Древногръцки театър: история, жанрове, фестивали и културно влияние
Открийте историята, жанровете и фестивалите на древногръцкия театър — от Дионисии до Есхил и Аристофан. Влияние върху съвременната драма и култура.
Театърът в Древна Гърция е бил в най-добрия си период от 550 г. пр.н.е. до 220 г. пр.н.е. Това е началото на съвременния западен театър, а някои древногръцки пиеси се играят и днес. Те измислили жанровете трагедия (края на VI в. пр. н. е.), комедия (486 г. пр. н. е.) и сатирични пиеси.
През този период градът-държава Атина е велика културна, политическа и военна сила. Драмата е била в центъра ѝ. Театърът е бил част от фестивала, наречен Дионисии, който е бил в чест на бог Дионис. По време на Дионисиите драматурзите представяли творбите си пред публика. Това е било състезание с победител и награди. Тези два основни жанра никога не са се смесвали: всеки от тях има своя типична структура. Атина изнасяла фестивала в многобройните си колонии и съюзници, за да популяризира своя начин на живот.
Само мъже са били допускани като актьори. Хорът, както и актьорите, бяха мъже. Технически те трябвало да бъдат граждани на Атина, което се отнасяло само за свободно родените мъже плюс няколко специални случая. Актьорите носели маски, за да може хората да знаят коя личност (персонаж) играе актьорът.
Най-известните автори на пиеси са Есхил, Софокъл, Еврипид за трагедии и Аристофан за комедии.
Архитектура и сцена
Древногръцкият театър е имал характерна архитектура, която влияе и до днес: открит амфитеатрален план, в който зрителите седят на наслагвани редици под формата на полукръг. Основните части са:
- Театрон – мястото за публиката, често изсечено в склон на хълм.
- Орхестра – кръглата платформа в центъра, където хорът пее и танцува.
- Скене – задната част на сцената, от която влизат и излизат актьорите; служела и за смяна на костюми и съхранение на реквизит.
За технически ефекти са използвани устройства като механе (механизъм за вдигане на актьори – източник на термина "деус екс машина") и еккиклема (платформа за изнасяне на сцени от вътрешността на сграда). Много театри са строени от камък и са отлични по акустика — най-известният пример е театърът в Епидавър.
Жанрове и драматургични особености
Трите основни жанра са:
- Трагедия – сериозни теми, митологични сюжети, конфликт между индивид и съдба или божественото; често завършва с катастрофа.
- Комедия – политическа и социална сатира, пародия, остър диалог; при Аристофан комедията е инструмент за критика на обществените нрави и политически фигури.
- Сатирични пиеси – по-кратки, бодри и провокативни творби, разположени между трагедия и комедия, с митологични персонажи в гротескови ситуации.
Структурата на трагедията обикновено включва пролог, парадос (влизане на хора), епизоди (диалози) и станзи (песни на хора), и екзодо (изход). Комедията често съдържа пародия, фантазия и директна връзка с текущата политика и обществен живот.
Ролята на хора и актьори
Хорът е ключов елемент в древногръцката драма — той коментира действието, извежда морални и философски разсъждения и често действа като посредник между актьорите и публиката. Размерът на хора варира (например 12–15 души в ранните трагедии, после стандартно 12–15 или 15–24 в различни периоди).
Първоначално в сцените участва само един актьор (протагон), после броят се увеличава до двама, а по-късно и до трима (изобретение, приписвано на Софокъл). Това позволява по-сложни диалози и конфликти. Актьорите използвали големи маски, възпроизвеждащи експресии и усилващи гласа.
Фестивали и състезания
Фестивалът на Дионисии, който е бил в чест на бог Дионис (най-вече Големите/Гражданските Дионисии в Атина) е бил централното културно събитие. По време на него драматурзите състезавали с три трагедии и една сатирична пиеса (в някои периоди). Журито и публиката избират победител, а наградите носели слава и чест на автора и града.
Фестивалите имали и политическо значение — те обединявали гражданите, поставяли общи теми за обсъждане и пропагандирали атинските ценности сред съюзниците и колониите.
