Човекът (Homo sapiens): произход, биология и социални особености

След раждането хората имат дълъг период на развитие. Животът им зависи в по-малка степен от инстинкта, отколкото при другите животни, и в по-голяма степен от ученето. Хората се раждат и с мозък, който не е толкова добре развит, колкото този на другите бозайници. Поради това детството е необичайно дълго и семейният живот е важен. Ако мозъкът им беше по-добре развит при раждането, главата им щеше да е по-голяма, а това би затруднило раждането. По време на раждането главата на бебето трябва да премине през "родилния канал" - проход през таза на майката.

Много животни използват знаци и звуци, за да общуват помежду си. Но хората имат език. Той им позволява да изразяват идеите си с помощта на думи. Хората са способни да създават абстрактни идеи и да ги предават на другите. Човешкият език може да изразява неща, които не присъстват, или да говори за събития, които не се случват по това време. Нещата може да са другаде, а събитията може да са се случили на друго място или в друго време.

Нито едно животно не разполага с толкова сложна система за общуване, каквато е човешкият език. Използвайки думи, за да общуват помежду си, хората създават сложни общности със закони, традиции и обичаи. Хората обичат да разбират света около себе си. Те се опитват да обяснят нещата чрез митове, наука и философия. Стремежът към разбиране на нещата е помогнал на хората да направят важни открития.

Хората са единственият вид, за който се знае, че пали огън, приготвя храната си и носи дрехи. Хората използват повече технологии, отколкото всяко друго животно на Земята някога е използвало. Хората харесват красивите неща и обичат да създават изкуство, литература и музика. Хората използват образованието и преподаването, за да предадат на следващите поколения умения, идеи и обичаи.

Хората са част от животинското царство. Те са бозайници, което означава, че раждат малките си, а жените хранят бебетата си с кърма. Хората принадлежат към разред примати. Маймуни като горили, орангутани и гибони също са примати.

Най-близките живи роднини на хората са двата вида шимпанзета: обикновеното шимпанзе и бонобо. Учените са изследвали гените на хората и шимпанзетата и са сравнили тяхната ДНК. Проучванията показват, че 95% до 99% от ДНК на хората и шимпанзетата е еднаква.

Биолозите обясняват приликата между хората и другите хоминиди с произхода им от общ прародител. През 2001 г. в Чад е открит череп на хоминид. Черепът е на възраст около 7 милиона години и е класифициран като Sahelanthropus tchadensis. Този череп може да покаже, че датата, на която хората са започнали да еволюират (да се развиват по различен начин) от другите примати, е с 2 милиона години по-рано, отколкото учените са смятали досега.

Хората са част от подсемейство, наречено Homininae (или хоминини), в рамките на хоминидите или човекоподобните маймуни.

Много отдавна на Земята е имало и други видове хоминини. Те приличали на съвременните хора, но не били същите. Хомо сапиенс е единственият вид хоминини, които са живи днес. Най-ранните известни вкаменелости от рода Homo са били наречени Homo habilis (удобен човек). Първите вкаменелости на Homo habilis са открити в Танзания. Смята се, че Хомо хабилис е живял преди около 2,2 до 1,7 милиона години. Друг човешки вид, за който се смята, че е предшественик на съвременния човек, е Homo erectus. Днес са известни и други изчезнали видове Хомо. Много от тях вероятно са били наши "братовчеди", тъй като са се развивали по различен начин от нашите предци. Различни видове растения и животни са се придвижвали от Африка към Близкия изток, а след това и на други места. Възможно е ранните хора да са се придвижили от Африка до други части на света по същия начин.

Извън Африка

Първите истински съвременни хора изглежда са се появили между 300 000 и 200 000 години в Източна Африка. В палеонтологията 200 000 години са "кратък" период от време. Затова учените говорят за "скорошен единичен произход" на хората. По-късно тези ранни хора се разселват от Африка. Преди около 90 000 години те са се преместили в Евразия. Това е районът, в който дълго време (поне 350 000 години) са живели неандерталците, Homo neanderthalensis.

Преди около 42-44 000 години Хомо сапиенс е достигнал Западна Европа, включително Великобритания. В Европа и Западна Азия Хомо сапиенс измества неандерталците преди около 35 000 години. Подробностите за това събитие не са известни.

