Круп (ларинготрахеобронхит): симптоми, причини и лечение при деца
Круп (ларинготрахеобронхит) при деца — разпознаване на симптоми, причини и ефективно лечение. Как да реагирате при лаеща кашлица, стридор и затруднено дишане.
Круп (известен още като ларинготрахеобронхит) е остро възпалително заболяване на горните дихателни пътища при деца, предизвикано най-често от вирусна инфекция. Възпалението и отокът в областта под гласните струни (субглотична област) затрудняват нормалното дишане и водят до характерни симптоми, като „лаеща“ кашлица, стридор (висок, хриптящ звук при вдишване), дрезгав глас и хрипове. Симптомите често се влошават през нощта и могат да предизвикат безпокойство у родителите.
Причини
Крупът обикновено е вирусен. Най-честите причинители са параинфлуенца вирусите, но също могат да участват респираторно-синцитиалният вирус (RSV), грипните вируси, аденовируси и други респираторни вируси. Инфекцията предизвиква оток и секретиране на слуз в ларинкса и трахеята, което намалява просвета на дихателните пътища.
Кой боледува
Крупът е най-често при деца на възраст между около 6 месеца и 5–6 години; тийнейджъри и възрастни рядко се разболяват. Около 15% от децата в тази възрастова група имат епизод на круп.
Симптоми
- „Лаеща“ кашлица – типична за круп.
- Стридор – висок, хриптящ звук при вдишване, най-изразен при усилие или плач.
- Дрезгав глас или загуба на глас.
- Повишена температура, хремa или други симптоми на настинка.
- При по-тежки случаи – ускорено дишане, затруднено вдишване, бледност или цианоза (синкав оттенък на устни/нокти).
Диагноза
Диагнозата обикновено е клинична и се поставя въз основа на характерните симптоми и преглед. Лекарите първо изключват други състояния, които могат да имитират круп, като чуждо тяло в дихателните пътища, епиглотит, бактериален трахеит или тежки алергични реакции. В повечето случаи не са необходими кръвни изследвания, рентгенови снимки или култури. Изобразителни и лабораторни изследвания могат да се направят при неясна картина или при съмнение за друго заболяване.
Лечение
Основните мерки при круп са симптоматични и целят да намалят отока и да осигурят добър вход на въздух:
- Кортикостероиди – еднократна доза системни стероиди (например дексаметазон) значително подобрява симптомите и намалява нуждата от допълнителни интервенции. Обичайно се прилага еднократна доза перорално или мускулно; лекарят ще прецени точната доза според теглото на детето.
- Необходими реанимационни мерки при тежка обструкция – при умерено до тежко засягане може да се приложи небулайзиран епинефрин (епинефрин), което дава бързо, но преходно облекчение. След приложението на епинефрин пациентът трябва да бъде наблюдаван, тъй като ефектът може да отмине и симптомите да се върнат.
- Поддържаща терапия – кислород при нужда (при ниска сатурация), поддържане на покой, течности при недостатъчен прием поради затруднено дишане, контрол на температурата с парацетамол или ибупрофен при необходимост.
- Домашни мерки – преминаване в спокойно помещение, излагане на хладен нощен въздух (някои деца се облекчават на хладен външен въздух) или краткотрайна инхалация с влажна/топла пара; тези мерки обаче не заместват медицинската помощ при по-тежки случаи.
- Антибиотици – не са показани при вирусен круп, освен ако не се докаже или не се подозира вторична бактериална инфекция.
Кога е необходима хоспитализация
Хоспитализация може да се наложи при деца с умерено или тежко дихателно затруднение (например стридор в покой, бързо влошаване, нужда от небулайзиране с епинефрин и наблюдение, ниска кислородна сатурация, нарушено съзнание или силна отпадналост). В болница могат да се приложат по-интензивни мерки и да се осигури наблюдение, докато ефектът на терапията се задържи.
Кога да потърсите незабавна медицинска помощ
- стридор в покой (при детето не спира и не се успокоява),
- затруднено дишане или бързо настъпващо влошаване,
- синкав цвят на устните или ноктите (цианоза),
- детето трудно може да поеме течности или е вялo/неконтактно.
Профилактика и прогноза
Профилактичните мерки включват добра хигиена (често миене на ръцете), избягване на контакт с болни, ваксинация против грипа (която намалява риска от вирусни респираторни инфекции) и ограничаване на пасивното пушене. Повечето случаи на круп са леки и се подобряват в рамките на 48 часа след започване на лечението, въпреки че остатъчна кашлица може да продължи няколко дни. При правилно лечение прогнозата е добра, а тежките усложнения са редки.
