Серум (кръв): какво е, състав и значение в медицинската диагностика

Серум (кръв): състав, функции и значение в медицинската диагностика — серология, антитела, хормони и ролята му в кръвните тестове и определяне на група.

Серумът е бистра, жълтеникава течност, която е част от кръвта. Тя не съдържа бели или червени кръвни клетки, нито фактор на кръвосъсирването. Това е кръвната плазма без фибриногените. Серумът включва всички белтъци, които не се използват за съсирване на кръвта (коагулация), и всички електролити, антитела, антигени, хормони и всякакви допълнителни вещества (като лекарства и микроорганизми).

Изследването на серума е серология. Серумът се използва в много медицински диагностични тестове, както и за определяне на кръвната група.

Кръвта се центрофугира, за да се отстранят клетъчните компоненти. При антикоагулация на кръвта се получава плазма, съдържаща фибриноген и фактори на кръвосъсирването. От коагулираната кръв (съсирена кръв) се получава серум без фибриноген, въпреки че някои фактори на съсирването остават.

Серумът е важна част от самообновяването на ембрионалните стволови клетки, когато се комбинира с цитокина левкемичен инхибиторен фактор.

Какво съдържа серумът — подробно

• Белтъци: имуноглобулини (антитела), албумин и различни плазмени белтъци освен фибриногена.
• Електролити: натрий, калий, хлориди, калций и др., необходими за оценка на водно-електролитния баланс.
• Хормони и метаболити: тиреоидни хормони, кортизол, полови хормони, глюкоза, липиди и др.
• Маркерни молекули: ензими (например чернодробни трансаминази), онкомаркери, мукозни и бактериални антигени.
• Лекарствени нива и токсикология: серумът се използва за мониториране на концентрации на медикаменти и отравяния.

Как се получава серумът

За да се получи серум, кръвта се оставя да съсирва (обикновено в специални пробирки с активатор на съсирването), след което се центрофугира, за да се отделят съсирекът и клетките от течната част. Типични параметри при обработка са оставяне на кръвта да се съсирва 15–30 минути и центрофугиране 10 минути при около 1 000–2 000 g; точните условия зависят от лабораторната практика и пробирката (например серумни сепараторни тръби, SST).

Приложения в медицинската диагностика

• Серологични тестове: откриване на антитела при инфекции (HBV, HCV, HIV, сифилис и други).
• Биохимични панели: оценка на бъбречна и чернодробна функция, електролити, липиден профил и др.
• Хормонални изследвания: тестове за щитовидната жлеза, полови хормони, кортизол и др.
• Мониторинг на терапията: измерване на нива на медикаменти (напр. литий, фармакокинетика) и имунопревантивни маркери.
• Определяне на кръвна група и антитела: серумните тестове помагат при трансфузионна медицина и предоперативна подготовка.

Обработка, съхранение и фактори, които влияят на резултатите

• Съхранение: краткосрочно в хладилник (2–8 °C) за няколко дни; за дългосрочно съхранение — замразяване при −20 °C или −80 °C. Многократно замразяване и размразяване може да деактивира чувствителни анализи.
• Влияние на хемолизата и липемията: разкъсани еритроцити (хемолиза), високи нива на липиди (липемия) или билирубин (иктер) могат да нарушат много тестове и да доведат до неверни резултати.
• Биопасност: серумът може да съдържа инфекциозни агенти и трябва да се третира като биологичен опасен материал според стандартите за безопасност.

Ограничения

Серумът не е подходящ за изследване на факторите на съсирването (коагулограмата) — за това се използва плазма, събрана в пробирки с антикоагулант (напр. цитрат). Някои елементи и фактори могат да се консумират или променят по време на съсирването, което може да доведе до разлики между резултатите от плазма и серум.

Роля в изследванията и клетъчната култура

Серумът (особено телешки или биксен серум, напр. fetal bovine serum, FBS) често се използва като добавка в среди за клетъчни култури, за да осигури растежни фактори и хранителни вещества. В контекста на ембрионалните стволови клетки, серумът в комбинация с левкемичен инхибиторен фактор подпомага самоподдържането и плурипотентността на клетките в лабораторни условия.

Клинично значение — кога резултатите от серума са важни

• Остра и хронична инфекция: откриване на серологични маркери и антитела.
• Оценка на органна функция: чернодробни и бъбречни тестове, панел на електролити.
• Ендокринология: диагностика и мониторинг на хормонални нарушения.
• Онкология и наблюдение: онкомаркери и биомаркери за проследяване на терапията.

В резюме, серумът е универсален и широко използван биологичен материал в лабораторната медицина и научните изследвания. Знанието за начина на получаване, съхранение и възможните интерференти е ключово за правилната интерпретация на резултатите.

Въпроси и отговори

В: Какво е серум?

В: Какво включва серумът?

В: Как се нарича изследването на серума?

В: Как се използва серумът в медицинските диагностични тестове?

В: Как се получава серум?

Въпрос: Каква е ролята на серума за самообновяването на ембрионалните стволови клетки?

В: Каква е разликата между серум и плазма?

Търсене по буква