Индуизъм | е не само религия, но и начин на живот

Етимология

Думата "хинду" произлиза от индоарийската/санскритска дума Sapta Sindhu - санскритското име на река Инд, която се намира на запад от границата между Индия и Пакистан. Според Gavin Flood думата "индус" е използвана от персите за хората, които живеят отвъд река Инд, а надписът на Дарий I, написан около 550-486 г. пр.н.е., също нарича индусите хора, които живеят отвъд река Инд. В тези записи хиндуизмът не се споменава като религия. Най-ранният запис, в който хиндуизмът се споменава като религия, може да е китайският текст от VII в. от н.е. "Запис на западните региони" на Сюанзан и персийският текст от XIV в. "Футуху'с-салатин" на Абд ал-Малик Исами. Това се дължи на факта, че името на религията се нарича индуизъм, а не хиндуизъм.

Арабският термин ал-Хинд се отнася за хората, които живеят отвъд река Инд. Означава "земя на индусите" и това е значението му до навлизането на мюсюлманите в Индия.

По-късно терминът "хинду" се използва в някои санскритски текстове, като по-късните Раджатарангини от Кашмир (Hinduka, около 1450 г.) и някои бенгалски текстове на Гаудия Ваишнава от XVI-XVIII в., включително Чайтаня Чаритамрита и Чайтаня Бхагавата. В тези текстове се използва за разграничаване на индусите от мюсюлманите, които се наричат явани (чужденци) или млекчи (варвари), като в текста на Чайтаня Чаритамрита от XVI в. и в текста на Бхакта Мала от XVII в. се използва изразът "индуска дхарма". В края на XVIII в. европейските търговци и колонизатори започват да наричат последователите на индийските религии колективно "индуси". Терминът "индуизъм", изписван тогава като "хиндуизъм", е въведен в английския език през XVIII в., за да обозначи религиозните, философските и културните традиции, характерни за Индия.

 

Определения

Индуизмът е разнообразен по отношение на идеите за духовност и традициите, но няма църковен ред, неоспорими религиозни авторитети, ръководен орган, пророк(и) или задължителна свещена книга; индуистите могат да изберат да бъдат политеисти, пантеисти, монотеисти, монисти, агностици, атеисти или хуманисти. Поради широкия и отворен характер на индуизма е трудно да се даде определение. Индуизмът е определян като религия, религиозна традиция, набор от религиозни вярвания и "начин на живот". От западна гледна точка индуизмът, подобно на други религии, се нарича религия. В Индия се предпочита терминът дхарма, който е по-широк от западния термин религия.

Изследването на Индия, нейните култури и религии, както и определението за "хиндуизъм", са формирани от интересите на колониализма и от западните представи за религия. От 90-те години на ХХ в. тези влияния и резултатите от тях са предмет на дебати сред учените, занимаващи се с индуизма, а също така са подети от критиците на западния поглед върху Индия.

 

Вярвания

Хиндуистките вярвания включват (но не се ограничават до) дхарма (етика/задължения), самсара (непрекъснат цикъл на раждане, живот, смърт и прераждане), карма (всяко действие има реакция), мокша (освобождение от самсара или освобождение в този живот) и различните йоги (пътища или практики).

Пурушартхи (цели на човешкия живот)

Хиндизмът приема четири правилни цели или задачи на човешкия живот: Дхарма, Арта, Кама и Мокша. Те са познати като Пурухартхи:

Дхарма (праведност, етика)

Дхарма се смята за една от най-важните цели на човека в индуизма. Дхарма се смята за важна, защото именно тя прави възможно функционирането на Вселената и живота и включва задължения, добродетели и "правилен начин на живот". Хиндуистката дхарма включва религиозните задължения, моралните права и отговорности на всеки човек, както и поведението, което дава възможност за социален ред, правилно поведение и това, което е добродетелно. В Брихадараняка Упанишад тя е формулирана по следния начин:

Няма нищо по-висше от Дхарма. Слабият побеждава по-силния с помощта на Дхарма, като цар. Наистина тази Дхарма е Истината (Сатя); затова, когато човек говори Истината, казват: "Той говори Дхарма"; и ако говори Дхарма, казват: "Той говори Истината!" Защото и двете са едно.

