Ваксина: как действа, видове и история на ваксинацията

Ученият Едуард Дженър създава първата ваксина през 70-те години на XIX век. По това време едрата шарка е смъртоносно заболяване. Дженър забелязва, че хората, които вече са боледували от кравешка едра шарка (заболяване, което е свързано с дребната шарка), обикновено не се разболяват от едра шарка. Той смята, че преболедуването от кравешка шарка предпазва хората от едра шарка.

За да изпробва тази идея, Дженър дава на момче коклюш. След това заразява момчето с дребна шарка. Момчето не се разболяло, защото вече било прекарало едра шарка. Дженър е бил прав: наличието на кравешка едра шарка предпазва хората от едра шарка.

Тъй като при варицела се разболяват по-малко хора, отколкото при дребна шарка, през 1840 г. Англия обявява варицелата за незаконна. През 1853 г. те приемат друг закон, според който всяко дете трябва да бъде ваксинирано срещу дребна шарка с ваксината на Дженър.

През XIX век Луи Пастьор създава ваксина срещу бяс.

През 20-ти век учените създават ваксини, за да предпазят хората от дифтерия, морбили, паротит и рубеола. През 50-те години на миналия век Джонас Салк създава ваксината срещу полиомиелит.

Въпреки това все още не съществуват ваксини за много важни заболявания като малария и ХИВ.

В много страни са приети закони за задължителна ваксинация - закони, които задължават определени хора да се ваксинират. Например в много страни децата трябва да бъдат ваксинирани срещу определени болести, за да могат да посещават държавно училище.

Съществуват много различни видове ваксини.

Един от най-разпространените видове ваксини е "живата ваксина". Този вид ваксина съдържа малко количество жив вирус или бактерия. Преди да се постави ваксината, учените отслабват вируса или бактерията, така че да не може да разболее човека. Когато човек получи жива ваксина, имунната му система се научава да разпознава и да се бори с този вирус или бактерия. Тогава, ако лицето бъде изложено на вируса или бактерията в бъдеще, имунната му система вече ще "знае" как да се пребори с тях. Примери за живи ваксини са ваксините срещу морбили, паротит и варицела.

Друг често срещан вид ваксина е "инактивирана ваксина". Тези ваксини съдържат мъртви вируси или бактерии. Те не предизвикват толкова силна реакция на имунната система, колкото живите ваксини. Поради това хората може да се нуждаят от "бустерни инжекции" - допълнителни дози от ваксината, които се поставят в определени периоди, за да може имунната им система да се "научи" да се бори с инфекцията. Примери за инактивирани ваксини са ваксините срещу коклюш (магарешка кашлица), бяс и хепатит В.

При други ваксини на пациента се инжектира само протеинова молекула от вируса или бактерията. Протеинът е достатъчен, за да може имунната система на пациента да разпознае целия микроб.

При ваксините с месинджър РНК на пациента се инжектира само месинджър РНК (мРНК), която служи като план или рецепта за протеина. Първите мРНК ваксини са направени през 90-те години на миналия век, но учените не са направили голям брой от тях до 2010 г. Някои мРНК ваксини действат срещу рак и могат да направят туморите по-малки.

Някои видове ваксини могат да бъдат направени от учени в лаборатория.

Ваксините не гарантират пълна защита от дадено заболяване. С други думи, човек може да се разболее от болестта, срещу която е бил ваксиниран.

Понякога това се случва, защото имунната система на човека не е реагирала на ваксината (не се е "научила" да се бори с болестта, след като човекът е получил ваксината). Това може да се случи, защото имунната система на лицето вече е отслабена (например поради диабет, ХИВ инфекция, напреднала възраст или употреба на стероиди). Това може да се случи и защото имунната система на лицето не може да произвежда определени В-клетки, които произвеждат антитела, които се прилепват към патогена.

