Хепатит С (HCV): причини, симптоми, лечение и профилактика

Хепатит С причинява остри симптоми (симптоми, които започват бързо или продължават кратко време) само при 15% от хората с това заболяване. По-често заразените хора имат леки (несериозни) и неясни (не много специфични) симптоми, като например намален апетит (не им се яде), умора (усещане за отпадналост), гадене (усещане за повръщане), болки в мускулите или ставите и загуба на тегло. От време на време заразеният може да получи жълтеница (когато кожата на човека пожълтява, което е знак, че черният му дроб не работи правилно). Ако не се лекува, хепатит С преминава от само себе си при 10-50% от заразените (1 до 5 от всеки 10 души). Това се случва по-често при млади жени, отколкото при други заразени хора.

Хронична инфекция

Осемдесет процента (или 8 от всеки 10) от хората, изложени на вируса на хепатит С, получават хронична инфекция (която не се подобрява и продължава дълго време). Повечето от тях изпитват много малко или никакви симптоми през първите десетилетия на инфекцията, въпреки че хроничният хепатит С може да причини умора (чувство на отпадналост). Но при хора, които са били заразени в продължение на много години, Хепатит С може да причини сериозни проблеми, като цироза и рак на черния дроб. Хепатит С води до цироза при 10-30% (между 10 и 30 на всеки 100) от хората, които са били заразени над 30 години. Вероятността хората с хепатит С да получат цироза е по-голяма, ако са мъже; ако са алкохолици; или ако имат и хепатит В или ХИВ. Цирозата може да причини сериозни проблеми сама по себе си, но също така повишава вероятността хората да получат други сериозни заболявания. Например вероятността от рак на черния дроб е двадесет пъти по-висока при хората, които са заболели от цироза (всяка година около 1-3% от тях заболяват от рак на черния дроб). При хората с хепатит С, които са алкохолици, вероятността да се разболеят от рак на черния дроб е още по-голяма - 100 пъти по-голяма. Сред хората като цяло 27 % от всички случаи на цироза и 25 % от всички случаи на рак на черния дроб са причинени от хепатит С.

Цирозата на черния дроб може да предизвика много различни симптоми. Някои от тези симптоми са високо кръвно налягане във вените, които се движат към черния дроб; натрупване на течност в корема, наречено асцит; лесно образуване на синини или кървене; разширяване на вените над нормалното, особено в стомаха и хранопровода; жълтеница (пожълтяване на кожата) и мозъчно увреждане.

Ефекти извън черния дроб

Хепатит С може да причини и някои редки проблеми (проблеми, които не се срещат често), които засягат части на тялото извън черния дроб. Един от редките проблеми, които хепатит С може да причини, е синдромът на Сьогрен - автоимунно разстройство (или разстройство, при което защитната система на организма атакува самия себе си). Хепатит С може също така да причини по-нисък от нормалния брой кръвни плочици (частта от кръвта, която кара кръвта да се съсирва; без достатъчно кръвни плочици човек може да има проблеми с кръвотечението или да започне да кърви и да не може да го спре. Други редки проблеми, които хепатит С може да причини, са хронично (дълготрайно) кожно заболяване; неходжкинов лимфом (вид рак); и диабет (когато тялото на човека не произвежда или не използва достатъчно инсулин - важен хормон, който контролира нивото на захарта в кръвта).

Хепатит С се причинява от вируса на хепатит С (HCV). В научната система за наименуване и подреждане на вирусите вирусът на хепатит С е част от рода на хепацивирусите в семейство Flaviviridae. Съществуват седем основни типа HCV, наречени "генотипове". В Съединените щати първият генотип на HCV причинява 70 % от всички случаи на хепатит С (или 7 от всеки 10); вторият генотип причинява 20 % (или 2 от всеки 10); а всеки от останалите генотипове причинява 1 % (или 1 от всеки 100 случая). Първият генотип е най-разпространен и в Южна Америка и Европа.

