Дихателни звуци — дефиниция, видове и аускултация
Дихателни звуци: дефиниция, видове и аускултация — научете как да разпознавате звученията, техниките за слушане и клиничното им значение за точна диагноза.
Дихателните звуци са звуците, издавани от въздуха при движението му през дихателната система. Често ги наричат още белодробни звуци. Някои от тях могат да бъдат чути и без инструменти, но повечето се разпознават най-добре при прослушване на белите дробове и дихателните пътища със стетоскоп.
За да опишат и идентифицират дихателните звуци, медицинските специалисти обикновено използват аускултация (слушат със стетоскоп). Те слушат, докато пациентът вдишва и докато издишва, и сравняват двете страни на гръдния кош. Обикновено се започва от долните полета на белите дробове и се изкачва нагоре, като се прослушват и предната, и задната повърхност на гръдния кош. По време на прегледа се оценява дали височината на звуците е ниска, средна или висока, както и силата им (тихи, средни, силни или много силни).
Нормални видове дихателни звуци
- Везикуларни (vesicular) — меки, с ниска до средна височина, най-ясно чути над периферните части на белите дробове. Инспирацията е по-дълга и по-силна от експирацията.
- Бронховезикуларни (bronchovesicular) — съсредоточени около стернума и между лопатките; имат междинни характеристики между везикуларните и бронхиалните звуци.
- Бронхиални (bronchial) — по-силни и с по-висока височина, нормално се чуват над трахеята и големите бронхи; при наличие им върху периферните полета това може да означава консолидиране (напр. пневмония).
- Трахеални — много силни, чути директно над трахеята.
Адвентицизни (патологични) дихателни звуци
- Крепитации (крекове, rales, crackles) — краткотрайни, дискретни щракващи или пукащи звуци. Фини крепитации са тънки и високи по тон, характерни за белодробна фиброза или начални застойни промени; кофти (груби) могат да се дължат на бронхит, отхрачване или секрети в по-големите дихателни пътища.
- Свирки (wheezes) — непрекъснати високо- или нископтонални свистящи звуци, по-силни при издишване; характерни за обструктивни заболявания като астма и ХОББ.
- Ронки (rhonchi) — нископтонови груби звуци, често свързани със секреции в по-големите бронхи; могат да се променят при кашляне.
- Стридор — висок и пронизващ звук, обикновено при инспираторна обструкция в горните дихателни пътища (напр. епиглотит, оток, чуждо тяло); изисква спешна оценка.
- Плеврален триене (pleural friction rub) — груб, „скърцащ“ звук, който се появява при триене на възпалените плеврални листове един в друг (напр. при плеврит).
Как се извършва правилно аускултацията
- Пациентът обикновено е седнал, но при невъзможност може да се прегледа в легнало положение.
- Прослушва се симетрично: сравняват се огледни точки от дясната и лявата страна, започвайки от основите и напред към върховете.
- Искат се дълбоки, спокойни вдишвания и издишвания през устата — при нужда прегледът се повтаря при нормално дишане и при по-дълбоко дишане.
- Освен дихателните звуци, се оценяват и гласовите феномени: бронхофония, егофония и шепнешка пекторилоквия — те дават допълнителна информация за консолидиране или наличие на течност.
Как да интерпретираме промените
- Локализация: звуците, появяващи се само в една зона, често сочат локален проблем (напр. пневмония), докато дифузни промени могат да се дължат на астма или застойна сърдечна недостатъчност.
- Времеви аспект: инспираторните крепитации са характерни за интерстициални заболявания, докато експираторните свирки често сочат обструкция.
- Промяна при кашляне: ако звуците намаляват след кашлица, вероятно са свързани със секрети.
Възможни причини за патологични звуци
- Пневмония — локализирани бронхиални звуци и/или крепитации.
- Застойна сърдечна недостатъчност — билатерални фини крепитации, най-често в основите.
- Астма и ХОББ — свирки и експираторна обструкция.
- Плеврален излив — намалени или липсващи дихателни звуци над излива; при опит за пренасяне на гласа се виждат промени (егофония).
- Пневмоторакс — внезапно отсъствие на дихателни звуци от засегнатата страна.
