Сократ (469–399 пр.н.е.) — древногръцки философ и създател на сократическия метод
За бразилския футболист вижте Sócrates
Сократ (469 г. пр.н.е. – 399 г. пр.н.е.) е един от най-влиятелните и значими гръцки философи. Той не е оставил писмени систематични трактати и не е предлагал готова доктрина, както по-късните мислители. По-скоро е показал как чрез въпроси, диалог и критично обсъждане на идеи хората могат да изяснят понятия и да открият противоречия в мисленето си — тоест как споровете, дебатите и дискусиите могат да помагат при изследване на трудни въпроси. Много от проблемите, с които се е занимавал, изглеждат политически, но под повърхността стоят предимно морални и етични въпроси за това как трябва да се живее. Традиционно философите преди него се наричат презокеански философи (в съвременната терминология често се използва и терминът „предсократически“).
Живот и обществена роля
Сократ е роден и е живял в гръцкия град Атина. Произхожда от семейството на скулптор (баща му Сопроничес) и акушерка (майка му Фенарете), а самият той по сведения на класиците е работил по-рано като каменоделец или скулптор. Участвал е като воин в няколко битки по време на Пелопонеската война. Със своята ежедневна присъствие на улиците и публичните места в Атина, той се превръща в познат образ — известен с остроумието си, с иронията и с навика да задава въпроси, които разкриват неясноти и противоречия в възгледите на събеседниците.
Сократическият метод
Неговият начин на преподаване се състои в диалог с отделни или малки групи ученици: те изказват някаква теза или становище, а Сократ ги пита и подлага твърденията им на проверка. Той често използва т.нар. „сократическа ирония“ — прехласване в неведение („Нищо не знам“) или показно смирение, за да накара събеседника да изясни и аргументира убежденията си. Днес тази техника е известна като сократически метод на преподаване; в по-специализиран контекст се говори за „еленхус“ — критична проверка на понятия чрез въпроси и отговори.
Източници за Сократ
Сократ не е писал свои трудове; най-голямата част от сведенията за него идват от ученици и съвременници, най-вече от Платон (чрез диалозите), както и от други автори като Ксенофонт и драматурга Аристофан, който го изобразява сатирично в пиесата „Облаците“. Тези различни извори понякога дават различни образи на Сократ — от благороден мъдрец до саркастичен демагог — и това поражда т.нар. „сократов проблем“ в историческата наука: доколко можем да отличим историческия Сократ от литературните портрети.
Процесът и смъртта
Сократ си спечелва врагове в Атина и трима граждани повдигат срещу него обвинения. През 399 г. пр.н.е. той е изправен на съд, обвинен формално в непочитание към боговете на града и в „развращаване“ на младежите. Съдът го признава за виновен и му налага смъртна присъда; изпълнението става чрез изпиване на хелок (билкова отрова). Историята на процеса и последните думи на Сократ остават в редица переспективи — най-известно описание дава Платон в трактата си Апология, а в диалозите „Федон“ и „Апология“ са развити и философските мотиви на приетата позиция.
Ученици и влияние
Сократ често се нарича „бащата на западната философия“ — не защото е създал определена школа с канон, а защото в разговорите си е повдигал и формулирал основни въпроси на етиката, познанието и политиката, които остават актуални и днес. Някои от хората, на които е преподавал, са станали влиятелни личности, като Платон и Алкивиад. Идеите и методът на Сократ оказват силно въздействие върху развитието на философията: чрез Платон те влизат в основата на платонизма и влияят на стоиците, а по-късно — върху почти всички основни направления в западната мисъл.
Наследство: Сократ остава символ на философ, който търси яснота, последователност и морална отговорност чрез рационален диалог. Неговият пример насърчава идеята, че критичното мислене и самопроверка са основни условия за етичен и обществен живот.
Портрет на Сократ, римско копие на гръцка статуя, музей Лувър
Животът на Сократ
Сократ никога не е писал нищо. Всичко, което знаем за Сократ, е от това, което други хора са писали за него. Основният източник, от който знаем за Сократ, са съчиненията на неговия ученик Платон. Някои от диалозите на Платон, като "Критий" и "Федон", са слабо основани на факти. Те не са писмени записи, а художествено пресъздаване на Сократ в действие.
