Древна Гърция | цивилизация

Хронология на гръцката история

Историята на Гърция преминава през тези етапи:

• Микенската култура (ок.1600 - ок.1100 г. пр.н.е.) е ранна гръцка култура през бронзовата епоха на гръцкия континент и на остров Крит.
• Крахът на бронзовата епоха или гръцкият тъмен век (ок. 1100-750 г. пр. Хр.).
• Архаичен период (около 750-500 г. пр. Хр.). Художниците правят по-големи свободно стоящи скулптури в сковани пози, с мечтателната "архаична усмивка". Архаичният период завършва със свалянето на последния тиранин на Атина през 510 г. пр.
• Класическият период (около 500-323 г. пр.н.е.) е имал стил, който е бил считан от по-късните наблюдатели за изключителен пример (т.е. "класически") - например Партенона. В политическо отношение класическият период е доминиран от Атина и Делийската лига през V век. Те са изместени от спартанската хегемония в началото на IV в. пр. Хр. и накрая Коринтската лига, която била ръководена от Македония.

• Елинистическият период (323-146 г. пр.н.е.) е периодът, в който гръцката култура (елинистическо изкуство) и власт се разширяват в Близкия и Средния изток. Този период започва със смъртта на Александър и завършва с римското завоевание.
• Римска Гърция. Това е периодът между римската победа в битката при Коринт през 146 г. пр.н.е. и създаването на Византия от Константин като столица на Римската империя през 330 г.
• Последната фаза на античността е периодът на християнизация през късния IV и ранния VI век. Тя приключва със закриването на по-късната версия на Платоновата академия от Юстиниан I през 529 г.

 
Завоеванията на Александър се простират чак до Хималаите  


Александър Велики  

Ранна история

Грамотност

През VIII в. пр.н.е. гърците се научават да четат и пишат за втори път. Те са загубили грамотността си в края на микенската култура, когато средиземноморският свят изпада в Тъмните векове. Гръцкото тъмно средновековие (~1100 г. пр. Хр. - 750 г. пр. Хр.), или срив на бронзовата епоха, е период от историята на Древна Гърция и Анатолия, от който няма писмени свидетелства и има малко археологически останки.

Гърците научават за азбуката от друг древен народ - финикийците. Те внесли някои корекции в нея. По-специално гърците въвели редовни букви за гласните, което било необходимо за техния език. Тяхната азбука на свой ред е копирана от римляните и днес голяма част от света използва римската азбука.

Политическа структура

Древна Гърция има един език и култура, но е обединена едва през 337 г. пр.н.е., когато Македония побеждава Атина и Тива. Това бележи края на класическия период и началото на елинистическия период. Дори и тогава завладените градове били само присъединени към Коринтската лига на Филип II Македонски, но не били окупирани и управлявани самостоятелно.

Градове-държави в Древна Гърция

Древна Гърция се е състояла от няколкостотин повече или по-малко независими градски държави. Това е различно от другите общества, които са били племенни или царства, управляващи сравнително големи територии.

Несъмнено географията на Гърция - разделена и разделена от хълмове, планини и реки - е допринесла за характера на древна Гърция. От една страна, древните гърци не са се съмнявали, че са "един народ"; те са имали една и съща религия, една и съща основна култура и един и същ език. И все пак всеки град-държава или "полис" е бил независим; обединението е било нещо, което древните гърци рядко са обсъждали. Дори когато по време на второто персийско нашествие в Гърция група градове-държави се съюзили, за да защитят Гърция, повечето полиси останали неутрални, а след персийското поражение съюзниците бързо се върнали към вътрешни борби.

Основните характеристики на древногръцката политическа система са:

1. Фрагментарният му характер. Не е имало една държава, а много малки държави, наречени "градове-държави".
2. Фокусът върху градовете в малки държави.
3. Колониите, които те създават по Средиземноморието, са независими от града основател. Въпреки това те са били съпричастни към своя "град-майка".
4. Завладяването или прякото управление от друг град-държава е било доста рядко явление.
5. Градовете се обединяват в лиги, а членовете им понякога напускат една лига и се присъединяват към друга.

По-късно, през класическия период, лигите са по-малко и по-големи и в тях доминира един град (особено Атина, Спарта и Тива). Често градовете са били принуждавани да се присъединят към тях под заплаха от война (или като част от мирен договор). След като Филип II Македонски "завладява" сърцето на древна Гърция, той не се опитва да анексира територията или да я обедини в нова провинция. Той обаче принуждава повечето от градовете да се присъединят към неговата Коринтска лига.