- Брихадараняка Упанишад, 1.4.xiv

В "Махабхарата" Кришна казва, че Дхарма е тази, която държи както делата в този, така и в другия свят. (Mbh 12.110.11). Думата "санатана" означава вечен, многогодишен или завинаги; така санатана дхарма означава, че това е дхарма, която няма нито начало, нито край.

Арта (препитание, богатство)

Арта е втората цел на живота в индуизма, която означава стремеж към богатство за препитание и икономически просперитет. Тя включва политическия живот, дипломацията и материалното благополучие. Артха включва всички "средства за живот", дейности и ресурси, които позволяват на човек да бъде в състоянието, в което иска да бъде, богатство, кариера и финансова сигурност. Целта на артха се счита за важна цел на човешкия живот в индуизма.

Кама (чувствено удоволствие)

Кама (санскрит, пали; деванагари: काम) означава желание, пожелание, страст, удоволствие за сетивата, наслада от живота, привързаност или любов, със или без сексуален подтекст. В хиндуизма Кама се смята за важна и здравословна цел на човешкия живот, когато се преследва, без да се жертват Дхарма, Артха и Мокша.

Mokṣa (освобождение, свобода от самсара)

Мокша (на санскрит: मोक्ष mokṣa) или мукти (на санскрит: मुक्ति) е крайната, най-важна цел в индуизма. В една от школите мокша означава освобождение от скръбта, страданието и са̀сара (цикълът раждане-раждане). В други школи на индуизма, като монистичната, мокша означава самореализация, "осъзнаване на цялата вселена като Аз".

Карма и самсара

Карма означава действие, работа или постъпка, а също и ведическата теория за причината и следствието". Теорията е комбинация от: (1) причинност, която може да бъде морална или неморална; (2) морализация, т.е. добрите или лошите действия имат последствия; и (3) прераждане. Теорията за кармата означава: ''Каквото и преживяване да има в момента човек, то се дължи на неговата/нейната работа в миналото''. Тези действия могат да бъдат в настоящия живот на човека, а в някои школи на индуизма - действия в миналите му животи. Този цикъл на раждане, живот, смърт и прераждане се нарича самсара. Вярва се, че освобождаването от самсара чрез мокша осигурява трайно щастие и мир. Хиндуистките писания учат, че бъдещето зависи от настоящите действия и от миналите ни постъпки.

Мокша

Крайната цел на живота според хиндуизма е мокша, нирвана или самадхи, но в различните школи тя се разбира по различен начин.Например Адвайта Веданта казва, че след като постигне мокша, човек опознава своята "душа, аз" и я идентифицира като едно цяло с Брахман (крайната реалност или причината за всичко). Последователите на школите Двайта (дуалистични) твърдят, че след постигането на мокша човек идентифицира "душата, себе си", различна от Брахман, но много близка до Брахман, и след постигането на мокша ще прекара вечността в лока (висши нива). Според теистичните школи на индуизма мокша е освобождение от самсара, докато за други школи, като например монистичната, мокша е възможна в настоящия живот и е психологическо понятие.

Концепция за Бог

Хиндуизмът е разнообразен и включва монотеизъм, политеизъм, панентеизъм, пантеизъм, пандизъм, монизъм и атеизъм; по принцип това зависи от избора на индивида и затова понякога хиндуизмът се нарича хентеистичен (т.е. включва преданост към един бог, като същевременно приема съществуването на други), но всеки подобен термин е прекалено обобщаващ.

Богове и богини в хиндуизма

Индусите вярват, че всички живи същества имат душа. Тази душа или истинското "аз" на всяко живо същество се нарича атман. Вярва се, че душата е вечна. Според монистичните/пантеистичните (недуалистични) теологии на индуизма (като школата Адвайта Веданта) този атман не се различава от Брахман. Според школата Адвайта целта на живота е да се осъзнае, че душата на човека е идентична с върховната душа, че върховната душа присъства във всичко и всички, че целият живот е взаимосвързан и в него има единство. Дуалистичните школи (вж. Двайта и Бхакти) разглеждат Брахман като Върховно същество, отделено от индивидуалните души. Те почитат Върховното същество по различен начин - като Вишну, Брахма, Шива или Шакти, в зависимост от сектата. Бог е наричан Ишвара, Бхагаван, Парамешвара, Деваду или Деви, като тези термини имат различно значение в различните школи на индуизма. Деви обикновено се използва, когато се говори за женска богиня.