Предаване

В развитите страни най-честият начин за заразяване с хепатит С е интравенозната употреба на наркотици (чрез инжектиране на наркотици във вена, като се използва игла, която вече е била използвана от човек, болен от хепатит С). В развиващите се страни повечето хора се заразяват с хепатит С чрез кръвопреливане (като им се дава кръв, взета от човек с хепатит С) или чрез получаване на медицинска помощ с инструменти, които не са били достатъчно почистени, след като са били използвани върху човек с хепатит С. В 20% от всички случаи на хепатит С (или 1 на всеки 5 случая) не е известно какво е причинило инфекцията, но се смята, че много от тези случаи са причинени от интравенозна употреба на наркотици.

Интравенозна употреба на наркотици

В много части на света интравенозната употреба на наркотици (инжектиране на наркотици във вена с помощта на игла) е основен рисков фактор за хепатит С (което означава, че при нея вероятността от заразяване с това заболяване е по-голяма). Едно проучване, в което са разгледани 77 държави, показва, че в 25 от тези държави (включително Съединените щати) между 60 % и 80 % (или 6-8 от всеки 10) от всички употребяващи наркотици интравенозно са имали хепатит С. и Китай. В дванадесет от държавите, включени в проучването, повече от 80% от всички интравенозни наркомани са имали хепатит С. В целия свят се смята, че до десет милиона интравенозни наркомани имат хепатит С; най-голям е броят им в Китай (1,6 милиона), Съединените щати (1,5 милиона) и Русия (1,3 милиона). Проучванията също така показват, че на местата, където има голям брой интравенозни наркомани, вероятността хората да имат хепатит С е по-голяма. например при затворниците в Съединените щати вероятността да имат хепатит С е десет до двадесет пъти по-голяма, отколкото при общото население (хората като цяло). смята се, че това се дължи на факта, че затворниците са по-склонни към неща, които ги излагат на висок риск от заразяване с хепатит С, като например интравенозна употреба на наркотици и правене на татуировки с инструменти, които не са били почистени правилно.

Експозиция на здравни грижи

Хората са изложени на риск да се заразят с хепатит С, ако получат кръвопреливане (когато на човек се дава кръв от друг човек), кръвни продукти (в които има кръв или части от кръв) или трансплантация на органи (когато на човек, който се нуждае от нов орган, се дава орган от друг човек), ако тези неща не са били изследвани (или тествани) за вируса на хепатит С. В Съединените щати от 1992 г. насам се извършва универсален скрининг, което означава, че всички кръвни продукти и органи се изследват, преди да бъдат дадени на друг човек. Преди това около една на всеки 200 единици кръв е носила вируса на хепатит С; от 1992 г. насам само една на 10 000 до 10 000 000 единици кръв носи вируса. Причината, поради която все още съществува нисък риск, а не никакъв риск, е, че кръвта на човека не дава положителен резултат за вируса на хепатит С до около 11-70 дни след заразяването му. Така че от време на време скрининговите тестове може да не засекат инфекцията на дадено лице, ако то е получило хепатит С по-малко от 11-70 дни преди даването на кръв. Въпреки че скринингът за хепатит С работи много добре, в някои страни все още не се прави скрининг на дарената кръв и органи за това заболяване заради разходите.

Понякога здравният работник случайно се заклещва с игла, която е била използвана върху човек с хепатит С. Ако това се случи, има малък шанс - около 1,8% - здравният работник да се зарази. Вероятността работникът да се зарази е по-голяма, ако иглата, с която е бил заклещен, е била куха или ако иглата се е забила дълбоко в кожата му. Възможно е вирусът на хепатит С да се разпространи и ако слузта на заразен човек докосне кръвта на друг човек; рискът от това обаче е малък. Вирусът не може да се разпространи, ако слузта на заразен човек докосне непокътнатата кожа на друг човек (цяла и неповредена кожа, без рани).