Царства

Някои градове са били демократични, други - аристократични, а трети - монархии. В някои от тях е имало много революции, при които един вид управление е заменил друг. Едно от известните гръцки царства е Македонското, което за кратко време се превръща в най-голямата империя, която светът е виждал по онова време, като завладява Персийската империя (включително Древен Египет) и достига до днешна Индия. Други известни кралства са Епир и Тесалия.

Монархиите в Древна Гърция не са били абсолютни, защото обикновено е имало съвет от по-възрастни граждани (сенат или в Македония конгрес), който е давал съвети на краля. Тези хора не са били избирани на избори или чрез лотария, както е било в демократичните градове-държави.

Граждани

Гражданите, които са можели да участват в управлението в Древна Гърция, обикновено са били мъже, които са били свободно родени в съответния град. Жените, робите и (обикновено) жителите, родени другаде, не са имали право да гласуват. Подробностите се различавали в отделните градове. Атина е пример за това: Жителите на Атина били три групи: граждани, метиси (пребиваващи чужденци) и роби. Гражданите били жители, чиито предци са били атиняни в продължение на три поколения. Гражданите от мъжки пол имали правата на свободните мъже и можели да бъдат избирани да изпълняват всяка официална държавна длъжност. "От приблизително 150 000 жители на града-държава Атика само около една пета имали привилегията на гражданство". Жените, които били граждани в Атина, не можели да участват в политически длъжности, но в Спарта можели.

Колонии

Броят на гърците нараствал и скоро те не можели да отглеждат достатъчно храна за всички хора. Когато това се случвало, даден град изпращал хора, за да основат нов град, известен като колония.

Тъй като теренът е неравен, повечето пътувания се извършват по море. По тази причина по крайбрежието са създадени много нови градове. Първоначално нови градове били създадени в Анатолия (Мала Азия), а по-късно по Черно море, в Кипър, в Южна Италия, в Сицилия и около днешния Бенгази в Либия. Те дори основават град Наукратис на река Нил в Египет. Днешните градове Сиракуза, Неапол, Марсилия и Истанбул са започнали като гръцки градове Сиракуза, Неаполис, Масилия и Византион.

Големите четирима

През VI в. пр.н.е. някои градове стават много по-важни от останалите. Това били Коринт, Теби, Спарта и Атина.

Спартанците са били много дисциплинирани войници. Те побеждавали хората, които живеели близо до тях, и те трябвало да обработват земята за спартанците. Тези "хелоти" трябвало да дават на спартанците част от храната, която отглеждали, и така на спартанците не им се налагало да работят. Вместо това те се научили как да бъдат по-добри войници. Нямало много спартанци, но имало много хелоти. Спартанската военна сила контролирала хелотите. Спартанците имали двама наследствени царе, които ги водели на война. У дома те били управлявани и от група старци, наречени Героя (Сенат).

Атина става демократична държава през 510 г. пр. Мъжете се събрали на едно място в центъра на града и решили какво да правят. Това било първото място в света, където хората решавали какво да прави страната им. Те разговаряли и след това гласували какво да се направи в Буле (парламента). Но жените не гласуваха. В Атина имало роби. Тези роби били собственост на господарите им и можели да бъдат продадени на някой друг. Атинските роби били по-малко свободни от спартанските хелоти. Всяка година атинските граждани избирали осем генерали, които ги водели на война.

 
Руините на Спарта  

Гръцко-персийски войни

През 499 г. пр.н.е. гръцките градове в Анадола се разбунтуват. Те не искат Персия да ги управлява повече. Атина изпраща 20 кораба, за да се бият с персите по море. Гърците в Анадола са победени. Персийският цар Дарий решава да накаже Атина. Той изпраща войници и кораби, за да се бият с Атина.

Атина поиска помощ от Спарта. Спарта искаше да помогне, но не можеше, защото по това време имаше религиозен фестивал. Атина изпратила свои войници срещу персийските войници: в битката при Маратон (490 г. пр. Хр.) те победили персите. Тогава дошла помощта от Спарта.

В битката при Термопилите спартанците, водени от Леонид, се противопоставят на огромната персийска армия. След няколко дни един предател на име Ефиалт повежда персите около прохода зад гръцката армия. Осъзнавайки, че поражението е неизбежно, Леонид освобождава много от хората си. Тези, които останаха, знаеха, че ще се борят до смърт. Леонид задържал у дома елитните хоплити (пехотинци), които имали живи синове. Имало и съюзници теспийци и тебанци, които доброволно останали.

На третия ден Леонид повежда своите 300 спартански хоплити и техните съюзници срещу Ксеркс и неговата мощна армия. Водените от спартанците сили се сражават до смърт с персийската войска, за да блокират прохода достатъчно дълго, за да задържат Ксеркс и армията му, докато останалата част от гръцката армия избяга.

