Съществува и друго заболяване, което не е свързано със захарния диабет и се нарича диабет инсипидус.

Диабетът е състояние, което се дължи на липсата на хормона инсулин в кръвта на човека или когато организмът има проблем с използването на произвеждания от него инсулин (инсулинова резистентност). Съществува и друго заболяване с подобно наименование - диабет инсипидус, но те не са свързани. Когато хората казват "диабет", те обикновено имат предвид захарен диабет. Хората със захарен диабет се наричат "диабетици".

Глюкозата не е обикновена захар, която се предлага в магазините и супермаркетите. Глюкозата е естествен въглехидрат, който тялото ни използва като източник на енергия. Захарта, която се продава в супермаркетите, се нарича захароза и е много по-различна от глюкозата. Висока концентрация на глюкоза може да се открие в безалкохолните напитки и плодовете.

Нивото на глюкозата в кръвта се контролира от няколко хормона. Хормоните са химически вещества в тялото, които изпращат съобщения от клетките към други клетки. Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса. Когато се храните, панкреасът произвежда инсулин, за да изпрати съобщение до други клетки в тялото. Този инсулин казва на клетките да поемат глюкоза от кръвта. Глюкозата се използва от клетките за енергия. Допълнителната глюкоза, която не е необходима веднага, се съхранява в някои клетки като гликоген. Когато не се храните, клетките разграждат складирания гликоген до глюкоза, която се използва като енергия.

Видове захарен диабет

Най-често срещаните форми на захарен диабет са:

  • Тип 1 — автоимунно заболяване, при което организмът унищожава клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин. Обикновено се установява при деца и млади хора, но може да започне във всяка възраст. Пациентите с тип 1 се нуждаят от заместителна терапия с инсулин.
  • Тип 2 — свързан най-често с инсулинова резистентност и понижаване на инсулиновата секреция с времето. Често е свързан с наднормено тегло, заседнал начин на живот и възраст. Това е най-разпространената форма.
  • Гестационен диабет — развива се по време на бременност и обикновено изчезва след раждането, но увеличава риска на майката да развие тип 2 диабет в бъдеще.
  • Други специфични форми — включват генетични дефекти на бета-клетките, заболявания на панкреаса, медикаментозно обусловен диабет и др.

Причини и рискови фактори

  • Тип 1: автоимунни механизми, генетична предразположеност и вероятно влиянието на външни фактори (инфекции и др.).
  • Тип 2: наднормено тегло, затлъстяване, ниска физическа активност, фамилна обремененост, напреднала възраст, някои етнически групи и метаболитен синдром.
  • Гестационен: хормонални промени по време на бременността и предразположение към инсулинова резистентност.

Симптоми

Често срещани признаци, които могат да сочат към захарен диабет:

  • често уриниране (полиурия)
  • силна жажда (полидипсия)
  • прекомерен глад (полифагия)
  • необяснима загуба на тегло (особено при тип 1)
  • умора, отпадналост
  • замъглено виждане
  • чести инфекции (на кожа, пикочни пътища), бавно зарастване на рани
  • мравучкане или изтръпване в краката (невропатия)

Важно: при внезапна поява на гадене, повръщане, силна задух, болка в корема, обърканост или загуба на съзнание е необходима незабавна медицинска помощ — това може да е диагноза като кетоацидоза (DKA) при тип 1 или хиперосмоларно състояние (HHS) при тип 2.

Диагноза

Диагнозата се поставя с кръвни изследвания. Най-често използваните тестове и ориентировъчни стойности:

  • плазмена глюкоза на гладно (FPG): ≥ 7,0 mmol/L (≥ 126 mg/dL)
  • произволна плазмена глюкоза при симптоми: ≥ 11,1 mmol/L (≥ 200 mg/dL)
  • тест за толерантност към глюкоза (OGTT) — 2-часова стойност ≥ 11,1 mmol/L
  • гликиран хемоглобин (HbA1c): ≥ 6,5% за диагноза (използва се и за мониторинг)

Точните стойности и интерпретация се правят от лекар, който взема предвид и клиничната картина и други фактори.

Лечение и управление

Целта е поддържане на нормални нива на кръвна глюкоза, намаляване на рисковете от усложнения и подобряване на качеството на живот. Подходът включва:

  • Промяна в начина на живот: здравословна диета (контрол на въглехидратите, редовни хранения), намаляване на теглото при наднормено такова, редовна физическа активност (минимум ~150 минути умерена аеробна активност седмично) и отказ от тютюнопушене.
  • Медикаментозна терапия:
    • за тип 1: заместителна терапия с инсулин (различни видове инсулин — бързодействащ, среднодействащ, продължително действащ и др. — според нуждите);
    • за тип 2: метформин често е първа линия; при нужда се добавят други перорални препарати или инжекционни средства (сулфонилурея, DPP‑4 инхибитори, SGLT2 инхибитори, GLP‑1 агонисти, тиазолидиндиони и др.); при прогресия — инсулин.
  • Самоконтрол: редовно измерване на кръвната глюкоза (преди и след хранения, при съмнение за хипо/хипергликемия), водене на дневник и периодични изследвания на HbA1c за оценка на средния контрол.
  • Проследяване на усложнения: редовни очни прегледи за ретинопатия, контрол на бъбречната функция (microalbuminuria), проверка на периферната чувствителност и профилактика на проблеми със стъпалата, контрол на кръвното налягане и липидите.
  • Ваксинации: препоръчват се грипна и пневмококова ваксина при възрастни с диабет.

При бременност

Гестационният диабет се скринира обикновено между 24–28 гестационна седмица. Контролът включва диетични мерки, мониторинг на глюкозата и при необходимост — инсулин. Лекарят следи майката и плода за възможни усложнения и препоръчва последващо проследяване след раждането, тъй като рискът за развитие на тип 2 диабет остава повишен.

Усложнения

Нелекуван или с лош контрол диабет повишава риска от:

  • микроваскуларни усложнения: ретинопатия (загуба на зрение), нефропатия (бъбречна недостатъчност), невропатия (болка, загуба на усещане);
  • макроваскуларни заболявания: инфаркт, инсулт, периферна артериална болест;
  • забавено зарастване и инфекции, диабетни язви на стъпалата, които могат да доведат до ампутации;
  • остри състояния: кетоацидоза (DKA) при тип 1 и хиперосмоларна хипергликемична криза (HHS) при тип 2.

Профилактика и контрол

  • Поддържайте здравословно тегло и редовна физическа активност.
  • Следете кръвната захар и посещавайте лекар за редовни контролни прегледи.
  • Профилактично изследване за предиабет и ранно интервенция при рискови хора (диета, упражнения, евентуално медикамент).
  • Обучение и план за действие при хипо- и хипергликемия — носете информация и лекарства при необходимост.

Диабет инсипидус — различно заболяване

Диабет инсипидус се характеризира с голямо отделяне на течности и силна жажда, но причината тук не е повишена кръвна глюкоза. Той се дължи на липса на антидиуретичен хормон (ADH) или на резистентност на бъбреците към него. Диагнозата и лечението са различни от тези при захарния диабет.

Ако имате симптоми, съмнителни изследвания или фамилна обремененост, свържете се с вашия общопрактикуващ лекар или ендокринолог за правилна диагноза, индивидуален план за лечение и проследяване. Ранната диагностика и добрият контрол значително намаляват риска от усложнения и подобряват качеството на живот.