Лутеинизиращ хормон (LH): функции, роля при овулация и тестостерон

Лутеинизиращ хормон (LH) — ключ към овулацията, жълтото тяло и тестостерон при мъже. Научете функции, влияние върху плодовитостта и хормоналния баланс.

Автор: Leandro Alegsa

Лутеинизиращият хормон (LH, lutropin или lutrophin) е полов хормон, произвеждан от гонадотрофните клетки в предния дял на хипофизата.

При жените приливът на LH предизвиква овулация и развитие на жълтото тяло (временна ендокринна структура при женските бозайници, която стимулира относително високи нива на прогестерон). При мъжете, където LH е бил наричан също интерстициален клетъчно-стимулиращ хормон (ICSH), той стимулира производството на тестостерон от клетките на Лайдиг. Той действа синергично с фоликулостимулиращия хормон (FSH).



Как се произвежда и регулира LH

Продукцията на LH в предния дял на хипофизата се стимулира от гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRH), който се секретира от хипоталамуса в пулсови вълни. Интензитетът и честотата на тези пулсове определят относителната продукция на LH и FSH. Секрецията на LH подлежи на отрицателна и положителна обратна връзка от половите хормони (естрогени, прогестерон и тестостерон): при жените високите нива на естроген преди овулация могат да предизвикат положителна обратна връзка и да доведат до кратък, силен „прилив“ (surge) на LH.

Роля при жените

Основните функции на LH при жените включват:

  • Овулация: Рязкото повишение на LH (LH surge) причинява завършване на мейотичното делене на яйцеклетката и освобождаването ѝ от фоликула.
  • Развитие на жълто тяло: След овулация LH подпомага трансформацията на остатъците от фоликула в жълто тяло (corpus luteum), което произвежда прогестерон и в по-малка степен естрогени — важни за подготовка на ендометриума и поддържане на ранна бременност.
  • Ритъм и мониторинг: Тъй като LH се освобождава пулсово и има характерен средноцикличен профил, тестовете за урина, които откриват LH-суржа, се използват широко за прогнозиране на овулацията при проследяване на фертилността.

Роля при мъжете

При мъжете LH действа главно върху клетките на Лайдиг в тестисите и стимулира биосинтезата на тестостерон. Тестостеронът от своя страна поддържа сперматогенезата (заедно с FSH), влияе върху развитието и поддръжката на мъжките полови белези и има системни ефекти върху мускулна маса, костна плътност и поведение.

Клинично значение и нарушения

Нивата на LH и съотношението LH/FSH имат важно диагностично значение при различни състояния:

  • Менопауза: Поради загубата на яйчникова функция нивата на LH (и FSH) обикновено са високи поради загубена отрицателна обратна връзка.
  • Синдром на поликистозните яйчници (PCOS): При някои жени с PCOS може да се наблюдава увеличено съотношение LH/FSH (>2:1), макар че това не е задължителен критерий и варира.
  • Хипогонадизъм: При хипогонадотропен хипогонадизъм (например Kallmann) нивата на LH са ниски поради недостатъчна секреция на GnRH; при първичен (гонадален) хипогонадизъм нивата на LH са високи като израз на липса на гонадна обратна връзка.
  • Безплодие и лечение на плодовитостта: Проследяване на LH се използва при индукция на овулация и при ин витро процедури; в зависимост от протокола се прилагат медикаменти, които блокират (GnRH антагонисти) или симулират пулсовия GNHR, както и hCG, който има LH-подобна активност.

Диагностика и измерване

LH може да се измерва в кръв (серум) или в урината. Някои важни практични бележки:

  • Пулсовост и време на вземане: Поради пулсовия тип секреция нивото на LH може да варира през деня; за базово оценяване обикновено се изследва в ранната фоликуларна фаза (ден 2–3 на цикъла) при жени при изследване на овариалния резерв или при диагностика на безплодие.
  • Уринни тестове за овулация: Домашните тестове за овулация откриват увеличения LH в урината и помагат за определяне на най-плодородните дни.
  • Референтни стойности: Нормалните стойности са зависими от лабораторията и от фазата на менструалния цикъл; стойностите могат да варират значително между различни методи на анализ, поради което резултатите винаги се интерпретират в клиничен контекст.

Взаимодействие с лекарства и терапевтични приложения

Някои медикаменти и терапевтични подходи повлияват нивата или действието на LH:

  • GnRH агонисти и антагонисти: Използват се при лечение на ендометриоза, преди асистирани репродуктивни процедури и при хормонално зависими тумори; те регулират секрецията на LH и FSH.
  • hCG: Структурно и функционално подобен на LH; често се използва в репродуктивната медицина за индуциране на овулация или за поддържане на лутеалната фаза.
  • Кломифен и други овулаторни стимулиращи лекарства: Могат да променят нивата на LH и FSH чрез въздействие на хормоналната обратна връзка.

Практически съвети

  • Ако ви се прави тест за LH, информирайте се коя фаза на цикъла е подходяща за изследване.
  • Домашните урина тестове за овулация са удобни, но не гарантират успешно зачеване — те посочват време на овулация, но качеството на яйцеклетката и други фактори също имат значение.
  • Интерпретацията на LH стойности е най-добре да се извършва от лекар в контекста на клиничната картина и допълнителни изследвания (FSH, естрадиол, прогестерон, тестостерон и т.н.).

LH е ключов хормон в репродуктивната физиология на мъжа и жената. Разбирането на неговите функции и регулиране помага при диагностика и лечение на много ендокринни и репродуктивни нарушения.

Предвиждане на овулацията

Откриването на рязко повишаване на лутеинизиращия хормон показва, че овулацията скоро ще настъпи. LH може да бъде открит чрез тестови комплекти за урина. Тестовете се правят ежедневно, около времето, когато се очаква овулация. Преминаването от отрицателно към положително показание предполага, че овулацията ще настъпи след 24-48 часа. Жените разполагат с два дни, за да осъществят полов акт или изкуствено оплождане с намерението да заченат.

Тестовете могат да се отчитат ръчно с помощта на хартиена лента с променящ се цвят или дигитално с помощта на електронно устройство за отчитане.





обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3