Захарен диабет: какво е, причини, симптоми и лечение

Съществува и друго заболяване, което не е свързано със захарния диабет и се нарича диабет инсипидус.

Диабетът е състояние, което се дължи на липсата на хормона инсулин в кръвта на човека или когато организмът има проблем с използването на произвеждания от него инсулин (инсулинова резистентност). Съществува и друго заболяване с подобно наименование - диабет инсипидус, но те не са свързани. Когато хората казват "диабет", те обикновено имат предвид захарен диабет. Хората със захарен диабет се наричат "диабетици".

Глюкозата не е обикновена захар, която се предлага в магазините и супермаркетите. Глюкозата е естествен въглехидрат, който тялото ни използва като източник на енергия. Захарта, която се продава в супермаркетите, се нарича захароза и е много по-различна от глюкозата. Висока концентрация на глюкоза може да се открие в безалкохолните напитки и плодовете.

Нивото на глюкозата в кръвта се контролира от няколко хормона. Хормоните са химически вещества в тялото, които изпращат съобщения от клетките към други клетки. Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса. Когато се храните, панкреасът произвежда инсулин, за да изпрати съобщение до други клетки в тялото. Този инсулин казва на клетките да поемат глюкоза от кръвта. Глюкозата се използва от клетките за енергия. Допълнителната глюкоза, която не е необходима веднага, се съхранява в някои клетки като гликоген. Когато не се храните, клетките разграждат складирания гликоген до глюкоза, която се използва като енергия.

Видове захарен диабет

Най-често срещаните форми на захарен диабет са:

Тип 1 — автоимунно заболяване, при което организмът унищожава клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин. Обикновено се установява при деца и млади хора, но може да започне във всяка възраст. Пациентите с тип 1 се нуждаят от заместителна терапия с инсулин.
Тип 2 — свързан най-често с инсулинова резистентност и понижаване на инсулиновата секреция с времето. Често е свързан с наднормено тегло, заседнал начин на живот и възраст. Това е най-разпространената форма.
Гестационен диабет — развива се по време на бременност и обикновено изчезва след раждането, но увеличава риска на майката да развие тип 2 диабет в бъдеще.
Други специфични форми — включват генетични дефекти на бета-клетките, заболявания на панкреаса, медикаментозно обусловен диабет и др.

Причини и рискови фактори

Тип 1: автоимунни механизми, генетична предразположеност и вероятно влиянието на външни фактори (инфекции и др.).
Тип 2: наднормено тегло, затлъстяване, ниска физическа активност, фамилна обремененост, напреднала възраст, някои етнически групи и метаболитен синдром.
Гестационен: хормонални промени по време на бременността и предразположение към инсулинова резистентност.

Симптоми

Често срещани признаци, които могат да сочат към захарен диабет:

често уриниране (полиурия)
силна жажда (полидипсия)
прекомерен глад (полифагия)
необяснима загуба на тегло (особено при тип 1)
умора, отпадналост
замъглено виждане
чести инфекции (на кожа, пикочни пътища), бавно зарастване на рани
мравучкане или изтръпване в краката (невропатия)

Важно: при внезапна поява на гадене, повръщане, силна задух, болка в корема, обърканост или загуба на съзнание е необходима незабавна медицинска помощ — това може да е диагноза като кетоацидоза (DKA) при тип 1 или хиперосмоларно състояние (HHS) при тип 2.

Диагноза

Диагнозата се поставя с кръвни изследвания. Най-често използваните тестове и ориентировъчни стойности:

плазмена глюкоза на гладно (FPG): ≥ 7,0 mmol/L (≥ 126 mg/dL)
произволна плазмена глюкоза при симптоми: ≥ 11,1 mmol/L (≥ 200 mg/dL)
тест за толерантност към глюкоза (OGTT) — 2-часова стойност ≥ 11,1 mmol/L
гликиран хемоглобин (HbA1c): ≥ 6,5% за диагноза (използва се и за мониторинг)

Точните стойности и интерпретация се правят от лекар, който взема предвид и клиничната картина и други фактори.

