Круп (ларинготрахеобронхит): симптоми, причини и лечение при деца

Симптомите на круп включват "лаеща" кашлица, стридор (високочестотен звук обикновено при вдишване), хрипове и затруднено дишане, които се влошават през нощта. "Лаещата" кашлица може да звучи като на тюлен или морски лъв. Плачът може да влоши хриповете; хриповете могат да означават, че дихателните пътища са стеснени. С влошаването на круп хриповете могат да намалеят.

Други симптоми са повишена температура, симптоми, характерни за обикновената настинка, и кожата между ребрата, която се придърпва, когато детето диша. Слюноотделянето или болният вид могат да означават друго заболяване. Вирусната инфекция води до подуване на гърлото и дихателните пътища, което може да затрудни дишането.

В повечето случаи крупът се причинява от вирусна инфекция. Някои хора наричат тежкия ларинготрахеит круп. Това заболяване се причинява от по-лека вирусна инфекция. Крупът може да бъде и ларингеална дифтерия, бактериален трахеит, ларинготрахеобронхит и ларинготрахеобронхопневмонит. Тези заболявания се причиняват от бактерии и протичат по-тежко.

Вирус

В 75 % от случаите крупата се причинява от парагрипния вирус, главно от типове 1 и 2. Други вируси, които могат да причинят круп, са грип А и В, морбили, аденовирус и респираторно-синцитиален вирус (RSV). Спазматичният круп (круп с лаене) няма обичайните признаци на инфекция, като температура, възпалено гърло и повишен брой бели кръвни клетки). Лечението на спазматичния круп е същото като лечението на обикновения круп.

Бактериални

Бактериалният круп включва ларингеална дифтерия, бактериален трахеит, ларинготрахеобронхит и ларинготрахеобронхопневмонит. Corynebacterium diphtheriae причинява ларингеална дифтерия; бактериалният трахеит, ларинготрахеобронхитът и ларинготрахеобронхопневмонитът са резултат от вирусна инфекция, последвана от бактериална инфекция. Най-често срещаните бактерии, които причиняват круп, саStaphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae, Hemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis.

Круп се диагностицира въз основа на признаците и симптомите. Първата стъпка е да се уверите, че не става въпрос за друго състояние, което може да блокира горните дихателни пътища, особено епиглотит (възпаление на тъканта, която покрива трахеята или трахеята) , нещо в дихателните пътища, субглотична стеноза (стеснение на дихателните пътища под гласните връзки), ангиоедем (подуване под кожата), ретрофарингеален абсцес (гной в задната част на гърлото) и бактериален трахеит (бактериална инфекция в трахеята).

Рентгеновата снимка на шията не е рутинна, но ако бъде направена, може да покаже стеснение на трахеята, наречено знак на кула, защото тясната форма прилича на църковна кула. В половината от случаите не се появява знакът на кулата.

Кръвните тестове и вирусните култури (тестове за вируса) могат да предизвикат дразнене на дихателните пътища. Културите на вируса, получени чрез назофарингеална аспирация (използване на тръбичка за изсмукване на слуз от носа), се използват за потвърждаване на точната причина. Тези култури са предназначени само за хора, които извършват изследвания. Ако състоянието на лицето не се подобри със стандартното лечение, могат да се направят допълнителни изследвания за проверка за наличие на бактерии.

Тежест

Най-разпространената система за описване на тежестта на круп е оценката на Уестли. Този тест се използва за научни изследвания, но не помага на хората с круп. Точки се дават за пет фактора: ниво на съзнание, цианоза (синьо оцветяване на кожата), стридор (хрипове), влизане на въздух и ретракции (придърпване на кожата на гърдите). В таблицата вдясно са посочени точките, дадени за всеки фактор; крайната оценка варира от 0 до 17.

• Общ резултат от ≤ 2 точки означава лек круп. Лицето може да има лаеща кашлица и хрипове, но няма стридор (хрипове), когато е в покой.
• Общата оценка от 3-5 точки е умерен круп - човекът има хрипове и малко други признаци.
• Общата оценка от 6 до 11 точки е тежък круп. Пациентът има очевидни хрипове и кожата на гръдната стена се вдига или придърпва.
• Общ резултат ≥ 12 означава, че е възможна дихателна недостатъчност. Лаещата кашлица и хриповете не винаги се появяват на този етап.

