Бяс
Бясът е невротропен (отнасящ се до нуероните) вирус, вирусно зоонозно заболяване (може да се разпространява сред хората от животни), което причинява остър енцефалит.
Обикновено хората (и животните) умират от нея (тя е фатална). Няма лек за него. Хората, които се лекуват скоро след заразяването, имат шанс да оцелеят.
Заболяването се предава чрез слюнката и кръвта. Обичайната форма на заразяване е ухапване от бясен бозайник. В повечето страни домашните любимци, като кучетата, трябва да бъдат ваксинирани срещу него.
Куче, заразено с бяс.
Лечение
Няма лек за бяс. Има ваксина (лекарство, което се опитва да предотврати бяс) срещу него. Ваксината е разработена за първи път от Луи Пастьор и Пиер Пол Емил Ру през 1885 г. Тази ваксина използва жив вирус, отгледан в зайци и отслабен (чрез изсушаване). Първият ваксиниран човек е Жозеф Майстер (9-годишно момче, ухапано от куче). Подобни на тази ваксини се използват и днес, но други ваксини (отглеждане на вируса чрез клетъчни култури) се използват по-често.
Съществува и форма на лечение, която може да се извърши, след като човек е ухапан. То трябва да се извърши в рамките на 6 дни след ухапването. Няма начин да се разбере дали някой е заразен, докато не стане твърде късно. Лечението започва с промиване на раната. Това се прави, за да се намали броят на вирусните частици, които навлизат в организма. Често на пациентите се дава една доза имуноглобулин и определен брой ваксини, през определен период от време, обикновено един месец.