Лечение и управление

Целта е поддържане на нормални нива на кръвна глюкоза, намаляване на рисковете от усложнения и подобряване на качеството на живот. Подходът включва:

Промяна в начина на живот: здравословна диета (контрол на въглехидратите, редовни хранения), намаляване на теглото при наднормено такова, редовна физическа активност (минимум ~150 минути умерена аеробна активност седмично) и отказ от тютюнопушене.
Медикаментозна терапия:
- за тип 1: заместителна терапия с инсулин (различни видове инсулин — бързодействащ, среднодействащ, продължително действащ и др. — според нуждите);
- за тип 2: метформин често е първа линия; при нужда се добавят други перорални препарати или инжекционни средства (сулфонилурея, DPP‑4 инхибитори, SGLT2 инхибитори, GLP‑1 агонисти, тиазолидиндиони и др.); при прогресия — инсулин.
Самоконтрол: редовно измерване на кръвната глюкоза (преди и след хранения, при съмнение за хипо/хипергликемия), водене на дневник и периодични изследвания на HbA1c за оценка на средния контрол.
Проследяване на усложнения: редовни очни прегледи за ретинопатия, контрол на бъбречната функция (microalbuminuria), проверка на периферната чувствителност и профилактика на проблеми със стъпалата, контрол на кръвното налягане и липидите.
Ваксинации: препоръчват се грипна и пневмококова ваксина при възрастни с диабет.

При бременност

Гестационният диабет се скринира обикновено между 24–28 гестационна седмица. Контролът включва диетични мерки, мониторинг на глюкозата и при необходимост — инсулин. Лекарят следи майката и плода за възможни усложнения и препоръчва последващо проследяване след раждането, тъй като рискът за развитие на тип 2 диабет остава повишен.

Усложнения

Нелекуван или с лош контрол диабет повишава риска от:

микроваскуларни усложнения: ретинопатия (загуба на зрение), нефропатия (бъбречна недостатъчност), невропатия (болка, загуба на усещане);
макроваскуларни заболявания: инфаркт, инсулт, периферна артериална болест;
забавено зарастване и инфекции, диабетни язви на стъпалата, които могат да доведат до ампутации;
остри състояния: кетоацидоза (DKA) при тип 1 и хиперосмоларна хипергликемична криза (HHS) при тип 2.

Профилактика и контрол

Поддържайте здравословно тегло и редовна физическа активност.
Следете кръвната захар и посещавайте лекар за редовни контролни прегледи.
Профилактично изследване за предиабет и ранно интервенция при рискови хора (диета, упражнения, евентуално медикамент).
Обучение и план за действие при хипо- и хипергликемия — носете информация и лекарства при необходимост.

Диабет инсипидус — различно заболяване

Диабет инсипидус се характеризира с голямо отделяне на течности и силна жажда, но причината тук не е повишена кръвна глюкоза. Той се дължи на липса на антидиуретичен хормон (ADH) или на резистентност на бъбреците към него. Диагнозата и лечението са различни от тези при захарния диабет.

Ако имате симптоми, съмнителни изследвания или фамилна обремененост, свържете се с вашия общопрактикуващ лекар или ендокринолог за правилна диагноза, индивидуален план за лечение и проследяване. Ранната диагностика и добрият контрол значително намаляват риска от усложнения и подобряват качеството на живот.

Видове диабет

Захарен диабет тип 1

Захарен диабет тип 1 се получава, когато частта от панкреаса, която произвежда инсулин, е унищожена от собствената имунна система на човека. Когато панкреасът не произвежда инсулин, глюкозата - захарта - в кръвта не може да попадне в частите на тялото, които се нуждаят от захар, за да живеят. За да може да живее, човек с диабет тип 1 трябва да приема инсулин до края на живота си. Те трябва редовно да проверяват нивото на кръвната си захар, често, много пъти всеки ден.

Диабет тип 1 се среща най-често при млади хора, но може да се появи и при възрастни, въпреки че това е много по-рядко. Около 1 от всеки 10 души с диабет имат диабет тип 1.

Захарен диабет тип 2

Захарният диабет тип 2 е заболяване, много различно от диабет тип 1. При диабет тип 2 човекът произвежда инсулин, но или инсулинът не работи в организма му както трябва, или той не произвежда достатъчно инсулин, за да преработи глюкозата. Когато инсулинът не работи както трябва, глюкозата (захарта) в кръвта не може да достигне до частите на тялото, които се нуждаят от захар.

Гестационен диабет

Гестационният захарен диабет е като диабет тип 2. Той се среща при някои жени, когато са бременни.

Други видове диабет

Други видове диабет включват, но не се ограничават до:

Латентен автоимунен диабет при възрастни (LADA)
Диабет на зрелостта при младите хора (MODY)

Диабет тип 2 най-често се среща при възрастни хора с наднормено тегло.

Появата на симптомите при диабет тип 1 обикновено става внезапно. При диабет тип 2 може да има леки симптоми или изобщо да няма такива. Това прави откриването му много по-трудно.

3D медицинска анимация на диабет тип 1, показваща по-ниското количество произвеждан инсулин при пациент с диабет.

Предупредителни признаци за диабет

Тази статия е под формата на списък, който може да бъде представен по-добре в проза. Можете да помогнете, като превърнете тази статия в проза, ако е необходимо. Налична е помощ за редактиране. (юни 2021 г.)