В хиндуистките свещени текстове се говори за небесни същества, наречени Деви (или devī в женски род; devatā се използва като синоним на Deva на хинди), което на английски език означава полубогове или небесни същества. Девите са неразделна част от хиндуистката култура и се изобразяват в изкуството, архитектурата и чрез икони, а историите за тях се разказват в свещените писания, особено в индийската епическа поезия и Пураните. Те обаче често се разграничават от Ишвара, личния бог, като много индуси почитат Ишвара в едно от неговите конкретни проявления като своя ишха девата или избран идеал. Изборът е въпрос на индивидуални предпочитания, както и на регионални и семейни традиции. Множеството деви се разглеждат като проявления на Брахман.

 
Релефна скулптура на стена на храм в храма Хойсалесвара в Халебиду, изобразяваща Тримурти: Брахма, Шива и Вишну.  

Основни традиции

Индуизмът няма централен доктринален орган и индуистите не претендират за принадлежност към определена секта или традиция. Четирите основни секти в индуизма са: Вайшнавизъм, шайвизъм, шактизъм и смартизъм.

Вайшнавизмът е традиция, която почита Вишну и неговите аватари, като Кришна и Рама. Хората от тази секта обикновено са неаскети, монаси. Тези практики включват общностни танци, пеене на киртани и бхаджани, като някои вярват, че звукът и музиката имат медитативни и духовни сили.

Шайвизмът е традиция, която се фокусира върху Шива. Шайвизмът е по-привлечен от аскетичния индивидуализъм и има няколко подшколи. Практиките им включват преданост в стил бхакти, но те се опират на философии като адвайта и йога. Някои шайви се покланят в храмове, но други практикуват йога, като се стремят да бъдат едно цяло с Шива в себе си. Шайвите си представят бога като наполовина мъж, наполовина жена, като комбинация от мъжкия и женския принцип (Ардханаришвара). Шайвизмът е свързан с шактизма, при който Шакти се разглежда като съпруга на Шива. Шайвизмът се практикува главно в северните Хималаи от Кашмир до Непал и в Южна Индия.

Шактизмът се фокусира върху поклонението на богинята Шакти или Деви като космическа майка и се почита главно в североизточните и източните щати на Индия, като Асам и Бенгал. Деви се изобразява в по-нежни форми като Парвати, съпругата на Шива, или като богини воини като Кали и Дурга. Празненствата в общността включват фестивали, някои от които включват процесии и потапяне на идолите в морето или други водни басейни.

Смартистите почитат всички основни хиндуистки божества като Шива, Вишну, Шакти, Ганеша, Сурия и Сканда. Традицията на Смарта се развива по време на (ранния) класически период на хиндуизма около началото на Общата ера, когато хиндуизмът възниква от взаимодействието между брахманизма и местните традиции. Традицията на Смарта в голяма степен съвпада с Адвайта Веданта и счита Ади Шанкара за свой основател или реформатор, който счита поклонението на Бога със свойства (сагуна Брахман) за пътуване към окончателното реализиране на Бога без свойства (ниргуна Брахман, Атман, Себепознание).

 
Панчаятна ("пет божества", от традицията на Смарта), посветена на Ганеша: Ганеша (в центъра) с Шива (горе вляво), Деви (горе вдясно), Вишну (долу вляво) и Сурия (долу вдясно). Всички тези божества имат и отделни секти, посветени на тях.  

Хиндуистки текстове

Хиндуистките текстове са най-старите в света и са написани на санскрит и тамил. Най-старият текст е Риг Веда, който е на около 4000 години.Индуистките текстове могат да се разделят на две части:

• Шрути (това, което се чува)
• Смрити (това, което се помни)

Шрути

Шрути или Шрути (санскрит: श्रुति; IAST: Śruti; IPA/Sanskrit: [ʃrut̪i]) на санскрит означава "това, което се чува" Тези древни религиозни текстове, съставляващи централния канон на индуизма, включват четирите Веди, включително четирите вида приложени към тях текстове - Самхита, Брахмана, Араняка и ранните Упанишади

Смрити

Смрити (на санскрит: स्मृति, IAST: Smṛti), което означава "това, което се помни", са съвкупност от хиндуистки текстове. Смрити са текстовете, които се помнят и се разпространяват от уста на уста от поколение на поколение. Смритите включват (Махабхарата и Рамаяна), Дхармасутра и Дхармасастра (или Смритисастра), Артхасастра, Пурана, Кавия или поетична литература.

