Луна

Фази

Тъй като Луната е кръгла, половината от нея се осветява от Слънцето. Докато обикаля около Земята, понякога страната, която хората на Земята виждат, е ярко осветена. Друг път само малка част от страната, която виждаме, е осветена. Това се дължи на факта, че Луната не излъчва собствена светлина. Хората виждат само частите, които се осветяват от слънчевата светлина. Тези различни етапи се наричат фази на Луната.

На Луната са ѝ необходими около 29,53 дни (29 дни, 12 часа и 44 минути), за да завърши цикъла от голяма и ярка до малка и слаба и отново голяма и ярка. Фазата, в която Луната преминава между Земята и Слънцето, се нарича новолуние. Следващата фаза на Луната се нарича "нарастващ полумесец", последвана от "първа четвърт", "нарастващ глиган", а след това до пълнолуние. Пълнолуние настъпва, когато Луната и Слънцето се намират на противоположните страни на Земята. Докато Луната продължава да се движи по своята орбита, тя се превръща в "намаляващ гибос", "трета четвърт", "намаляващ полумесец" и накрая отново в новолуние. Хората са използвали Луната за измерване на времето. Един месец е приблизително равен по време на един лунен цикъл.

Луната винаги показва една и съща страна на Земята. Астрономите наричат това явление приливната блокировка. Това означава, че половината от нея никога не може да се види от Земята. Страната, обърната към Земята, се нарича далечна или тъмна страна на Луната, въпреки че Слънцето я осветява - просто никога не я виждаме осветена.

Фазите на Луната

Фази

Тъй като Луната е кръгла, половината от нея се осветява от Слънцето. Докато обикаля около Земята, понякога страната, която хората на Земята виждат, е ярко осветена. Друг път само малка част от страната, която виждаме, е осветена. Това се дължи на факта, че Луната не излъчва собствена светлина. Хората виждат само частите, които се осветяват от слънчевата светлина. Тези различни етапи се наричат фази на Луната.

На Луната са ѝ необходими около 29,53 дни (29 дни, 12 часа и 44 минути), за да завърши цикъла от голяма и ярка до малка и слаба и отново голяма и ярка. Фазата, в която Луната преминава между Земята и Слънцето, се нарича новолуние. Следващата фаза на Луната се нарича "нарастващ полумесец", последвана от "първа четвърт", "нарастващ глиган", а след това до пълнолуние. Пълнолуние настъпва, когато Луната и Слънцето се намират на противоположните страни на Земята. Докато Луната продължава да се движи по своята орбита, тя се превръща в "намаляващ гибос", "трета четвърт", "намаляващ полумесец" и накрая отново в новолуние. Хората са използвали Луната за измерване на времето. Един месец е приблизително равен по време на един лунен цикъл.

Луната винаги показва една и съща страна на Земята. Астрономите наричат това явление приливната блокировка. Това означава, че половината от нея никога не може да се види от Земята. Страната, обърната към Земята, се нарича далечна или тъмна страна на Луната, въпреки че Слънцето я осветява - просто никога не я виждаме осветена.

Фазите на Луната

История на изследването на Луната

Преди хората да стъпят на Луната, САЩ и СССР изпратиха роботи на Луната. Тези роботи обикаляха около Луната или кацаха на нейната повърхност. Роботите бяха първите създадени от човека обекти, които се докоснаха до Луната.

На 21 юли 1969 г. хората най-накрая кацат на Луната. Астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин кацнаха с лунния си кораб ("Орел") на повърхността на Луната. След това, докато половината свят го гледаше по телевизията, Армстронг слезе по стълбата на "Орела" и беше първият човек, докоснал Луната, като каза: "Това е една малка стъпка за човека, един огромен скок за човечеството".

Въпреки че следите им са оставени на Луната много отдавна, вероятно те все още са там, тъй като там няма вятър или дъжд, което прави ерозията изключително бавна. Отпечатъците не се запълват или изглаждат.

Още хора кацат на Луната между 1969 и 1972 г., когато я посещава последният космически кораб "Аполо 17". Юджийн Чернан от "Аполо 17" е последният човек, докоснал Луната.

Бъз Олдрин стои на Луната през 1969 г.

История на изследването на Луната

Преди хората да стъпят на Луната, САЩ и СССР изпратиха роботи на Луната. Тези роботи обикаляха около Луната или кацаха на нейната повърхност. Роботите бяха първите създадени от човека обекти, които се докоснаха до Луната.

На 21 юли 1969 г. хората най-накрая кацат на Луната. Астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин кацнаха с лунния си кораб ("Орел") на повърхността на Луната. След това, докато половината свят го гледаше по телевизията, Армстронг слезе по стълбата на "Орела" и беше първият човек, докоснал Луната, като каза: "Това е една малка стъпка за човека, един огромен скок за човечеството".

Въпреки че следите им са оставени на Луната много отдавна, вероятно те все още са там, тъй като там няма вятър или дъжд, което прави ерозията изключително бавна. Отпечатъците не се запълват или изглаждат.

Още хора кацат на Луната между 1969 и 1972 г., когато я посещава последният космически кораб "Аполо 17". Юджийн Чернан от "Аполо 17" е последният човек, докоснал Луната.

Бъз Олдрин стои на Луната през 1969 г.

