Острият инфаркт на миокарда, наричан още инфаркт, се случва, когато кръвоносен съд в сърцето внезапно се запуши. Кръвоносните съдове пренасят кръв и кислород. Когато кръвоносен съд в сърцето се запуши, кръвта не може да достигне до част от сърцето. Тази част на сърцето не получава достатъчно кислород. Това се нарича исхемия. Когато сърдечният мускул стане исхемичен (не получава достатъчно кръв и кислород), исхемията често причинява болка в гърдите. Това се нарича ангина пекторис. Ако исхемията продължи достатъчно дълго, сърдечният мускул, който не получава достатъчно кислород, умира. Това се нарича инфаркт. "Инфаркт на миокарда" означава "инфаркт (мускулна смърт) в сърдечния мускул".

Инфарктът е спешна медицинска помощ. Първите няколко минути са много важни за запазване на живота на човека. Някои от уврежданията от инфаркта могат да бъдат възстановени, ако човекът получи лечение през първия час на инфаркта.


 

Какви са симптомите?

  • Болка или тежест в гърдите — често описвана като притискане, стягане или парене, обикновено в центъра или в лявата част на гърдите; може да продължи повече от няколко минути или да отмине и върне.
  • Пронизваща болка, която се разпространява към лявата ръка, рамото, шията, челюстта или гърба.
  • Задух — усещане за недостиг на въздух, дори в покой.
  • Обилно изпотяване, бледност, гадене или повръщане.
  • Замайване или внезапна загуба на съзнание.
  • Атипични прояви — при жени, възрастни хора и диабетици симптомите могат да бъдат нетипични: умора, дискомфорт в корема (подребрие), учестено дишане или просто неразположение.

Защо възниква инфарктът?

Най-честата причина е разкъсване на атеросклеротична плака в коронарна артерия с последващо образуване на тромб (кръвен съсирек), който запушва кръвния поток към част от сърдечния мускул. Други причини могат да включват режеща емболия, коронарен спазъм, травма или усложнения при интервенции.

Рискови фактори

  • Пушене
  • Високо кръвно налягане (хипертония)
  • Високи нива на холестерол
  • Диабет
  • Затлъстяване и заседнал начин на живот
  • Породична обремененост с ранна коронарна болест
  • Напреднала възраст и мъжки пол (по-висок риск, макар че жените също са уязвими)

Как се поставя диагнозата?

  • Електрокардиограма (ЕКГ) — бърз, първичен тест за откриване на характерни промени (например ST-елевация при STEMI).
  • Сърдечни ензими (тропонини) — кръвни тестове, които показват увреждане на сърдечния мускул.
  • Ехокардиография — оценява функцията на сърцето и наличието на усложнения.
  • Коронарна ангиография — за директна визуализация на артериите и възможна интервенция (катетерна реваскуляризация/PCI).

Първа помощ и спешни мерки

Ако подозирате инфаркт, действията в първите минути са критични:

  • Обадете се незабавно на спешен телефон (112) или местния номер за спешна помощ. Не карайте пострадалия сам/а към болница, ако е възможно — повикана екипировка осигурява по-бързо лечение и мониторинг.
  • Дайте аспирин (към 300 mg, сдъвкан), ако лицето е будно, няма алергия и не приема антикоагуланти или други забрани по лекарско указание. Аспиринът намалява съсирването.
  • Перорални нитроглицеринови препарати — само ако са предписани на пациента и не е вземал медикаменти за еректилна дисфункция през последните 24–48 часа; приложението трябва да е според инструкциите. Не давайте нитроглицерин без предварителна проверка на лекарствата и кръвното налягане.
  • Кислород — дават го само при белег за недостиг на кислород (SpO2 под 90%), съгласно съвременните препоръки.
  • Ако пострадалият е в безсъзнание и няма дишане — започнете кардиопулмонална реанимация (CPR) и използвайте автоматичен външен дефибрилатор (AED), ако има такъв на разположение.
  • Успокойте човека, го поставете в полуседнало положение (ако няма повръщане или силно кръвотечение), разхлабете стегнати дрехи и следете дишането и съзнанието.

Лечение в болница

  • Реваскуларизация — при STEMI целта е възстановяване на кръвния поток чрез първична перкутанна коронарна интервенция (PCI) възможно най-бързо (целево време: door-to-balloon ~≤90 минути) или при невъзможност — тромболиза в определен времеви прозорец (често до 30 минути от пристигане в болница).
  • Антикоагуланти и антиагреганти (например аспирин и други инхибитори на тромбоцитите).
  • Бета-блокери, статини, ACE инхибитори/ARBs според клиничната картина.
  • Интензивен мониторинг за аритмии, сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок и други усложнения.

Възстановяване и профилактика

След остър инфаркт следва период на болнично наблюдение, последван от рехабилитация на сърцето, корекция на рисковите фактори и прием на дългосрочни лекарства (антиагреганти, статини, бета‑блокери и др.). Важни мерки за предотвратяване на повторен инфаркт:

  • Спиране на тютюнопушенето
  • Контрол на кръвното налягане, холестерола и диабета
  • Здравословно хранене и физическа активност според препоръките на лекар
  • Поддържане на нормално тегло
  • Редовни прегледи и прием на предписаните медикаменти

Възможни усложнения

Инфарктът може да доведе до усложнения като сърдечна недостатъчност, тежки аритмии (включително внезапна сърдечна смърт), кардиогенен шок, механични повреди на клапите или сърдечния мускул (например разкъсване на папиларен мускул), перикарден излив и други.

Кога да търсите спешна помощ

При внезапна, силна или продължителна болка в гърдите, задух, потене, гадене, внезапно силно замайване или загуба на съзнание — обадете се незабавно на 112 (или на националния спешен номер във вашата държава). Бързата реакция спасява животи и намалява риск от трайни увреждания.

Тази статия предоставя обща информация и не заменя индивидуалния медицински съвет. При въпроси относно конкретен здравен проблем се консултирайте с лекар.