85% от децата, които посещават спешното отделение, имат леко заболяване. Тежкият круп е рядък - по-малко от 1 % от случаите.

Имунизацията (ваксините) срещу грип и дифтерия може да предотврати крупата.

Важно е децата с круп да бъдат възможно най-спокойни. На децата често се дават стероиди, но в тежки случаи се използва епинефрин. Ако количеството кислород в кръвта е под 92%, детето се нуждае от кислород. Хората с тежък круп могат да бъдат хоспитализирани за наблюдение. Ако е необходим кислород, прилагането на "blow-by" (държане на източник на кислород близо до лицето на детето) е по-добро от кислородната маска, защото е по-малко вероятно да разстрои детето, отколкото кислородната маска. При лечение по-малко от 0,2 % от хората се нуждаят от ендотрахеална интубация (тръба, поставена в дихателните пътища).

Стероиди

Кортикостероиди, като дексаметазон и будезонид, могат да се използват за лечение на круп. Хората започват да се подобряват много в рамките на шест часа след приема на стероиди. Стероидите действат, когато се дават през устата, чрез инжектиране или инхалиране (вдишване), но най-добре е да се приемат през устата. В повечето случаи е достатъчна само една доза. Дексаметазон в дози от 0,15, 0,3 и 0,6 mg/kg изглежда са еднакво добри.

Епинефрин

При умерен до тежък круп може да се помогне с небулизиран епинефрин (инхалаторен разтвор, който разширява дихателните пътища). Въпреки че епинефринът намалява тежестта на круп в рамките на 10-30 минути, ползите продължават само около 2 часа. Ако симптомите се подобрят за 2-4 часа след лечението и не настъпят други усложнения, детето обикновено може да напусне болницата.

Други

Няма достатъчно доказателства, че други методи за лечение на круп са полезни. Клиничните проучвания не показват, че дишането на гореща пара или овлажнен въздух е полезно, и понастоящем то се използва рядко. Медицинските специалисти не желаят хората да използват лекарства за кашлица, които съдържатдекстрометорфан и/или гиафенезин. Клиничните проучвания не подкрепят и вдишването на хелиокс (смес от хелий и кислород) за улесняване на дишането. Тъй като повечето случаи на круп са заболявания, антибиотици не се използват, освен ако не се подозират и бактерии. Антибиотиците ванкомицин и цефотаксим се препоръчват при бактериални инфекции. При тежки случаи, свързани с грип А или В, могат да се дават антиневраминидазни инхибитори.

В повечето случаи крупата, причинена от вирус, е краткотрайно заболяване. Крупът рядко води до смърт в резултат на дихателна недостатъчност и/или спиране на сърдечната дейност. Симптомите се подобряват в рамките на два дни, но могат да продължат до седем дни. Други необичайни усложнения включват бактериален трахеит (инфекция на трахеята), пневмония (инфекция на белите дробове) и белодробен оток (течност в белите дробове).

Около 15% от децата на възраст между 6 месеца и 5-6 години заболяват от круп. Крупата е причина за около 5% от хоспитализациите в тази възрастова група. В редки случаи деца на възраст от 3 месеца до 15 години боледуват от круп. Мъжете са засегнати с 50% по-често от жените; крупът е по-често срещан през есента.

Думата croup идва от ранноанглийския глагол croup, който означава "плача хрипливо"; името е използвано за първи път за заболяването в Шотландия. Дифтеритният круп е познат още от времето на Омир в Древна Гърция. През 1826 г. Бретоно разграничава крупа от вирус и крупа, дължаща се на дифтерия. Французите наричат крупа от вирус "фалшива крупа", като използват "крупа" за заболяване, причинено от бактерията на дифтерията. Крупът, причинен от дифтерия, е станал почти непознат, тъй като повечето хора са имунизирани.