Някои ваксини защитават хората от дадено заболяване по-добре от други. Намаляването на броя на заболелите се нарича ефикасност. Например, ако 80% по-малко ваксинирани хора се разболяват от болестта, 80% е ефикасността. Съществуват много причини за различната ефикасност:

• Ваксинацията е по-ефективна при някои заболявания, отколкото при други
• Ваксината може да е за определен щам на заболяване. Ако човек се зарази с друг щам на болестта, той пак може да се разболее.
• Ваксините обикновено нямат трайни последици, така че човек може да се нуждае от много различни ваксинации по определен график. Ако човек пропусне ваксина по график, той може да загуби защитата си срещу дадено заболяване.
• Някои хора не реагират на определени ваксини. Това означава, че имунната им система просто не създава антитела, за да се пребори с дадено заболяване, дори след като са ваксинирани правилно.
• Други фактори, като етническа принадлежност, възраст и генетика, могат да повлияят на реакцията на човека към ваксината. В някои случаи се използват по-големи дози за по-възрастни хора (50-75 години и нагоре), чийто имунен отговор към дадена ваксина не е толкова силен.

Още от самото начало на съществуването на ваксините е имало хора, които не са били съгласни с идеята да се използват ваксини. В цял свят повечето учени и лекари са съгласни, че ползите от използването на ваксини са много по-големи от рисковете. Неблагоприятните ефекти от ваксините са редки. Неваксинирането на хората е много по-голям риск, защото ваксините предотвратяват страданията и смъртта от инфекциозни заболявания.

Съществуват спорове относно използването на ваксини, като например дали ваксините са безопасни, какъв е обемът на изследванията и дали е морално да се принуждават хората да се ваксинират.

Някои религиозни групи не разрешават използването на ваксини.

Някои политически групи твърдят, че хората трябва да могат да избират дали да се ваксинират или не. Те твърдят, че законите, които изискват от хората да се ваксинират, нарушават индивидуалните права. В отговор на това в едно проучване се казва: "Отказът от ваксина не само увеличава индивидуалния риск от заболяване, но и риска за цялата общност".

Някои родители предпочитат да не спазват редовния график за ваксиниране на децата си. В едно проучване са изследвани родители на деца на възраст от шест месеца до шест години. Установено е, че 13 % от тези родители са съобщили, че следват алтернативен график за ваксинация. От тези родители обаче по-малко от един на всеки пет е съобщил, че отказва всички ваксини. Повечето от тях са отказвали само някои ваксини и/или са отлагали някои ваксини, докато детето порасне.

Родителите, които отлагат ваксинациите, докато децата им пораснат, често се опасяват, че имунната система на детето им е твърде млада и слаба, за да се справи с поставянето на много ваксини наведнъж.

Едно от предизвикателствата при разработването на ваксини е икономическо. Заболяванията, които днес се нуждаят най-много от ваксини - ХИВ, малария и туберкулоза - съществуват предимно в бедните страни. Компаниите, които произвеждат ваксини, не биха спечелили много пари, защото много от хората, които се нуждаят от тях, са твърде бедни, за да платят за тях. Освен това, ако тези компании се опитат да създадат нови ваксини за тези болести, те ще бъдат изправени пред финансови и други рискове.

В историята повечето ваксини са били разработвани от правителства, университети и организации с нестопанска цел. Много ваксини са били изключително рентабилни и полезни за общественото здраве. През последните десетилетия броят на ваксините, прилагани в целия свят, се е увеличил драстично. Това увеличение, особено на броя на различните ваксини, които се поставят на децата преди да започнат училище, може да се дължи на закони и подкрепа от страна на правителствата.

Друга пречка пред създаването на нови ваксини е, че когато се прави нова ваксина, производителят обикновено подава патент за своята ваксина. Тези патенти могат да ограничат процеса, използван за производството на ваксината, до производителя (на практика правото може да бъде възложено на подизпълнител). По този начин патентът носи пари на създателя.

