Домашно говедо

Употреба на думи

Думата "cattle" се използва в английския език от около 1000 години и значението ѝ се е променило. В книги като Библията на крал Джеймс тази дума се използва за всички видове селскостопански животни, включително коне, овце и кози. Думата идва от старофренската дума chattels, която означава всички вещи, които човек притежава.

Думата "говедо" се използва както за някои диви животни, така и за опитомен добитък. Сред дивите говеда са водният бивол от Югоизточна Азия, мускусният вол и якът от Централна Азия, бизонът от Северна Америка и Европа и африканският бивол. Последните зубри, диви говеда в Европа, са убити в Мазовия, Полша, през 1627 г.

• В тази статия думата "говедо" се използва в съвременния смисъл на думата.
• Тази статия е посветена на домашните селскостопански животни, а не на дивите говеда, които все още живеят в някои части на света.
• Думата "глава" се използва от фермерите, когато броят притежаваните от тях говеда. Фермерът може да каже: "В моята земя се отглеждат 5000 глави добитък." "Глава" означава една, но терминът "една глава добитък" обикновено не се използва. По-лесно е да се каже "една крава".

Речник на говедата

Речникът на кравите е много прост и се състои от му и мо. И двете се използват често за общуване помежду им.

Непокътнатото мъжко говедо се нарича бик. Младо мъжко говедо се нарича бик. Зряла женска, която е родила поне едно или две телета, се нарича крава. Младо говедо между раждането и отбиването се нарича теле. Две или повече от тези млади говеда са телета. Женска, която никога не е имала теле, се нарича юница (произнася се "хефер"). Отелването е актът, при който крава или юница ражда теле.

Тъй като са необходими много малко бикове, за да се заплодят много крави и юници и да се създаде пълноценно стадо за разплод, повечето мъжки говеда се използват за месо. Те се кастрират, като им се отстраняват тестисите, за да се предотврати възможността да заплождат други крави и юници и да се отнемат мъжките характеристики, които са характерни за биковете. Мъжко животно, което е кастрирано, преди да достигне полова зрялост, се нарича вол. Волът е мъжко говедо, което е кастрирано след настъпването на пубертета и е обучено и използвано за теглене на товари, например за теглене на плуг или вагон. Говедата могат да бъдат рогати, което представлява две костни точки, излизащи от двете страни на главата на животното, по една от всяка страна, или полски, при които не растат рога, а в горната част на главата на кравата има малко заострен пол.

Прилагателното, което се използва за описание на нещо, което прилича на крава или вол, е "bovine".

Думите "крава", "бик" и "теле" се използват и за описание на някои други големи животни, които не са свързани с говедата, като слонове, лосове и китове.

Говедата ватуси се отглеждат в Африка.


Датски червени крави и телета.

Биология

Говедата се срещат навсякъде по света - от най-северните части на Канада и Русия до сухите вътрешни райони на Австралия. Единственият континент, на който не се срещат, е Антарктида. Различните видове и породи говеда са подходящи за различни среди. Говедата от породата Bos indicus, като например брахманската порода, са подходящи за субтропични и тропични райони, докато говедата от породата Bos taurus, като например говедата от породата Angus, са по-подходящи за умерен или по-студен климат. Големите им широки копита са подходящи както за влажни зони, така и за сухи пасища. През зимата космената им покривка става много по-дълга и има допълнителен пухкав слой, който задържа топлината. През пролетта те свалят този допълнителен слой, за да се подготвят за предстоящото горещо лято. Повечето говеда, с изключение на тези от подвида Bos indicus, нямат потни жлези в кожата си, но влажният им нос е полезна система за охлаждане. Те също така могат да се задъхват като кучета.

Говедата могат да издават различни звуци - от нежно "муу" до ниско ръмжене, за да предупредят или да привлекат женските, особено при биковете. Когато са ядосани или разстроени, те могат да реват или да викат доста силно. Казва се, че телетата мяукат, кравите - мучат, а биковете - реват.