Хепатит С може да се предаде (или разпространи) и чрез болнично оборудване, което не е било достатъчно почистено, след като е било използвано върху заразен човек. Хепатит С може да се разпространи чрез игли, спринцовки и флакони (или контейнери) с лекарства, които се използват повторно; чрез инфузионни торбички (които се използват за изпомпване на лекарства в тялото на човека); и чрез хирургично оборудване, което не е стерилно (или чисто и без микроби). В Египет, който е с най-висок процент на заразяване в света, медицинските и стоматологичните заведения с лоши стандарти за грижи и чистота са най-честата причина за разпространението на хепатит С.

Сексуален контакт

Учените не знаят дали хепатит С може да се предава (или разпространява) по полов път. Вероятността от заразяване с хепатит С е по-голяма при хора, които имат високорискова сексуална активност (сексуални действия, при които вероятността от заразяване с хепатит С е много по-голяма). Не е известно обаче дали това се дължи на сексуалното поведение на тези хора, или защото тези хора са употребявали и интравенозни наркотици. Не изглежда да има риск хепатит С да се разпространи чрез сексуален контакт между хетеросексуална двойка (мъж и жена; обикновено наричана "хетеросексуална" двойка), ако нито един от двамата не прави секс с друг. Изглежда, че има риск от разпространение на хепатит С, ако едно лице вече има полово предавана инфекция, като ХИВ или генитална язва; или ако двама души правят секс по начин, който причинява рани по лигавицата на аналния канал (като анално проникване - едно лице поставя пениса си в ануса на друго лице). Правителството на Съединените щати твърди, че повечето хора трябва да използват презервативи, за да се предпазят от заразяване с хепатит С, само ако имат повече от един сексуален партньор.

Пиърсинг по тялото

Вероятността хората, които си правят татуировки, да се заразят с хепатит С е два до три пъти по-голяма. Това може да се дължи на нестерилни инструменти (не са чисти и не съдържат микроби) или на замърсяване на боите, използвани за татуиране (в тях е попаднал вирусът на хепатит С).

Татуировките или пиърсингът, направени преди средата на 80-те години на миналия век или от хора, които не са професионалисти (не са експерти), е особено вероятно да разпространят хепатит С, тъй като е по-вероятно да са използвали нестерилни инструменти. По-големите татуировки също изглежда излагат човека на по-голям риск от заразяване с хепатит С. Рискът от заразяване с хепатит С е много висок в затворите; в САЩ почти половината от всички затворници ползват общи инструменти за татуиране, които не са стерилни. Въпреки това, ако татуировката се прави в лицензирано заведение (което трябва да спазва правилата за почистване на инструментите и предотвратяване на разпространението на болести), почти няма риск от заразяване с хепатит С от татуировката.

Контакт с кръв

Тъй като хепатит С се разпространява чрез контакт кръв в кръв, инструментите за лична хигиена, които влизат в контакт с кръв - като самобръсначки, четки за зъби, оборудване за маникюр и педикюр или всякакъв друг вид контакт кръв в кръв - могат да разпространят болестта, ако се използват съвместно. За да се предотврати разпространението на хепатит С, хората трябва да внимават с порязвания, рани или всичко друго, което причинява кървене. Хепатит С не се разпространява чрез случаен контакт, като прегръщане, целуване или споделяне на прибори за хранене или готвене.

Предаване от майката на детето

Въпреки че това не се случва много често, бременна жена, която е болна от хепатит С, може да предаде болестта на бебето си, когато то се роди, или на плода си, докато е бременна. Това се случва в по-малко от 10% от всички бременности (по-малко от 1 на всеки 10 бременности). Ако бременна жена има хепатит С, не може да се направи нищо, за да се намали вероятността тя да предаде болестта на бебето си. Ако жената ражда (процесът на раждане на бебето) дълго време, има по-голяма вероятност бебето да се зарази по време на раждането. Изглежда, че кърменето не води до разпространение на болестта. Въпреки това лекарите казват, че заразената майка не трябва да кърми, ако зърната ѝ са напукани и кървят или вирусният ѝ товар (количеството на вируса на хепатит С в кръвта ѝ) е висок.