Приблизително по същото време Homo sapiens пристига в Австралия. Пристигането им в Северна и Южна Америка е много по-късно - преди около 15 000 години. Всички тези по-ранни групи на съвременния човек са били ловци-събирачи.

Ранната човешка история обикновено се разделя на три епохи. Епохите са обозначени с материала, използван за инструменти.

• Каменната епоха
• Бронзовата епоха
• Желязната епоха

"Каменната епоха" обикновено се разделя на палеолит, мезолит и неолит.

Допреди около 10 хил. години повечето хора са били ловци-събирачи. Те не са живеели на едно място, а са се придвижвали според смяната на сезоните. Началото на засаждането на култури за храна, наречено земеделие, прави неолитната революция. Някои хора избрали да живеят в селища. Това довело и до изобретяването на метални инструменти и обучението на животни. Преди около 6000 години на места като Египет, Индия и Сирия започват да се развиват първите истински цивилизации. Хората създават правителства и армии за защита. Те се конкурирали за място за живеене и ресурси, а понякога воювали помежду си. Преди около 4000 години някои държави превзели или завладели други държави и създали империи. Примери за това са Древна Гърция и Римската империя.

По това време възникват и някои съвременни религии като юдаизма и индуизма. През Средновековието и след това човечеството е свидетел на бурно развитие на нови технологии и изобретения. Печатната преса, автомобилът, влакът и електричеството са примери за такъв вид изобретения. В резултат на развитието на технологиите съвременните хора живеят в свят, в който всички са свързани, например чрез телефон или интернет. Сега хората контролират и променят заобикалящата ги среда по много различни начини.

В ранните времена хората обикновено се заселват в близост до вода и други природни ресурси. В днешно време, ако хората имат нужда от нещо, могат да го пренесат от друго място. Така че базирането на селище в близост до ресурси вече не е толкова важно, колкото е било някога. От 1800 г. насам броят на хората, или населението, се е увеличил с шест милиарда души. Повечето хора (61 %) живеят в Азия. Останалите живеят в Северна и Южна Америка (14%), Африка (14%), Европа (11%) и Океания (0,5%).

Повечето хора живеят в градове. Очаква се този брой да се увеличи. През 2005 г. Организацията на обединените нации заяви, че до края на годината повече от половината свят ще живее в градове. Това е важна промяна в моделите на заселване на хората: век по-рано, през 1900 г., само 14 % от хората са живели в градове, а през 2000 г. 47 % от световното население живее в градове. В развитите страни, като Съединените щати, 80 % от населението живее в градове.

Хората оказват голямо влияние върху света. Хората са на върха на хранителната верига и обикновено не се хранят с никакви животни. Поради това хората са определяни като суперхищници. Заради промишлеността и други причини се смята, че хората са голяма причина за глобалното изменение на климата.

Физически вид

Размерите на човешкото тяло се различават. Средният ръст на възрастен мъж в световен мащаб е около 172 см, а средният ръст на възрастна жена в световен мащаб е около 158 см. Средното тегло на възрастен човек е 54-64 kg (119-141 lb) за жените и 70-83 kg (154-183 lb) за мъжете. Телесното тегло и типът на тялото се влияят от генетиката и околната среда. То варира значително между отделните индивиди.

Човешкото окосмяване расте по подмишниците, гениталиите, краката, ръцете и по горната част на главата при възрастните от двата пола. Обикновено космите растат по лицето на повечето възрастни мъже, както и по гърдите и гърба на много възрастни мъже. При човешките деца от двата пола дългата коса расте само на върха на главата. Въпреки че може да изглежда, че хората имат по-малко косми от повечето примати, в действителност това не е така. Средностатистическият човек има повече космени фоликули, от които израства косата, отколкото повечето шимпанзета. Човешката коса може да бъде черна, кафява, червена или руса. С напредването на възрастта косата може да стане сива или бяла.

