За бразилския футболист вижте Sócrates

Сократ (469 г. пр.н.е. – 399 г. пр.н.е.) е един от най-влиятелните и значими гръцки философи. Той не е оставил писмени систематични трактати и не е предлагал готова доктрина, както по-късните мислители. По-скоро е показал как чрез въпроси, диалог и критично обсъждане на идеи хората могат да изяснят понятия и да открият противоречия в мисленето си — тоест как споровете, дебатите и дискусиите могат да помагат при изследване на трудни въпроси. Много от проблемите, с които се е занимавал, изглеждат политически, но под повърхността стоят предимно морални и етични въпроси за това как трябва да се живее. Традиционно философите преди него се наричат презокеански философи (в съвременната терминология често се използва и терминът „предсократически“).

Живот и обществена роля

Сократ е роден и е живял в гръцкия град Атина. Произхожда от семейството на скулптор (баща му Сопроничес) и акушерка (майка му Фенарете), а самият той по сведения на класиците е работил по-рано като каменоделец или скулптор. Участвал е като воин в няколко битки по време на Пелопонеската война. Със своята ежедневна присъствие на улиците и публичните места в Атина, той се превръща в познат образ — известен с остроумието си, с иронията и с навика да задава въпроси, които разкриват неясноти и противоречия в възгледите на събеседниците.

Сократическият метод

Неговият начин на преподаване се състои в диалог с отделни или малки групи ученици: те изказват някаква теза или становище, а Сократ ги пита и подлага твърденията им на проверка. Той често използва т.нар. „сократическа ирония“ — прехласване в неведение („Нищо не знам“) или показно смирение, за да накара събеседника да изясни и аргументира убежденията си. Днес тази техника е известна като сократически метод на преподаване; в по-специализиран контекст се говори за „еленхус“ — критична проверка на понятия чрез въпроси и отговори.

Източници за Сократ

Сократ не е писал свои трудове; най-голямата част от сведенията за него идват от ученици и съвременници, най-вече от Платон (чрез диалозите), както и от други автори като Ксенофонт и драматурга Аристофан, който го изобразява сатирично в пиесата „Облаците“. Тези различни извори понякога дават различни образи на Сократ — от благороден мъдрец до саркастичен демагог — и това поражда т.нар. „сократов проблем“ в историческата наука: доколко можем да отличим историческия Сократ от литературните портрети.

Процесът и смъртта

Сократ си спечелва врагове в Атина и трима граждани повдигат срещу него обвинения. През 399 г. пр.н.е. той е изправен на съд, обвинен формално в непочитание към боговете на града и в „развращаване“ на младежите. Съдът го признава за виновен и му налага смъртна присъда; изпълнението става чрез изпиване на хелок (билкова отрова). Историята на процеса и последните думи на Сократ остават в редица переспективи — най-известно описание дава Платон в трактата си Апология, а в диалозите „Федон“ и „Апология“ са развити и философските мотиви на приетата позиция.

Ученици и влияние

Сократ често се нарича „бащата на западната философия“ — не защото е създал определена школа с канон, а защото в разговорите си е повдигал и формулирал основни въпроси на етиката, познанието и политиката, които остават актуални и днес. Някои от хората, на които е преподавал, са станали влиятелни личности, като Платон и Алкивиад. Идеите и методът на Сократ оказват силно въздействие върху развитието на философията: чрез Платон те влизат в основата на платонизма и влияят на стоиците, а по-късно — върху почти всички основни направления в западната мисъл.

Наследство: Сократ остава символ на философ, който търси яснота, последователност и морална отговорност чрез рационален диалог. Неговият пример насърчава идеята, че критичното мислене и самопроверка са основни условия за етичен и обществен живот.