Есхил (525–456 пр.н.е.) — древногръцки трагик, автор на „Персите“

Есхил (525 г. пр.н.е. – 456 г. пр.н.е.) е древногръцки поет и драматург, считан за един от основоположниците на гръцката трагедия. Роден е вероятно в Елевсин (близо до Атина). Автор е на около 70–90 пиеси, от които само шест трагедии са запазени в цялост. Есхил е най-ранният от т.нар. трима най-големи гръцки трагика; другите двама са Софокъл и Еврипид.

Според древните източници Есхил участва в ключови военни сблъсъци на гърците срещу персите — бил е хоплит в битките при Маратон (490 г. пр.н.е.) и при Саламис (480 г. пр.н.е.). Една от неговите пиеси, „Персите“, е посветена на персийското нашествие в Гърция и е ценен документ за събитията от гледна точка на съвременник. Есхил сам е преживял войната и това личи в представянето на военни и политически мотиви в драмите му. На неговия гроб според преданието е отбелязано главно участието му в победата при Маратон — там няма пряко споменаване на литературните му творби.

Аристотел и други антични критици приписват на Есхил важни нововъведения в драматичната форма. Той въвежда в сцена втори актьор, което позволява героите да разговарят помежду си, а не само с хора, и така улеснява развитието на по-сложна драма. Намалявайки централната роля на хора, Есхил увеличава ролята на диалога и действието; работи в посока на епичност, грандиозност в сценичните образи и богата митологична символика. Той също експериментира с формата на трилогията — най-пълно това се вижда в оцелялата трилогия Орестея.

От запазените шест трагедии най-известни са:

• Персите — (Πέρσαι) историческа трагедия, най-старата запазена гръцка трагедия;
• Хикетиди (Прошители или Молици) — (Ἱκέτιδες) — тема за бежанците и състраданието;
• Седемте при Фивите — (Σφενδόνη) — мит за борбата за власт над Фивите;
• Агамемнон, Хоейфори (Хранителките на питие) и Евменида — трилогията Орестея, разглеждаща теми за отмъщение, правосъдие и установяване на нов политически/правен ред.

Есхил е уважаван и като сценичен иноватор — използва богати костюми и маски, сложни хорови структури и метафоричен, епичен език. Темите му често обхващат въпроси за съдбата, божествената справедливост, моралната отговорност и конфликта между личното и публичното право. Неговите пиеси са изпълнявани на големите атински фестивали в чест на Дионисий и според традицията той постига множество победи на сцената.

Смъртта му според антични свидетелства настъпва в края на живота му в Сицилия, в град Гела (ок. 456 г. пр.н.е.). Съществува и известна легенда, че е загинал от паднала върху главата му костенурка, носена от орел, който я изпуснал, но това е митична предания, а не исторически факт.

Есхил остава централен автор в историята на европейския театър: неговите формални иновации и тематична дълбочина влияят върху развитието на трагедията и върху по-късните поколения драматурзи. Неговите запазени пиеси продължават да се изучават, поставят и превеждат по целия свят като едни от най-ранните свидетелства за художественото мислене в античността.