Друг ученик на Сократ, Ксенофонт, също пише за Сократ. Аристофан, човек, който пише блестящи сатирични комедии, пише за него в пиеса, наречена "Облаците". Сократ е бил лесна мишена за сатирата. Той ходел бос и с размах. Понякога стоял в транс в продължение на часове. стр. 8 В "Облаци" Сократ е луд човек, който се опитва да измами хората с парите им. Платон пише, че Сократ е преподавал безплатно.
Не знаем дали описанието на Сократ, направено от Платон, е точно или не. Това се нарича "Сократов проблем". Въпреки че голяма част от написаното от Платон за Сократ се приема от историците, някои смятат, че Платон (който е виждал в Сократ герой) е представил Сократ като по-велик човек, отколкото е бил в действителност. Някои смятат, че Платон е използвал образа на Сократ като инструмент за изразяване на собствените си мнения, а не за да пише точно за Сократ. Именно това прави Сократ толкова загадъчна историческа личност. Диалозите на Платон са произведения на изкуството, написани прецизно. Общото мнение е, че те се основават на действителността, но несъмнено са коригирани за целите на писането.
Биографични данни
Бащата на Сократ бил скулптор, а майка му - акушерка, която помагала на жените да раждат деца. Възможно е да е бил каменоделец като баща си, а Платон пише, че е служил в атинската армия като хоплит (тежка пехота). Знаем, че е бил повлиян от един по-стар философ, Архелай, и че е разговарял с всеки, който е имал интересни идеи в Атина, но освен това не се знае нищо.
Сократ е на около 50 години, когато се жени за много по-млада жена - Ксантипа. Двамата имат три деца. Сократ се оплаквал от съпругата си, но никой не знаел дали казва истината.
Казват, че един от приятелите на Сократ отишъл да попита оракула в Делфи дали в Атина има някой по-мъдър от Сократ. Оракулът отговорил, че няма по-мъдър човек. Оракулът бил известен с това, че казвал неща, които били двусмислени или неясни. Оракулът не казва, че Сократ е най-мъдрият, а само, че няма по-мъдър човек.
След като се озадачава от това, Сократ най-накрая решава, че мъдростта му се състои в това да знае, че е невежа. Опитите му да покаже на гражданите, че някои от идеите им са глупости, може да помогнат да се обясни непопулярността му. В произведенията на Платон Сократ казва, че не знае нищо, но може да извади идеите на другите хора, както майка му е помагала на други жени да родят.
Смъртта на Сократ
Обвиненията
През 399 г. пр.н.е., когато Сократ е вече старец, трима граждани - Мелет, Анитус и Ликон - повдигат обвинения срещу Сократ. Провежда се съдебен процес. В древна Атина процедурата е била доста по-различна от тази в наши дни. Имало е съдебно жури от 500 души, избрани измежду гражданите. Както обвинителите, така и подсъдимият трябвало лично да произнесат речи пред съдебните заседатели. Вината или невинността се определяли с мнозинство. Ако присъдата е била "виновен", не е имало предварително определено наказание. И обвинителят, и обвиняемият изнасяли речи, в които предлагали какво да бъде наказанието. Отново се гласувало. стр. 17
Срещу него са повдигнати две обвинения. Общата тема беше, че Сократ е заплаха за обществото. Първото обвинение е в ерес, неверие в боговете. Вероятно то е имало за цел да предизвика предубеждение сред съдебните заседатели. Всъщност Сократ е спазвал всички правилни процедури на тогавашната религия. Обвинението е било използвано успешно срещу друг философ, Анаксагор. стр. 17
Второто обвинение е, че е развращавал младежите с ученията си. Какво се има предвид под това? Очевидно не ставаше дума за личните му отношения с учениците. Ставаше дума за начина, по който се смяташе, че е повлиял на политическите им възгледи. В неговия кръг са били включени редица десни аристократи, чиито идеи сега се отхвърлят от повечето граждани. Гениалният Алкивиад, някога велик водач на Атина, сега е смятан за предател. стр. 17
Процесът
Критон, приятел на Сократ, незаконно плаща на затворническата охрана, за да позволи на Сократ да избяга. Сократ обаче решава да не бяга. Когато Сократ е изправен пред съда, той произнася дълга реч, за да се защити срещу твърденията на атинското правителство.