Признаци и симптоми
|
|
| ||||
| Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите. | |||||
Симптомите на круп включват "лаеща" кашлица, стридор (високочестотен звук обикновено при вдишване), хрипове и затруднено дишане, които се влошават през нощта. "Лаещата" кашлица може да звучи като на тюлен или морски лъв. Плачът може да влоши хриповете; хриповете могат да означават, че дихателните пътища са стеснени. С влошаването на круп хриповете могат да намалеят.
Други симптоми са повишена температура, симптоми, характерни за обикновената настинка, и кожата между ребрата, която се придърпва, когато детето диша. Слюноотделянето или болният вид могат да означават друго заболяване. Вирусната инфекция води до подуване на гърлото и дихателните пътища, което може да затрудни дишането.
Причини
В повечето случаи крупът се причинява от вирусна инфекция. Някои хора наричат тежкия ларинготрахеит круп. Това заболяване се причинява от по-лека вирусна инфекция. Крупът може да бъде и ларингеална дифтерия, бактериален трахеит, ларинготрахеобронхит и ларинготрахеобронхопневмонит. Тези заболявания се причиняват от бактерии и протичат по-тежко.
Вирус
В 75 % от случаите крупата се причинява от парагрипния вирус, главно от типове 1 и 2. Други вируси, които могат да причинят круп, са грип А и В, морбили, аденовирус и респираторно-синцитиален вирус (RSV). Спазматичният круп (круп с лаене) няма обичайните признаци на инфекция, като температура, възпалено гърло и повишен брой бели кръвни клетки). Лечението на спазматичния круп е същото като лечението на обикновения круп.
Бактериални
Бактериалният круп включва ларингеална дифтерия, бактериален трахеит, ларинготрахеобронхит и ларинготрахеобронхопневмонит. Corynebacterium diphtheriae причинява ларингеална дифтерия; бактериалният трахеит, ларинготрахеобронхитът и ларинготрахеобронхопневмонитът са резултат от вирусна инфекция, последвана от бактериална инфекция. Най-често срещаните бактерии, които причиняват круп, саStaphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae, Hemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis.
Диагноза
| Резултатът на Уестли: Класификация на тежестта на круп | |||||||
| Функции | Брой точки, присъдени за тази функция |
| |||||
| 0 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
| |
| Изтегляне на гръдната стена | Няма | Леко | Умерен | Тежък |
| ||
| Stridor | Няма | Събиране на информация | В покой |
| |||
| Няма | Събиране на информация | В покой |
| ||||
| Ниво на съзнание | Нормален | Дезориентиран |
| ||||
| Влизане на въздух | Нормален | Намаляване на | Значително намален |
| |||
Круп се диагностицира въз основа на признаците и симптомите. Първата стъпка е да се уверите, че не става въпрос за друго състояние, което може да блокира горните дихателни пътища, особено епиглотит (възпаление на тъканта, която покрива трахеята или трахеята) , нещо в дихателните пътища, субглотична стеноза (стеснение на дихателните пътища под гласните връзки), ангиоедем (подуване под кожата), ретрофарингеален абсцес (гной в задната част на гърлото) и бактериален трахеит (бактериална инфекция в трахеята).
Рентгеновата снимка на шията не е рутинна, но ако бъде направена, може да покаже стеснение на трахеята, наречено знак на кула, защото тясната форма прилича на църковна кула. В половината от случаите не се появява знакът на кулата.
Кръвните тестове и вирусните култури (тестове за вируса) могат да предизвикат дразнене на дихателните пътища. Културите на вируса, получени чрез назофарингеална аспирация (използване на тръбичка за изсмукване на слуз от носа), се използват за потвърждаване на точната причина. Тези култури са предназначени само за хора, които извършват изследвания. Ако състоянието на лицето не се подобри със стандартното лечение, могат да се направят допълнителни изследвания за проверка за наличие на бактерии.
Тежест
Най-разпространената система за описване на тежестта на круп е оценката на Уестли. Този тест се използва за научни изследвания, но не помага на хората с круп. Точки се дават за пет фактора: ниво на съзнание, цианоза (синьо оцветяване на кожата), стридор (хрипове), влизане на въздух и ретракции (придърпване на кожата на гърдите). В таблицата вдясно са посочени точките, дадени за всеки фактор; крайната оценка варира от 0 до 17.
- Общ резултат от ≤ 2 точки означава лек круп. Лицето може да има лаеща кашлица и хрипове, но няма стридор (хрипове), когато е в покой.
- Общата оценка от 3-5 точки е умерен круп - човекът има хрипове и малко други признаци.
- Общата оценка от 6 до 11 точки е тежък круп. Пациентът има очевидни хрипове и кожата на гръдната стена се вдига или придърпва.
- Общ резултат ≥ 12 означава, че е възможна дихателна недостатъчност. Лаещата кашлица и хриповете не винаги се появяват на този етап.
85% от децата, които посещават спешното отделение, имат леко заболяване. Тежкият круп е рядък - по-малко от 1 % от случаите.
