Канго — китайските заемки в японския език: произход, форма и влияние
Изследвайте канго — китайските заемки в японския: произход, фонетика, граматични форми и културно влияние върху речника и писмеността.
Китайско-японската лексика, японските думи на китайска основа или канго (канджи: 漢語, хирагана: かんご) са заемки от китайския език в японския. Макар двата езика да не са генетично свързани — китайският е сино-тибетски език, а японският е езиков изолат — влиянието на китайския върху японския е силно и многопластово. Китайските заеми са оставили траен отпечатък върху фонологията и върху речника на японския език, както и върху начина на писане с канджи.
Какво представляват канго
Канго обхващат голям брой думи — най-вече абстрактни, идеографски и образователни термини, както и множество съставни думи (композити). Много от тези думи са въведени заедно с китайската писменост и с будизма в Япония още от VI—VIII век. С течение на вековете в японския са навлезли множество китайски понятия и наименования чрез различни исторически вълни на заимстване.
Форми на адаптация и четения
Китайските заемки в японския обикновено влизат в две основни форми: като заемни звучения (音読み, on’yomi) и като местни преводи/четения (訓読み, kun’yomi). При on’yomi японският език адаптира китайската фонология към своя слогов/морален тип, което е довело до няколко исторически групи на четения — например go-on, kan-on и tō-on (различни вълни на заимстване от различни диалекти на китайския). Освен това са възникнали и kan’yō-on — неправилно или популярно установени четения.
Влияние върху звуковата система
Внасянето на китайски думи е довело до промени в допустимите сричкови структури в японския. Преди тези контакти японските думи (наричани ямато котоба или ваго) са имали предимно отворени срички — т.е. завършващи на гласна (напр. катана (канджи: 刀, хирагана: かたな) или шиноби (канджи/хирагана: 忍び, хирагана: しのび)).
Китайските заеми позволяват и появата на затворени срички (завършващи на съгласна), дълги гласни и удвоени съгласни, които се реализират чрез японския морален разпад. Типични примери са:
- san (канджи: 三, хирагана: さん) — показва морофонологичното приспособяване на китайския край‑сонант;
- gakkō (канджи: 学校, хирагана: がっこう) — пример за удвоена съгласна (促音, малко つ) и дълга гласна;
- nō (канджи: 能, хирагана: のう) — дълга гласна в резултат на адаптацията на китайско срично окончание.
Отбелязано е и появата на морфеми и фонеми (като мораичния назален /ん/), които са свързани с начина, по който китайските финални съгласни са били интегрирани в японската система.
Правопис, значение и употреба
Много китайски думи са влезли в японския именно като канджи — и затова до днес повечето научни, административни и абстрактни термини в японския са изградени от канджи-композити. Същевременно някои думи, които звучат „китайски“ в писмен вид, могат в разговорния японски да имат различни нюанси и специализации.
Има и случаи на атеджи — използване на канджи за звукова транскрипция или поради семантична близост, без думата реално да е китайски заем. Пример е думата udon, която в писмен вид понякога се среща с канджи като 饂飩, но това е по-скоро писмено средство (атеджи), отколкото пряк показател за китайски произход.
Канго като един от трите основни източника
Канго е един от трите основни източника на съвременния японски речник, наред с местните японски думи — ямато котоба (или ваго) — и с gairaigo (канджи: 外来語, хирагана: がいらいご) — заемки от езици извън китайския, особено масово навлезли през модерната епоха (напр. думи от английски след Втората световна война).
Заключение
Канго са ключова част от японския език: те обогатяват речника, формират термини в науката, администрацията и културата, и оказват трайно влияние върху фонологичната и писмената система. Разбирането на канго и на начина, по който японският е адаптирал китайските звучения и знаци, помага както при изучаването на японски език, така и при историко-лингвистичните изследвания на връзките между японския и китайския.
Китайски заемки в японски срещу френски и латински заемки в английски
Твърди се, че около 60-70% от японските думи идват от китайски. Подобно на френския и латинския език в английския, китайските заемки се използват за създаване на официална лексика и технически термини в японския език. Например, докато родните думи в английския език са "moon" (луна) и "horse" (кон), латинските термини "luna" (луна) и "equus" (кон) се използват за създаване на технически термини като "лунен календар" - календар, който се основава на луната, и "конна наука" - наука за конете. По подобен начин родната японска дума за кон е uma (канджи: 馬, хирагана: うま), докато китайският термин е ba (канджи:馬, хирагана: ば), който се използва в термини като баша (канджи:馬車, хирагана: ばしゃ, значение: конска каруца), jōba (канджи:乗馬, хирагана: じょうば, значение: конска езда) и gunba (канджи:軍馬, хирагана: ぐんば, значение: боен кон).
