Плацентата е временен орган в матката на бременните женски бозайници. Нейната основна роля е да пренася кислород и хранителни вещества от кръвта на майката към кръвта на бебето и да пренася отпадъчни молекули обратно от кръвта на бебето към кръвта на майката. Тя също така предпазва плода в определена степен от вредни вещества в кръвта на майката и произвежда хормони, които поддържат бременността.

Плацентата е прикрепена към стената на матката и е свързана с бебето чрез големи кръвоносни съдове в пъпната връв. Пъпната връв обикновено съдържа две пъпни артерии и една пъпна вена — артериите отвеждат използваната кръв от плода към плацентата, а вената връща обогатената с кислород кръв към плода. След като бебето се роди, плацентата и пъпната връв също се изтласкват от матката; по това време плацентата и пъпната връв често се наричат послеродие.

Основни функции

  • Газообмен: доставка на кислород към плода и отстраняване на въглероден диоксид.
  • Транспорт на хранителни вещества: глюкоза, аминокиселини, липиди, витамини и минерали чрез дифузия, улеснена дифузия и активно транспортиране.
  • Отстраняване на отпадъци: като урея и билирубин, които преминават обратно в майчината циркулация.
  • Ендокринна функция: синтезира хормони, важни за поддържане на бременността — например hCG (хорионгонадотропин), прогестерон, естрогени и човешки плацентарен лактоген (hPL).
  • Имунологична роля: осигурява частична бариера срещу някои патогени и прехвърля антитела (главно IgG) към плода, което осигурява пасивен имунитет.
  • Бариера и токсичност: плацентата не е абсолютно непроницаема — много медикаменти, алкохол, някои вируси и токсини могат да преминат към плода.

Структура и развитие

  • Произход: плацентата се развива от трофобласта на зародиша и от маточната лигавица (ендометриум), която образува децидуа на майчината страна.
  • Хистологична архитектура: при човека плацентата е хемохориална — майчината кръв контактува директно с хорионните вложения (висящи хориални власинки), които съдържат плодови капиляри.
  • Странично разграничение: майчината страна (дясна повърхност с котиледони) и плодовата страна (гладка, покрита с хорионова мембрана, откъдето излиза пъпната връв).
  • Хореонни власинки и интервиозни пространства: тук се осъществява обменът между майчина и плодова кръв без директно смесване на кръвните потоци.

Клинично значение и чести проблеми

  • Плацентарна недостатъчност: когато плацентата не доставя достатъчно кислород и хранителни вещества — може да доведе до забавяне на растежа на плода (IUGR) и други усложнения.
  • Прееклампсия: болест, свързана с плацентарна патология, характеризираща се с високо кръвно налягане и органни нарушения при майката; често изисква проследяване и понякога преждевременно раждане.
  • Плацента превия: когато плацентата покрива частично или напълно шийката на матката, което може да причини кървене и да наложи цезарово сечение.
  • Аномалии на плацентата: като плацента акрета (патологична имплантация в маточната стена), инсерция и други, които могат да доведат до силно кръвотечение при раждането.
  • Инфекции и трансфер на патогени: някои вируси (например рубеола, цитомегаловирус, Zika) и бактерии могат да преминат през плацентата и да увредят плода.

Проследяване и изследване

  • Ултразвуковото изследване следи положението, размера и структурата на плацентата и локализира проблеми като плацента превия или кистовидни промени.
  • Анализ на плацентата след раждането (макроскопски и хистологичен) помага да се изяснят причини за преждевременно раждане, загуба на бременност или увреждане на плода.
  • Измерване на доплерови потоци в пъпната артерия оценява пудвържението на плацентарното кръвоснабдяване и риска от плацентарна недостатъчност.

След раждането и значение

  • След изтласкване на плацентата тя се преглежда за целостта й и за признаци на инфекция или аномалии.
  • Някои култури и семейства практикуват събиране и съхранение на плацентата по различни причини; в медицински контекст обаче тя се третира като биологичен отпадък, освен ако не е предназначена за изследване.
  • Плацентата играе критична роля през целия период на бременността — нейното здраве и функция оказват пряко влияние върху развитието и оцеляването на плода.