Имаме версията на Платон за това как Сократ се защитава в "Апология". Тя започва така:
"Не знам какво въздействие са имали върху вас моите обвинители, господа, но аз самият бях увлечен от тях; аргументите им бяха толкова убедителни. От друга страна, едва ли някоя дума от казаното от тях беше вярна". стр. 19
Изречението
Когато Сократ е помолен да предложи наказанието си, той казва, че правителството трябва да му дава безплатни вечери до края на живота му за всички добрини, които е направил за обществото. Съдът гласува дали да даде на Сократ глоба, която да плати, или да го осъди на смърт. Присъдата е, че Сократ трябва да бъде осъден на смърт.
Смъртта на Сократ
Сократ не се страхува от смъртта. Той не се опитва да избегне смъртта, като се извинява за действията си, защото смята, че е морално да отстоява принципите си. На Сократ му било наредено да изпие чаша хемлок (отровна течност, получена от растение). Той я изпива и скоро след това умира.
Платон за процеса и смъртта на Сократ
Има няколко диалога на Платон, които се занимават пряко със съдебния процес срещу Сократ и периода до смъртта му. Те са, подредени по реда на събитията:
- Апология или Апология. В нея се разглежда по-специално защитата на Сократ по време на съдебния процес. Счита се, че е точна по същество, а може би и по отношение на подробностите.
- Критий. В него се разглежда месецът между съдебния процес и смъртта му. По-специално Сократ обяснява на приятеля си Критий защо няма да избяга или да позволи на приятелите си да подкупят тъмничаря.
- Федон. Това е по-късна творба. Написано е сякаш от очевидец на последния ден от живота на Сократ. В произведението Федон от Елиас съобщава на група приятели какво е казал Сократ в последния си ден. Това се нарича "докладван диалог" или един диалог в друг. Федон е по-дълъг от другите две произведения.
Идеите на Сократ
Сократ помогнал на хората да разберат какво не е наред с техните идеи. Понякога това им харесвало, понякога не били доволни или благодарни. Той казвал, че той, Сократ, не е мъдър, но че "знае, че не знае нищо". Тъй като другите хора си мислят, че знаят нещо, но никой не знае нищо в действителност, Сократ твърдял, че знае повече от всички останали. Той казвал, че хората, които вършат лоши неща, го правят, защото не знаят нищо по-добро.
Хората смятат, че Сократ е бил добър човек, защото не е причинил нищо лошо, освен че е задавал въпроси за всичко. Въпреки това по време на живота му много хора са смятали, че той е лош човек, защото е задавал тези въпроси и защото е карал младите хора да не са доволни от живота си.
Някой беше написал, че Сократ е казал, че "живот, който не е изследван, не си струва да се живее". Това означава, че човек трябва да се замисли за собствения си живот и неговата цел. Някои хора смятат, че повечето хора са по-щастливи, ако не мислят прекалено много за живота си.
Сократ също така учи, че много хора могат да гледат нещо и да не го виждат истински. Той задавал въпроси за смисъла на живота и доброто. Това са все още много важни въпроси. Голяма част от философията (любовта към мъдростта) е свързана с тези неща.
Наследство
Някои хора смятат Сократ за мъченик, тъй като той доброволно умира, за да подкрепи идеята, че знанието и мъдростта са много важни за живота ни.
Сократ е известен като един от най-значимите философи в историята. Често е определян като баща на западната философия. Той не е поставил началото на западната философия, но е оказал голямо влияние върху нея. Преди Сократ философията се е занимавала предимно с математика и отговаряне на въпроси за нашия природен свят. Сократ разширява това и добавя към философията въпроси за етиката, политиката и епистемологията.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Сократ?
О: Сократ е гръцки философ, живял от 469 г. пр.н.е. до 399 г. пр.н.е.
В: С какво се е занимавал Сократ?
О: Сократ е използвал спорове, дебати и дискусии, за да помогне на хората да разберат трудни въпроси. Той се е занимавал главно с морални въпроси за това как трябва да се живее.
В: Колко влиятелен е бил Сократ?
О: Сократ е оказал голямо влияние върху философията и всички философи преди него се наричат пресократически философи.
В: Кога е живял?
О: Сократ е живял от 469 г. пр.н.е. до 399 г. пр.н.е.
В: Предлагал ли е някакво конкретно знание или политика?
О: Не, Сократ не е предлагал конкретни знания или политики.
В: С какви въпроси се е занимавал? О: Въпросите, с които се е занимавал Сократ, са били предимно морални въпроси за това как трябва да се живее, въпреки че на пръв поглед са изглеждали политически.
В: Има ли други имена на философи преди него? О: Да, философите преди него се наричат презокеански философи.