Повечето китайски заемки са съществителни имена и често се състоят от повече от един канджи (китайски йероглифи, използвани в японския език). Повечето канджи имат два различни вида произношение - on'yomi (произношението на заетите от китайски канджи) и kun'yomi (родното произношение на японските думи, които използват канджи). Думите Yamato kotoba използват kun'yomi на канджи. Докато японците обикновено използват kun'yomi за думи само от едно канджи, като 火 (on'yomi: ka, със значение: огън), което се произнася hi, и 山 (on'yomi: san, -zan, със значение: Когато съберете двете канджи, 火山, думата няма да се произнесе от техните kun'yomi като hiyama, а ще се произнесе от техните on'yomi като kazan, което в сложната дума огън+гора означава "вулкан".
Части на речта на китайско-японски език
Въпреки че повечето китайски заемки в японския език са съществителни, те могат да се използват и за глаголи, прилагателни и наречия. Въпреки че повечето глаголи в японския език са местни японски думи, китайските заемки могат да се превърнат в глаголи, като се използва формата -suru. Например китайската заемка kinshi (канджи: 禁止, хирагана:きんし) е съществително име, което означава "забрана" или "забранявам", но ако добавите -suru след това, както в kinshi-suru (канджи и хирагана: 禁止する, само в хирагана: きんしする), то се превръща в глагол, който означава "забранявам" или "забранявам". Също така от съществителните имена могат да се образуват прилагателни имена, като към тях се добави суфиксът -теки (的). Например, докато думата shikaku (канджи: 視覚, хирагана: しかく) е съществително, което означава "зрение" или "чувство за зрение", добавянето на -teki след това я превръща в думата shikaku-teki (канджи:視覚的, хирагана: しかくてき), която е прилагателно, означаващо "визуален".
Китайско-японска лексика, създадена в Япония
Въпреки че канджи е китайско изобретение, японците също са създали много думи на китайска основа, които са били възприети в китайския език. Тези думи се наричат wasei-kango (канджи: 和製漢語, хирагана: わせいかんご), което означава "създадени от японците китайски думи". Много от тези думи описват неща, които са уникално японски, като например Shintō (канджи:神道, хирагана: しんとう), dōjō (канджи:道場, хирагана:どうじょう), Bushidō (kanji:武士道, hiragana:ぶしどう), matcha (kanji:抹茶, hiragana:まっちゃ) и seppuku (kanji:切腹, hiragana:せっぷく).
Тъй като Япония е първата източноазиатска страна, която се модернизира, японците са първите хора в Източна Азия, които се запознават с нови технологии и области на обучение, и следователно са първите, които развиват китайски имена за такива неща, като телефон (denwa, kanji:電話, хирагана: でんわ), наука (кагаку, канджи:科学, хирагана:かがく) и философия (тецугаку, канджи:哲学, хирагана: てつがく), като всеки от тези термини е възприет на китайски като diànhuà, kēxué и zhéxué в същия ред. Това явление се нарича презаимстване.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява синоично-японската лексика?
О: Китайско-японската лексика се отнася до китайските заемки в японския език.
В: Как са свързани китайският и японският език?
О: Китайският е сино-тибетски език, докато японският е изолиран език, което означава, че няма известни езици, свързани с него.
В: Какво влияние оказва китайският език върху японския?
О: Китайският език е оказал голямо влияние върху японския и е повлиял на много негови части, включително на фонологията (начина на организиране на звуковете) и речника.
В: Как се е отразило въвеждането на китайски думи в японския език върху сричките?
О: Въвеждането на китайските думи в японския език е позволило думите да имат затворени срички (срички, завършващи на съгласна), дълги гласни и дълги съгласни. Преди това сричките в японските думи имаха само отворени срички (думи, които завършват на гласна).
Въпрос: Кои са трите основни източника на японските думи?
О: Трите основни източника на японските думи са китайско-японската лексика, yamato kotoba (известна също като wago), или местни японски думи, и gairaigo, или заемки, заимствани от езици, различни от китайския (особено от английския след Втората световна война).
Въпрос: Какво означава "wago"?
О: Wago е друг термин за yamato kotoba, който се отнася за местни японски думи.
обискирам