълга гласна;
  • nō (канджи: 能, хирагана: のう) — дълга гласна в резултат на адаптацията на китайско срично окончание.

Отбелязано е и появата на морфеми и фонеми (като мораичния назален /ん/), които са свързани с начина, по който китайските финални съгласни са били интегрирани в японската система.

Правопис, значение и употреба

Много китайски думи са влезли в японския именно като канджи — и затова до днес повечето научни, административни и абстрактни термини в японския са изградени от канджи-композити. Същевременно някои думи, които звучат „китайски“ в писмен вид, могат в разговорния японски да имат различни нюанси и специализации.

Има и случаи на атеджи — използване на канджи за звукова транскрипция или поради семантична близост, без думата реално да е китайски заем. Пример е думата udon, която в писмен вид понякога се среща с канджи като 饂飩, но това е по-скоро писмено средство (атеджи), отколкото пряк показател за китайски произход.

Канго като един от трите основни източника

Канго е един от трите основни източника на съвременния японски речник, наред с местните японски думи — ямато котоба (или ваго) — и с gairaigo (канджи: 外来語, хирагана: がいらいご) — заемки от езици извън китайския, особено масово навлезли през модерната епоха (напр. думи от английски след Втората световна война).

Заключение

Канго са ключова част от японския език: те обогатяват речника, формират термини в науката, администрацията и културата, и оказват трайно влияние върху фонологичната и писмената система. Разбирането на канго и на начина, по който японският е адаптирал китайските звучения и знаци, помага както при изучаването на японски език, така и при историко-лингвистичните изследвания на връзките между японския и китайския.