Глюкокортикоиди: ролята, механизъм и клинично значение

Глюкокортикоиди: роля, механизъм и клинично значение — как контролират възпаление, метаболизъм и развитие, терапевтични приложения и възможни странични ефекти.

Глюкокортикоидите (ГК) са стероидни хормони, произвеждани в надбъбречните жлези, като най-важният е кортизолът при човека. Те се свързват с вътреклетъчни клетъчните рецептори (глюкокортикоидния рецептор, GR) и регулират множество физиологични процеси, включително метаболизма на глюкозата и реакциите на организма към стрес и възпаление.

Регулация и синтез

Синтезът на глюкокортикоиди е част от хипоталамо-хипофизо-надбъбречната (ХХН) ос. Хипоталамусът освобождава кортикотропин-рилийзинг хормон (CRH), който стимулира хипофизната жлеза да отделя адренокортикотропен хормон (ACTH); ACTH пък стимулира кората на надбъбречната жлеза да произвежда кортизол. Нивата на кортизол следват циркаден ритъм (най-високи сутрин), но се повишават бързо при стрес.

Механизъм на действие

Глюкокортикоидите имат два основни типа ефекти:

• Геномни (бавни): след свързване с GR, комплексират се и се транслокират в ядрото, където регулират транскрипцията на гени чрез свързване със специфични елементи (GRE). Това води до повишаване на експресията на определени протеини (напр. ензими за глюконеогенеза) и потискане на други (напр. провъзпалителни цитокини).
• Негеномни (бързи): действат чрез мембранни рецептори или взаимодействия с цитоплазмени протеини и променят клетъчните функции за секунди до минути; тези ефекти обясняват бързото противовъзпалително действие при някои приложения.

Физиологични и метаболитни ефекти

• Метаболизъм на въглехидратите: стимулират глюконеогенезата — синтез на глюкоза от невъглехидратни прекурсори, като аминокиселини (от протеини) и глицерол; повишават плазмената глюкоза и намаляват използването на глюкоза в периферните тъкани.
• Протеинов метаболизъм: увеличават разграждането на белтъците (катаболизъм), което осигурява аминокиселини за глюконеогенеза.
• Липиден метаболизъм: стимулират мобилизацията на мазнини (липолиза) и преразпределение на мастната тъкан (типично централно затлъстяване при продължителна терапия).
• Костна обмяна: потискат образуването на кости и увеличават резорбцията — риск от остеопороза при дълготрайна употреба.
• Възпаление и имунитет: подават експресията на провъзпалителни медиатори (цитокини, хемокини, простагландини), намаляват адхезията и миграцията на левкоцитите и потискат клетъчния и хуморален имунен отговор.
• Развитие на плода: ГК са важни за развитието на плода — подпомагат зрялостта на белите дробове (индукция на синтез на сурфактант) и имат роля в неврологичното развитие.

Клинично значение и приложения

Глюкокортикоидите имат широко приложение в медицината:

• Прилагане при възпалителни и алергични заболявания — астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), алергични реакции.
• Автоимунни заболявания — ревматоиден артрит, лупус, васкулити.
• Имуносупресия при трансплантации за предотвратяване на отхвърляне на органи.
• Заместителна терапия при първична и вторична надбъбречна недостатъчност (напр. хидрокортизон в заместителни дози).
• Острите състояния — шок, сериозни алергични реакции, мозъчен оток (дексаметазон), тежки дерматози и др.
• Профилактика на незрялост на белите дробове при риск от преждевременно раждане — системни глюкокортикоиди (например бетаметазон или дексаметазон) за майката.

Примери и фармакологични особености

Има много синтетични ГК с различна потентност и минералокортикоидна активност. Някои често използвани са хидрокортизон (кортизол), преднизолон/преднизон, метилпреднизолон, дексаметазон. Някои (дексаметазон) имат висока глюкокортикоидна, но почти никаква минералокортикоидна активност — важно при избор на терапия.

Нежелани ефекти и безопасност

• Краткосрочни: хипергликемия, емоционални и поведенчески промени, повишено кръвно налягане, подуване.
• Дългосрочни: кучешки синдром/кущинг-ефект (централно затлъстяване, лунообразно лице), остеопороза, мускулна атрофия, забавено зарастване на рани, катаракта, глаукома, повишен риск от инфекции, улцерно-язвен риск при комбинирана НСПВС терапия, забавяне на растежа при деца.
• Адренална супресия: продължителната или висока доза системни ГК потиска собственото производство на ACTH/кортизол; при внезапно спиране може да настъпи адренална криза — затова терапиите често се редуцират постепенно (титриране) и при стресови ситуации се дава допълнителна доза.
• Лабораторни промени: неутрофилна левкоцитоза, лимфопения, хипергликемия, повишен холестерол.

Практически препоръки

• Използвайте най-ниската ефективна доза за най-кратък възможен период.
• Мониторирайте риска от остеопороза (калциева и витамин D суплементация, денситометрия при продължителна терапия).
• При пациенти с диабет — следете глюкозата и коригирайте терапията.
• При дълго лечение — планирано намаляване на дозата, избягване на внезапно прекъсване и информиране на пациента за признаци на адренална криза.
• Внимание при прилагане на ваксини — живи ваксини често се избягват при високодозова имуносупресия.

В обобщение, глюкокортикоидите са жизненоважни хормони с ключова роля в метаболизма, развитието и потискането на възпалението. Те имат широки терапевтични приложения, но и значими странични ефекти, които изискват внимателно клинично управление.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват глюкокортикоидите?

В: Как глюкокортикоидите се свързват с клетките?

В: Какво регулира глюкокортикоидът?

В: Каква роля играят глюкокортикоидите в имунната система?

В: Как глюкокортикоидите стимулират производството на глюкоза?

В: Каква е важната роля на глюкокортикоидите по време на развитието на плода?

Търсене по буква