 

Фестивали

В целия свят се празнуват много хиндуистки фестивали, но най-вече в Индия и Непал. Тези фестивали включват поклонение, жертвоприношения на божества, пост, ритуали, панаири, благотворителност, празненства, пуджа и др. С фестивалите се отбелязват главно събития от индуистката митология, промени в сезона, промени в Слънчевата система. Различните секти празнуват различни фестивали, но фестивали като Дивали, Холи, Шивратри, Ракша Бандхан, Джанамаштми и др. се празнуват от по-голямата част от индусите.

 

История

Периодизация

Хиндуизмът може да бъде разделен на следните епохи

• Преведически религии (предистория и цивилизация в долината на Инд; до около 1500 г. пр.н.е.);
• Ведически период (около 1500-500 г. пр. Хр.);
• "Втора урбанизация" (ок. 500-200 г. пр. Хр.);
• Класически индуизъм (ок. 200 г. пр. Хр. - 1100 г. сл. Хр.);[бележка 20]
• Предкласически индуизъм (около 200 г. пр. Хр. - 300 г. сл. Хр.);
• "Златен век" (империя Гупта) (ок. 320-650 г. сл. Хр.);
• Къснокласически индуизъм - пуранически индуизъм (ок. 650-1100 г.);
• Ислям и секти на индуизма (около 1200-1700 г.);
• Съвременният индуизъм (от около 1800 г.).

Снимки

Произходът на индуизма не е известен, но най-ранните следи от него идват от мезолита в обекти като скалните рисунки в скалните убежища Бхимбетка, датиращи от период 30 000 г. пр.н.е. или по-стари, както и от неолита. Може да се смята, че някои от религиозните практики са се зародили през 4000 г. пр. Няколко племенни религии все още съществуват, въпреки че техните практики може да не приличат на тези на праисторическите религии.

 
Печатът Пашупати, цивилизация от долината на Инд  

Варна

Според един от възгледите варната, която по-късно се трансформира в кастова система по време на британското управление, показва колко силно е било чувството на мнозина, че всеки човек следва своята дхарма или предопределения си път. Много индуисти казват, че тя противоречи на истинското значение на дхарма. Въпреки това варната играе голяма роля в индуисткото общество. По-късно тя се трансформира като кастова система от британското управление на Индия, губи благоразположението си и става незаконна след обявяването на независимостта на Индия.

 

Храмове

Пуджата (поклонението) се извършва в Мандира (храма). Мандирите варират по размер - от малки селски светилища до големи сгради, оградени със стени. Хората могат да посещават мандира по всяко време, за да се молят и да участват в бхаджаните (религиозни песни). Индусите се покланят и вкъщи и често имат специална стая със светилище на определени богове.

Строителството на храмове в Индия започва преди близо 2000 години. Най-старите храмове, построени от тухли и дърво, вече не съществуват. По-късно камъкът става предпочитан материал. Храмовете бележат прехода на индуизма от ведическата религия на ритуалните жертвоприношения към религията на бхакти или любовта и предаността към лично божество. Строежът на храмове и начинът на поклонение се регламентират от древни санскритски писания, наречени агама, от които има няколко и които се отнасят до отделните божества. Съществуват съществени разлики в архитектурата, обичаите, ритуалите и традициите в храмовете в различните части на Индия. По време на ритуалното освещаване на храма чрез ритуал в главното каменно божество на храма се призовава присъствието на универсалния всеобхватен Брахман, като по този начин божеството и храмът се превръщат в свещени и божествени

 