Говедата са тревопасни, което означава, че се хранят с растения (предимно трева). Яденето на трева се нарича "паша". Те имат много силни езици и силни долни предни зъби, които им помагат да пасат. За разлика от конете говедата нямат горни предни зъби. Кравите често поглъщат цяла трева. След като се нахрани и си почине, кравата връща или изхвърля тревата от стомаха си в устата си и я сдъвква отново с много големите си задни зъби, за да я раздроби допълнително. Това се нарича "дъвчене". Други преживни животни като елени, овце и кози също правят това. Конете не го правят. Това означава, че едрият рогат добитък не се нуждае от толкова много храна, колкото конете, въпреки че е с приблизително еднакъв размер.

Говедата са преживни животни, което означава, че имат стомах с няколко камери, които помагат за по-ефективното смилане на храната. Стомахът на кравата има четири камери, наречени ретикулум, търбух, омасум и абмозум. Ретикулумът е известен като "железарския" стомах, тъй като се използва главно като място за съхранение на твърди неща, които кравата може случайно да погълне, като пирони, камъни и други предмети. Руменът е най-голямата камера в стомаха на преживните животни и при говедата може да побере до 50 литра фураж. Това е камерата, в която се извършва ферментация, за да се разгради тревата, която кравата е изяла. Омазумът, известен още като "многото купчини", е отделение, което изстисква или абсорбира цялата вода, натрупана от храносмилането, което е протекло в търбуха. Четвъртото отделение е абомазумът, който по функция е подобен на човешкия стомах и затова се нарича "истински стомах".

Кравите имат "гърди", наречени вимета, които са съединени в голяма торбичка, често розова на цвят, която се намира между задните крака. Вимето е разделено на четири части или четвъртини, всяка от които има голям биберон, който телето може да хване с уста, за да суче от него. Кравите започват да произвеждат мляко няколко дни преди раждането на телето и могат да продължат да произвеждат мляко, когато се разгонят отново и когато забременеят със следващото си теле. Юниците, освен ако не са родили първото си теле, не произвеждат мляко. Млечните крави обикновено имат много по-големи вимета от говедата и поради това този тип крави обикновено произвеждат повече мляко, отколкото е необходимо за изхранването на едно теле. Млечните крави са женски говеда, които се отглеждат, за да произвеждат много мляко за консумация от човека. От друга страна, говедата са женски говеда, които се използват за отглеждане на теле от раждането, което се използва за говеждо месо по-късно през живота му. И двата вида крави ще продължат да произвеждат мляко, докато то е необходимо - от телето, от доилната машина или от човека, който ги дои ръчно. Когато млякото от тях вече не е необходимо, те не експлодират: те просто "пресъхват", при което произведеното от тях мляко се абсорбира или поема обратно от тялото им. Кравите са бременни в продължение на около 9 месеца, или средно 280 дни.

Биковете често могат да бъдат свирепи и опасни, особено в присъствието на стадото си от крави и юници. В дивата природа те често се борят помежду си за правото на чифтосване и за стадата си от крави и използват рогата си, за да се изкормят. Някои бикове се бият до смърт, а други - докато някой от тях реши да избяга. Те също така защитават стадата от други животни, като вълци, чакали, мечки, тигри и лъвове. Във фермите биковете обикновено са по-тихи и по-послушни и могат да бъдат водени от стопаните си за пръстен на носа, но могат да бъдат агресивни към други бикове и към непознати хора или животни, които биха могли да се приближат твърде близо до стадото му. Биковете от млечни породи като джерсей и холщайн обикновено са по-агресивни от биковете от месодайни породи като херефорд и ангус. Не всички говеда имат рога. Биковете, които нямат рога, се бият, като удрят с глава по главата, шията, страната или корема на другия, и използват главите си, за да се бутат един друг.

Поради горепосочените причини повечето мъжки говеда се изпращат за клане, докато са още телета, или се кастрират, така че вероятността да се бият помежду си или да бъдат агресивни към фермера, който ги отглежда, е много по-малка, което ги прави по-безопасни за работа и отглеждане, докато дойде време да бъдат изпратени на пазара. Биковете нямат друго предназначение, освен да бъдат отглеждани, продавани и клани за говеждо месо.

Говедата от породата Highland са силно приспособени към студеното време.


Младите говеда понякога се борят, за да подредят стадото си.

Използване на говедата

Откакто хората са започнали да използват говеда в праисторически времена, те са били знак за богатство. В много страни, особено в Африка и Азия, богатството на човека се оценява по броя на притежаваните от него говеда. Различните породи се използват по различен начин.

