Проза
За ръководството на Уикипедия за проза вижте Уикипедия:Ръководство за стил.
Прозата е обикновената форма на писмения (или говоримия) език. Тя не е поезия. В нея не се използват специални формати като списъци или таблици. В писмен вид тя е без специален ритъм. Тя е подобна на ежедневното общуване. Именно това е най-важната разлика с поезията и с театралните произведения като пиесите.
Думата "проза" произлиза от латинската дума prosa, която означава прост, откъдето идва и терминът "прозаичен". Писането в проза обикновено се приема за описание на факти или за обсъждане на каквито и да е мисли, включени в свободния поток на речта. Тя може да се използва за вестници, романи, списания, енциклопедии, радио и телевизионни медии, писма, разкази, история, философия, биография и много други форми на медийно съдържание.
В прозата обикновено няма формална структура, като метрум или рима, които често се срещат в поезията. Затова се използва за описание на литература, която не е поетична и не е театрална. Съществува обаче смесица от двете литературни форми, известна като поезия в проза.
Въпроси и отговори
В: Какво е проза?
О: Прозата е обикновената форма на писмения или говоримия език. Тя не използва никакъв специален формат като списъци или таблици и няма формална структура като метрум или рима, които често се срещат в поезията.
В: По какво прозата се различава от поезията?
О: Прозата няма специален ритъм и е подобна на ежедневното общуване. Това я отличава от поезията, която обикновено има специфичен ритъм и формат.
В: Откъде идва думата "проза"?
О: Думата "проза" произлиза от латинското prosa, което означава прям.
В: За какви видове медии може да се използва прозата?
О: Прозата може да се използва за вестници, романи, списания, енциклопедии, телевизионни медии, писма, разкази, история, философия, биография и много други форми на медии.
В: Съществува ли смесица между проза и поезия?
О: Да - съществува смесица между двете литературни форми, известна като проза и поезия.
В: Как бихте описали писането в проза?
О: Писането в проза обикновено се приема за описание на факти или обсъждане на каквото и да е, като мислите на човека се включват в свободна реч без специален формат или структура.
