Ендокринна система — как работи: жлези, хормони и функции
Научете как работи ендокринната система: жлези, хормони и функции — регулиране на метаболизма, растежа, настроението и здравето ви.
Ендокринната система включва органите на тялото, които произвеждат хормони. Тя спомага за регулирането на метаболизма, растежа и развитието, функциите на тъканите и играе роля и за настроението. Областта на медицината, която се занимава с нарушенията на жлезите с вътрешна секреция, е ендокринологията.
Във физиологията ендокринната система е система от жлези, всяка от които отделя определен вид хормон директно в кръвния поток, за да регулира тялото.
Ендокринната система се различава от екзокринната, която отделя химичните си вещества чрез канали. Ендокринната система е информационна сигнална система като нервната система, но ефектите и механизмът ѝ са различни.
Ефектите на ендокринната система започват бавно, а реакцията им е дълготрайна. Нервната система изпраща информация бързо и реакциите ѝ обикновено са краткотрайни. Хормоните са сложни химични вещества, които се освобождават от ендокринната тъкан в кръвния поток, където се придвижват до целевите тъкани и предизвикват отговор.
Характерните особености на жлезите с вътрешна секреция са, че по принцип нямат канали, имат добро кръвоснабдяване и обикновено в клетките им има вакуоли или гранули, в които се съхраняват хормоните.
Основни жлези и примерни хормони
- Хипоталамус — регулира хипофизата чрез отделяне на освобождаващи и инхибиращи неврохормони (например TRH, CRH, GnRH).
- Хипофиза (питуитари) — предна част: GH (соматотропин), ACTH, TSH, LH, FSH, пролактин; задна част: ADH (антидиуретичен хормон) и окситоцин.
- Щитовидна жлеза — тироксин (T4) и трийодтиронин (T3) регулират метаболизма; калцитонин участва в калциево-фосфатния обмен.
- Паратиреоидни жлези — паратхормон (PTH) контролира нивата на калций и фосфат в кръвта.
- Надбъбречни жлези — кора: кортизол (метаболизъм, стрес), алдостерон (водно-електролитен баланс); сърцевина: адреналин и норадреналин (бързи реакции при стрес).
- Панкреас (островчета) — инсулин (понижава кръвната захар), глюкагон (повишава кръвната захар), соматостатин.
- Полови жлези — тестиси: тестостерон; яйчници: естрогени и прогестерон; тези хормони управляват половото развитие, репродукцията и вторичните полови белези.
- Епифиза (мелатонин) — регулира циркадните ритми и съня.
- Плацента (по време на бременност) — произвежда хормони като човешки хорионен гонадотропин (hCG), естрогени и прогестерон за поддържане на бременността.
Как работят хормоните
Хормоните действат чрез свързване със специфични рецептори в целевите клетки. По основен механизъм могат да се разделят на:
- Пептидни/протеинни хормони (инсулин, хипофизни хормони) — водоразтворими, не проникват през клетъчната мембрана; свързват се с рецептори на повърхността и задействат вътреклетъчни сигнали (вторични посредници като cAMP).
- Стероидни хормони (кортизол, тестостерон, естрогени) — мастноразтворими, преминават през мембраната и действат чрез вътрешноклетъчни/ядерни рецептори, които регулират транскрипцията на гени.
- Амини (адреналин, тироксин) — малки молекули с различен механизъм в зависимост от химичния тип.
Някои хормони циркулират свободни, други — свързани с носещи протеини (особено стероиди и тиреоидни хормони), което удължава тяхната полуживотност в кръвта. Отговорът на клетката зависи от концентрацията на хормона, броя и чувствителността на рецепторите (възможни up- и down-regulation) и взаимодействия с други хормони.
Регулация: обратни и положителни връзки
Най-често регулирането е чрез отрицателна обратна връзка: например повишените нива на тиреоидни хормони потискат отделянето на TSH и TRH. Има и положителни обратни връзки, например освобождаването на окситоцин при раждане, което усилва контракциите.
Разлики между ендокринната и нервната системи
- Ендокринната система използва хормони, разпространявани в кръвта — ефектите са по-бавни, но продължителни.
- Нервната система използва електрически импулси и невротрансмитери — бързи и краткотрайни реакции.
- Двете системи взаимодействат тясно: например хипоталамусът и хипофизата са мост между нервната и ендокринната регулация.
Клинично значение и често срещани нарушения
Нарушенията в ендокринната система могат да имат широко влияние върху здравето. Примери:
- Диабет тип 1 и 2 — дисфункция на инсулина и метаболизма на глюкозата.