Често уриниране
Прекомерна жажда
Повишен глад
Загуба на тегло
Миризма на плодов дъх
Умора
Липса на интерес и концентрация
Повръщане и болки в стомаха (често погрешно приемани за грип)
Усещане за мравучкане или изтръпване на ръцете или краката
Замъглено зрение
Чести инфекции
Бавно заздравяващи рани
Мокрене - при деца и възрастни

Усложнения на диабета

Усложненията са проблеми, които възникват вследствие на заболяването. При диабета има два вида усложнения. Първият вид се случва бързо и може да бъде преодолян бързо. Този вид се нарича остро усложнение. Другият вид се причинява от твърде високата кръвна глюкоза в продължение на много години и се нарича хронично усложнение или дългосрочно усложнение.

Прекомерното количество глюкоза в кръвта се нарича "хипергликемия". Ако е много висока, тя може да причини остри усложнения. При диабетиците от тип 1 едно от тези усложнения е диабетната кетоацидоза, която е спешна медицинска помощ и често може да се открие по плодовата миризма в дъха. Друго остро усложнение, по-често срещано при диабетици тип 2, е некетотичната хиперосмоларна кома, която също е много опасна.

Твърде ниската кръвна глюкоза се нарича хипогликемия. Тя може да причини и остри усложнения. Ако е твърде ниска, диабетиците могат да имат много симптоми като изпотяване, треперене, гняв (или чувство на пасивност) и евентуално дори припадък. Диабетиците с хипогликемия могат да бъдат объркани или дори в безсъзнание. Те могат да изглеждат така, сякаш са изпили твърде много алкохол. Тежката хипогликемия е много опасна и може да причини смърт. Най-доброто лечение на хипогликемията е да се избягва. Ако тя се случи, консумирането на храна, съдържаща глюкоза (например трапезна захар), обикновено бързо подобрява състоянието. Понякога тя се лекува чрез инжектиране на лекарство, наречено "глюкагон". Глюкагонът е хормон, произвеждан от панкреаса. Той има обратен на инсулина ефект. Прилагането на глюкагон ще доведе до повишаване на нивото на глюкозата в кръвта чрез изтласкване на складираната глюкоза в кръвта. Хипогликемията обикновено се причинява от твърде много диабетни лекарства, недостатъчно храна, твърде много упражнения или комбинация от тях.

Хроничните усложнения се дължат най-вече на хипергликемия (но не достатъчно висока, за да предизвика винаги остри усложнения). Тя причинява увреждане на кръвоносните съдове и нервите. Увреждането на кръвоносните съдове в крайна сметка може да доведе до инсулти, инфаркти, бъбречна недостатъчност, слепота, бавно зарастване на кожни разкъсвания - с допълнителна възможност за инфекция - и дори ампутации поради лоша циркулация (намален приток на кръв, обикновено към стъпалата и пръстите на краката). Увреждането на нервите може да накара диабетиците да не усещат болка (обикновено това се случва в краката им). Това ги кара да получават повече наранявания и да не осъзнават, че са се наранили. Увреждането на нервите може също така да причини болка, дори когато няма истинско нараняване. Това е вид фантомна или призрачна болка. Болката може да бъде толкова силна, че да се наложи прием на силни болкоуспокояващи.

Диабетната ретинопатия е най-често срещаното очно заболяване, причинено от диабет, което уврежда ретината и на двете очи, причинявайки проблеми със зрението, които могат да доведат до слепота.

Язвите на краката са често срещано усложнение на диабета и могат да доведат до ампутация. Тази язва се усложнява допълнително от мокра и суха гангрена.

Мониторинг на диабета

Поради уврежданията, причинени от високата кръвна глюкоза, е важно да се лекува захарният диабет. Целта е да се поддържа нормално ниво на кръвната глюкоза. Нормалният диапазон на кръвната глюкоза е 80-120 mg/dL (милиграми глюкоза на децилитър кръв) или 3,5-7 mmol/l (милимоли на литър кръв). Това са различни начини за изразяване на едно и също нещо, подобно на ярдовете и метрите, които са различни единици за измерване на разстоянието.

Диабетиците трябва често да проверяват кръвната си глюкоза. Това се прави, за да се гарантира, че няма да се стигне до хипогликемия или хипергликемия. Глюкомерът е захранвано с батерии измервателно устройство, което проверява нивото на кръвната глюкоза. Диабетиците често носят глюкомер със себе си и проверяват нивото на кръвната си захар няколко пъти дневно. Те могат също така да страдат от силен запек и често уриниране.

