Хипофизната жлеза (или хипофизата) е ключова част от ендокринната система. Тя се намира в основата на мозъка, в малка костна кухина под хипоталамуса, между очите. Хипофизата е свързана със хипоталамуса, който също е жлеза, чрез тънко хипофизно стъбло (инфундибулум). Чрез отделяне на различни хормони тя контролира редица жизненоважни функции: растеж, метаболизъм, репродукция, стресова реакция и баланс на течности.

Строеж и отдели

Хипофизната жлеза има две основни части с различен произход и функция:

  • Предна част (аденохипофиза) – синтезира и освобождава няколко важни хормона в отговор на регулаторни фактори от хипоталамуса. Ендокринните клетки в предния дял се контролират от регулаторни хормони, освобождавани от невросекреторни клетки в хипоталамуса.
  • Задна част (неврохипофиза) – не синтезира собствено голям брой хормони, а съхранява и освобождава невротрансмитери/хормони, произведени от невросекреторните клетки в хипоталамуса.

При много видове (включително хора) предният и задният дял са свързани функционално чрез хипофизното стъбло (наричано още инфундибулум), по което се осъществява невроендокринна комуникация.

Основни хормони и тяхната роля

Някои от най-важните хормони, свързани с хипофизата, включват:

  • От предния дял (аденохипофиза):
    • Хормон на растежа (GH) – стимулира растежа и влияе на метаболизма.
    • Тиреостимулиращ хормон (TSH) – регулира функцията на щитовидната жлеза.
    • Адренокортикостимулиращ хормон (ACTH) – стимулира надбъбречната кора да отделя кортизол.
    • Фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH) – регулират репродукцията, яйчникова/тестикуларна функция и производство на полови клетки и хормони.
    • Пролактин (PRL) – стимулира производството на мляко при лактация.
  • От задния дял (неврохипофиза):
    • Окситоцин – участва в контракциите по време на раждане и в отделянето на мляко.
    • Антидиуретичен хормон (вазопресин, ADH) – регулира задържането на вода в бъбреците и подпомага поддържането на кръвното налягане.

Регулация

Хипоталамусът контролира хипофизата чрез специфични освобождаващи и инхибиращи фактори, които достигат предната част през съдовата система на хипофизната портална система. За задната част регулирането е невронално – невросекреторните клетки произвеждат окситоцин и ADH и ги прехвърлят за съхранение в неврохипофизата до нужда.

Клинично значение

Нарушенията в структурата или функцията на хипофизата могат да доведат до различни заболявания:

  • Хиперфункция: секретиране на излишни хормони – напр. пролактиноми (излишък на пролактин), акромегалия (повишен GH), болест на Кушинг (повишен ACTH).
  • Хипофункция (хипопитуитаризъм): намалена продукция на един или повече хормони, води до умора, забавяне на растежа при деца, безплодие, хипотиреоидни и надбъбречни проблеми.
  • Диабет инсипидус: недостатъчност или резистентност към ADH, водеща до отделяне на големи количества разредена урина и силна жажда.
  • Тумори (аденоми): доброкачествени или рядко злокачествени образувания могат да компресират околните структури (напр. зрителните нерви) и да причинят хормонални нарушения.

Диагностика и лечение

Диагнозата включва клинична оценка, лабораторни тестове за нивата на специфични хормони, стимулиращи/потискащи тестове и образни изследвания като магнитно-резонансна томография (MRI) на хипофизната област. Лечението зависи от причината и може да включва:

  • Медикаментозна терапия (напр. допаминергични агонисти при пролактиноми, соматостатин аналози при акромегалия).
  • Хирургия – често транссфеноидален (през носа) подход за отстраняване на аденоми.
  • Лъчелечение при остатъчен или рецидивиращ тумор.
  • Хормонозаместителна терапия при хипопитуитаризъм (тироксин, кортикостероиди, полови хормони, GH и др.).

Ембриология и кръвоснабдяване

Предният дял (аденохипофизата) произхожда от устната ектодерма (Rathke's pouch), а задната – от невралната тъкан на хипоталамуса. Хипофизата получава кръв чрез супериорни и инфериорни хипофизни артерии; ключова е порталната система, която пренася хипоталамичните освобождаващи фактори към предната част.

Хипофизната жлеза изпълнява ролята на централен регулатор в ендокринната система, интегрирайки невронални сигнали от хипоталамуса с ендокринната функция на периферните жлези. Поради това правилната ѝ функция е от съществено значение за здравето и хомеостазата.