Аристофан

Лиценз за клевета

Джордж Грот казва за Аристофан:

"Вероятно никога повече няма да се прояви пълната сила на необузданата комедия... безпощадното нападане на боговете, институциите, политиците, философите, поетите, частните граждани... и дори на жените в Атина".

"[Атиняните] понасят с добродушно снизхождение пълното изливане на подигравки... върху онези демократични институции, към които са искрено привързани... Демокрацията е била достатъчно силна, за да търпи неприязнени езици както на сериозно, така и на шега.^p450/452

Оцелели пиеси

• Ахарняните (425 г. пр. Хр.) Аристофан показва, че няма да се поддаде на политическо сплашване. Пиесата се отличава с абсурден хумор и с въображаем призив за прекратяване на Пелопонеската война
• Рицарите (424 г. пр.н.е.) Пиесата е сатира на обществения и политическия живот в Атина и е злостна атака срещу провоенния популист Клеон. Клеон е преследвал Аристофан за това, че е оклеветил града в една по-ранна пиеса - "Вавилонците" (426 г. пр. Хр.: тя не е запазена). Аристофан е обещал отмъщение в "Ахарняни" и именно в "Рицари" отмъщението му е осъществено.
• Облаците (оригинал 423 г. пр.н.е., запазена е незавършена преработена версия от 419-416 г. пр.н.е.) Той се подиграва със Сократ и интелектуалните моди в класическа Атина. Първата известна "комедия на идеите".
• "Осите" (422 г. пр.н.е.) Аристофан осмива съдилищата, които осигуряват на Клеон властова база:. Също така има тема за младия мъж срещу стария, която се появява отново в няколко пиеси.
• Мир (първа версия, 421 г. пр. Хр.) само няколко дни преди края на десетгодишната Пелопонеска война. Пиесата е забележителна с това, че празнува завръщането на живота в провинцията. Но финалът не е щастлив за всички. Както във всички пиеси на Аристофан, шегите са многобройни, действието е безумно абсурдно, а сатирата е жестока. Клеон, провоенният популистки водач на Атина, отново е мишена, въпреки че е загинал в битка само няколко месеца по-рано.
• Птиците (414 г. пр.н.е.) Фантазия, забележителна с имитацията на птици и с песните си.
• Лизистрата (411 г. пр.н.е.) Най-известната от неговите пиеси, често поставяна в съвременни версии. Пиесата е забележителна с това, че е ранно изобличение на сексуалните отношения в общество, доминирано от мъже.
• Thesmophoriazusae (The Festival Women, първа версия, ок. 410 г. пр.н.е.) Пародия на атинското общество с акцент върху ролята на жените в доминираното от мъже общество, суетата на поети като Еврипид и Агатон и безсрамната вулгарност на обикновените атиняни.
• Жабите (405 г. пр.н.е.) Пиеса на тема "старите начини са добри, а новите - лоши". В "Жабите" се разказва за бог Дионис, който пътува до Хадес заедно с роба си Ксантиас, който е по-умен и смел от него, за да върне от мъртвите драматурга Еврипид.
• Ecclesiazousae (Събраничките, ок. 392 г. пр.н.е.) е сходна по тематика с Лизистрата. Голяма част от комедията е свързана с участието на жените в политиката. Пиесата е много по-наситена с проблеми, свързани с пола, отколкото "Лизистрата".
• Плут (Богатство, втора версия, 388 г. пр.н.е.) В пиесата участват възрастният атински гражданин Хремилос и неговият роб. Хремилос представя себе си и семейството си като добродетелни, но бедни, и е отишъл да търси съвет от оракул. Съветът, който получава, е да последва първия срещнат мъж и да го вземе със себе си вкъщи. Този човек се оказва бог Плут, който противно на очакванията е сляп просяк. След дълги спорове Плут е убеден да влезе в дома на Хремил, където зрението му е възстановено. Сюжетът може да се тълкува така: богатството вече ще отива само при тези, които го заслужават по някакъв начин.

Свързани страници

• Театърът на Древна Гърция