Характеристики

Тъй като е по-малка, Луната има по-малка гравитация от Земята (само 1/6 от тази на Земята). Така че ако човек тежи 120 кг на Земята, на Луната той ще тежи само 20 кг. Но въпреки че гравитацията на Луната е по-слаба от тази на Земята, тя все пак е налице. Ако човек изпусне топка, докато стои на Луната, тя пак ще падне. Тя обаче би паднала много по-бавно. Човек, който скочи възможно най-високо на Луната, би скочил по-високо, отколкото на Земята, но все пак би паднал обратно на земята. Тъй като на Луната няма атмосфера, няма съпротивление на въздуха, така че перо ще падне толкова бързо, колкото и чук.

Без атмосфера околната среда не е защитена от топлина или студ. Астронавтите носят скафандри и кислород за дишане. Скафандърът тежеше толкова, колкото и астронавтът. Гравитацията на Луната е слаба, така че не беше толкова тежък, колкото на Земята.

На Земята небето е синьо, защото сините лъчи на слънцето се отразяват от газовете в атмосферата, поради което изглежда, че от небето идва синя светлина. Но на Луната, тъй като там няма атмосфера, небето изглежда черно дори през деня. И защото няма атмосфера, която да предпазва Луната от камъните, които падат от космоса. Тези метеорити се разбиват право в Луната и правят широки, плитки дупки, наречени кратери. На Луната има хиляди такива. По-новите кратери постепенно разрушават по-старите.

Характеристики

Тъй като е по-малка, Луната има по-малка гравитация от Земята (само 1/6 от тази на Земята). Така че ако човек тежи 120 кг на Земята, на Луната той ще тежи само 20 кг. Но въпреки че гравитацията на Луната е по-слаба от тази на Земята, тя все пак е налице. Ако човек изпусне топка, докато стои на Луната, тя пак ще падне. Тя обаче би паднала много по-бавно. Човек, който скочи възможно най-високо на Луната, би скочил по-високо, отколкото на Земята, но все пак би паднал обратно на земята. Тъй като на Луната няма атмосфера, няма съпротивление на въздуха, така че перо ще падне толкова бързо, колкото и чук.

Без атмосфера околната среда не е защитена от топлина или студ. Астронавтите носят скафандри и кислород за дишане. Скафандърът тежеше толкова, колкото и астронавтът. Гравитацията на Луната е слаба, така че той не беше толкова тежък, колкото на Земята.

На Земята небето е синьо, защото сините лъчи на слънцето се отразяват от газовете в атмосферата, поради което изглежда, че от небето идва синя светлина. Но на Луната, тъй като там няма атмосфера, небето изглежда черно дори през деня. Няма атмосфера, която да предпазва Луната от камъните, които падат от Космоса, и тези метеорити се разбиват право в Луната и правят широки, плитки дупки, наречени кратери. На Луната има хиляди такива. По-новите кратери постепенно разрушават по-старите.

Произход на Луната

Хипотезата за гигантски удар е, че Луната е създадена от отломки от сблъсъка между младата Земя и протопланета с размерите на Марс. Това е предпочитаната научна хипотеза за образуването на Луната.

Произход на Луната

Хипотезата за гигантски удар е, че Луната е създадена от отломки от сблъсъка между младата Земя и протопланета с размерите на Марс. Това е предпочитаната научна хипотеза за образуването на Луната.

Вода на Луната

През 2009 г. НАСА съобщи, че е открила много вода на Луната. Водата не е течна, а е под формата на хидрати и хидроксиди. Течна вода не може да съществува на Луната, тъй като фотодисоциацията бързо разгражда молекулите. Въпреки това от снимката, която НАСА получи, се вижда, че има история на съществуване на вода.

Вода на Луната

През 2009 г. НАСА съобщи, че е открила много вода на Луната. Водата не е течна, а е под формата на хидрати и хидроксиди. Течна вода не може да съществува на Луната, тъй като фотодисоциацията бързо разгражда молекулите. Въпреки това от изображението, получено от НАСА, се вижда, че има история на съществуване на вода.

Правен статут

По време на Студената война армията на САЩ обмисля да създаде военен пост на Луната, който да може да атакува цели на Земята. Обмислят и провеждането на тест на ядрено оръжие на Луната. Подобни планове имаха и военновъздушните сили на САЩ. И двата плана обаче бяха прекратени, тъй като НАСА се превърна от военна в гражданска агенция.

Въпреки че Съветският съюз е оставил останки на Луната, а Съединените щати - няколко знамена, никоя държава няма контрол над Луната. САЩ и Съветският съюз подписаха Договора за космическото пространство, който нарича Луната и цялото космическо пространство "провинция на цялото човечество". Този договор също така забранява всякакво военно използване на Луната, включително тестове на ядрени оръжия и военни бази.

Правен статус

По време на Студената война армията на САЩ обмисля да създаде военен пост на Луната, който да може да атакува цели на Земята. Обмислят и провеждането на тест на ядрено оръжие на Луната. Подобни планове имаха и военновъздушните сили на САЩ. И двата плана обаче бяха прекратени, тъй като НАСА се превърна от военна в гражданска агенция.

Въпреки че Съветският съюз е оставил останки на Луната, а Съединените щати - няколко знамена, никоя държава няма контрол над Луната. САЩ и Съветският съюз подписаха Договора за космическото пространство, който нарича Луната и цялото космическо пространство "провинция на цялото човечество". Този договор също така забранява всякакво военно използване на Луната, включително тестове на ядрени оръжия и военни бази.

Свързани страници

• Късна тежка бомбардировка

Свързани страници

• Късна тежка бомбардировка
• Лунатик