Превенция
Имунизацията (ваксините) срещу грип и дифтерия може да предотврати крупата.
Лечение
Важно е децата с круп да бъдат възможно най-спокойни. На децата често се дават стероиди, но в тежки случаи се използва епинефрин. Ако количеството кислород в кръвта е под 92%, детето се нуждае от кислород. Хората с тежък круп могат да бъдат хоспитализирани за наблюдение. Ако е необходим кислород, прилагането на "blow-by" (държане на източник на кислород близо до лицето на детето) е по-добро от кислородната маска, защото е по-малко вероятно да разстрои детето, отколкото кислородната маска. При лечение по-малко от 0,2 % от хората се нуждаят от ендотрахеална интубация (тръба, поставена в дихателните пътища).
Стероиди
Кортикостероиди, като дексаметазон и будезонид, могат да се използват за лечение на круп. Хората започват да се подобряват много в рамките на шест часа след приема на стероиди. Стероидите действат, когато се дават през устата, чрез инжектиране или инхалиране (вдишване), но най-добре е да се приемат през устата. В повечето случаи е достатъчна само една доза. Дексаметазон в дози от 0,15, 0,3 и 0,6 mg/kg изглежда са еднакво добри.
Епинефрин
При умерен до тежък круп може да се помогне с небулизиран епинефрин (инхалаторен разтвор, който разширява дихателните пътища). Въпреки че епинефринът намалява тежестта на круп в рамките на 10-30 минути, ползите продължават само около 2 часа. Ако симптомите се подобрят за 2-4 часа след лечението и не настъпят други усложнения, детето обикновено може да напусне болницата.
Други
Няма достатъчно доказателства, че други методи за лечение на круп са полезни. Клиничните проучвания не показват, че дишането на гореща пара или овлажнен въздух е полезно, и понастоящем то се използва рядко. Медицинските специалисти не желаят хората да използват лекарства за кашлица, които съдържатдекстрометорфан и/или гиафенезин. Клиничните проучвания не подкрепят и вдишването на хелиокс (смес от хелий и кислород) за улесняване на дишането. Тъй като повечето случаи на круп са заболявания, антибиотици не се използват, освен ако не се подозират и бактерии. Антибиотиците ванкомицин и цефотаксим се препоръчват при бактериални инфекции. При тежки случаи, свързани с грип А или В, могат да се дават антиневраминидазни инхибитори.
Вероятен резултат
В повечето случаи крупата, причинена от вирус, е краткотрайно заболяване. Крупът рядко води до смърт в резултат на дихателна недостатъчност и/или спиране на сърдечната дейност. Симптомите се подобряват в рамките на два дни, но могат да продължат до седем дни. Други необичайни усложнения включват бактериален трахеит (инфекция на трахеята), пневмония (инфекция на белите дробове) и белодробен оток (течност в белите дробове).
Епидемиология
Около 15% от децата на възраст между 6 месеца и 5-6 години заболяват от круп. Крупата е причина за около 5% от хоспитализациите в тази възрастова група. В редки случаи деца на възраст от 3 месеца до 15 години боледуват от круп. Мъжете са засегнати с 50% по-често от жените; крупът е по-често срещан през есента.
История
Думата croup идва от ранноанглийския глагол croup, който означава "плача хрипливо"; името е използвано за първи път за заболяването в Шотландия. Дифтеритният круп е познат още от времето на Омир в Древна Гърция. През 1826 г. Бретоно разграничава крупа от вирус и крупа, дължаща се на дифтерия. Французите наричат крупа от вирус "фалшива крупа", като използват "крупа" за заболяване, причинено от бактерията на дифтерията. Крупът, причинен от дифтерия, е станал почти непознат, тъй като повечето хора са имунизирани.
Въпроси и отговори
В: Какво причинява круп?
О: Круп се причинява от вирус.
В: Какви са симптомите на круп?
О: Хората с круп могат да имат "лаеща" кашлица, стридор (висок хриптящ звук) и хрипове.
В: Кога симптомите на круп често се влошават?
О: Симптомите на круп често се влошават през нощта.
В: Какво е лечението на круп?
О: Приемането на стероиди през устата може да лекува круп. Понякога при по-тежки случаи се използва епинефрин.
В: Необходима ли е хоспитализация при круп?
О.: При крупа рядко се налага хоспитализация.
В: Как лекарите диагностицират круп?
О: Лекарите решават дали дадено лице има круп, след като са изключили други възможности (например чуждо тяло в дихателните пътища). Не са необходими кръвни изследвания, рентгенови снимки и култури.
В: Кой е най-склонен да се разболее от круп?
О: Около 15% от децата на възраст между 6 месеца и 5-6 години се разболяват от круп. Тийнейджърите и възрастните рядко боледуват от круп.
обискирам