Културно влияние и наследство
Древногръцкият театър е една от основите на европейската драматургия и театрална теория. Неговите форми, персонажи и драматургични техники (категорични конфликти, трагична ирония, катарзис) остават в учебните програми и модерните драматургични практики. Римляните адаптират и разпространяват гръцките пиеси, а в Ренесанса и класическата епоха гръцките модели вдъхновяват драматурзи и теоретици.
В съвременността древногръцките пиеси и техники се използват в режисьорски интерпретации, експериментален театър и филмови адаптации; много режисьори търсят в тях универсални теми като власт, морал, съдба и човешка природа.
Най-известни драматурзи и техните приноси
- Есхил – смятан за „баща“ на трагедията; въвежда втори актьор и развива хореографията и диалога между персонажите. Известен с тетралогии и дълбоки религиозно-етични теми (напр. „Орестея“).
- Софокъл – усъвършенствал драматичната форма, въвежда трети актьор и намалява ролята на хора в полза на по-сложно индивидуално развитие на героя. Сред най-известните му творби са „Царя Едип“ и „Антигона“.
- Еврипид за – известен с психологическата дълбочина, съвременната критика на митологичните мотиви и фокус върху човешките страсти и слабости; много негови пиеси са по-реалистични и конфликтиращи с конвенционалните морални представи.
- Аристофан – водещ комедиограф, чиито произведения осмиват политици, философи и обичаи; запазени комедии като „Облаци“, „Жените в Атина“ и „Мир“ дават ценна информация за атинския обществен и политически живот.
Запазени сгради и съвременни фестивали
Някои от най-добре запазените древногръцки театри са:
- Театърът на Дионис в Атина — център на древните представления.
- Античният театър в Епидавър — прочут с изключителната си акустика и запазеност.
- Театърът в Одеон на Херод Атикус — използван и днес за концерти и представления.
Днес в Гърция и по света се провеждат фестивали, които възродиха и популяризираха древните пиеси — най-известният е лятният фестивал в Епидавър, където традиционно се изпълняват класически творби в оригиналния им архитектурен контекст.
Заключение
Древногръцкият театър съчетава религиозно-култови практики, художествена техника и обществен диалог. Неговите жанрове, сценична структура, драматургични иновации и площадният характер на представленията са оказали трайно влияние върху развитието на театъра и драматургията в Европа и по света, а вече хилядолетие творбите и идеите на древногръцките автори продължават да провокират, образоват и вдъхновяват.
Древният театър в Делфи
Театрална маска: камък, II в. сл. н. е.
Възпроизвеждане на гръцки театър: Hearst Greek Theatre, Калифорнийски университет, Бъркли.
Гръцкият театър в Сиракуза.
Гръцка теракотена маска, 3/4 век пр.н.е.
Произход
Някои смятат, че ранната гръцка религия и театър са повлияни от централноазиатските шамански практики. Големият брой орфически графити, открити в Оливия, изглежда показва, че колонията е била основна точка на контакт. Ели Крозиер посочва, че шаманът може да се разглежда като ранен тип актьор, който оказва влияние върху ритуалите на ранния гръцки театър.
Днешният гръцки език, такъв, какъвто го познаваме, е създаден в Атина няколко години преди 532 г. пр.н.е., когато Теспис е най-ранният регистриран драматург. Той спечелил първия театрален конкурс, проведен в Атина, така че е бил водач на паратирите, изпълнявани в Атика и околностите ѝ. Паратироидите са древни химни, изпълнявани в прослава на бога на виното и плодородието Дионис. Те имали див и екстатичен характер.
По времето на Теспис диатермията се е развила далеч от култовите си корени. Тя се е превърнала в разказвателен жанр, подобен на балада. Поради това Теспис често е наричан "баща на трагедията". Твърди се, че държавникът Солон е създал поеми, в които героите говорят със собствения си глас. Говорните рецитации, известни като рапсодии, на Омировите епоси са били популярни по време на фестивали преди 534 г. пр. Приносът на Теспис към драмата не е ясен, но името му е запомнено в общоприетия термин за изпълнител - "теспий".