Ваксините често съдържат и други неща освен активната ваксина (отслабения или мъртъв вирус или бактерия). Например, ваксините могат да съдържат:

• Алуминиеви соли или гелове. Те се добавят, за да помогнат на имунната система да реагира по-рано и по-силно на ваксината. Те позволяват да се приложи по-ниска доза от ваксината.
• Към някои ваксини се добавят антибиотици, за да се предотврати развитието на бактерии, докато ваксината се произвежда или съхранява.

• Яйчен протеин се съдържа във ваксините срещу грип и жълта треска, тъй като те се произвеждат от кокоши яйца. Ваксините могат да съдържат и други протеини.
• Формалдехидът се използва за унищожаване на бактерии при някои ваксини. Той се използва и за унищожаване на нежелани вируси и бактерии, които могат да попаднат във ваксината по време на производството ѝ.
• Мононатриевият глутамат (MSG) и 2-феноксиетанолът се използват като стабилизатори в някои ваксини, за да се гарантира, че ваксината няма да се промени, ако е изложена на топлина, светлина, киселинност или влажност.
• Тимерозал е консервант, който съдържа живак. Той се добавя към флакони с ваксини, които съдържат повече от една доза, за да се предотврати развитието на вредни бактерии във ваксината.

Консервантите във ваксините, като тиомерсал, феноксиетанол и формалдехид, предотвратяват сериозни нежелани ефекти. Тиомерсалът е по-ефективен срещу бактериите, издържа по-дълго време при съхранение и прави ваксината по-силна, по-безопасна и по-стабилна (по-малко вероятно да се промени от неща като топлина). Въпреки това в Съединените щати, Европейския съюз и няколко други развити държави той вече не се използва като консервант в детските ваксини, тъй като съдържа живак. Някои хора твърдят, че тимерозалът допринася за аутизма. За това мнение обаче няма убедителни научни доказателства.

Ако във ваксината не е добавен консервант, в нея могат да се развият вредни бактерии. Например през 1928 г. във ваксина срещу дифтерия, в която не е имало консервант, са израснали бактерии от рода на стафилококите. От 21 деца, които са получили тази ваксина, 12 са починали.

Повечето версии на антикоронавирусни препарати се съхраняват при много ниска температура преди употреба. Това помага за запазване на ваксината в най-ефективното ѝ състояние.

Животните се ваксинират, за да се предпазят от болести и да не заразят хората с болести. Домашните любимци, както и добитъкът, се ваксинират редовно.

В някои случаи могат да бъдат ваксинирани популации от диви животни. Понякога дивите животни се ваксинират, като се разпръсква храна с ваксина в застрашен от заболяване район. Този метод е използван за борба с беса при енотите. Там, където има случаи на бяс, законите могат да изискват кучетата да се ваксинират срещу бяс.

Кучетата могат да бъдат ваксинирани и срещу много други болести, включително кучешка тения, кучешки парвовирус, инфекциозен кучешки хепатит, аденовирус-2, лептоспироза, бордатела, кучешки парагрипен вирус и лаймска болест.

• В днешно време ваксини се поставят на хора от всички възрасти.
• Комбинациите от ваксини стават все по-често срещани. В много части на света се използват ваксини, съдържащи пет или повече части.
• Разработват се нови методи за поставяне на ваксини. Някои от тези нови системи за доставка включват лепенки за кожата, аерозоли, които се дават чрез инхалационни устройства, и консумация на генетично модифицирани растения.
• Учените разработват ваксини, които да засилят естествените имунни реакции на хората.
• Учените се опитват да създадат ваксини, които да помагат за лечението на хронични инфекции, а не само да предотвратяват заболяването.
• Служителите в областта на общественото здраве могат да променят стратегиите си за поставяне на ваксини въз основа на разликите в реакциите на мъжете, жените и бременните жени към ваксините.

Учените работят и върху ваксини срещу много неинфекциозни човешки заболявания, като рак и автоимунни заболявания. Например експерименталната ваксина CYT006-AngQb се изследва като възможно средство за лечение на високо кръвно налягане.

• Вирусология