- Хипо- и хипертиреоидизъм — нарушения в функцията на щитовидната жлеза (симптоми: умора, промени в теглото, сърдечен ритъм, температура и др.).
- Болест на Кушинг (повишен кортизол) и болест на Адисън (недостатъчност на надбъбречната кора).
- Хормонални дисбаланси на половите хормони — безплодие, менструални нарушения, хипогонадизъм.
- Хиперпаратиреоидизъм — нарушен калциев баланс и риск от остеопороза.
Диагностиката включва измерване нивата на хормони в кръвта и урината, натоварващи или потискащи тестове, образни изследвания (ултразвук, сцинтиграфия, MRI на хипофизата) и биопсия при нужда. Лечението може да включва заместителна хормонална терапия, медикаменти, които инхибират или блокират производство на хормони, оперативни интервенции и промени в начина на живот (хранене, упражнения, контрол на стреса).
Допълнителни бележки
Не всички ендокринни клетки са оформени в големи жлези — някои са разположени дифузно (например ендокринните клетки на гастроинтестиналния тракт и островчетата на Лангерханс в панкреаса). Освен това има локални хормоноподобни медиатори (паракринни и аутокринни фактори, например простагландини), които действат близко до мястото на секреция и не използват кръвта за дълъг транспорт. Невроендокринните клетки комбинират свойства и на нервни, и на ендокринни клетки.
Здравословният начин на живот, адекватното хранене, редовната физическа активност и контролирането на стреса могат да подпомогнат нормалната функция на ендокринната система. При съмнения за хормонален дисбаланс е важно да се консултирате с общопрактикуващ лекар или ендокринолог.

Основни ендокринни жлези. (Мъжките са вляво, женските - вдясно.) 1. Епифизна жлеза 2. Хипофизна жлеза 3. Щитовидната жлеза 4. Тимус 5. Надбъбречна жлеза 6. Панкреас 7. Яйчник 8. Тестиси
Ендокринни жлези и отделяните от тях хормони
Централна нервна система
- Хипоталамусът произвежда
- Тиротропин-освобождаващ хормон (TRH) Парвоцелуларни невросекреторни неврони
- Гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH) Невроендокинови клетки на преоптичната зона
- Невроендокринни неврони на аркуатното ядро (GHRH)
- Кортикотропин-освобождаващ хормон (CRH) Парвоцелуларни невросекреторни неврони
- Вазопресин Парвоцелуларни невросекреторни неврони
- Соматостатин (SS; също GHIH, хормон, потискащ растежа) Невроендокринни клетки на перивентрикуларното ядро
- Инхибиращ хормон на пролактина или PIH или допамин (DA) Допаминови неврони на аркуатното ядро
- Хормон, освобождаващ пролактин
- Епифизната жлеза произвежда
- Мелатонин (основно) Епинеалоцити
- Хипофизната жлеза (хипофиза) произвежда
- Преден дял на хипофизата (аденохипофиза)
- Растежен хормон (GH) Соматотропи
- Пролактин (PRL) Лактотропи
- Адренокортикотропен хормон (АКТХ, кортикотропин) Кортикотропи
- Липотропин Кортикотропи
- Тиреоид-стимулиращ хормон (TSH, тиротропин) Тиреотропи
- Фоликулостимулиращ хормон (FSH) Гонадотропи
- Лутеинизиращ хормон (LH) Гонадотропи
- Заден дял на хипофизата (неврохипофиза)
- Окситоцин Магноцелуларни невросекреторни клетки
- Вазопресин (AVP; също ADH, антидиуретичен хормон) Магноцелуларни невросекреторни клетки
- Междинен дял на хипофизата (pars intermedia)
- Меланоцит-стимулиращ хормон (MSH) Меланотроф
Щитовидната жлеза
- Щитовидната жлеза произвежда
- Трийодтиронин (Т3), мощната форма на хормона на щитовидната жлеза Епителна клетка на щитовидната жлеза
- Тироксин (Т4), известен също като тетрайодтиронин: той е по-малко активна форма на хормона на щитовидната жлеза (главно) Епителни клетки на щитовидната жлеза
- Калцитонин Парафоликуларни клетки
Паращитовидна жлеза
- Паратиреоидният хормон PTH предизвиква повишаване на нивата на калций в кръвта.