Цветовете на човешката кожа варират значително. Те могат да бъдат от много бледо розово до тъмнокафяво. Има причина хората в тропическите райони да имат тъмна кожа. Тъмният пигмент (меланин) в кожата ги предпазва от ултравиолетовите лъчи на слънчевата светлина. Уврежданията, причинени от ултравиолетовите лъчи, могат да причинят и причиняват рак на кожата при някои хора. Следователно в по-слънчевите райони естественият подбор благоприятства по-тъмния цвят на кожата. Слънчевият загар няма нищо общо с този въпрос, защото е само временен процес, който не се предава по наследство. При по-студен климат предимството на светлия цвят на кожата е двойно. Тя излъчва по-малко топлина и абсорбира повече слънчева светлина. При по-слаба слънчева светлина по-тъмното тяло произвежда по-малко витамин D, отколкото светлото тяло. Селекцията за по-светла кожа се определя от тези две причини. Следователно в по-слабо слънчевите райони естественият подбор благоприятства по-светлия цвят на кожата.

Хората не са толкова силни, колкото други примати със същия размер. Средностатистически женски орангутан е поне три пъти по-силен от средностатистически човек.

Средностатистическият мъж се нуждае от 7 до 8 часа сън на денонощие. Хората, които спят по-малко от това време, обикновено не са толкова здрави. Децата се нуждаят от повече сън - средно 9 до 10 часа.

Жизнен цикъл

Жизненият цикъл на човека в някои отношения е подобен на този на повечето други бозайници. Въпреки това има и някои разлики. Малките растат в женската майка в продължение на девет месеца. След този период бебето се изтласква от вагината на жената, като мозъкът му е развит само наполовина.

За разлика от повечето други бозайници, раждането при човека е донякъде опасно. Главите на бебетата са големи, а тазовите кости на майките не са много широки. Тъй като хората ходят на два крака, бедрата им са доста тесни. Това означава, че раждането може да бъде трудно. В редки случаи майката или бебето могат да умрат по време на раждането. През XXI век броят на майките, които умират при раждане, е по-малък. Това се дължи на по-добрите медикаменти и лечение. В много бедни страни броят на умиращите майки е по-висок. Понякога той е до 10 пъти по-голям от този в по-богатите страни.

При човешката жена плодовитият период в еструалния цикъл е скрит и чифтосването може да се осъществи по всяко време. Това е доста необичайно. При бозайниците по принцип фертилният период е много забележим. Чифтосването се осъществява само когато женската сигнализира за своята плодовитост. Помислете например за котките. Човешкият цикъл е необичаен и се смята, че има причина за това. Хората се обединяват в племена, които имат много хора. Това помага на племето, ако бащата на едно дете не е известен със сигурност. Хората живеят заедно и работят заедно в много по-големи групи, отколкото шимпанзетата (нашите най-близки живи роднини). Те имат колективен интерес към племето. Смята се, че човешката система за чифтосване помага за това.

Средното човешко бебе тежи 3-4 кг при раждането си и е високо 50-60 см. В по-бедните страни бебетата често са по-малки и поради това могат да умрат рано.

Животът на хората се състои от четири етапа: детство, юношество, зряла възраст и старост.

Очакваната продължителност на живота е времето, което се очаква да живеете. Това зависи от много неща, включително от мястото, където живеете. Най-високата продължителност на живота е за хората от Монако - 89,52 години. Най-ниска е продължителността на живота на хората от Чад, където тя е само 49,81 години.

Психологията изучава функционирането на човешкия ум. Човешкият мозък е основният двигател на действията на човека. Всичко - от движението и дишането до мисленето - се извършва от мозъка. Човешкият неокортекс е огромен в сравнение с другите бозайници и ни дава способността да мислим, както и да говорим и разбираме езика.

Неврологията изучава функционирането на мозъка, а психологията - как и защо хората мислят и чувстват. Много аспекти на живота също се влияят от хормоналната система, включително растежът и сексуалното развитие. Хормоналната система (особено хипофизната жлеза) се контролира отчасти от мозъка.

Човешкото поведение е трудно за разбиране, затова понякога психолозите изучават животни, защото те са по-прости и по-лесни за опознаване. Психологията се припокрива с много други науки, включително медицина, биология, компютърни науки и лингвистика.

