Фотография: определение, история и развитие от дагеротипия до дигитални камери

Фотоапаратът в най-простия си вид представлява кутия с отвор в предната част. Пред отвора има специално парче стъкло, наречено обектив. За да се направи снимка, обективът прави малка снимка на обекта във фотоапарата, като фокусира светлината. Обективът във фотоапарата работи като лещата в очилата или в лупата. Един вид фотоапарат, наречен Pinhole camera, няма леща, а използва много малък отвор, за да фокусира светлината.

За да направите снимка с фотоапарат, се натиска бутонът за освобождаване на затвора. Натискането на бутона отваря затвора. Затворът е като врата. Тя покрива отвора в кутията на фотоапарата. Затворът се намира зад обектива. Когато затворът е затворен, в кутията на фотоапарата не може да влезе светлина. Когато затворът е отворен, светлината може да влезе във фотоапарата. Когато се натисне бутонът, затворът се отваря и след това се затваря. Това става много бързо. Времето, за което затворът остава отворен, се нарича скорост на затвора. Скоростта на затвора може да се променя в интервала от 1/1000 част от секундата (0,001 s) до няколко секунди. Обикновено времето, необходимо на затвора да се отвори и затвори, е много по-малко от 1 секунда.

Някои фотоапарати имат пръстен на блендата. С него се контролира количеството светлина, което влиза в кутията на фотоапарата.

Снимката във фотоапарата може да бъде направена върху филм или, ако е цифров фотоапарат, върху електронен сензор.

Снимката, която обективът прави, се записва на фотографски филм. Филмът се поставя в кутията на фотоапарата. Светлината, преминаваща през обектива, блендата и отворения затвор, се отразява върху филма. Фотографският филм е покрит с химикали, които реагират, когато върху него се отрази светлината. Оставянето на светлината върху филма се нарича експониране на филма.

Съществуват много различни видове фотографски филми. Има филми за правене на цветни снимки и филми за правене на черно-бели снимки. Има различни размери филми. Най-разпространеният размер е 35 mm. Нарича се 35 мм, защото ширината на филма е 35 милиметра.

Друга разлика между филмите е тяхната чувствителност към светлината. Филмите имат число, наречено ISO, което показва колко бързо реагира филмът, когато върху него попада светлина.

След експонирането на филма той се обработва. Обработката трябва да се извършва при пълна тъмнина, защото в противен случай филмът ще бъде изложен твърде много и картината ще се загуби. Обработката спира реакцията на филма към светлината. След като филмът е обработен, на него може да се види снимката.

Фотографският отпечатък е снимка, направена върху хартия. Използва се светлочувствителна хартия. Снимката върху филма се поставя в увеличител. Уголенителят е машина, която пропуска светлина през филма и прави по-голяма снимка върху светлочувствителната хартия. В хартията протича химическа реакция, която превръща зоните, върху които попада светлина, в черни, когато хартията се "прояви". (Колкото повече светлина, толкова по-тъмна е областта.) При проявяването картината се появява на хартията - сега това е снимка. След това хартията се поставя в други химикали, които я правят по-малко чувствителна към светлината. Това се нарича "фиксиране". Накрая хартията се измива, за да няма повече химикали по нея, и след това се изсушава. След това снимката се завършва.

Цифровата фотография използва цифров фотоапарат. Понякога тя се нарича цифрово изобразяване. Подобно на другите фотоапарати цифровият фотоапарат има обектив, бленда и затвор. Картината, която обективът прави, се записва от светлочувствителен електронен сензор. Цифровият фотоапарат не използва фотографски филм за записване на снимката. Цифровите снимки се съхраняват в устройства за съхранение, като например SD карти. По-късно те могат да бъдат прехвърлени на компютър. От цифровите снимки могат да се правят и хартиени разпечатки. Използването на цифрови фотоапарати също така не е скъпо, тъй като не е необходимо да се купува филм.

Едно от най-важните неща при правене на снимки е фокусирането на обектива. Ако обективът не е фокусиран добре, снимката ще бъде размазана. Фотоапаратите с автофокус фокусират автоматично при натискане на спусъка. Съществуват и фотоапарати с ръчно фокусиране (обикновено по-стари).

Три други неща са важни при правенето на снимки. Те определят колко светла или тъмна ще бъде снимката. Колкото по-светла е тя, толкова по-прозрачна е снимката, ако е прекалено светла, целият екран може да се окаже бял, а ако настройките на фотоапарата са настроени да бъдат тъмни, тогава снимката ще излезе прекалено тъмна. Така че наистина зависи от това как искате да изглежда картината, някои фотоапарати автоматично влизат с настройки на 50 %, това е най-препоръчително, ако искате да направите нормална снимка, но ако искате да коригирате настройките, е препоръчително да ги поддържате между 45 % и 75 %.

1. Скоростта на затвора - за колко време е отворен затворът. Тя се изписва под формата на "1/400" или една четвърт от секундата.
2. Диафрагмата - колко голяма е отворената бленда на обектива. Това променя количеството светлина, което се пропуска. Записва се под формата "f/5,6", която описва съотношението между фокусното разстояние и размера на отвора на блендата.
3. Скоростта на филма - колко бързо филмът/сензорът записва картината. Нарича се още ISO и се изписва под формата "400".

По-бавната скорост на затвора, по-голямата диафрагма и по-бързият филм/високият ISO сензор - всичко това прави картината по-ярка. По-бързата скорост на затвора, по-малката диафрагма и по-бавният филм/ниският ISO сензор създават по-тъмна картина. Добрата снимка не е прекалено ярка и не е прекалено тъмна. Когато е твърде ярка, тя се нарича "преекспонирана". Автоматичният фотоапарат променя тези неща сам, когато се натисне спусъкът на затвора.

Въпреки че има много видове фотоапарати, всички те включват пет незаменими компонента:

• кутията на фотоапарата, в която се съхранява и предпазва чувствителният филм от всякаква светлина, освен тази, която влиза през обектива
• филм, върху който се записва изображението, светлочувствителна лента, която обикновено се навива на макара ръчно или автоматично, докато се правят последователни снимки
• управление на светлината, състоящо се от бленда или диафрагма и затвор, които често могат да се регулират.
• лещата, която фокусира светлинните лъчи от обекта върху филма, създавайки изображението, и която обикновено може да се регулира чрез преместване напред или назад, променяйки фокуса.
• системата за гледане, която може да бъде отделена от системата на обектива (обикновено над него) или да работи през него с помощта на огледало