Кръвната плазма е жълтата течна част на кръвта. В нормалната кръв кръвните клетки са суспендирани в плазмата и тя осигурява среда за транспорта на вещества и поддържането на хомеостазата.

Състав на плазмата

Плазмата съставлява около 55% от общия обем на кръвта. Тя е предимно вода (приблизително 90% по обем) и съдържа разтворени компоненти като:

  • Протеини — най-много албумин (поддържа онкотично налягане и пренася вещества) и различни глобулини (включително имуниoglobулини) и фактори на кръвосъсирването.
  • Глюкоза и други хранителни вещества.
  • Фактори на кръвосъсирването, включително фибриноген, необходими за спиране на кървенето.
  • Минерални йони (напр. Na+, K+, Ca2+, Cl−), които поддържат електролитния баланс и функцията на клетките.
  • Хормони и други регулаторни молекули.
  • Въглероден диоксид, носен главно в разтворена форма (като бикарбонат) и участвaщ в буферните системи.

Плазменото pH, осмоларност и концентрация на белтъци са важни за физиологичното равновесие; албуминът съставлява значителна част от плазмените белтъци и има ключова роля в поддържането на обема и кръвното налягане.

Функции на плазмата

  • Транспорт на хранителни вещества, хормони, метаболитни отпадъци и газове.
  • Поддържане на онкотичното налягане и разпределението на течности между съдържателните пространства.
  • Коагулация — плазмата доставя фактори, необходими за съсирване и спиране на кървенето.
  • Имунен отговор — чрез имуноглобулини и комплемент.
  • Буферна функция — поддържане на кислотно-алкалното равновесие (бикарбонатна система).

Как се отделя плазмата в болнични условия

В болниците кръвната плазма се приготвя по следния начин: първо се прибавя антикоагулант, който спира съсирването на кръвта. След това епруветките или торбите с кръв се центрофугират — кръвните клетки отиват на дъното, а течната плазма остава отгоре и се изсипва или трансфузира отделно.

В зависимост от нуждите пациентите могат да получат:

  1. Физиологичен разтвор (чиста вода плюс сол) за възстановяване на обема на кръвта — често бърз избор при спешни случаи.
  2. Кръвна плазма.
  3. Опаковани червени клетки — при нужда от кислородоносимост.
  4. Пълна кръв — рядко при наличност и при определени индикации.

Разлики между плазма и серум

Кръвният серум е плазма без фибриноген и други фактори на кръвосъсирването — т.е. това е цяла кръв без клетките и без факторите, които са използвани при образуването на съсирек. Практически, плазмата се получава чрез предотвратяване на съсирването (антикоагулант) и съдържа всички плазмени протеини, докато серумът се получава след коагулация и отстраняване на съсирека.

Клинични приложения на плазмата

  • Трансфузия при пациенти с дефицит на фактори на съсирване, масивна кръвозагуба или коагулопатии.
  • Възстановяване на обем и белтъчна замяна — напр. при хипоалбуминемия (често се предпочита концентриран албумин или други продукти).
  • Замяна на фактори при чернодробна недостатъчност, ДВС (дисеминирана вътресъдова коагулация) или при липса на други специфични продукти.
  • Производство на плазмени производни: концентрати на фактори (напр. фактор VIII, фактор IX), имунизиращи глобулини (IVIG), албумин и др.
  • Конвалесцентна плазма — плазма от преболедували, съдържаща антитела (използвана при някои инфекции, с ограничени и специфични индикации).

Съвместимост и съхранение

За трансфузията на плазма важи ABO съвместимост, но правилата са различни от тези за еритроцитите: плазмата от донори с кръвна група AB е най-универсална като плазмен продукт, тъй като съдържа най-малко анти-A и анти-B антитела. Плазмата обикновено се замразява като Fresh Frozen Plasma (FFP) — обикновено се замразява бързо след вземане и се съхранява при ниски температури (напр. −18 °C или по-ниско) за определен период (в зависимост от местните правила), след което се размразява преди употреба.

Плазмафереза (плазмафереза)

Плазмаферезата е медицинска процедура или терапия, при която се отделя кръвната плазма, обработва се и се връща обратно на пациента. Съществуват два основни типа:

  • Терапевтична афереза (плазмен обмен, TPE) — отстранява се патологична плазма (напр. съдържаща автоантитела, токсини) и се заменя с донорска плазма или заместители (албумин, физиологичен разтвор). Индикации: тромботична тромбоцитопенична пурпура (TTP), някои автоимунни неврологични заболявания (напр. синдроми на Guillain–Barré, тежки форми на миастения гравис), определени интоксикации и др.
  • Доброволна плазмодонация — вземане на плазма за производство на плазмени продукти. Донорът получава обратно своите кръвни клетки, а плазмата се съхранява и обработва.

Процедурата обикновено използва центрофуга или филтрация; като антикоагулант често се прилага цитрат, който може да причини временен спад в йонизирания калций (цитратна токсичност) и да доведе до симптоми като парестезии или тетания, които се коригират с калций при нужда. Други рискове включват хипотония, инфекция при централен венозен достъп, алергични реакции и трансфузионни усложнения при връщане на донорска плазма.

Безопасност и рискове при трансфузии

Кръвната плазма, преди употреба, преминава през скрининг за инфекциозни агенти (напр. HIV, HBV, HCV) и често се прилагат технологии за намаляване на патогените. Въпреки това възможни нежелани реакции са:

  • Трансфузионно свързани алергични реакции (от леки до тежки).
  • TRALI (transfusion-related acute lung injury) — сериозно усложнение, свързано с остра белодробна дисфункция след трансфузия на плазма или кръвни продукти.
  • TACO (transfusion-associated circulatory overload) — претоварване с обем, особено при пациенти с сърдечна недостатъчност.
  • Риск от предаване на инфекция, макар и много нисък благодарение на съвременните скринингови методи.

Даряване на плазма

Плазмата може да бъде дарявана чрез плазмафереза и обикновено донорите могат да даряват по-често в сравнение с даряването на пълна кръв, защото червените кръвни клетки се връщат обратно. Донорите преминават медицински преглед и тестове, както при всяко кръвопреливане, за да се гарантира безопасността на приемащите и донорите.

Като заключение: плазмата е ключова съставна част на кръвта с многобройни физиологични функции и широко медицинско приложение — от спешни интервенции до специфични терапии и производство на плазмени лекарства. Плазмаферезата е ценен терапевтичен инструмент при някои автоимунни и хематологични заболявания, но изисква строга индикация и контрол за безопасност.