Тиротропин (ТСХ) — функция, норми и значение за щитовидната жлеза

Научете всичко за тиротропин (ТСХ): функция, нормални стойности, значение за щитовидната жлеза, симптоми и диагностични тестове за здрав метаболизъм.

Тиреоид-стимулиращият хормон (известен също като тиротропин или TSH) е основен регулатор на функцията на щитовидната жлеза. Тиротропинът стимулира щитовидната жлеза да синтезира и отделя хормоните тироксин (T4) и трийодтиронин (T3). Хормоните на щитовидната жлеза контролират колко бързо протичат химичните процеси в организма (скоростта на метаболизма) — те стимулират почти всяка тъкан да произвежда протеини и увеличават количеството кислород, което клетките използват. По този начин те влияят върху енергийния баланс, температурата, сърдечната честота, растежа и много други жизненоважни функции.

Тиротропинът е гликопротеинов хормон, синтезиран и секретиран от тиреотропните клетки в предната част на хипофизата. Той регулира ендокринната функция на щитовидната жлеза чрез отрицателна обратна връзка: ниски нива на T4/T3 водят до повишена секреция на TSH, а високи нива — до потискане на секрецията.

Как работи TSH

TSH е сложен молекулен хормон, съставен от α- и β-субединици; β-субединицата определя специфичността към щитовидната жлеза. Секрецията на TSH се стимулира от тиреотропин-освобождаващия хормон (TRH) от хипоталамуса и се модулира от нивата на свободния T4 и T3 в кръвта. Когато щитовидните хормони са ниски, TSH се покачва, за да увеличи продукцията им; когато са високи, TSH се понижава.

Нормални стойности и единици

Референтните стойности на TSH могат да варират в отделните лаборатории, но обичайно се дават като приблизително:

• Възрастни: около 0,4–4,0 mIU/L (някои референтни граници използват 0,3–4,5 mIU/L).
• При бременност и в различните триместри референтните стойности се променят (обикновено по-ниски през първия триместър).

Важно: стойностите трябва да се интерпретират заедно с нивата на свободен T4 (fT4) и при необходимост свободен T3 (fT3), както и с клиничната картина.

Интерпретация — с какво се свързват отклоненията

Повишен TSH (над горната граница) обикновено означава, че щитовидната жлеза не функционира достатъчно (първична хипотиреоидност). Причини:

• Автоимунен тиреоидит (Хашимото)
• След тиреоидектомия или лечение с радиоактивен йод
• Йоден дефицит
• Някои медикаменти и терапевтични състояния

Нисък TSH (под референтната стойност) често указва прекомерна функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм) или подаване от централни нарушения:

• Грейвсова болест (болест на Грейвс)
• токсични аденоми на щитовидната жлеза
• след тиреоидит с преходно освобождаване на хормони
• при централен (вторичен) хипотиреоидизъм поради болест на хипофизата нивото на TSH може да е ниско или „неадекватно нормално“ въпреки ниските T4/T3—това е различно от първичната болест на щитовидната жлеза.

Симптоми, свързани с опасното ниво на TSH

При повишен TSH (хипотиреоидизъм): умора, суха кожа, студолюбие, забавен пулс, увеличение на теглото, запек, забавено мислене и менструални нарушения.

При понижен TSH (хипертиреоидизъм): нервност, изпотяване, ускорен пулс, загуба на тегло, тремор, проблеми със съня и менструални нарушения.

Тест и практическа важност

TSH тестът е основен скринингов маркер за функцията на щитовидната жлеза. Обичайно не се изисква специфична подготовка (не е необходимо гладуване), но резултатите могат да се влияят от:

• диурни вариации — TSH има циркаден ритъм и обикновено е най-висок през нощта/ранните утринни часове;
• лекарства като левотироксин, тиреоидни хормони, кортикостероиди, допаминергични лекарства, амIODарон, литий;
• акутни тежки заболявания (синдром на болното тяло), които могат да потиснат TSH;
• биотинова суплементация, която може да наруши някои имунохимични тестове;
• възраст и бременност (трябва да се използват специфични референтни граници при бременност).

Мониторинг и лечение

При заместителна терапия с левотироксин целта е да се постигне TSH в рамките на целевия диапазон — при по-млади пациенти обикновено около 0,5–2,5 mIU/L, но целевите стойности могат да бъдат различни при възрастни пациенти, при пациенти с коронарна болест или при бременност. След започване или промяна на терапията TSH се проверява обикновено след 6–8 седмици (времето, необходимо за стабилизиране).

Кога да се консултирате с лекар

Погрешно интерпретиране на TSH може да доведе до неправилно лечение. Винаги обсъждайте резултатите с лекар, особено ако:

• TSH е извън референтните граници;
• имате симптоми на хипо- или хипертиреоидизъм;
• сте бременна или планирате бременност;
• взимате лекарства, които могат да повлияят теста.

В заключение, TSH е ключов хормон за оценка на състоянието на щитовидната жлеза. Правилната интерпретация изисква корелация с клиничната картина, измервания на свободните тиреоидни хормони и познаване на факторите, които могат да повлияят резултатите.

Търсене по буква