Ограничения на аускултацията и допълнителни изследвания
Аускултацията е ценен метод, но има ограничения — шумната среда, обемът на тъкани между стетоскопа и белите дробове (напр. затлъстяване), плеврални изливи или много дребни лезии могат да затруднят оценката. При съмнение за болестни промени често се назначават:
- Рентгенография на гръдния кош или компютърна томография (КТ).
- Спирометрия и тестове за белодробна функция при съмнение за обструкция.
- Пулсова оксиметрия и, при необходимост, артериален кръвен газ.
Кога да потърсите спешна медицинска помощ
- Остра задух или затруднено дишане, пристъпи на силни свирки/стридор.
- Кървава храчка, силна болка в гърдите или синкаво обагряне на устните/лицето (цианоза).
- Висока температура с нарушено дишане или влошаване на състоянието.
Аускултацията дава бърза и полезна информация за състоянието на дихателната система, но винаги трябва да се тълкува в контекста на клиничната картина и понякога да се допълва с образни и функционални изследвания за уточняване на диагнозата и планиране на лечението.
Необичайни дихателни звуци
Съществуват много видове звуци на дишане, които не са нормални. Тези звуци се наричат приключенски дихателни звуци. Всеки различен вид необичаен дихателен звук е признак за различен проблем. Някои от най-често срещаните необичайни дихателни звуци са:
Уизинг
Обикновено хриповете са високочестотни. Звучи музикално, като свирене. Обикновено хриповете се чуват първо, когато човек издиша. Ако се влоши, хриповете започват да се чуват, когато пациентът вдишва и издишва.
Хриповете се дължат на твърде тесните дихателни пътища. Това може да се случи поради заболявания като астма или хронично обструктивно белодробно разстройство (ХОББ).
Ако дихателните пътища са твърде тесни, необходимият на организма кислород не може да проникне през тях. Това може да се превърне в спешна медицинска помощ.
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
Съществуват няколко различни лечения, които могат да се използват при хрипове:
- Пациентът може да получи допълнителен кислород през маска.
- Понякога влажният и горещ въздух може да помогне при хрипове. Седенето на място като душ или използването на изпарител (който създава влажен, топъл въздух) може да бъде полезно при леки хрипове. Техниците от спешната медицинска помощ или болниците могат също така да дадат овлажнен кислород, който се смесва с топла вода, за да се превърне кислородът в топла пара.
- Съществуват лекарства, наречени бронходилататори, които отпускат и отварят дихателните пътища. Така се обръща причината за хриповете и се улеснява дишането. Албутеролът е много разпространен бронходилататор и се носи в много линейки. Бронходилататорите могат да се дават в инхалатори или в небулизатор (който смесва лекарството с топла вода, за да превърне лекарството в пара).
Stridor
Стридор е висок звук, който обикновено се чува, когато човек вдишва. Той може да звучи като хрипове. Медицинските специалисти могат да направят разликата, като преслушат гърлото със стетоскоп. Ако звукът, който те чуват, е по-силен в гърлото, това е стридор, а не хрипове.
Стридор обикновено се причинява от нещо, което блокира ларинкса (гласовата кутия). Това може да се случи, защото:
- Човек се задушава и някакъв предмет блокира ларинкса
- Човек има инфекция и подуване на гърлото или дихателните пътища блокира ларинкса.
- Мускулите на дихателните пътища или на гласните струни се свиват (внезапно се напрягат); това се нарича ларингоспазъм.
Подобно на хриповете, стридорът може да бъде сигнал за спешна медицинска помощ, ако през дихателните пътища не може да премине достатъчно кислород.
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
Лечението на стридора зависи от причината:
- оказване на помощ на човек да спре да се задушава чрез използване на средства за спасяване от задушаване (като маневрата на Хаймлих).
- Лечение на инфекцията, която причинява подуване на ларинкса
- Даване на лекарства, които помагат на мускулите на дихателните пътища или гласните струни да се отпуснат.
- Без значение каква е причината, подаването на допълнителен кислород също може да помогне.
При децата е по-вероятно да се появи стридор поради задушаване. Вероятността да се задушат е по-голяма, защото дихателните им пътища са по-малки. Те също така са по-склонни да получат детски инфекции като круп или епиглотит, които могат да причинят стридор.
Рали (фини пукнатини)
Ралитата се наричат още фини трески, защото често звучат като фино пращене. Чуват се, когато човек вдишва, от двете страни (в двата бели дроба). Ралитата могат да звучат и като бълбукане, дрънкане или малки щракащи звуци.
