Изкуствен спътник

Спътници в орбита сега

Изкуствените спътници идват от повече от 50 държави и използват възможностите за изстрелване на спътници на десет държави. Понастоящем работят няколкостотин сателита, но хиляди неизползвани сателити и фрагменти от сателити обикалят около Земята като космически отпадъци. Най-големият спътник е Международната космическа станция, която е сглобена от няколко различни държави (включително организациите НАСА, ЕКА, ДЖАКСА и РКА). Обикновено на борда ѝ живее екипаж от шестима астронавти или космонавти. Тя е постоянно заета, но екипажът се сменя. Космическият телескоп Хъбъл е ремонтиран и обновяван от астронавти в космоса няколко пъти.

Съществуват и изкуствени спътници, които обикалят около нещо различно от Земята. Mars Reconnaissance Orbiter е един от тези, които обикалят около Марс. Касини-Хюйгенс обикаля около Сатурн. Венера Експрес, управляван от ЕКА, обикаля около Венера. Два спътника GRAIL обикаляха около Луната до декември 2012 г. Няколко спътника обикалят около Слънцето от години, а през 2019 г. предстои да бъде добавен още един.

Произведените от човека спътници имат няколко основни приложения:

• Научно разследване
• Наблюдение на Земята - включително прогнозиране на времето и проследяване на бури и замърсяване
• Комуникации - включително сателитна телевизия и телефонни разговори
• Навигация - включително Глобалната система за позициониране (GPS)
• Военни - включително разузнавателна фотография и комуникации (ядрени оръжия не са разрешени в космоса).

Анимация, показваща орбитите на GPS спътниците в средна околоземна орбита.


ESTCube-1 е създаден за научни изследвания.

Орбити

Повечето от създадените от човека спътници се намират на ниска околоземна орбита (НОО) или на геостационарна орбита. За да остане в орбита, скоростта на спътника трябва да балансира силата на гравитацията. Спътниците в ниска орбита често са на по-малко от хиляда километра над земята. Близо до Земята, в LEO, спътниците трябва да се движат по-бързо, за да останат в орбита. Ниските орбити работят добре за спътници, които правят снимки на Земята. Много от тях вършат работа, която изисква висока орбитална инклинация (люлеят се над и под екватора), за да могат да комуникират или да наблюдават други области. По-лесно е да се постави спътник в ниска околоземна орбита, но спътникът изглежда, че се движи, когато се гледа от Земята. Това означава, че спътниковата чиния (вид антена) трябва да се движи постоянно, за да може да се изпращат или получават комуникации с този спътник.

Средната орбита работи добре за GPS спътниците - приемниците на Земята използват променящото се положение на спътника и точното време (и вид антена, която не трябва да бъде насочена), за да открият къде на Земята се намира приемникът. Но постоянно променящите се позиции не работят за сателитна телевизия и други видове спътници, които изпращат и получават много информация. Те трябва да са в геостационарна орбита.

Спътник в геостационарна орбита се движи около Земята толкова бързо, колкото се върти Земята, така че от земята изглежда, че е неподвижен (не се движи). За да се движи по този начин, спътникът трябва да се намира точно над екватора и на 35 786 км (22 236 мили) над земята.

Спътник в геостационарна орбита.

Свързани страници

• Естествен спътник