Сетивна система: функции, органи и допълнителни сетива при животните

Открийте сетивната система при животните: функции, сетивни органи и допълнителни сетива (равновесие, проприоцепция, странична линия, електрорецепция).

Сетивната система е начинът, по който животните се информират за близката си среда и за своето тяло. За тази цел те имат специални устройства за събиране на данни, наречени сетивни органи. Сетивните органи действат като преобразуватели: те превръщат енергията от външната или вътрешната страна на тялото в нервни сигнали. След това сигналите се обработват много бързо от мозъка. Цялото това устройство представлява сетивната система.

Процесът, чрез който сетивата превръщат енергия в нервни сигнали, се нарича трансдукция. Това става в специализирани клетки — рецептори, които реагират на различни стимули (светлина, звук, механичен натиск, химични вещества, температура и др.). След трансдукцията информацията се предава по сензорни нерви към централната нервна система, където се анализира, комбинира с други данни и води до реакции — движения, промени в състоянието или запаметяване.

Обикновено се казва, че сетивната система има пет сетива:

1. Слухът е усещането за звук. Ушите чуват звуци.
2. Зрението е чувството за виждане. Очите виждат.
3. Докосването е чувството за усещане. Сетивните органи усещат.
4. Вкусът е усещането за аромата. Езиците имат вкус.
5. Миризмата е усещането за аромат или миризма. Носът усеща миризмата.

Към тези пет често се добавят и други важни сетива и подвидове. Кратко пояснение за всяко от основните сетива:

• Слухът: Вътрешното ухо съдържа кохлеята и клетки с реснички, които трансформират звуковите вълни в електрически импулси. Тези импулси пътуват по слуховия нерв до мозъка, където се разпознават тонове, посока и интензитет на звука.
• Зрението: Светлината преминава през роговицата и лещата и се фокусира върху ретината. Там специализирани клетки — пръчици и колбички — превръщат светлинния сигнал в нервни импулси, които стигат до зрителната кора в мозъка.
• Докосването (осезанието): Кожата съдържа множество механорецептори — за натиск, вибрация, текстура — както и терморецептори за топло и студено и ноцицептори за болка. Информацията помага при взаимодействие с предмети и защита от увреждане.
• Вкусът: Вкусовите рецептори по езика и в устната кухина разпознават основните вкусове (сладко, солено, кисело, горчиво, умами). Вкусът често работи заедно с миризмата за пълно възприятие на храната.
• Миризмата: Още в носната кухина са разположени обонятелни рецептори, които разпознават молекули от въздуха. Сигналите от носа стигат до обонятелната луковица и до области на мозъка, свързани с памет и емоции.

Основни видове рецептори

Рецепторите в организма могат да се групират по начина на въздействие:

• Механорецептори — реагират на физически деформации (докосване, налягане, вибрация).
• Фоторецептори — чувстват светлина (пръчици и колбички в ретината).
• Хеморецептори — реагират на химични вещества (вкус и миризма, както и вътрешни хеморецептори за нивото на кислород и CO2).
• Терморецептори — възприемат температура.
• Ноцицептори — сигнализират болка при вредни стимули.

Допълнителни сетива при животните

Освен изброените, много животни развиват допълнителни или специализирани сетива:

• Равновесие (вестибуларна система) — разположена във вътрешното ухо при гръбначните животни; предава информация за позицията и движението на главата и помага за поддържане на баланс.
• Проприоцепция — усещане за положение и движение на собствените крайници и сила на мускулно съкращение; осигурява координация и прецизно движение.
• Система на страничните линии (при риби и някои водни амфибии) — усеща движение, струи и вибрации във водата, което помага за ориентация и откриване на хищници или плячка.
• Електрорецепция — някои риби и акули усещат електрическите полета, генерирани от други организми, което им помага при намиране на плячка или при ориентация.
• Магнеторецепция — множество видове (например мигриращи птици и морски костенурки) използват магнитното поле на Земята за навигация.
• Инфрачервено възприемане — при някои змии (напр. питони и гърмящи змии) специализирани органи долавят топлината на телата на плячката.
• Ехолокация — използвана от прилепи и морски бозайници (делфини), при която животното изпраща звукови сигнали и по ехото вади информация за разстояния и форма на обекти.

Значение, адаптация и нарушения

Сетивата са жизненоважни за оцеляване — намиране на храна, избягване на опасности, комуникация и социално поведение. Много животни имат адаптации към своята среда: нощни видове развиват чувствително зрение при слаба светлина или усилен слух; хищници развиват острота на сетивата за локализиране на плячка.

Нарушения в сетивните системи могат да доведат до загуба или намаляване на функция (например глухота, слепота, аносмия — загуба на мирис). Някои проблеми са в самите рецептори, други — в предаването на сигнала по нервите, а трети — в централната обработка в мозъка.

Разбирането на сетивните системи помага в медицината (рехабилитация, протези, слухови апарати, очни операции), в биониката (имитиране на сетива при роботи) и в опазването на животинското поведение и местообитания.

В заключение, сетивната система е сложен набор от органи и рецептори, които превеждат физически и химични сигнали в смислена информация. Освен класическите пет сетива, природата е разработила много други начини за възприемане на света — от страничните линии на рибите до магнитното ориентиране при птиците — които показват колко разнообразни и приспособими могат да бъдат сетивните системи при животните.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява сензорната система?

В: Кои са петте сетива?

В: Как ушите чуват звук?

В: Как очите виждат?

В: Как човек усеща равновесие и движение?

Въпрос: Какво специално усещане имат рибите, което не притежават сухоземните животни?

Търсене по буква