Фотографският филм е пластмасов лист, използван за записване на снимки. Пластмасата е специално обработена, така че да е чувствителна на светлина. По този начин е възможно да се запише невидимо изображение с пластмасата, когато тя е изложена на светлина. Обикновеният филм се доставя в малки кутии, които го предпазват от светлината. Един нормален фотографски филм може да побере до 40 снимки.
След като всички снимки са записани, филмът се подлага на специална химическа обработка. Това се нарича проявяване на филма или обработка на филма. Тази обработка прави снимките видими (можете да ги видите), а експонираният филм вече не е чувствителен към светлина.
Съществуват различни видове филми. Някои изискват повече светлина за експониране от други. Някои от тях са само черно-бели и не записват цветове. Съществуват и специални филми, които могат да записват инфрачервена светлина.
Филмите се предлагат и в различни размери. Най-използваният размер - 35-милиметровият филм - се предлага в метални кутии или бидони, но има и други филми за фотоапарати, които се предлагат в хартиени опаковки или на отделни листове.
Как е устроен филмът
Филмовата основа (базата) обикновено е от пластмаса (целулозна ацетатна лента или по-модерна полиестърна основа). Върху базата е нанесен слой емулсия, съдържащ микроскопични кристали от сребърни халогениди (при черно-белите) или слоеве с оцветители и халогениди (при цветните). Когато светлината удари емулсията, част от халогенидите се превръщат в латентен образ, който се проявява по време на химическата обработка.
Видове филм
- Черно-бели (B/W) – прост механизъм, добра гъвкавост при проявяване, лесни за домашно проявяване.
- Цветни негативи – дават отрицателен образ, който се печата или сканира; стандартната лабораторна обработка е C-41.
- Цветни позитиви (слайд/ревърсал) – дават директно позитивно изображение; обработката обикновено е E-6 и се използва за прожекции и точни цветове.
- Инфрачервени филми – чувствителни към дължини на вълната извън видимия спектър за специфични ефекти или научни приложения.
- Инстант филми (Polaroid/FP) – дават готова фотография почти веднага след снимане.
- Кинофилм – специални формати и бази, използвани за движение.
Чувствителност и зърно
Чувствителността на филма се обозначава със стойности ISO (ранно ASA). Ниско ISO (напр. 50–100) означава по-малко зърно и по-добра детайлност при достатъчно светлина. Високо ISO (напр. 800, 1600 и повече) позволява снимане при по-малко светлина, но изображението е по-зърнесто. При черно-белите филми зърното е по-видимо; при цветните то влияе и на рендерирането на тоновете.
Формати и размери
- 35 мм (135) – най-разпространеният формат; касетките обикновено съдържат 24 или 36 експозиции (някои специални ролки могат да имат и други бройки).
- Среден формат (120/220) – по-широка лента, дава по-високо качество и по-голямо разрешение; използва се в лентови камери (6x4.5, 6x6, 6x7 и т.н.).
- Листов филм – отделни листове (напр. 4x5", 8x10") използвани в голямоформатни фотоапарати; всяко лице е една експозиция.
- APS – по-рядко използван формат от края на ХХ век, с по-малки касети и метаданни на филма.
Проявяване и обработка
Проявяването превръща латентния образ от емулсията в видими частици метално сребро (при черно-бело) или във фиксирани цветни бариери (при цветния филм). Основните видове процеси:
- Черно-бяло (ръчно или в лаборатория) – стъпки: разработващ разтвор (developer) → прекъсвач (stop bath или вода) → фиксатор (fixer) → измиване → сушене. Процесът е сравнително прост и често се прави в домашни условия.
- Цветен негатив (C-41) – стандартен лабораторен процес със специфични температури и времена: цветен разработчик → преки/бленд (rinse) → бикс/фиксатор (в някои варианти се използва blix – bleach+fix) → промивка → стабилизатор.
- Цветен слайд (E-6) – по-сложна многостъпкова процедура за получаване на позитивен образ с точни цветове.
Има и специални обработки (например Cross-processing), при които цветен филм се проявява в различен от стандартния процес, за да се получат нестандартни цветове и контраст.
Допълнителни понятия
- Push/Pull – техника за увеличаване или намаляване на ефективната чувствителност чрез удължаване или скъсяване на времето за проявяване. Използва се, когато светлината е недостатъчна или когато се търси по-различен контраст.
- Реципроцитет – при много дълги или много кратки експозиции филмът може да реагира по-различно; това се нарича реципрочна недостатъчност и изисква корекция на експозицията или специални филми.
- Динамичен обхват – колко широк интервал от светли и тъмни детайли филмът може да запише; някои филми имат по-голяма латитуда и "изтеглят" повече детайли в сенките и светлите области.
Съхранение и безопасност
- Съхранявайте неизползвания и неизявен филм на хладно и сухо място; по-ниските температури удължават годността. Замразяване е възможно за дългосрочно съхранение (съгласно указанията на производителя).
- Експонираният, но не проявен филм също трябва да се пази от светлина до проявяване.
- При домашно проявяване работете в добре проветриво помещение и спазвайте инструкциите за безопасност при работа с химикали; правилното третиране и изхвърляне на отпадъчните разтвори е важно.
От печат до сканиране
След проявяване негативите могат да бъдат отпечатани в тъмна стая чрез фото-энтегри (енлагер) или дигитално сканирани с филмов скенер за по-нататъшна цифрова обработка. Качеството зависи от формата на филма, от качеството на скенера/лабораторията и от самата емулсия.
Как да изберете филм
- Изберете ISO според светлината и възможностите ви за стабилизация (ниско ISO за студийни, ярки условия; високо ISO за тъмни места или бързо действие).
- За портрети и фини детайли използвайте по-фини (ниско ISO) филми; за документална/улична фотография често се ползва 400 ISO като универсален избор.
- Пробвайте различни марки и емулсии — всяка дава собствена структура, тонален отговор и цветово възпроизвеждане.
Филмовата фотография предлага специфична естетика — текстура, зърно и цветова рендеризация, които трудно се имитират дигитално. Дори днес филмът остава предпочитан избор за творчески проекти, архивиране и специални приложения.