Говедата са много полезни животни. Месото им може да се консумира като месо. Млякото им може да се пие и да се превръща в сирене и кисело мляко. Кожата им може да се използва за кожа. Те могат да теглят каруци и плугове. Те могат да произвеждат енергия за въртене на мелници за брашно или за изпомпване на вода. Храната, с която се хранят, не е скъпа и често не се конкурира с тази, която ядат хората.

Млечно говедо

Млечните говеда се отглеждат и развъждат специално за доене. Отглеждат се стада от крави, които редовно се чифтосват с бик, за да се получат телета. Така се поддържат запасите от мляко. В повечето млекопроизводителни ферми обаче не се отглеждат бикове поради опасенията, че те са много опасни при работа с тях. Вместо това кравите се осеменяват изкуствено със сперма от бик, която се съхранява замразена в течен азот и се "развъжда" от лице, което си изкарва прехраната с изкуствено осеменяване на крави.

Някои големи млечни стада, особено тези, които се използват за производство на биологично или "свободно отглеждано" мляко, се отглеждат на пасища, където има добро снабдяване с трева и полетата са сравнително малки, но не толкова малки, че да не могат да пасат редовно през сезона, когато тревата расте. Това е така, тъй като кравите трябва да се довеждат за доене всеки ден, два пъти дневно, и не трябва да пътуват далеч.

Много млечни стада се отглеждат в обори или навеси през по-голямата част от живота си и се хранят със специално приготвени за тях фуражи. Този фураж съдържа зърно, например царевица, сено, включително трева и люцерна или детелина, и ферментирал нарязан фураж, наречен силаж, който обикновено се произвежда от царевица, пшеница или ечемик. Кравите често се отглеждат в боксове, в които имат достатъчно място, за да легнат удобно. Такива големи млекопреработвателни предприятия трябва да доставят слама или дървени стърготини, върху които кравите да почиват, без да се разраняват от твърдия бетонен под.

Кравите могат да се доят ръчно, но в много страни, където има големи млекопреработвателни предприятия, кравите се доят с доилна машина. Млякото се събира в голям съд от неръждаема стомана, където се подлага на пастьоризация - процес, при който млякото се загрява до много висока температура, за да се унищожат всички бактерии, които живеят в него. След това млякото се транспортира с камион до млекопреработвателно предприятие, където се превръща в млякото, което пием, като се отделя по-голямата част от сметаната. След това то се поставя в бутилки или картонени опаковки, за да се продава. Някои видове мляко се превръщат в сирене, сладолед, масло, сметана и дори в кисело мляко. Всички тези млечни продукти се опаковат или поставят в кашони или бутилки и се продават.

Много видове говеда се използват за добив на мляко. Те включват:

• австралийската Illawarra, която е тъмночервена или роан с къси, извити навътре рога.
• Айршир, което е голямо, неправилно осеяно с червени и бели петна, с къси, извити нагоре рога или с полюси.
• кафявата швейцарска порода, която е голяма (по-малка от холщайнската), от кафяво-сива до тъмнокафява (често и сива) със светла муцуна, корем и виме.
• Guernsey, който е от бледочервен до жълт и бял, а също така дава много крем.
• Холщайн, който е едър, на черни и бели петна (някои крави могат да бъдат предимно черни или предимно бели) с къси, извити навътре рога. Някои холщайнови крави са също така и безроги или без рога.
• джърси, което е малко, с цвят на кафяво или тъмно, с тъмно лице или петна на очите, черен нос, копита и предна част на долните крайници. Някои джърсита са и черни с петно на седлото по гърба. Те не дават толкова много мляко, колкото другите породи, но са известни с количеството сметана, което произвеждат. Джерсей могат да бъдат рогати или опрашени, като рогата често са къси и извити нагоре.
• дойното късорого говедо, което е средно голямо до голямо, с тъмночервен до ронлив цвят и къси, обърнати рога или опрашени.
• Черно-бялата крава, черно-бяла крава, която се среща на повечето места

Говеда

Месните говеда се отглеждат и развъждат специално за производство на месо или говеждо месо. Биковете са най-добрият вид за тази цел, тъй като могат да се отглеждат в стада, без да се бият помежду си. Юници също често се използват за говеждо месо, особено тези, които не са подходящи за използване в стадо за разплод. Кравите от рода на говедата за месо се използват за раждане и отглеждане на телета за месо. Обикновено те не се използват за мляко, въпреки че някои видове говеда, като например Red Poll, Dexter или Red Devon (известни също като North Devon или Devon), се използват и за двете. Този тип говеда се наричат породи с двойно предназначение.