Лекарите могат да използват и кръвен тест, наречен хемоглобин А1С. Понякога той се изписва Hgb-A1C или по други начини; няма стандартно наименование. То показва на лекаря каква е била средната стойност на кръвната глюкоза за последните 90 дни. Ако нивото е било твърде високо, това може да означава, че е необходимо ново лечение, различни дози на лекарствата или по-добра диета.

Диабетиците трябва да бъдат наблюдавани за признаци на усложнения, дължащи се на диабета. Те трябва редовно да посещават очен лекар, за да бъдат проверявани за увреждане на кръвоносните съдове в очите. Ако това не се открие и лекува рано, то може да доведе до слепота. Те трябва редовно да проверяват урината или кръвта си за признаци на увреждане на бъбреците. Те трябва да проверяват краката си за порязвания, натъртвания, мехури и т.н. поне всеки ден. И трябва редовно да проверяват краката си за увреждане на нервите, проблеми с кръвообращението и инфекции.

Електронният глюкомер измерва количеството глюкоза в кръвта. Редовното проследяване на кръвната глюкоза е много важно за лечението на диабета.

Лечение на диабет

Най-важната цел при диабета е да се поддържа нивото на глюкозата в кръвта възможно най-близко до нормалното. Грижата за нивото на диабета изисква информираност. Трябва да сте наясно със състоянието на кръвната си захар, например когато има покачване или спадане. Тъй като тя обикновено се повишава след хранене и се понижава след физическо натоварване, разумното справяне с нея често е сложно и обикновено изисква внимание и мисъл. Лечението се различава при диабет тип 1 и тип 2. Хората с диабет тип 1 се лекуват с инсулин. Хората с диабет тип 2 обикновено започват с диета, упражнения и намаляване на теглото, като може да преминат към медикаменти (и, макар и не толкова често, инсулин).

Обучението е важно и при двата вида диабет. Диабетиците трябва да се запознаят с диетата. Те се научават как да преценяват и да следят колко въглехидрати, протеини и мазнини има в различните храни. Те планират храненията си така, че да съдържат необходимото количество въглехидрати, протеини и мазнини. Пациентите с тип 1 могат да решат колко инсулин да приемат преди хранене въз основа на това колко ще изядат.

Диабетиците трябва да внимават и с физическите упражнения. Упражненията са важни за поддържане на здравето, но интензивните или продължителни периоди на упражнения могат да причинят хипогликемия. В резултат на това диабетиците трябва да планират упражненията внимателно.

В допълнение към контролирането на нивата на глюкозата в кръвта може да се наложи и друго лечение. Диабетиците често имат заболявания на кръвоносните съдове, затова е важно да се обърне внимание на други заболявания, които могат да засегнат кръвоносните съдове. При хората с диабет лечението на високото кръвно налягане (хипертония) и високия холестерол е по-важно от обикновено. И двете тези заболявания увреждат кръвоносните съдове. Целите на лечението могат да се променят при диабетиците. Например при хора без диабет кръвното налягане трябва да бъде 140/90 или по-малко. При диабетиците то трябва да бъде 130/80 или по-малко.

Диабетът увеличава риска от развитие на периферна артериална болест. Ако човек управлява правилно диабета си, може да намали този риск.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява диабетът инсипидус?

О: Диабетът инсипидус е заболяване, което не е свързано със захарния диабет.

В: Какво обикновено имат предвид хората, когато казват "диабет"?

О: Когато хората казват "диабет", те обикновено имат предвид захарен диабет.

В: Как се наричат диабетиците?

О: Хората със захарен диабет се наричат "диабетици".

В: Какво представлява глюкозата?

О: Глюкозата е естествен въглехидрат, който тялото ни използва като източник на енергия. Тя се различава от захарта, продавана в супермаркетите, която се нарича захароза. Висока концентрация на глюкоза може да се открие в безалкохолните напитки и плодовете.

Въпрос: Как тялото контролира нивото на глюкозата в кръвта?

О: Нивото на глюкозата в кръвта се контролира от няколко хормона. Хормоните са химически вещества в организма, които изпращат съобщения от клетките към други клетки. Инсулинът, който се произвежда от панкреаса, изпраща съобщение до други клетки в тялото, когато се храните, като им казва да поемат глюкоза от кръвта за енергия или да я съхранят като гликоген за по-късна употреба.

В: Как действа инсулинът?

О: Когато се храните, инсулинът казва на клетките да поемат глюкоза от кръвта и да я използват за енергия или да я съхранят като гликоген за по-късна употреба. Когато не се храните, клетките разграждат складирания гликоген до глюкоза, която се използва като енергия.

Въпрос: Къде може да се открие висока концентрация на глюкоза?

О: Висока концентрация на глюкоза може да се открие в безалкохолните напитки и плодовете.