Фотография: определение, история и развитие от дагеротипия до дигитални камери
Фотография: история от дагеротипия до дигитални камери — техника, ключови изобретения и еволюция на снимката от XIX до XXI век.
Фотографията е начин за създаване на снимка с помощта на фотоапарат. Човек, който прави снимки с помощта на фотоапарат, се нарича фотограф. Снимка, направена с фотоапарат, се нарича фотография или снимка. Фотографията става популярна в средата на XIX в. с дагеротипията. По-късно са изобретени методите на мокрите и сухите плочи. През 20. век повечето фотографии са правени на фотографски филм, а през 21. век повечето използват цифрови фотоапарати.
Какво представлява фотографията
Фотографията улавя светлината, отразена или излъчена от обекти, и я фиксира върху светлочувствителен носител — традиционно това е фоточувствителен материал (филм или плака), а днес най-често — цифров сензор. Основните елементи на процеса са обектив (лента), диафрагма (апертура), затвор и носител (филм или сензор). Комбинацията от тези елементи определя яркостта, дълбочината на рязкост и движението в крайния образ.
Технически основи
- Обектив (лента) — фокусира светлината и определя ъгъла на виждане и увеличението.
- Диафрагма (апертура) — контролира количеството светлина, влизащо в апарата, и влияе върху дълбочината на рязкост.
- Затвор — определя времето на експонация; кратката експозиция спира движението, дългата може да създаде размазване.
- ISO (чувствителност) — мери чувствителността на филма или сензора към светлина; по-високи стойности позволяват снимане при по-малко светлина, но увеличават шума.
- Експозиционен триъгълник — комбинацията от апертура, скорост на затвора и ISO, която определя правилната експонация.
Кратка история и ключови етапи
Историята на фотографията обхваща множество открития и технологии:
- Ранни опити — експерименти с камера обскура и светлочувствителни вещества в края на 18. и началото на 19. век.
- Дагеротипията (от 1839 г.) — първата практична техника за получаване на детайлни, еднокопийни изображения върху метални пластини.
- Калотип и други процеси — позволяват създаване на няколко копия от едно негативно изображение.
- Мокри и сухи плочи — дават по-добра чувствителност и кратко време на експозиция, което разширява възможностите за фотографиране на движение и при по-ниска светлина.
- Поява на фотографски филм и масовите апарати — довеждат до популяризиране и демократизация на фотографията (напр. филмите на Eastman Kodak и ролковият филм).
- Цветна фотография — от експерименти и дълъг процес на усъвършенстване до широкото навлизане на цветните филми през 20. век (напр. Autochrome, Kodachrome).
- Инстантни камери (Polaroid) — моментална печатна фотография от средата на 20. век.
- Преход към цифрова ера — разработки на CCD и CMOS сензори, първите дигитални фотоапарати и масовото навлизане на цифрови фотоапарати в края на 20. и началото на 21. век.
- Смартфони и компютърна фотография — съчетават камери с мощна обработка и споделяне в мрежата, променяйки начина, по който снимаме и консумираме изображения.
Основни жанрове във фотографията
- Портретна фотография
- Пейзажна (ландшафтна) фотография
- Документална и репортажна/фотожурналистика
- Стрийт фотография
- Модна/рекламна фотография
- Макро фотография
- Астрофотография и природни/дива природа
- Архитектурна и интериорна фотография
Обработка и печат
Традиционната обработка включва работа в тъмна стая: проявяване на филм, печат върху фотохартия и фиксиране. В дигиталната ера основните стъпки са запис в RAW/JPEG формат, корекция на експозиция, баланс на бялото, контраст и цветове чрез софтуер (напр. Adobe Lightroom, Capture One) и печат на принтер или лабораторно отпечатване. Архивирането и правилното съхранение са важни за дълготрайността на снимките — както химически, така и цифрови носители изискват внимание.
Естетика, композиция и етика
Освен техническите умения, добрата фотография зависи от композицията (правилата за третините, водещи линии, симетрия), светлината и времето. Фотографите вземат решения за разказване на истории чрез изображението. Етични въпроси включват достоверността на репортажните изображения, уважение към субектите и въпроси на поверителност, особено в ерата на социалните мрежи и масовото споделяне.
Съвременни тенденции и бъдеще
- Развитие на безогледалните камери (mirrorless) и напредък в оптиката и сензорите.