След Термопилите много гърци искат да отидат на юг в Пелопонес. Тъй като Коринтският провлак, през който се влиза в Пелопонес, е много тесен, мнозина искат да се бият с персите там.

Атина се намираше на север от Коринт и имаше флот. Лидерът на Атина Темистокъл иска да се бие с персите при остров Саламин. Ксеркс решава да изпрати флота си срещу гръцката флота, преди гръцките кораби да успеят да се отправят към Пелопонес. Гръцкият флот побеждава персите в битката при Саламин. След това Ксеркс се прибрал у дома с много от войниците си, но персийската армия останала в Гърция. Тази армия е разгромена в битката при Платея през 479 г. пр.

 
Персийското нашествие в Гърция  

Атина срещу Спарта

След като персите са разгромени при Платея, спартанците не правят почти нищо. Въпреки това Персия все още била опасна. Атина помолила гръцките градове на островите в Егейско море и в Анадола да се присъединят към нея. Градовете се съгласиха, защото се страхуваха от Персия. Тези градове създали Делийската лига, а Атина била техен лидер. Много от градовете в Делийската лига трябвало да плащат на Атина паричен данък. С тези пари Атина построила много кораби и Партенона. Спарта все още била силна на сушата, но Атина била по-силна по море. Няколко пъти между Атина и Спарта е имало война. Тогава Атина решила да изпрати много кораби в Сицилия, за да се бие срещу град Сиракуза. Спарта изпратила помощ на Сиракуза и Атина била победена. Нито един от атинските кораби не се върнал.

Сега Спарта иска да построи кораби, за да се бие с Атина. На Спарта ѝ отнело много време да победи Атина, но в битката при Егоспотами спартанците унищожили повечето от корабите на Атина. Атиняните използвали усъвършенстван тип кораби, наречени триреми. Тези кораби имали свои бойни системи и били задвижвани от гребци. На предната част на триремата имало голям бронзов таран. Гребците гребели с триремата към вражески кораб и пробивали дупка в корпуса му. Това бил най-ефективният начин за унищожаване на други лодки. Войниците (хоплити) на триремата се качвали на вражеския кораб и го превземали. Въпреки това атинският флот от триреми бил унищожен в битка през 405 г. пр. На следващата година Атина капитулира и войната приключва. Атина така и не възстановила предишното си господство.

 

Ежедневие

Когато мъжете не работели, не се биели или не обсъждали политиката, те можели (по време на празници) да отидат в древногръцкия театър, за да гледат драми, комедии или трагедии. Те често били свързани с политиката и боговете от гръцката митология. На жените не е било позволено да играят в театъра; мъжете актьори са изпълнявали женски роли.

Жените вършели домашна работа, като предене, тъкане, чистене и готвене. Те не са участвали в обществения живот или политиката. Жените от богатите семейства обаче имали роби, които да извършват домакинска работа вместо тях.

 

Екумена

Екумене (САЩ) или окумене (Великобритания) е древногръцки термин за познатия свят. В гръцката древност това са частите на света, известни на гръцките географи. Това е бил основно средиземноморският свят. Европа, Азия и Африка (основно на север от Атласките планини и Египет). Гърците са знаели добре за Персийската империя, а армията на Александър е стигнала до части от Пакистан.

По времето на Римската империя той започва да означава самата цивилизация, която по това време е по-широка, отколкото гърците предполагат.

 

Древногръцки игри

Известните олимпийски игри се провеждали в Олимпия на всеки четири години. Те са били предназначени само за мъже и жените не са имали право да присъстват, дори и като зрители. Спортовете включвали бягане, хвърляне на копие, хвърляне на диск и борба. Игрите били необичайни, защото атлетите можели да идват от всеки гръцки град.

Друго състезание, Херейската олимпиада, се провежда за жени. То също се провеждало на Олимп по различно време от мъжкото състезание.

Правилата за момичетата в Спарта се различават от тези в другите градове. Те били обучавани в същите дисциплини като момчетата, защото спартанците вярвали, че силните жени ще родят силни деца, които ще станат бъдещи воини. Техните атлетки били неомъжени и се състезавали голи или с къси рокли. На момчетата било разрешено да наблюдават атлетките с надеждата да създадат бракове и потомство.

По-късно, през класическия период, момичетата могат да се състезават в същите фестивали като мъжете.

 

Вижте

 

Още четене

• Пикеринг, Дейвид 2007 г. Древна Гърция. Колинс. ISBN 9780007231652