Орбита е и дума за очна ямка.

Орбитата е пътят, който даден обект изминава в пространството, когато обикаля около звезда, планета или луна. Може да се използва и като глагол. Например: "Земята обикаля около Слънцето." Думата "върти се" има сходно значение, но обикновено "въртене" описва въртенето на самия обект около оста му (ротация), докато "обикаляне" описва движението около друг обект (орбитално движение).

Преди много години хората са смятали, че Слънцето обикаля в кръг около Земята. Всяка сутрин Слънцето изгряваше на изток и залязваше на запад, затова изглеждаше логично, че то обикаля около Земята. Но сега, благодарение на хора като Коперник и Галилео Галилей, знаем, че Слънцето е центърът на Слънчевата система и земният модел е геоцентричен по-рано. Исак Нютон допринася с обяснение как гравитацията управлява орбитите на планетите и луните, свързвайки наблюденията на Кеплер с универсалния закон за гравитацията. Тъй като спътникът е обект в космическото пространство, който се върти около друг обект, Земята е спътник на Слънцето, точно както Луната е естествен спътник на Земята. Слънцето има много спътници, които обикалят около него — планетите, хиляди астероиди, комети и метеороиди. Земята има само един естествен спътник (Луната), но има много изкуствени спътници, които обикалят около Земята и изпълняват задачи като комуникация, наблюдение на Земята, навигация и научни изследвания.

Когато хората за първи път са започнали да мислят за орбитите, те са смятали, че всички орбити трябва да са съвършени кръгове, и са считали кръга за "съвършена" форма. Коперник и Галилей, например, допускали това. Но когато астрономите започнали да изучават внимателно движенията на планетите, те видели, че планетите не се движат в съвършени кръгове. Някои планети имат орбити, които са почти идеално кръгли, а други имат орбити, които са по-продълговати (елиптични).

Видове орбити

  • Кръгова орбита — орбитата има нулева или много малка ексцентрицитет (почти кръг). Скоростта и разстоянието от централното тяло остават почти постоянни.
  • Елиптична орбита — най-често срещаната форма; орбитата е елипса с две фокусни точки. Планетите в Слънчевата система следват елиптични траектории (законите на Кеплер). Ексцентрицитетът определя колко "сплескана" е елипсата (Земята: ексцентрицитет ≈ 0.0167).
  • Параболична и хиперболична орбита — неелиптични пътища, които се появяват при преминаване на обект от извънпланетна система или при отделяне/избягване: такива траектории не водят до повторно завръщане около централното тяло (избягващи траектории).
  • Специални земни орбити — например ниска околоземна орбита (LEO), средна околоземна орбита (MEO) и геостационарна орбита (GEO). Геостационарна орбита (≈35 786 km над екватора) има период, равен на периода на въртене на Земята, което прави спътник да стои над една и съща точка на екватора.
  • Полярни орбити — преминават над полюсите и позволяват наблюдение на цялата повърхност на планетата с времето; често използвани за метеорология и картографиране.

Основни характеристики на орбитата

  • Полуос (semi-major axis) — определя голямата ос на елипсата и е свързана с периода на орбитата (колкo далече е средно от центъра).
  • Ексцентрицитет (e) — число, което показва колко елипсата се отклонява от кръг; 0 = кръг, между 0 и 1 = елипса.
  • Наклон (инклинация) — ъгълът между равнината на орбитата и референтната равнина (например екватора или еклиптиката).
  • Период (орбитален период) — времето, за което обектът завършва една обиколка (Земята: ~365.25 дни около Слънцето).
  • Перицентър и апоцентър — най-близката и най-далечната точка в орбитата спрямо централното тяло (при Слънце: перихелий и афелий; при Земята: перигей и апогей).

Закони на Кеплер и гравитация

  • Първи закон (елиптични орбити): Пътеките на планетите около Слънцето са елипси с център в един от фокусите.
  • Втори закон (закон за равнины площи): Линията, свързваща планетата със Слънцето, описва равни площи за равни интервали от време — т.е. обектът се движи по-бързо, когато е по-близо до центъра.
  • Трети закон (връзка между период и полуос): Квадратът на орбиталния период е пропорционален на куба на полуосната дължина (T^2 ∝ a^3), което свързва разстоянието и периода.

Нютоновата гравитация формулира причината за тези движения: силата между две маси m1 и m2 на разстояние r е F = G m1 m2 / r^2 (където G е гравитационната константа). От тази формула следва и приближена скорост за кръгова орбита v = sqrt(GM/r) и скорост на избягване v_esc = sqrt(2GM/r), където M е масата на централното тяло.

Практически примери и числа

  • Средна скорост на Земята около Слънцето: ≈ 29.78 km/s.
  • Типична орбитална скорост в ниска околоземна орбита (LEO): ≈ 7.8 km/s.
  • Скорост на избягване от Земята: ≈ 11.2 km/s.
  • Геостационарна височина: ≈ 35 786 km над екватора.

Допълнителни явления, свързани с орбитите

  • Приливно заключване — процес, при който ротационният период на спътник се синхронизира с орбиталния (Луната винаги показва една и съща страна към Земята).
  • Пертурбации — малки отклонения в орбитата, предизвикани от други тела, нерегулярности в масовото разпределение на централното тяло или атмосферно съпротивление при ниски орбити.
  • Орбитална деградация — при ниски орбити атмосферният дрейф забавя спътниците и в крайна сметка води до падане, ако не се извърши корекция.

Използване на орбити

Изкуствените спътници използват различни орбити за комуникация, навигация (например GPS в MEO), наблюдение и научни изследвания. Изборът на орбита зависи от целта: обхват на покритие, резолюция при снимки, време на престой над наблюдавана област и нужни корекции за поддържане.

Кратко обобщение: Орбитата е пътят на обект, движещ се около друго тяло под влияние на гравитацията. Формата и поведението на орбитата зависят от началните условия и силите, действащи върху обекта — от почти кръгови орбити на планетите до сложни траектории на кометите и изкуствените спътници. Разбирането на орбитите е ключово за астрономията, космическите полети и съвременните технологии.