Драматичните представления са били важни за атиняните - това става ясно от Дионисиевия фестивал. Той е бил организиран може би с цел да насърчи лоялността сред племената в Атика. Те били създадени наскоро от Клистен, който основал гръцката демокрация. Фестивалът е създаден приблизително около 508 г. пр.
Фригий е първият известен поет, който използва исторически сюжет - неговото "Падение на Милея" от 493 г. разказва за съдбата на град Милет, след като той е завладян от персите. Смята се, че той е и първият, който използва женски персонажи (макар и не жени-изпълнителки).
До елинистическия период всички трагедии са били уникални произведения, написани в чест на Дионис и изпълнявани само веднъж, така че днес са запазени само произведенията, които все още са се помнели достатъчно добре, за да бъдат повтаряни, когато повторението на стари трагедии става мода.
Класическият период
След разрушаването на Атина от Персийската империя през 480 г. пр.н.е. градът и акрополът са възстановени, а театърът става още по-важна част от атинската култура и гражданска гордост. Централно място заемало състезанието между трима трагични драматурзи в Театъра на Дионис, което се провеждало два пъти годишно. Всеки от тях представял по три трагедии и една пиеса за сатири (комична, бурлескна версия на митологичен сюжет). От 486 г. пр.н.е. всеки драматург представял и една комедия. Аристотел твърди, че Есхил е добавил втория актьор, а Софокъл - третия. Очевидно гръцките драматурзи никога не са използвали повече от трима актьори.
Трагедията и комедията се възприемат като напълно отделни жанрове и нито една пиеса не обединява аспектите им. В пиесите за сатири се разглеждат митологичните сюжети на трагедиите, но по чисто комедиен начин. Тъй като обаче са написани повече от век след Атинския златен век, не е известно дали драматурзи като Софокъл и Еврипид биха мислили за своите пиеси по същия начин.
Елинистически период
Силата на Атина намалява след поражението ѝ в Пелопонеската война срещу спартанците. Оттогава театърът отново започва да играе стари трагедии. Макар че театралните му традиции сякаш са загубили своята жизненост, гръцкият театър продължава да съществува и през елинистичния период (периодът след завоеванията на Александър Велики през IV в. пр. н. е.). Основната елинистическа театрална форма не е трагедията, а "новата комедия" - комични епизоди от живота на обикновените граждани. Единственият драматург от този период, чието творчество е оцеляло, е Менандър. Един от най-важните приноси на Новата комедия е влиянието ѝ върху римската комедия - влияние, което може да се види в запазените произведения на Плавт и Теренций.
Сгради и изпълнения
Първоначално пиесите са били с хор от до 50 души, които са ги изпълнявали в стихове под съпровода на музика, започвайки от сутринта и продължавайки до вечерта.
Мястото за изпълнение беше просто полукръгло пространство - оркестърът, където хорът танцуваше и пееше. Оркестърът се намирал на сплескана тераса в подножието на хълм, чийто наклон създавал естествен театър (място за наблюдение). По-късно терминът "театър" започва да се използва за цялата зона на театрона, оркестъра и сцената.
Театрите са много големи. Публиката можела да достигне до четиринадесет хиляди души. Гласовете на актьорите трябваше да се чуват в целия театър, включително и на най-горния ред седалки. Разбирането на гърците за акустиката се сравнява добре със съвременното състояние на техниката.
През 465 г. пр.н.е. драматурзите започват да използват фон или сценична стена, която виси или стои зад оркестъра и служи като място, където актьорите могат да сменят костюмите си. Тя е известна като skênê (сцена). През 425 г. пр.н.е. каменна стена за сцената, наречена paraskenia, става често срещано допълнение към skên в театрите. Проскенионът ("пред сцената") е бил с колони и е приличал на съвременния проскениум.
Гръцките театри са имали и входове за актьорите и хористите, наречени parodoi. Това били високи арки, които се отваряли към оркестъра, през който влизали изпълнителите. В края на V в. пр.н.е., по времето на Пелопонеската война, задната стена на театъра е била висока два етажа. В някои театри имало и издигнато място за говорене на оркестъра, наречено logeion.