Съществуват няколко различни теста, които могат да диагностицират хепатит С (или да кажат със сигурност, че човек има това заболяване). Тези тестове се наричат HCV антитела, ELISA, Western blot и количествени тестове за HCV РНК. Техника, наречена полимеразна верижна реакция (PCR), може да покаже, че човек има РНК на вируса на хепатит С (част от генетичния план на вируса) една до две седмици след заразяването му. Тестовете за антитела срещу хепатит С (които организмът изработва, за да се бори с болестта) не могат да се направят толкова бързо след заразяването, тъй като образуването и проявата на антителата може да отнеме много повече време.

Човек има хроничен хепатит С, ако е бил заразен с вируса на хепатит С повече от шест месеца. Тъй като хората с хроничен хепатит С често нямат никакви симптоми в продължение на десетилетия, лекарите често го диагностицират чрез функционални тестове на черния дроб (които проверяват колко добре работи черният дроб) или чрез рутинни (редовни) изследвания на високорискови хора. Тестовете не могат да определят дали инфекцията е остра или хронична.

Изследване на кръвта

Изследването за хепатит С обикновено започва с кръвни тестове, които търсят антитела срещу вируса на хепатит С с помощта на техника, наречена ензимен имунен анализ. Ако този тест е положителен (показва, че организмът изработва антитела за борба с вируса на хепатит С), лицето ще бъде изследвано втори път, за да се увери, че резултатите са верни и да се види колко сериозна е инфекцията. Резултатите се потвърждават с помощта на техника, наречена рекомбинантен имуноблот анализ, а полимеразната верижна реакция на HCV РНК показва колко сериозна е инфекцията. Ако имуноблотът е положителен, но няма РНК на вируса на хепатит С, това показва, че лицето е имало инфекция, но тя се е изчистила с лечение или от само себе си. Ако имуноблотът е отрицателен, това показва, че имуноанализът (първият тест) е бил погрешен и лицето няма хепатит С. Нужни са шест до осем седмици след заразяването на лицето, преди имуноанализът да даде положителен резултат.

През първата част на инфекцията с хепатит С чернодробните ензими на човека могат да се променят; средно те започват да се повишават седем седмици след заразяването. Чернодробните ензими на човека обикновено не влияят на това колко тежка е инфекцията му.

Биопсия

Изследване, наречено чернодробна биопсия, може да покаже дали черният дроб на даден човек е увреден или колко силно е увреден от хепатит С. Процедурата обаче крие някои рискове. При биопсията лекарят взема малко парче от черния дроб на пациента, за да може да го изследва. Има три основни промени в черния дроб, които биопсията обикновено показва. Едната е, че в чернодробната тъкан се появяват лимфоцити (вид бели кръвни клетки). Друга е, че в порталната триада, част от черния дроб, се появяват лимфоидни фоликули (малки образувания или подутини). Третият случай е промяна в жлъчните пътища (те пренасят жлъчката, която се произвежда в черния дроб и е необходима за храносмилането на храната, до други части на тялото). Съществуват много кръвни тестове, които се опитват да определят степента на увреждане на черния дроб на пациента, за да се избегне необходимостта от биопсия и рисковете от нея.

Скрининг

Само 5-50% от заразените хора в САЩ и Канада (или 5 до 50 на всеки 100) знаят, че са болни от хепатит С. Лекарите препоръчват на хората с висок риск от заболяването, включително на хората с татуировки, да се изследват. Скринингът се предлага и за хора с повишени (високи) чернодробни ензими, тъй като това често е единственият признак, че човек има хроничен хепатит. Рутинният скрининг (изследване на всички) не се препоръчва в САЩ.