- Компютърна и изчислителна фотография — сливане на няколко кадъра, HDR, Night modes и AI-базирана обработка в смартфони и фотоапарати.
- Разрастване на използването на дроуни и специализирани системи (например за аерофотография и картографиране).
- Екологични и социални въпроси — устойчиви практики, дигитално съхранение и права върху изображенията.
Фотографията остава мощен инструмент за визуално изразяване, документиране и комуникация. От първите дагеротипи до съвременните многослойни дигитални изображения тя непрекъснато се развива и адаптира към нови технологии и културни нужди.
"Гледка от прозореца в Льо Гра" на Жозеф Нисефор Нисе е направена през 1826 г. и е най-старата известна снимка.
Камера
Фотоапаратът в най-простия си вид представлява кутия с отвор в предната част. Пред отвора има специално парче стъкло, наречено обектив. За да се направи снимка, обективът прави малка снимка на обекта във фотоапарата, като фокусира светлината. Обективът във фотоапарата работи като лещата в очилата или в лупата. Един вид фотоапарат, наречен Pinhole camera, няма леща, а използва много малък отвор, за да фокусира светлината.
За да направите снимка с фотоапарат, се натиска бутонът за освобождаване на затвора. Натискането на бутона отваря затвора. Затворът е като врата. Тя покрива отвора в кутията на фотоапарата. Затворът се намира зад обектива. Когато затворът е затворен, в кутията на фотоапарата не може да влезе светлина. Когато затворът е отворен, светлината може да влезе във фотоапарата. Когато се натисне бутонът, затворът се отваря и след това се затваря. Това става много бързо. Времето, за което затворът остава отворен, се нарича скорост на затвора. Скоростта на затвора може да се променя в интервала от 1/1000 част от секундата (0,001 s) до няколко секунди. Обикновено времето, необходимо на затвора да се отвори и затвори, е много по-малко от 1 секунда.
Някои фотоапарати имат пръстен на блендата. С него се контролира количеството светлина, което влиза в кутията на фотоапарата.
Снимката във фотоапарата може да бъде направена върху филм или, ако е цифров фотоапарат, върху електронен сензор.
Цветна фотография е правена много преди цветния филм, както се вижда на този портрет от 1903 г. на Сара Анджелина Акланд. В ранните години на съществуването ѝ необходимостта от специално оборудване, дълги експозиции и сложни процеси на печат я правят рядкост.
Филм
Снимката, която обективът прави, се записва на фотографски филм. Филмът се поставя в кутията на фотоапарата. Светлината, преминаваща през обектива, блендата и отворения затвор, се отразява върху филма. Фотографският филм е покрит с химикали, които реагират, когато върху него се отрази светлината. Оставянето на светлината върху филма се нарича експониране на филма.
Съществуват много различни видове фотографски филми. Има филми за правене на цветни снимки и филми за правене на черно-бели снимки. Има различни размери филми. Най-разпространеният размер е 35 mm. Нарича се 35 мм, защото ширината на филма е 35 милиметра.
Друга разлика между филмите е тяхната чувствителност към светлината. Филмите имат число, наречено ISO, което показва колко бързо реагира филмът, когато върху него попада светлина.
Кинокамера
Манхатън, Ню Йорк, гледан от върха на вече несъществуващия Световен търговски център с ябълка на преден план - алюзия за прозвището на града - Голямата ябълка.
Обработка на филми
След експонирането на филма той се обработва. Обработката трябва да се извършва при пълна тъмнина, защото в противен случай филмът ще бъде изложен твърде много и картината ще се загуби. Обработката спира реакцията на филма към светлината. След като филмът е обработен, на него може да се види снимката.
Фотографският отпечатък е снимка, направена върху хартия. Използва се светлочувствителна хартия. Снимката върху филма се поставя в увеличител. Уголенителят е машина, която пропуска светлина през филма и прави по-голяма снимка върху светлочувствителната хартия. В хартията протича химическа реакция, която превръща зоните, върху които попада светлина, в черни, когато хартията се "прояви". (Колкото повече светлина, толкова по-тъмна е областта.) При проявяването картината се появява на хартията - сега това е снимка. След това хартията се поставя в други химикали, които я правят по-малко чувствителна към светлината. Това се нарича "фиксиране". Накрая хартията се измива, за да няма повече химикали по нея, и след това се изсушава. След това снимката се завършва.
