Хипофизната жлеза: функция, строеж и роля в ендокринната система
Открийте функциите, строежа и ролята на хипофизната жлеза в ендокринната система — контрол на хормоните, връзка с хипоталамуса и влияние върху здравето.
Хипофизната жлеза (или хипофизата) е ключова част от ендокринната система. Тя се намира в основата на мозъка, в малка костна кухина под хипоталамуса, между очите. Хипофизата е свързана със хипоталамуса, който също е жлеза, чрез тънко хипофизно стъбло (инфундибулум). Чрез отделяне на различни хормони тя контролира редица жизненоважни функции: растеж, метаболизъм, репродукция, стресова реакция и баланс на течности.
Строеж и отдели
Хипофизната жлеза има две основни части с различен произход и функция:
- Предна част (аденохипофиза) – синтезира и освобождава няколко важни хормона в отговор на регулаторни фактори от хипоталамуса. Ендокринните клетки в предния дял се контролират от регулаторни хормони, освобождавани от невросекреторни клетки в хипоталамуса.
- Задна част (неврохипофиза) – не синтезира собствено голям брой хормони, а съхранява и освобождава невротрансмитери/хормони, произведени от невросекреторните клетки в хипоталамуса.
При много видове (включително хора) предният и задният дял са свързани функционално чрез хипофизното стъбло (наричано още инфундибулум), по което се осъществява невроендокринна комуникация.
Основни хормони и тяхната роля
Някои от най-важните хормони, свързани с хипофизата, включват:
- От предния дял (аденохипофиза):
- Хормон на растежа (GH) – стимулира растежа и влияе на метаболизма.
- Тиреостимулиращ хормон (TSH) – регулира функцията на щитовидната жлеза.
- Адренокортикостимулиращ хормон (ACTH) – стимулира надбъбречната кора да отделя кортизол.
- Фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH) – регулират репродукцията, яйчникова/тестикуларна функция и производство на полови клетки и хормони.
- Пролактин (PRL) – стимулира производството на мляко при лактация.
- От задния дял (неврохипофиза):
- Окситоцин – участва в контракциите по време на раждане и в отделянето на мляко.
- Антидиуретичен хормон (вазопресин, ADH) – регулира задържането на вода в бъбреците и подпомага поддържането на кръвното налягане.
Регулация
Хипоталамусът контролира хипофизата чрез специфични освобождаващи и инхибиращи фактори, които достигат предната част през съдовата система на хипофизната портална система. За задната част регулирането е невронално – невросекреторните клетки произвеждат окситоцин и ADH и ги прехвърлят за съхранение в неврохипофизата до нужда.
Клинично значение
Нарушенията в структурата или функцията на хипофизата могат да доведат до различни заболявания:
- Хиперфункция: секретиране на излишни хормони – напр. пролактиноми (излишък на пролактин), акромегалия (повишен GH), болест на Кушинг (повишен ACTH).
- Хипофункция (хипопитуитаризъм): намалена продукция на един или повече хормони, води до умора, забавяне на растежа при деца, безплодие, хипотиреоидни и надбъбречни проблеми.
- Диабет инсипидус: недостатъчност или резистентност към ADH, водеща до отделяне на големи количества разредена урина и силна жажда.
- Тумори (аденоми): доброкачествени или рядко злокачествени образувания могат да компресират околните структури (напр. зрителните нерви) и да причинят хормонални нарушения.
Диагностика и лечение
Диагнозата включва клинична оценка, лабораторни тестове за нивата на специфични хормони, стимулиращи/потискащи тестове и образни изследвания като магнитно-резонансна томография (MRI) на хипофизната област. Лечението зависи от причината и може да включва:
- Медикаментозна терапия (напр. допаминергични агонисти при пролактиноми, соматостатин аналози при акромегалия).
- Хирургия – често транссфеноидален (през носа) подход за отстраняване на аденоми.
- Лъчелечение при остатъчен или рецидивиращ тумор.
- Хормонозаместителна терапия при хипопитуитаризъм (тироксин, кортикостероиди, полови хормони, GH и др.).