Алтернативни култури на поклонение

Школите на Бхакти

Името на школата "Бхакти" идва от хиндуисткия термин, който означава блажена, безкористна и непреодолима любов към Бога като към любимия Баща, Майка, Дете или каквато и да е друга връзка, която е привлекателна за сърцето на преданоотдадения. Философията на бхакти се стреми да се докосне до универсалната божественост чрез лична форма, което обяснява разпространението на толкова много богове и богини в Индия, често отразяващи особените наклонности на малки региони или групи хора. Възприемана като форма на Йога, или обединение, тя се стреми да разтвори егото в Бога, тъй като съзнанието за тялото и ограничения ум като "аз" се смята за разделящ фактор в духовната реализация. По същество Бог е този, който извършва всички промени, който е източник на всички дела, който действа чрез преданоотдадения като любов и светлина. Казва се, че "греховете" и злите постъпки на преданоотдадения отпадат от само себе си, преданоотдаденият се отърсва, ограничеността дори се преодолява чрез любовта на Бога. Бхакти движенията подмладяват индуизма чрез интензивното изразяване на вярата и откликването на емоционалните и философските нужди на Индия. С право може да се каже, че те са повлияли на най-голямата вълна от промени в индуистките молитви и ритуали от древни времена насам.

Най-популярното средство за изразяване на любовта към Бога в индуистката традиция е пуджата или ритуалното посвещение, при което често се използва мурти (статуя) в съчетание с пеене или пеене на медитативна молитва под формата на мантри.

Посветените песни, наречени бхаджани (написани предимно през XIV-XVII в.), киртан (възхвала) и арти (филтрирана форма на ведическия ритуал с огън), понякога се пеят заедно с изпълнението на пуджа. Тази по-скоро органична система на отдаденост се опитва да помогне на индивида да се свърже с Бога чрез символични средства. Твърди се обаче, че благодарение на нарастващата си връзка с Бога бхактата в крайна сметка успява да избегне всякаква външна форма и се потапя изцяло в блаженството на недиференцираната Любов в Истината.

Като цяло бхакти е довела до създаването на огромно количество преданоотдадена литература, музика и изкуство, които са обогатили света и са дали на Индия нов духовен тласък, избягващ ненужните ритуали и изкуствените социални граници. За повече информация вижте "Бхакти йога".

Тантризъм

Според най-известния западен изследовател на Тантрик сър Джон Уудроф (псевдоним Артър Авалон): "Индийските тантри, които са многобройни, представляват Писанието (Шастра) на Калиюга и като такива са обемистият източник на настоящия и практически ортодоксален "индуизъм". Всъщност Тантра Шастра, независимо от историческия си произход, е развитие на Вайдика Кармаканда, обнародвана, за да отговори на нуждите на тази епоха. Шива казва: "За благото на хората от епохата Кали, хора, лишени от енергия и зависещи от храната, която ядат, е дадено учението Каула, о, почитаеми!" (гл. IX., стих 12). Следователно към Тантра трябва да се обърнем, ако искаме да разберем правилно както ритуалите, йога и садхана от всякакъв вид, така и общите принципи, на които тези практики са само обективен израз." (Въведение към превода на "Маханирвана Тантра" на сър Джон Уудроф.)

Думата "тантра" означава "трактат" или "континуум" и се прилага за различни мистични, окултни, медицински и научни произведения, както и за тези, които днес бихме определили като "тантрически". Повечето тантри са написани през късното Средновековие и произлизат от хиндуистката космология и йога.

 

Важна символика и теми в индуизма

Ахимса и кравата

Много индуисти са вегетарианци (не ядат месо) поради уважението си към живота. Около 30 % от днешното хиндуистко население, особено в ортодоксалните общности в Южна Индия, в някои северни щати като Гуджарат и в много брамински райони на субконтинента, са вегетарианци.

Повечето индуисти, които ядат месо, не ядат говеждо. Някои дори не използват кожени изделия. Това най-вероятно се дължи на факта, че много индуси са разчитали толкова много на кравата за всякакви млечни продукти, обработване на нивите и гориво за наторяване, че статутът ѝ на доброволен "пазител" на човечеството е нараснал до определянето ѝ като почти майчинска фигура. Така, макар че повечето индуси не почитат кравата и правилата за забрана на яденето на говеждо месо са възникнали дълго след написването на Ведите, тя все още заема почетно място в индуското общество. Говори се, че Кришна е едновременно Говинда (пастир на крави) и Гопала (защитник на крави), а придружител на Шива е бикът Нанди. Като се има предвид акцентът върху вегетарианството (което обикновено се спазва дори от месоядните индуси в религиозни дни или при специални поводи) и свещената природа на кравата, не е чудно, че в повечето свети градове и области в Индия има забрана за продажба на месни продукти, а сред индусите има движение за забрана на клането на крави не само в определени региони, но и в цяла Индия.