Към 2012 г. няма ваксина, която да предотвратява хепатит С. Изследователите работят върху ваксини и някои от тях постигат напредък. Разпространението на хепатит С може да се предотврати чрез използване на комбинация от стратегии, като например програми за обмен на игли (където употребяващите интравенозни наркотици могат да получат чисти игли, които не разпространяват вируса) и лечение на злоупотребата с наркотици. Ако тези стратегии се използват заедно, рискът употребяващите интравенозно наркотици да се заразят с хепатит С намалява с около 75%. На национално ниво - във всяка държава - скринингът на кръводарителите е важен за предотвратяване на разпространението на хепатит С. Също така е важно да се използват универсални предпазни мерки в здравните заведения. (Това означава, че здравните работници се отнасят към всеки пациент като към болен от хепатит С и винаги носят ръкавици, почистват правилно оборудването си и поддържат нещата стерилни, за да не се разпространяват болести.) В страни, които не разполагат с достатъчно стерилни спринцовки, за да използват нова игла за всеки пациент, здравните работници трябва да дават лекарства орално (през устата), а не чрез инжектиране (с помощта на игла), за да не се налага повторно използване на игли.

Вирусът на хепатит С причинява хронична инфекция при 50-80% от заразените лица (или 5-8 от всеки 10). Около 40-80% от тези случаи (или 4 до 8 от 10) се изчистват с лечение. Въпреки че това почти никога не се случва, хроничният хепатит С понякога може да се изчисти сам, без лечение. Лекарите препоръчват на хората с хроничен хепатит С да избягват да пият алкохол и да приемат лекарства, които могат да бъдат токсични (или отровни) за черния дроб. Те също така препоръчват на хората с хронични инфекции да се поставят ваксини за хепатит А и хепатит В. Хората с цироза трябва да си правят и ултразвукови изследвания за рак на черния дроб.

Лекарства

Ако човек има чернодробни аномалии (промени в черния дроб, които не са нормални), дължащи се на инфекция с вируса на хепатит С, той трябва да се лекува. Първото лечение, което се използва, е лекарство, наречено пегилиран интерферон, което се дава заедно с антивирусното (убиващо вируса) лекарство рибавирин. Тези лекарства се дават в продължение на 24 или 48 седмици, в зависимост от това какъв тип вирус на хепатит С има лицето. Около 50-60% от лекуваните хора се подобряват. При хора с генотип 1 на вируса на хепатит С лечението може да се окаже още по-добро, ако заедно с рибавирин и пегинтерферон алфа се прилага и друго лекарство - боцепревир или телапревир. Страничните ефекти при лечението са често срещани; половината от лекуваните хора получават грипоподобни симптоми, а една трета имат емоционални проблеми. Лечението действа по-добре, ако се прилага през първите шест месеца, отколкото след като хепатит С стане хроничен. Ако човек получи нова инфекция и тя не се е изчистила след осем до дванадесет седмици, лекарите обикновено предлагат да се прилага пегилиран интерферон в продължение на още 24 седмици. За хората с таласемия (заболяване на кръвта) рибавиринът изглежда е полезно лечение, но увеличава вероятността пациентите да се нуждаят от кръвопреливане (при което трябва да им се даде кръв от друг човек). Някои привърженици на алтернативната медицина твърдят, че алтернативните терапии, като магарешки бодил, женшен и колоидно сребро, могат да бъдат полезни при хепатит С. Въпреки това няма доказателства, че която и да е алтернативна терапия има някакъв ефект върху вируса на хепатит С.

Хората реагират по различен начин на лечението в зависимост от това кой от генотиповете на вируса на хепатит С имат. Около 40-50% от хората с генотип 1 имат добър, стабилен отговор при 8-48-седмично лечение. При хората с генотипове 2 и 3 около 70-80% имат добър, стабилен отговор при 24-седмично лечение. Около 65% от хората с генотип 4 имат добър, стабилен отговор при 48-седмично лечение. Понастоящем няма много данни за това колко добре действа лечението при хора с генотип 6, като заболяването е оскъдно. Данните, които съществуват, разглеждат резултатите след 48-седмично лечение със същите дози медикаменти, както при хората с генотип 1.

Между 130 и 170 милиона души, или около 3% от всички хора в света, живеят с хроничен хепатит С. Годишно се заразяват между 3 и 4 милиона души. Повече от 350 000 души умират всяка година от заболявания, причинени от хепатит С. Броят на хората, които се разболяват от хепатит С, се е увеличил много през 20-ти век по няколко различни причини. Все повече хора използват интравенозни наркотици. Също така повече хора получават медицински грижи с медицинско оборудване, което не е стерилно, и е по-често срещано лекарствата да се дават интравенозно.