Ембриология и кръвоснабдяване
Предният дял (аденохипофизата) произхожда от устната ектодерма (Rathke's pouch), а задната – от невралната тъкан на хипоталамуса. Хипофизата получава кръв чрез супериорни и инфериорни хипофизни артерии; ключова е порталната система, която пренася хипоталамичните освобождаващи фактори към предната част.
Хипофизната жлеза изпълнява ролята на централен регулатор в ендокринната система, интегрирайки невронални сигнали от хипоталамуса с ендокринната функция на периферните жлези. Поради това правилната ѝ функция е от съществено значение за здравето и хомеостазата.
Позиция на хипофизата и хипоталамуса
Позиция на хипофизата (детайл)
Освободени хормони
Жлезата освобождава няколко вида хормони.
Преден дял на хипофизата
Ендокринните клетки на предния дял на хипофизата се контролират от невросекреция от хипоталамуса. Клетките на предния дял на хипофизата синтезират и отделят тези важни ендокринни хормони:
- Адренокортикотропен хормон (АКТХ): освобождава се в условия на стрес. Увеличава съдържанието на кортикостероиди.
- Тиреоид-стимулиращ хормон (TSH): регулира щитовидната жлеза.
- Растежен хормон ("HGH"): стимулира клетъчното делене и растежа.
- Пролактин (PRL): стимулира производството на мляко в гърдите.
Двата гонадотропина;
- Лутеинизиращ хормон (LH): при жените той предизвиква овулация. При мъжете той стимулира тестостерона (действа със следващия).
- Фоликулостимулиращ хормон (FSH): регулира развитието, растежа, пубертета и репродукцията.
Междинен дял
Тук се произвежда един хормон:
- Меланоцит-стимулиращ хормон (MSH): стимулира производството и освобождаването на меланин от меланоцитите в кожата и косата. Сигналите на MSH към мозъка оказват влияние върху апетита и сексуалната възбуда.
Заден дял на хипофизата
Задният дял на хипофизата всъщност е продължение на хипоталамуса. Невросекреторните клетки в хипоталамуса имат аксони, които се спускат право в задната част на хипофизата. Задният дял на хипофизата съхранява и отделя хормоните, произведени от тези невросекреторни клетки:
- Окситоцинът, по-голямата част от който се освобождава от хипоталамуса, оказва влияние върху нервното предаване и върху жените по време и след раждането. Играе роля в свързването на двойките, чифтосването и майчиното поведение. Функциите му все още не са напълно изяснени.
- Антидиуретичен хормон (ADH, известен също като вазопресин): контролира реабсорбцията на молекули в тубулите на бъбреците. Повишава артериалното кръвно налягане. Играе ключова роля в хомеостазата и регулирането на водата, глюкозата и солите в кръвта.
Окситоцинът е един от малкото хормони, които създават положителна обратна връзка. Например контракциите на матката стимулират отделянето на окситоцин от задния дял на хипофизата, който от своя страна увеличава контракциите на матката. Тази положителна обратна връзка продължава по време на раждането.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява хипофизната жлеза?
О: Хипофизната жлеза е важна част от ендокринната система, която е разположена в основата на мозъка между очите.
В: Каква е функцията на хипофизната жлеза?
О: Хипофизата контролира много важни функции в организма, като отделя хормони.
В: Как хипофизата е свързана с мозъка?
О: Хипофизната жлеза е свързана с хипоталамуса, който също е жлеза.
В: Кои са двете части на хипофизната жлеза?
О: Хипофизата се състои от предна и задна хипофиза.
В: Какво представлява стъблото на хипофизата?
О: Хипофизното стъбло, наричано още инфундибулум, е връзката между хипоталамуса и хипофизната жлеза.
В: Какво контролира ендокринните клетки на предния дял на хипофизата?
О: Ендокринните клетки на предния дял на хипофизата се контролират от регулаторни хормони, освобождавани от невросекреторни клетки в хипоталамуса.
В: Хипофизата напълно независима ли е в своето функциониране?
О: Не, въпреки че е известна като "главната" ендокринна жлеза, и двата лоба на хипофизата са под контрола на хипоталамуса.
обискирам