Когато в белите дробове има течност, се чуват хрипове. Това се нарича белодробен оток. Белодробният оток може да възникне по много причини, като например:
- Застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН)
- Пневмония или други инфекции на белите дробове
- Увреждане на белия дроб
- Кръвен съсирек в белия дроб (белодробна емболия)
- Вдишване на дим
- Утопията
Релефните хрипове са сигнал за белодробен оток, независимо от причината за него. Когато медицинският специалист преслушва белите дробове, хриповете обикновено започват в долната част на белите дробове. Когато белодробният оток се влоши и течността запълни белите дробове, хриповете могат да се чуят все по-близо до горната част на белите дробове.
Rhonchi (груби пукнатини)
Ронхите се наричат още груби пукания, тъй като звучат като груби, дрънчащи, пукащи звуци. Ронхите и хриповете могат да звучат много сходно. Основните разлики са:
- Дрезгавините започват в долната част на белите дробове и се чуват по-нагоре, когато пациентът се разболее. Те се чуват от двете страни (в двата бели дроба) заедно.
- Ронхите често се чуват само на определени места в белите дробове. Те не винаги започват от дъното на белите дробове. Може да се чуват само от едната страна или на различни места от двете страни.
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
Ронхите обикновено се причиняват от слуз в бронхите - тръбите, които водят към белите дробове. Например, ако човек има пневмония, слузта може да се натрупа в бронхите и в дихателните пътища на бронхите и да причини ронги.
Неравномерни звуци на дъха
При здрав човек звуците на дишането трябва да звучат еднакво от двете страни. Това означава, че и двата бели дроба работят добре. Ако в единия бял дроб не се чуват звуци на дишане, това може да е сигнал за сериозен проблем. Това означава, че въздухът не влиза и излиза от този бял дроб.
Една от най-честите причини за неравномерни звуци на дишането е колапс на белия дроб (пневмоторакс). Белият дроб може да колабира по много различни причини:
- Много тежко нараняване на белия дроб
- Белодробни заболявания като астма, ХОББ, туберкулоза (ТБ), коклюш, пневмония или муковисцидоза.
- Понякога в горната част на белите дробове се образуват въздушни мехури, наречени блебри. Ако тези мехури се спукат, въздухът може да изтече от белите дробове и да предизвика колапс на белия дроб.
- Понякога белият дроб може да се срине от само себе си. Това се нарича спонтанен пневмоторакс.
Пневмотораксът често е спешна медицинска помощ и трябва да се лекува в болница.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват звуците на дъха и с какви други имена са известни?
О: Дихателните звуци са звуците, издавани от въздуха при движението му през дихателната система. Известни са още като белодробни звуци или дихателни звуци.
В: Как обикновено се разпознават дихателните звуци от медицинските специалисти?
О: Медицинските специалисти обикновено използват аускултация (слушат със стетоскоп), за да опишат и идентифицират дихателните звуци. Те слушат, докато пациентът вдишва и докато издишва.
В: Къде медицинските специалисти слушат дихателните звуци?
О: Медицинските специалисти преслушват двата бели дроба, както в гръдния кош, така и в гърба, като започват отдолу и се изкачват нагоре.
В: Кои са някои фактори, за които медицинските специалисти слушат, когато разпознават дихателните звуци?
О: Медицинските специалисти се вслушват в това дали височината на звуците от дишането е ниска, средна или висока. Те също така се вслушват в това дали звуците са тихи, средни, силни или много силни.
В: Може ли винаги да се чуят звуци от дишането без стетоскоп?
О: Не, понякога дихателните звуци могат да се чуят от всеки, но друг път могат да се чуят само при слушане на белите дробове и дихателните пътища със стетоскоп.
В: Защо медицинските специалисти слушат както вдишването, така и издишването, когато определят звуците на дишането?
О: Медицинските специалисти слушат както вдишването, така и издишването, когато определят звуците на дишането, за да получат пълна картина на белодробната функция.
В: Каква е целта на определянето на дихателните звуци чрез аускултация?
О: Целта на определянето на дихателните звуци чрез аускултация е да се открият аномалии или потенциални проблеми във функцията на белите дробове или здравето на дихателната система.
обискирам