В Съединените щати около 2% от хората са болни от хепатит С, като годишно се регистрират между 35 000 и 185 000 нови случая. От 90-те години на миналия век насам процентът на заболелите на Запад е намалял благодарение на подобреното изследване на кръвта преди кръвопреливане. Годишните смъртни случаи от HCV в Съединените щати варират между 8000 и 10 000. Очакванията са, че този процент на смъртност ще се увеличи, тъй като хората, заразени чрез кръвопреливане преди изследването за HCV, се разболяват и умират.

Процентът на заразяване е по-висок в някои страни в Африка и Азия. Сред страните с много високи нива на инфекция са Египет (22%), Пакистан (4,8%) и Китай (3,2%). Високият процент в Египет се свързва с вече прекратената кампания за масово лечение на шистозомиаза, при която са използвани неправилно стерилизирани стъклени спринцовки.

В средата на 70-те години на миналия век Харви Джей Алтър, ръководител на секцията за инфекциозни болести в отдела по трансфузионна медицина в Националния институт по здравеопазване, и неговият изследователски екип доказват, че повечето случаи на хепатит след кръвопреливане не се дължат на вируси на хепатит А или В. Въпреки това откритие международните изследователски усилия за идентифициране на вируса се провалят през следващото десетилетие. През 1987 г. Майкъл Хоутън, Куи-Лим Чоо и Джордж Куо от Chiron Corporation в сътрудничество с д-р Д. У. Брадли от Центъра за контрол и превенция на заболяванията използват нов подход за молекулярно клониране, за да идентифицират неизвестния организъм и да разработят диагностичен тест. През 1988 г. Алтер потвърждава вируса, като проверява наличието му в група проби от хепатит, различен от А и В. През април 1989 г. откритието на HCV е публикувано в две статии в списание Science. Откритието води до значителни подобрения в диагностиката и до усъвършенстване на антивирусното лечение. През 2000 г. д-р Алтер и д-р Хоутън са удостоени с наградата "Ласкер" за клинични медицински изследвания за "пионерска работа, довела до откриването на вируса, причиняващ хепатит С, и разработването на методи за скрининг, които намалиха риска от хепатит, свързан с кръвопреливане, в САЩ от 30 % през 1970 г. до почти нула през 2000 г.".

Chiron подава няколко патента за вируса и неговото диагностициране. Конкурентна заявка за патент от CDC е прекратена през 1990 г., след като Chiron плаща 1,9 млн. долара на CDC и 337 500 долара на Брадли. През 1994 г. Брадли завежда дело срещу Chiron, като иска да обяви патента за недействителен, да се включи като съизобретател и да получи обезщетение за вреди и приходи от авторски възнаграждения. През 1998 г. той се отказва от иска, след като губи пред апелативен съд.

Световният алианс за борба с хепатита координира Световния ден за борба с хепатита, който се провежда всяка година на 28 юли. Икономическите разходи, свързани с хепатит С, са значителни както за отделните хора, така и за обществото. В Съединените щати средните разходи за целия живот, свързани с болестта, са оценени на 33 407 щатски долара през 2003 г., а разходите за чернодробна трансплантация са приблизително 200 000 щатски долара към 2011 г. В Канада разходите за един курс антивирусно лечение достигат 30 000 канадски долара през 2003 г., докато в Съединените щати разходите са между 9 200 и 17 600 щатски долара през 1998 г. В много райони на света хората не могат да си позволят лечение с антивирусни препарати, защото нямат застраховка или застраховката, която имат, не заплаща антивирусни препарати.

Към 2011 г. в процес на разработване са около сто лекарства за лечение на хепатит С. Тези лекарства включват ваксини за лечение на хепатит, имуномодулатори и циклофилинови инхибитори. Тези потенциално нови лечения се появяват благодарение на по-доброто разбиране на вируса на хепатит С.