Говедата често могат да пасат на големи площи, тъй като не се налага да бъдат докарвани всеки ден, както млекодайните говеда. Най-големите ферми в света са говедовъдните станции в Австралия, ранчотата в Северна Америка и ранчотата в Латинска Америка, където се отглеждат говеда за месо.

До средата на 20-ти век говедата често са били изпращани на пазара с копита. Каубоите или водачите на добитъка го карали по пътищата или пътеките до пазарите за добитък в големите градове или до железопътните гари, където го натоварвали и изпращали до тези градове. В Австралия понякога добитъкът пътува на стотици километри по пътища, известни като Traveling Stock Routes. Големите стада са с хиляди глави добитък. (Говедата се броят на "глава".) В днешно време говедата обикновено се изпращат на пазара с огромни камиони, известни като пътни влакове. В Северна Америка говедата се изпращат до тържища, кланици или други ферми или ранчота с големи полуремаркета, наречени cattle liners.

Месото от телета се нарича телешко, а от по-възрастни животни - говеждо. Месото, което е нарязано на плоски парчета за пържене или печене на скара, се нарича пържола. Всяка част от едно животно може да се използва. Кожата се превръща в кожа. Месото, което не се използва от хората, се превръща в храна за домашни любимци, а почти всичко, което остава, се използва като тор за градината. Много други продукти могат да се произвеждат и често се произвеждат от едър рогат добитък: например автомобилни гуми, изолация за дома, боя, лосион за ръце, сапун, желе и много лекарства се произвеждат от части на едър рогат добитък. Кравешката кръв често се използва в специалните ефекти при създаването на екшъни и филми на ужасите. От костите на едрия рогат добитък могат да се правят дръжки на ножове или пръстени за салфетки. Списъкът е безкраен.

Видове говеда, които се използват за производство на говеждо месо:

• Ангъс са средно големи черни говеда, произхождащи от Ангъс в Шотландия. Говедата от породата Ангус са известни с отличното си качество на говеждо месо и с възможността да се използват за кръстосване, като например кръстосване на Ангус с крави или юници от породата Херефорд за получаване на черни говеда. Ангъс е най-популярната порода говеда в Съединените щати.
• Брахман - едри говеда, които произхождат от Индия, въпреки че самата порода е създадена в САЩ от няколко породи, внесени от Индия. Брахманите са силно приспособени към горещия, тропически климат на южната част на САЩ благодарение на хлабавата, дебела кожа и големите уши. Биковете имат големи гърбици над раменете, които са пълни с мазнини, докато кравите имат само малки гърбици. Тази порода е използвана при създаването на няколко хибридни породи говеда, като Beefmaster, Brahmousin, Brangus, Simbrah и Brahford.
• Шароле са много едри, бели, често рогати говеда (макар че много от тях се раждат и с рога) с произход от Франция. Тези говеда са много мускулести и са известни с постното си месо. Те също така са добра кръстоска на телета от породите Ангус или Херефорд-Ангус за пазара на месо.
• Херефорд, които са средни до едри говеда (някои са дребни, като Лоулинес), червени говеда с бели лица, бял тил над шията (при някои липсва), бели крака, корем и гърло и могат да бъдат рогати или с поли. При биковете рогата обикновено растат надолу, докато при кравите те растат нагоре и навън.
• Лимузин - едри, червеникави говеда със светъл цвят около очите, муцуната, вътрешната страна на краката, корема и под опашката. Подобно на Шароле, те произхождат от Франция и са силно мускулести, също така се ценят заради качеството на месото и се използват като порода за кръстосване с цел производство на телета за говеждо месо. Могат да бъдат с рога или с поли.
• Ред Ангус - средно големи червени говеда, много близки по порода до говедата от породата Ангус. В Съединените щати говедата от породите Ангус и Червен Ангус са признати за отделни породи.
• Шортхорн, което е средно голямо до голямо червено, бяло или ронливо говедо, понякога с рога или прасета.
• Симентал, които са доста едри, червеникавокафяви до светлокафяви говеда, често с бяло лице и няколко бели петна по тялото. Произхождащи от Швейцария, тези говеда първоначално са били използвани като порода с двойно предназначение, но в Северна Америка се отглеждат предимно за месо. Тази порода може да бъде с рога или с петна.
• Тексаски дългорог, който е с променлив цвят и малък до среден размер, но се отличава най-вече с много големите си, обширни рога. Тексаският дългорог е една от най-старите и оригинални породи в Северна и Централна Америка, произхождаща от испанските дългороги говеда, пренесени от Испания в края на XV век. Тази порода е и породата, от която произлизат легендите и историите за каубоите и ранчото в Стария Запад или Дивия Запад.