Език

Езикът в най-основния си вид е говорене, четене и писане. Изследването на езика се нарича лингвистика. Хората имат най-сложните езици на Земята. Въпреки че почти всички животни общуват, човешкият език е уникален. Използването на синтаксис и огромният му усвоен речник са основните му характеристики. По света се говорят над 7300 езика. Най-разпространеният първи език в света е китайският мандарин, а най-разпространеният език е английският. Това включва и говорещите английски като втори език.

Изкуство, музика и литература

Изкуството съществува почти толкова дълго, колкото и хората. Хората правят някои видове изкуство в продължение на хиляди години, както показва снимката вдясно. Изкуството представя чувствата на човека под формата на картина, скулптура или снимка.

Музиката също съществува от хиляди години. Музиката може да бъде създадена само с гласа ви, но в повечето случаи хората използват инструменти. Музиката може да се създава само с прости инструменти, като например обикновени барабани, та чак до електрически китари, клавишни инструменти и цигулки. Музиката може да бъде силна, бърза, тиха, бавна или в много различни стилове. Музиката представя чувствата на хората, които я свирят.

Литературата е всичко, което е създадено или написано с помощта на езика. Тя включва книги, поезия, легенди, митове и приказки. Литературата е важна, тъй като без нея много от нещата, които използваме днес, като например Уикипедия, не биха съществували.

Раса и етническа принадлежност

Хората често се категоризират по раса или етническа принадлежност. Съвременните биолози знаят, че човешките генни последователности са много сходни в сравнение с много други животни. Това се дължи на "неотдавнашния единен произход" на съвременните хора. Това е една от причините, поради които съществува само една човешка раса.

Етническите групи често са свързани с езикови, културни, родови, национални или регионални връзки. Расовата и етническата принадлежност могат да доведат до различно социално отношение, наречено расизъм.

Религия и духовност

Религията е вяра във висше същество, дух или система от идеи, в които вярва група хора. Да вярваш в дадено вярване означава да го имаш, без да имаш доказателства, че то е вярно. Вярата може да обедини хората, защото всички те вярват в едно и също нещо. Някои от нещата, за които говорят религиите, са какво се случва след смъртта, защо съществуват хората, как са се появили (сътворението) и какво е добре да се прави и какво не (морал). Някои хора са много религиозни. Много хора вярват в един всемогъщ бог; някои хора вярват в повече от един бог; някои хора са атеисти, които не вярват в бог; а някои хора са агностици, които не са сигурни дали има бог.

Наука и технологии

Технологиите са нещата и методите, които хората използват, за да улеснят изпълнението на задачите. Науката е разбиране на начина, по който функционират Вселената и нещата в нея. Някога технологиите са били съвсем прости. До изобретяването на писмеността тя се е предавала от хората, които са разказвали на другите. Това е позволило технологиите да се развиват много по-бързо. Сега хората разбират все повече и повече за света и Вселената. Използването на телескопа от Галилей, теорията на относителността на Айнщайн, лазерите и компютрите са все научни открития. Технологиите са от голямо значение за науката, медицината и ежедневието.

Warfare

Войната е смъртоносна битка между големи групи от хора, обикновено държави или щати. Войната включва използването на смъртоносни оръжия, като и двете страни се опитват да убият другата. Смята се, че през XX век между 167 и 188 милиона души са загинали в резултат на войни. Хората, които се сражават за дадена държава във войните, се наричат войници. Хората, които се бият във войни, но не за държава, обикновено се наричат "бойци".

Съвременните войни са много различни от войните преди хиляда или дори сто години. Съвременната война включва саботаж, тероризъм, пропаганда и партизанска война. В съвременните войни често мишена са цивилни граждани (хора, които не са войници). Пример за това е ядрената бомба, хвърлена върху Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война. До края на 1945 г. бомбите убиват до 140 000 души в Хирошима и 80 000 в Нагасаки, като около половината от тях са убити в дните на бомбардировките. Оттогава насам хиляди други хора са починали от рани или болести вследствие на излагане на радиация, освободена от бомбите. И в двата града преобладаващата част от загиналите са цивилни граждани. В Германия, Австрия и Великобритания са използвани конвенционални бомби. Около 60 595 британски и 550 000 германски цивилни граждани са убити от самолетите, бомбардиращи градовете.