Хипофиза
Хипофизната жлеза (или хипофизата) е важна част от ендокринната система. Тя се намира в основата на мозъка между очите. Хипофизата е свързана с хипоталамуса, който също е жлеза. Хипофизата контролира цял набор от жизнени функции, като отделя хормони.
Хипофизната жлеза се състои от две части: предна хипофиза и задна хипофиза. Тя е функционално свързана с хипоталамуса чрез хипофизното стъбло (наричано още инфундибулум).
Хипоталамусът освобождава фактори по хипофизното стъбло до хипофизната жлеза, където те предизвикват отделянето на хипофизни хормони. Въпреки че хипофизата е известна като "главната" ендокринна жлеза, и двата лоба са под контрола на хипоталамуса. Ендокринните клетки на предния дял на хипофизата се контролират от регулаторни хормони, освобождавани от невросекреторни клетки в хипоталамуса.
Позиция на хипофизата и хипоталамуса
Позиция на хипофизата (детайл)
Освободени хормони
Жлезата освобождава няколко вида хормони.
Преден дял на хипофизата
Ендокринните клетки на предния дял на хипофизата се контролират от невросекреция от хипоталамуса. Клетките на предния дял на хипофизата синтезират и отделят тези важни ендокринни хормони:
- Адренокортикотропен хормон (АКТХ): освобождава се в условия на стрес. Увеличава съдържанието на кортикостероиди.
- Тиреоид-стимулиращ хормон (TSH): регулира щитовидната жлеза.
- Растежен хормон ("HGH"): стимулира клетъчното делене и растежа.
- Пролактин (PRL): стимулира производството на мляко в гърдите.
Двата гонадотропина;
- Лутеинизиращ хормон (LH): при жените той предизвиква овулация. При мъжете той стимулира тестостерона (действа със следващия).
- Фоликулостимулиращ хормон (FSH): регулира развитието, растежа, пубертета и репродукцията.
Междинен дял
Тук се произвежда един хормон:
- Меланоцит-стимулиращ хормон (MSH): стимулира производството и освобождаването на меланин от меланоцитите в кожата и косата. Сигналите на MSH към мозъка оказват влияние върху апетита и сексуалната възбуда.
Заден дял на хипофизата
Задният дял на хипофизата всъщност е продължение на хипоталамуса. Невросекреторните клетки в хипоталамуса имат аксони, които се спускат право в задната част на хипофизата. Задният дял на хипофизата съхранява и отделя хормоните, произведени от тези невросекреторни клетки:
- Окситоцинът, по-голямата част от който се освобождава от хипоталамуса, оказва влияние върху нервното предаване и върху жените по време и след раждането. Играе роля в свързването на двойките, чифтосването и майчиното поведение. Функциите му все още не са напълно изяснени.
- Антидиуретичен хормон (ADH, известен също като вазопресин): контролира реабсорбцията на молекули в тубулите на бъбреците. Повишава артериалното кръвно налягане. Играе ключова роля в хомеостазата и регулирането на водата, глюкозата и солите в кръвта.
Окситоцинът е един от малкото хормони, които създават положителна обратна връзка. Например контракциите на матката стимулират отделянето на окситоцин от задния дял на хипофизата, който от своя страна увеличава контракциите на матката. Тази положителна обратна връзка продължава по време на раждането.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява хипофизната жлеза?
О: Хипофизната жлеза е важна част от ендокринната система, която е разположена в основата на мозъка между очите.
В: Каква е функцията на хипофизната жлеза?
О: Хипофизата контролира много важни функции в организма, като отделя хормони.
В: Как хипофизата е свързана с мозъка?
О: Хипофизната жлеза е свързана с хипоталамуса, който също е жлеза.
В: Кои са двете части на хипофизната жлеза?
О: Хипофизата се състои от предна и задна хипофиза.
В: Какво представлява стъблото на хипофизата?
О: Хипофизното стъбло, наричано още инфундибулум, е връзката между хипоталамуса и хипофизната жлеза.
В: Какво контролира ендокринните клетки на предния дял на хипофизата?
О: Ендокринните клетки на предния дял на хипофизата се контролират от регулаторни хормони, освобождавани от невросекреторни клетки в хипоталамуса.
В: Хипофизата напълно независима ли е в своето функциониране?
О: Не, въпреки че е известна като "главната" ендокринна жлеза, и двата лоба на хипофизата са под контрола на хипоталамуса.
