Телефон: как работи, история и видове — стационарни и мобилни
Разберете как работи телефонът, историята му и типовете — стационарни и мобилни. Технологии, еволюция и практични различия в ясно и кратко четиво.
Телефонът, наричан още телефон, е средство за комуникация. Първоначално той е бил електрически инструмент, предаващ аналогова реч по проводници. Сега той е електронен инструмент, който изпраща цифрови сигнали по проводници или радиопредаване. С помощта на телефона двама души, които се намират на различни места, могат да разговарят помежду си. Първите телефони е трябвало да бъдат свързани с проводници, които се наричат стационарни или наземни телефони. Съвременните мобилни телефони използват радиовълни.
Как работи телефонът
Основна идея: телефонът превръща звуковите вълни (глас) в електрически или цифрови сигнали и обратно. Това позволява предаване на речта на далечни разстояния.
- Микрофон (речов приемник) преобразува звука в електрически сигнал.
- Аудио обработка — в модерните телефони сигналът се усилва, филтрира и преобразува в цифров вид чрез аналогово-цифров преобразувател (ADC).
- Транспорт — цифровите данни се предават по кабелна мрежа (публичната комутируема телефонна мрежа, IP/VoIP) или чрез безжични клетки при мобилните телефони.
- Кодеци и компресия — за ефективно използване на каналите гласът се кодира (напр. G.711, AMR, Opus) и често се компресира.
- Декодиране и говорител — в приемащото устройство цифровият сигнал се преобразува обратно в аналогов и в говорител за слушане.
Кратка история
- 1876 — на Александър Грейъм Бел се приписва изобретяването и патентоването на първия практически телефон. В следващите години технологията бързо се развива и започва изграждане на комутируеми мрежи.
- Ранни системи — ръчно свързване чрез оператори и табла; по-късно автоматични комутатори и централи.
- 20-ти век — разпространение на стационарните телефони, появата на тонално набиране (DTMF) и международни свързвания.
- Конец 20-ти и началото на 21-ви век — дигитализация (ISDN, цифрови централи), мобилни мрежи 2G (GSM), 3G, 4G (LTE) и 5G за висока скорост и по-ниска латентност.
- Днес — телефония над IP (VoIP) и интеграция на глас, видео и данни в единни комуникационни услуги.
Видове телефони
- Стационарни (фиксни) — свързани с кабелна мрежа; включват традиционни аналогови телефони и цифрови VoIP телефони.
- Безжични фикси (DECT) — безжични домашни апарати, свързани към базова станция в жилището.
- Мобилни телефони — използват клетъчни мрежи и радиокомуникация; включват функционални телефони и съвременни смартфони със сърфиране в интернет и приложения.
- VoIP телефони и софтуерни клиенти — софтуерни приложения и хардуерни SIP телефони, които работят през интернет.
Основни компоненти и понятия
- Комутатор/централа — устройство, което свързва абонатите помежду им; в модерните мрежи това може да бъде софтуерен комутатор (softswitch).
- SIM карта и идентификация — в мобилните телефони SIM/USIM съхранява идентификация (IMSI) и позволява регистрация в мрежата.
- Базова станция — радиостанция, която обслужва клетка и комуникира с мобилните устройства.
- Роуминг и хандовър — възможности за поддържане на разговора при придвижване и смяна на клетките.
Мрежи и протоколи
Първите телефони използват аналогов сигнал и PSTN. Дигитализацията доведе до използването на ISDN, цифрови абонатни линии и по-късно IP-базирани услуги (VoIP) с протоколи като SIP и RTP. При мобилните мрежи има стандарти като GSM/EDGE (2G), UMTS (3G), LTE (4G) и 5G, всеки от които предлага различна скорост, капацитет и латентност.
Приложения и функции днес
- Гласови обаждания и SMS, MMS.
- Мобилен интернет, видеоконференции и стрийминг.
- Услуги за спешни повиквания и геолокация.
- Интеграция със смарт устройства и IoT.
Безопасност и поверителност
Телефонията може да бъде изложена на подслушване и измами. Много съвременни услуги предлагат криптиране (например TLS/SRTP за VoIP или end-to-end в приложения). Потребителите трябва да внимават с непознати повиквания, фишинг (vishing) и да поддържат софтуера си актуализиран.
Бъдещи тенденции
- Продължаваща конвергенция на глас, видео и данни в унифицирани комуникации.
- Развитие на 5G и бъдещи 6G технологии за по-високи скорости и ниска латентност — полезни за AR/VR, автономни системи и индустриални приложения.
- По-широко използване на изкуствен интелект за обработка на глас, превод в реално време и интелигентни услуги.
Телефонът остава ключово средство за комуникация — от простия електрически апарат до мощните многофункционални смартфони, които днес съчетават говор, текст, видео и интернет в едно устройство.

Безжичен телефон

По-стар телефон
История
Александър Греъм Бел е първият човек, който патентова телефона през 1876 г. Първите телефони са били свързани директно един с друг и са можели да говорят само с телефона, към който са били свързани. По-късно телефонните централи позволяват свързване с други телефони. През XX век машините, които осъществяват връзките, са автоматизирани.
Видове телефони
Съществуват много различни видове телефони. Телефонът, който може да се пренася, се нарича мобилен телефон или клетъчен телефон. Те станаха популярни в края на 80-те години на миналия век. Стана обичайно хората да носят мобилни телефони, а на някои места е необичайно да нямат такива. По-голямата част от тях са смартфони, които могат да се използват като компютри. Някои мобилни телефони могат да провеждат телефонни разговори, като използват комуникационни сателити вместо наземни мачти, което означава, че хората могат да се обаждат от всяка точка на света.
В повечето страни има обществени телефонни апарати. За да използвате такъв телефон, плащате с монети, кредитна карта или предплатена карта.
Компютрите могат да използват устройство, наречено модем, или маршрутизатор за цифрова абонатна линия, за да разговарят с други компютри по телефонна линия. Това позволява на компютъра да се свързва с други компютърни мрежи, включително с интернет.
В повечето страни има телефонна мрежа. Телефоните на едно място са свързани с телефонна централа. Централите са свързани в световна мрежа. В по-слабо развитите страни мобилните телефони се използват като по-евтин и по-бърз начин за свързване на селските райони с мрежата.
Телефонен номер
Повечето телефони имат свой собствен номер. Днес телефонните номера са с дължина от седем до десет цифри. В много страни част от телефонния номер се нарича код на района. Кодовете на зоните се използват, за да се гарантира, че номерата не са едни и същи на две различни места. Областите имат свой собствен код, а държавите - свой код на страната.
Употреба
Към края на 2009 г. в света има общо близо 6 милиарда абонати на мобилни и фиксирани телефонни услуги. Това включва 1,26 млрд. абонати на фиксирани мрежи и 4,6 млрд. абонати на мобилни мрежи.
обискирам