Сценични елементи
В гръцкия театър често се използват няколко сценични елемента:
- махина - кран, който създавал впечатление за летящ актьор (оттук deus ex machina, което означава "бог от машината").
- ekkyklema - колесница, използвана за пренасяне на мъртви герои, за да ги видят зрителите
- капандури или други подобни отвори в земята за издигане на хора на сцената.
- Pinakes, картини, окачени за създаване на пейзаж
- Thyromata, по-сложни картини, вградени в сцената на второ ниво (трето ниво от земята)
- Фалическият реквизит се използвал в пиесите на сатирите, символизиращи плодородието в чест на Дионис.
Гръцки хор
Макар че в началото хорът е бил много по-голям, броят му се установява на 12 или 15 души в трагедиите и 24 души в комедиите. Обикновено те изпълняват групов персонаж, като например "старците от Аргос". Хорът предлага фонова информация, обобщения и коментари. В много от тези пиеси хорът изразява пред публиката онова, което главните герои не могат да кажат, като например техните скрити страхове или тайни.
Хорът може да пее или да говори в унисон (да казва едно и също нещо заедно). Хорът компенсираше факта, че имаше само един, двама или трима актьори, които играеха по няколко роли (сменяха маските си).
Преди Есхил да въведе няколко актьори, гръцкият хор е бил основният изпълнител срещу самотен актьор. Значението на хора намалява след V в. пр.н.е., когато хорът започва да се отделя от драматичното действие. По-късните драматурзи разчитат по-малко на хора.
Маски
Известно е, че маската се е използвала още по времето на Есхил през VI в. от н.е. Тя е едно от типичните неща в класическия гръцки театър. Маските са били използвани и при поклонението на Дионисий и вероятно така е започнала традицията.
Повечето доказателства идват от няколко вазови рисунки от V в. пр.н.е., които изобразяват актьори, подготвящи се за сатирска пиеса. Не са запазени никакви веществени доказателства: маските са били изработвани от органични материали. Те не са били смятани за постоянни предмети и са били посвещавани на олтара на Дионис след представленията. Съществуват обаче примери за статуи на актьори, които носят маска в ръка.
Маските са направени за актьорите и за хористите, които помагат на публиката да разбере какво мисли даден герой. Всички хористи носят една и съща маска, защото представляват един и същ персонаж.
Функции на маската
В голям театър на открито, като Дионисовия театър в Атина, маските приближавали лицето на героите до публиката, тъй като те имали преувеличени черти и изражения. Актьорът можел да се появява и превъплъщава в различни роли, тъй като публиката не го идентифицирала с един персонаж. Техните вариации помагат на публиката да различи пола, възрастта и социалния статус. Също така те могат да покажат промяна във външния вид на героя, например Едип, след като ослепява. p70Уникални маски са били създавани и за конкретни персонажи и събития в дадена пиеса, като Фуриите в "Евменидите" на Есхил и Пентей и Кадъм във "Вакханки" на Еврипид. Маските, носени от хора, създавали усещане за единство и еднородност, нещо като многогласна личност или единен организъм.
Въпроси и отговори
Въпрос: През кой период театърът в Древна Гърция е бил в най-добрия си вид?
О: Театърът на Древна Гърция е бил в най-добрия си период от 550 г. пр. н. е. до 220 г. пр. н. е.
В: Какви жанрове са измислили те?
О: Измислили са жанровете трагедия (края на VI в. пр. Хр.), комедия (486 г. пр. Хр.) и сатири.
В: Къде драмата е имала централна роля през този период?
О: През този период драмата има централна роля в града-държава Атина.
В: В рамките на кой фестивал е участвал театърът?
О: Театърът е бил част от фестивал, наречен Дионисии, който е бил в чест на бог Дионис.
В: Кой е бил допускан като актьор в древногръцкия театър?
О: В древногръцкия театър са можели да играят само мъже.
В: Как хората са знаели кой герой играе актьорът?
О: Хората знаели кой герой играе, защото актьорите носели маски.
Въпрос: Кои са някои известни писатели от този период? О: Някои известни писатели от този период са Есхил, Софокъл, Еврипид за трагедиите и Аристофан за комедиите.
обискирам