Oxen

Воловете са говеда, обучени като работни животни. Думата "вол" се използва за описание само на един от тях. Те са кастрирани мъжки животни (волове).

Волът е на възраст над четири години и е пораснал до пълния си размер, когато започва да работи. Воловете се използват за теглене на плугове и каруци, за теглене на тежки товари като дървени трупи или за задвижване на различни машини, като мелници и помпи за напояване.

Воловете най-често се използват в екипи от по двама души за лека работа, например оран. В миналото много големи екипи от четиринайсет до двайсет вола са били използвани за тежка работа, например за дърводобив. Воловете се поставят в двойки и всяка двойка трябва да работи заедно. На врата на всяка двойка се поставя дървен ярем, така че работата се разпределя между раменете им. Избират се волове от определени породи с рога, тъй като рогата държат ярема на място, когато воловете навеждат глава, връщат се назад или забавят ход.

Воловете трябва да се обучават от ранна възраст. Собственикът трябва да изработи или да закупи дузина ярема с различни размери, докато животните растат. Воловете се управляват с викове, свирки или с пляскане на камшик. Мъжете, които са управлявали волски отбори, са били наричани teamsters в Америка, wagoners във Великобритания или в Австралия - bullockies. Много от тях са били известни с гласовете си и с нецензурните си изрази.

Воловете могат да теглят по-силно и по-дълго от конете, особено при много големи товари. Те не са толкова бързи, колкото конете, но се нараняват по-рядко или се подплашват по-рядко от конете. Много волове все още се използват по целия свят, особено в бедните страни.

Воден бивол оре оризово поле в Камбоджа.


Теле от породата Айршир на хълм в Австрия.


Фризийците са добре познати млекодайни говеда.


На много места притежаването на добитък е признак за богатство.


Бик от породата Symonds, използван за развъждане на говеда.


Брахмански волове с товар от захарна тръстика в Индия.


Тексаските бикове Longhorn са били използвани за теглене на тежки вагони в САЩ.

Традиции

• Според хиндуизма кравата е свещена и не бива да се яде: "кравата е нашата майка, защото тя ни дава млякото си". Вижте: свещена крава.
• В Португалия, Испания и някои латиноамерикански страни биковете се използват за бикоборството. В много други страни това е незаконно.
• Погрешно схващане за говедата (най-вече за биковете) е, че те се ядосват, когато видят червения цвят. Това не е вярно. Говедата не могат да виждат червено, тъй като нямат червени рецептори в очите си. Те обаче могат да виждат цветове като синьо, жълто и зелено, защото имат жълти и сини рецептори в очите си. Тази грешка идва от наблюденията на матадори или бикоборци, които използват червена пелерина, за да подтикнат бика да ги нападне. Но всъщност червеното е цвят, който се използва само като част от испанската традиция и култура. Това е и начин да се направи матадора по-видим от тълпата и да се даде възможност на хората в тълпата лесно да видят какво се случва, а също и като начин да ги развълнува. По този начин движението на наметалото, а не цветът, кара бика да се зареди. Разгневен бик или бик, който ви заплашва, ще се нахвърли, ако се движите или ако нещо, независимо от цвета, се размаха пред лицето му.
• Волът е едно от 12-годишния цикъл животни, които се появяват в китайския зодиак, свързан с китайския календар.
• Съзвездието Телец представлява бик.

В Тибет собствениците се отнасят с почит към яките.

Някои снимки отблизо

Свързани страници

• Водни биволи и тяхното значение
• Zebu