Мускули
- Мускулите на ивици произвеждат
- Тромбопоетин Миоцити
Храносмилателна система
- Стомахът произвежда
- Гастрин (главно) G клетки
- Клетки с грелин P/D1
- Невропептид Y (NPY)
- Секретин S клетки
- Соматостатин D клетки
- Хистамин ECL клетки
- Ендотелин X клетки
- Дуоденумът произвежда
- Клетки на холецистокинин I
- Черният дроб произвежда
- Инсулиноподобен растежен фактор (IGF) (главно) Хепатоцити
- Ангиотензиноген Хепатоцити
- Тромбопоетин Хепатоцити
- Панкреасът произвежда
- Инсулин (основно) β Островни клетки
- Глюкагон (също основно) α Островни клетки
- Соматостатин δ Островни клетки
- Панкреатичен полипептид PP клетки
Бъбреци
- Бъбреците произвеждат
- Ренин (предимно) Юкстагломерулни клетки
- Еритропоетин (EPO) Екстрагломерулни мезангиални клетки
- Калцитриол (активната форма на витамин D3)
- Тромбопоетин
Надбъбречни жлези
- Надбъбречни жлези
- Кората на надбъбречните жлези произвежда
- Глюкокортикоиди (главно кортизол) Клетките Zona fasciculata и Zona reticularis
- Минералкортикоиди (главно алдостерон) Клетки на зоната на гломерулоза
- Андрогени (включително DHEA и тестостерон) Клетки Zona fasciculata и Zona reticularis
- Надбъбречната медула произвежда
- Адреналин (епинефрин) (основно) Хромафинови клетки
- Норадреналин (норепинефрин) Хромафинови клетки
- Допамин Хромафинови клетки
- Енкефалин Хромафинови клетки
Репродуктивна система
Мъжки
- Тестиси
- Андрогени (главно тестостерон) Лайдигови клетки
- Естрадиол Сертолиеви клетки
- Инхибин Сертолиеви клетки
Жена
- Еструален цикъл
- Яйчников фоликул/жълто тяло
- Прогестерон Гранулозни клетки, Тека клетки
- Андростендион Клетките на Тека
- Естрогени (главно естрадиол) Грънулозни клетки
- Инхибин Гранулозни клетки
- Плацента (когато жената е бременна)
- Прогестерон (предимно)
- Естрогени (главно естриол) (също предимно)
- Човешки хорион гонадотропин (HCG) Синцитиотрофобласт
- Човешки плацентарен лактоген (HPL) Синцитиотрофобласт
- Инхибин Фетални трофобласти
- Матка (когато жената е бременна)
- Пролактин (PRL) Децидуални клетки
- Релаксин Децидуални клетки
Регулиране на калция
- Паращитовидната жлеза произвежда
- Паратиреоиден хормон (PTH) Клетка на главната жлеза на паращитовидната жлеза
- Кожата произвежда
- Витамин D3 (калциферол)
Различни
- Сърцето произвежда
- Предсърдно-натриуретичен пептид (ANP) Сърдечни миоцити
- Мозъчен натриуретичен пептид (BNP) Сърдечни миоцити
- Аденозин Сърдечни миоцити
- Мастна тъкан
- Лептин (предимно) Адипоцити
- Естрогени (главно естрон) Адипоцити
- Костният мозък произвежда
- Тромбопоетин

Ендокринни жлези в човешката глава и шия и техните хормони



Свързани страници
- Хормони
- Нервна система
Въпроси и отговори
В: Какво представлява ендокринната система?
О: Ендокринната система е система от жлези в тялото, които произвеждат хормони, които се освобождават в кръвния поток, за да регулират различни функции като метаболизма, растежа и развитието, функциите на тъканите и настроението.
В: Коя област на медицината се занимава с нарушения на жлезите с вътрешна секреция?
О: Ендокринологията е областта на медицината, която се занимава с нарушенията на жлезите с вътрешна секреция.
В: По какво се различава ендокринната система от екзокринната?
О.: Ендокринната система отделя химичните си вещества директно в кръвта, докато екзокринната система отделя химичните си вещества чрез канали.
В: Как се сравняват реакциите на нервната и ендокринната система?
О: Реакциите на нервната система са бързи, но краткотрайни, докато реакциите на ендокринната система започват бавно, но са дълготрайни.
В: Какво се случва, когато хормоните се освобождават в кръвта?
О: Когато хормоните се освобождават в кръвния поток, те се придвижват до целевите тъкани и предизвикват реакция.
В: Какви общи характеристики имат повечето ендокринни жлези?
О: Повечето ендокринни жлези нямат канали, имат добро кръвоснабдяване и обикновено имат вакуоли или гранули в клетките си за съхранение на хормоните.
обискирам