Цифрова фотография
Цифровата фотография използва цифров фотоапарат. Понякога тя се нарича цифрово изобразяване. Подобно на другите фотоапарати цифровият фотоапарат има обектив, бленда и затвор. Картината, която обективът прави, се записва от светлочувствителен електронен сензор. Цифровият фотоапарат не използва фотографски филм за записване на снимката. Цифровите снимки се съхраняват в устройства за съхранение, като например SD карти. По-късно те могат да бъдат прехвърлени на компютър. От цифровите снимки могат да се правят и хартиени разпечатки. Използването на цифрови фотоапарати също така не е скъпо, тъй като не е необходимо да се купува филм.
Цифрова камера
Заснемане на снимка
Едно от най-важните неща при правене на снимки е фокусирането на обектива. Ако обективът не е фокусиран добре, снимката ще бъде размазана. Фотоапаратите с автофокус фокусират автоматично при натискане на спусъка. Съществуват и фотоапарати с ръчно фокусиране (обикновено по-стари).
Три други неща са важни при правенето на снимки. Те определят колко светла или тъмна ще бъде снимката. Колкото по-светла е тя, толкова по-прозрачна е снимката, ако е прекалено светла, целият екран може да се окаже бял, а ако настройките на фотоапарата са настроени да бъдат тъмни, тогава снимката ще излезе прекалено тъмна. Така че наистина зависи от това как искате да изглежда картината, някои фотоапарати автоматично влизат с настройки на 50 %, това е най-препоръчително, ако искате да направите нормална снимка, но ако искате да коригирате настройките, е препоръчително да ги поддържате между 45 % и 75 %.
- Скоростта на затвора - за колко време е отворен затворът. Тя се изписва под формата на "1/400" или една четвърт от секундата.
- Диафрагмата - колко голяма е отворената бленда на обектива. Това променя количеството светлина, което се пропуска. Записва се под формата "f/5,6", която описва съотношението между фокусното разстояние и размера на отвора на блендата.
- Скоростта на филма - колко бързо филмът/сензорът записва картината. Нарича се още ISO и се изписва под формата "400".
По-бавната скорост на затвора, по-голямата диафрагма и по-бързият филм/високият ISO сензор - всичко това прави картината по-ярка. По-бързата скорост на затвора, по-малката диафрагма и по-бавният филм/ниският ISO сензор създават по-тъмна картина. Добрата снимка не е прекалено ярка и не е прекалено тъмна. Когато е твърде ярка, тя се нарича "преекспонирана". Автоматичният фотоапарат променя тези неща сам, когато се натисне спусъкът на затвора.
Видове камери
Въпреки че има много видове фотоапарати, всички те включват пет незаменими компонента:
- кутията на фотоапарата, в която се съхранява и предпазва чувствителният филм от всякаква светлина, освен тази, която влиза през обектива
- филм, върху който се записва изображението, светлочувствителна лента, която обикновено се навива на макара ръчно или автоматично, докато се правят последователни снимки
- управление на светлината, състоящо се от бленда или диафрагма и затвор, които често могат да се регулират.
- лещата, която фокусира светлинните лъчи от обекта върху филма, създавайки изображението, и която обикновено може да се регулира чрез преместване напред или назад, променяйки фокуса.
- системата за гледане, която може да бъде отделена от системата на обектива (обикновено над него) или да работи през него с помощта на огледало
Въпроси и отговори
В: Какво представлява фотографията?
О: Фотографията е начин за създаване на снимки с помощта на фотоапарат.
В: Кой е фотографът?
О: Човек, който прави снимки с помощта на фотоапарат, се нарича фотограф.
В: Как наричаме снимката, направена с помощта на фотоапарат?
О: Снимката, направена с помощта на фотоапарат, се нарича фотография или снимка.
В: Кога фотографията става популярна?
О: Фотографията става популярна в средата на XIX век с дагеротипията.
В: Какви са методите, изобретени по-късно за фотографията?
О: По-късно за фотографията са изобретени методите на мокрите и сухите плочи.
В: Как се прави по-голямата част от фотографията през 20. век?
О: През 20. век повечето фотографии са правени на фотографски филм.
В: Как се осъществява по-голямата част от фотографията през XXI век?
О: През 21. век в повечето случаи във фотографията се използват цифрови фотоапарати.
обискирам