Хиндуистки символи

Индусите използват много символи и знаци. Двата най-важни символа, използвани от индуистите, са "Аум" и "Свастика (индуизъм)".

Форми на поклонение: мурти и мантри

Противно на общоприетото схващане, практикуваният хиндуизъм не е нито политеистичен, нито строго монотеистичен. Различните хиндуистки богове и аватари, които се почитат от индусите, се разбират като различни форми на Единната истина, понякога разглеждана отвъд обикновения бог и като безформена Божествена основа (Брахман), което е сходно, но не ограничено до монизма, или като един монотеистичен принцип като Вишну или Шива.

Независимо дали вярват в Единния източник като безформен (ниргуна брахман, без атрибути) или като личен бог (сагуна брахман, с атрибути), индусите разбират, че единствената истина може да бъде възприемана по различен начин от различните хора. Индуизмът насърчава поклонниците да опишат и развият лична връзка с избраното от тях божество (ишта девата) под формата на бог или богиня.

Макар че според някои преброявания поклонниците на една или друга форма на Вишну (известни като вайшнави) са 80%, а тези на Шива (наричани шайваити) и Шакти - останалите 20%, тези данни може би са подвеждащи. Огромното мнозинство от индусите почитат много богове като разноцветни форми на една и съща призма на Истината. Сред най-популярните са Вишну (като Кришна или Рама), Шива, Деви (Майката като много женски божества, като Лакшми, Сарасвати, Кали и Дурга), Ганеша, Сканда и Хануман.

Поклонението на споменатите божества често се извършва с помощта на картини или икони (мурти), за които се твърди, че не са сами по себе си Бог, а проводници на съзнанието на поклонника, маркери за човешката душа, които означават неизразимата и неограничена природа на любовта и величието на Бога. Те са символи на по-великия принцип, който представляват, и никога не се предполага, че са самата концепция или същност. По този начин хиндуисткото почитане на образи е форма на иконопочитание, при която символите се почитат като предполагаеми знаци на божествеността, за разлика от идолопоклонничеството, обвинение, което често се отправя (погрешно) към индусите. За повече подробности относно тази форма на поклонение вижте мурти.

Мантра

Индусите използват няколко молитви и групи от думи. Някои групи думи се наричат мантри. Смята се, че тези думи дават на говорещия по-дълбока концентрация и разбиране, като по този начин се доближава до Брахман. Добре позната мантра е Ом или Аум. Тя символизира Брахман и често е встъпителната дума в много молитви. За да произнесете добре мантрата, трябва да я кажете бавно и с дълбок глас.

 

Географско разпространение

В Индия, Мавриций и Непал, както и на индонезийския остров Бали има повече хора, които са индуисти, отколкото такива, които не са.В тези страни, особено в Непал и Индия, индуизмът е много популярен. В тези страни също има много индуси:

• Индия (1,1 милиарда),
• Бангладеш (12 милиона),
• Шри Ланка (2,5 милиона),
• Съединените щати (2,0 милиона)
• Пакистан (3,3 милиона),
• Южна Африка (1,2 милиона),
• Обединеното кралство (1,2 милиона),
• Малайзия (1,1 милиона),
• Канада (0,7 милиона),
• Фиджи (0,5 милиона),
• Тринидад и Тобаго (0,5 милиона),
• Гвиана (0,4 милиона),
• Нидерландия (0,4 милиона),
• Сингапур (0,3 милиона)
• Мианмар (0,3 милиона),
• Суринам (0,2 милиона),
• Австралия (0,1 млн.).

Силни хиндуистки общности има и в страните от бившия Съветски съюз, особено в Русия и Полша. На индонезийските острови Ява, Сулавеси, Суматра и Борнео също има голямо местно хиндуистко население. В своето йога течение индуизмът е още по-разпространен по целия свят, като само в Съединените щати има 30 милиона (по-малко от един процент не може да бъде 30 милиона за населението на САЩ) индуисти.

 

Уеб бележки