Круп (известен още като ларинготрахеобронхит) е остро възпалително заболяване на горните дихателни пътища при деца, предизвикано най-често от вирусна инфекция. Възпалението и отокът в областта под гласните струни (субглотична област) затрудняват нормалното дишане и водят до характерни симптоми, като „лаеща“ кашлица, стридор (висок, хриптящ звук при вдишване), дрезгав глас и хрипове. Симптомите често се влошават през нощта и могат да предизвикат безпокойство у родителите.

Причини

Крупът обикновено е вирусен. Най-честите причинители са параинфлуенца вирусите, но също могат да участват респираторно-синцитиалният вирус (RSV), грипните вируси, аденовируси и други респираторни вируси. Инфекцията предизвиква оток и секретиране на слуз в ларинкса и трахеята, което намалява просвета на дихателните пътища.

Кой боледува

Крупът е най-често при деца на възраст между около 6 месеца и 5–6 години; тийнейджъри и възрастни рядко се разболяват. Около 15% от децата в тази възрастова група имат епизод на круп.

Симптоми

  • „Лаеща“ кашлица – типична за круп.
  • Стридор – висок, хриптящ звук при вдишване, най-изразен при усилие или плач.
  • Дрезгав глас или загуба на глас.
  • Повишена температура, хремa или други симптоми на настинка.
  • При по-тежки случаи – ускорено дишане, затруднено вдишване, бледност или цианоза (синкав оттенък на устни/нокти).

Диагноза

Диагнозата обикновено е клинична и се поставя въз основа на характерните симптоми и преглед. Лекарите първо изключват други състояния, които могат да имитират круп, като чуждо тяло в дихателните пътища, епиглотит, бактериален трахеит или тежки алергични реакции. В повечето случаи не са необходими кръвни изследвания, рентгенови снимки или култури. Изобразителни и лабораторни изследвания могат да се направят при неясна картина или при съмнение за друго заболяване.

Лечение

Основните мерки при круп са симптоматични и целят да намалят отока и да осигурят добър вход на въздух:

  • Кортикостероиди – еднократна доза системни стероиди (например дексаметазон) значително подобрява симптомите и намалява нуждата от допълнителни интервенции. Обичайно се прилага еднократна доза перорално или мускулно; лекарят ще прецени точната доза според теглото на детето.
  • Необходими реанимационни мерки при тежка обструкция – при умерено до тежко засягане може да се приложи небулайзиран епинефрин (епинефрин), което дава бързо, но преходно облекчение. След приложението на епинефрин пациентът трябва да бъде наблюдаван, тъй като ефектът може да отмине и симптомите да се върнат.
  • Поддържаща терапия – кислород при нужда (при ниска сатурация), поддържане на покой, течности при недостатъчен прием поради затруднено дишане, контрол на температурата с парацетамол или ибупрофен при необходимост.
  • Домашни мерки – преминаване в спокойно помещение, излагане на хладен нощен въздух (някои деца се облекчават на хладен външен въздух) или краткотрайна инхалация с влажна/топла пара; тези мерки обаче не заместват медицинската помощ при по-тежки случаи.
  • Антибиотици – не са показани при вирусен круп, освен ако не се докаже или не се подозира вторична бактериална инфекция.

Кога е необходима хоспитализация

Хоспитализация може да се наложи при деца с умерено или тежко дихателно затруднение (например стридор в покой, бързо влошаване, нужда от небулайзиране с епинефрин и наблюдение, ниска кислородна сатурация, нарушено съзнание или силна отпадналост). В болница могат да се приложат по-интензивни мерки и да се осигури наблюдение, докато ефектът на терапията се задържи.

Кога да потърсите незабавна медицинска помощ

  • стридор в покой (при детето не спира и не се успокоява),
  • затруднено дишане или бързо настъпващо влошаване,
  • синкав цвят на устните или ноктите (цианоза),
  • детето трудно може да поеме течности или е вялo/неконтактно.

Профилактика и прогноза

Профилактичните мерки включват добра хигиена (често миене на ръцете), избягване на контакт с болни, ваксинация против грипа (която намалява риска от вирусни респираторни инфекции) и ограничаване на пасивното пушене. Повечето случаи на круп са леки и се подобряват в рамките на 48 часа след започване на лечението, въпреки че остатъчна кашлица може да продължи няколко дни. При правилно лечение прогнозата е добра, а тежките усложнения са редки.