Бяс: вирусно зоонозно заболяване, причини, симптоми и профилактика

Бясът е невротропен (отнасящ се до невроните) вирус, вирусно зоонозно заболяване (може да се разпространява сред хората от животни), което причинява остър енцефалит. Заболяването е почти винаги смъртоносно за хората и животните след появата на клиничните симптоми; поради това ранната намеса е решаваща. Няма специфичен лек за вече проявения клиничен бяс, но хора, които получат навременна медицинска помощ и пост-експозиционна профилактика, могат да избегнат развитието на болестта.

Причини и начин на предаване

Болестта се предава главно чрез контакт със заразена слюнка и в по-редки случаи чрез кръвта или други телесни течности на инфектирано животно. Обичайната форма на заразяване е при ухапване от бясен бозайник, но риск представлява и контакт на слюнка с отворена рана или лигавица (очи, уста, нос).

В различните региони основни резервоари на вируса са:

• кучета — водещ източник в много страни;
• в прилепите — важен резервоар, особено в Америка и Европа;
• други диви животни (лисици, енотовидни кучета, чакали и др.).

Клинични симптоми

Началото е с неспецифични симптоми, които могат да включват треска, главоболие, обща отпадналост, болка или парещо усещане около мястото на ухапване. Следват неврологични прояви, които обикновено прогресират бързо:

• агитация, объркване, възбуда;
• хидрофобия (страх от вода) и аерофобия (непоносима реакция при въздушно течение) — характерни за класическата форма;
• мускулни спазми, непроизволни движения;
• паралитична форма — постепенно нарастващ парез, сравнявана с полиомиелитоподобен ход;
• кома и смърт вследствие дихателна недостатъчност.

Инкубационен период и развитие

Инкубационният период обикновено е от няколко седмици до няколко месеца (често 1–3 месеца), но може да варира от няколко дни до повече от година. Продължителността зависи от множество фактори — място и дълбочина на ухапването, количество на влезлия вирус и близост до централната нервна система.

Диагноза

Диагнозата при жив пациент се основава на комбинация от клинична оценка и лабораторни изследвания:

• PCR за откриване на вирусен генетичен материал (в проби от слюнка, CSF, кожна биопсия на тилната област);
• антитела в серум и ликвор (появата на антитела при неваксиниран пациент е индикатор за инфекция);
• при умрял пациент — директни тестове на мозъчна тъкан (флуоресцентен антителен тест) за потвърждаване.

Лечение и спешни мерки

След появата на клинични симптоми прогнозата е лоша; лечението е главно подкрепящо и интензивно. През годините са опитвани различни терапии (например т.нар. Milwaukee протокол), но те не дават постоянен успех и не са утвърдена стандартна терапия.

Профилактика и пост-експозиционни мерки

Профилактиката е ключова. В случай на ухапване или контакт със съмнително животно:

• незабавно измийте раната обилно с вода и сапун поне 15 минути;
• дезинфекцирайте със спирт или антисептик (например повидон-йод) и потърсете медицинска помощ;
• ако е необходимо, раната се зашива само след консултация с лекар и след поставяне на имуноглобулин;
• медицинският екип ще прецени и приложи пост-експозиционна профилактика (PEP): пасивна имунизация с човешки (или животински) рабичен имуноглобулин за незабавна защита и серия от инактивирани антирабични ваксини.

Стандартни схеми (могат да варират според местните протоколи):

• При непредварително ваксинирани: имуноглобулин еднократно на ден 0 (колкото е възможно повече около раната) и ваксина инжекции на дни 0, 3, 7 и 14 (понякога допълнителна доза на ден 28 при имунокомпрометирани).
• При предварително ваксинирани: ваксина на дни 0 и 3 без имуноглобулин (ако нямат допълнително течение).

Профилактика при животни и обществено здраве

В много държави домашните любимци, като кучетата, трябва да бъдат ваксинирани срещу него. Масовите кампании за ваксинация на кучета, контролът на бродещите животни и образование на населението са най-ефективните мерки за намаляване на човешките случаи.

Какво да направите при ухапване

• Измийте раната с вода и сапун поне 15 минути.
• Потърсете медицинска помощ незабавно — времето до започване на PEP е критично.
• Ако е възможно, задръжте и наблюдавайте животното (куче/котка) за 10 дни — ако то оцелява и е без симптоми, рискът за развитие на бяс у пострадалия е по-нисък; при диви или бягащи животни това невинаги е възможно и PEP не трябва да се отлага.
• Докладвайте инцидента на местните здравни и ветеринарни власти.

Митове и важни уточнения

• Лек контакт със слюнка върху незасегната кожа обикновено не е рисков — риск има при контакт с отворена рана или лигавици.
• Хапане от домашен любимец, който е ваксиниран и под наблюдение, носи по-малък риск, но все пак консултация с лекар е необходима.
• Пробив от нокти, драскотина или близък допир с прилеп може да бъде рисков — дори когато не сте сигурни за ухапване, търсете медицински съвет.

Епидемиология

Бяс остава обществено-здравен проблем в много части на света, особено в страни с ниско покритие на ваксинация на кучета. Смъртността при клинично изразен бяс е много висока; годишно хиляди хора заболяват и загиват, като най-засегнати са деца в селски райони в Африка и Азия. В някои региони дивите резервоари (особено прилепите) имат ключова роля при поддържане на вируса.

Ключови послания: при всяко ухапване или подозрение за контакт с потенциално бясно животно — бързо почистете раната и потърсете медицинска помощ. Ваксинацията на домашни животни и общественото здравеопазване са най-ефективната превенция на човешките случаи.

Търсене по буква