Есхил (525–456 пр.н.е.) — древногръцки трагик, автор на „Персите“

Есхил (525–456 пр.н.е.) — древногръцки трагик: биография, пиеси и историческата трагедия „Персите“ — вдъхновение и свидетелство за гръцката победа.

Есхил (525 г. пр.н.е. – 456 г. пр.н.е.) е древногръцки поет и драматург, считан за един от основоположниците на гръцката трагедия. Роден е вероятно в Елевсин (близо до Атина). Автор е на около 70–90 пиеси, от които само шест трагедии са запазени в цялост. Есхил е най-ранният от т.нар. трима най-големи гръцки трагика; другите двама са Софокъл и Еврипид.

Според древните източници Есхил участва в ключови военни сблъсъци на гърците срещу персите — бил е хоплит в битките при Маратон (490 г. пр.н.е.) и при Саламис (480 г. пр.н.е.). Една от неговите пиеси, „Персите“, е посветена на персийското нашествие в Гърция и е ценен документ за събитията от гледна точка на съвременник. Есхил сам е преживял войната и това личи в представянето на военни и политически мотиви в драмите му. На неговия гроб според преданието е отбелязано главно участието му в победата при Маратон — там няма пряко споменаване на литературните му творби.

Аристотел и други антични критици приписват на Есхил важни нововъведения в драматичната форма. Той въвежда в сцена втори актьор, което позволява героите да разговарят помежду си, а не само с хора, и така улеснява развитието на по-сложна драма. Намалявайки централната роля на хора, Есхил увеличава ролята на диалога и действието; работи в посока на епичност, грандиозност в сценичните образи и богата митологична символика. Той също експериментира с формата на трилогията — най-пълно това се вижда в оцелялата трилогия Орестея.

От запазените шест трагедии най-известни са:

• Персите — (Πέρσαι) историческа трагедия, най-старата запазена гръцка трагедия;
• Хикетиди (Прошители или Молици) — (Ἱκέτιδες) — тема за бежанците и състраданието;
• Седемте при Фивите — (Σφενδόνη) — мит за борбата за власт над Фивите;
• Агамемнон, Хоейфори (Хранителките на питие) и Евменида — трилогията Орестея, разглеждаща теми за отмъщение, правосъдие и установяване на нов политически/правен ред.

Есхил е уважаван и като сценичен иноватор — използва богати костюми и маски, сложни хорови структури и метафоричен, епичен език. Темите му често обхващат въпроси за съдбата, божествената справедливост, моралната отговорност и конфликта между личното и публичното право. Неговите пиеси са изпълнявани на големите атински фестивали в чест на Дионисий и според традицията той постига множество победи на сцената.

Смъртта му според антични свидетелства настъпва в края на живота му в Сицилия, в град Гела (ок. 456 г. пр.н.е.). Съществува и известна легенда, че е загинал от паднала върху главата му костенурка, носена от орел, който я изпуснал, но това е митична предания, а не исторически факт.

Есхил остава централен автор в историята на европейския театър: неговите формални иновации и тематична дълбочина влияят върху развитието на трагедията и върху по-късните поколения драматурзи. Неговите запазени пиеси продължават да се изучават, поставят и превеждат по целия свят като едни от най-ранните свидетелства за художественото мислене в античността.

Пиесите

Гръцката драма започва с фестивали за боговете, най-вече за Дионис, бога на виното. По време на живота на Есхил драматичните състезания стават част от пролетните Дионисии в града. Фестивалът започвал с откриваща процесия, след това със състезание на момчета, които пеели дитирамби, и накрая с две драматични състезания. Първият конкурс е за трима драматурзи, които представят по три трагични пиеси, последвани от една по-кратка комедия. Последва втори конкурс за петима комедийни драматурзи, като победителите в двата конкурса бяха избрани от група съдии.

Есхил участва в много от тези състезания през живота си. Само шест трагедии са оцелели непокътнати: "Персите", "Седемте срещу Тива", "Подкрепящите" и трилогията, известна като "Орестея", състояща се от трите трагедии "Агамемнон", "Носителите на възлияния" и "Евменидите". Съществува и пиесата "Привързаният Прометей", но тя вероятно е написана от друг автор. Всички запазени пиеси печелят първа награда на Дионисиите в града. В една от книгите, "Александрийското житие на Есхил", се казва, че той е печелил първа награда на Градските дионисии 13 пъти. Софокъл печели 18 пъти от 120-те си пиеси, а Еврипид има само пет победи от около 90 пиеси.

• Персите (472 г. пр.н.е.)
• Седемте срещу Тива (Hepta epi Thebas) (467 г. пр. Хр.)
• Суплиантите (Хикетиди) (463 г. пр. Хр.?)
• Орестея - поредица от три пиеси (458 г. пр. Хр.)
• Агамемнон
• Носителите на възлияния (Choephoroi)
• Еуменидите

Съвременна снимка на Театъра на Дионис в Атина, където са поставяни много от пиесите на Есхил

Влияние върху гръцката драма и култура

Когато Есхил започва да пише, театърът е нов. Някои драматурзи като Теспис са увеличили актьорския състав, за да включат актьор, който може да разговаря с хора. Есхил е добавил втори актьор, което е дало възможност за повече драматизъм, а хорът е станал по-малко важен. Смята се, че той е първият, който използва скенографията или декорацията на сцената, макар че според Аристотел първият човек е Софокъл. Есхил също така добавя повече детайли в костюмите и кара актьорите си да носят ботуши на платформи, наречени котурни, за да могат зрителите да ги виждат по-добре. Когато излезли на сцената при първото представление на "Евменидите", хорът на фуриите имал толкова страшен вид, че карал малки деца да припадат, старци да уринират, а бременни жени да раждат.

Пиесите му са написани в строгия стил на гръцката драма. Те са в стихове и на сцената не може да се упражнява насилие. Действието на пиесите трябвало да се развива далеч от нормалния живот в Атина, като се разказвали истории за боговете или като "Персите" се случвали на далечно място. Творчеството на Есхил има силен морален и религиозен акцент. В пиесите "Орестея" се говори за положението на човека във вселената по отношение на боговете, за законите на боговете и за наказанието от боговете.

Петдесет години след смъртта на Есхил комичният драматург Аристофан го възхвалява в "Жабите". Есхил е герой в пиесата и казва, че неговата Седморка срещу Тива "накара всички, които я гледаха, да обичат да бъдат войнствени" (ред 1022); за своите перси той казва, че "научил атиняните да желаят винаги да побеждават враговете си" (ред 1026-7). Казва, че пиесите му са помогнали на атиняните да бъдат смели и добродетелни (ред 1039 и сл.).

Мозайка на Орест, главен герой в трилогията на Есхил "Орестея

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Есхил?

В: Колко пиеси е написал Есхил?

В: Колко от трагедиите на Есхил са запазени в завършен вид?

Въпрос: Кои са тримата най-велики гръцки автори на трагедии?

В: Какво казва Аристотел за пиесите на Есхил?

Въпрос: За какво се разказва в една от пиесите на Есхил?

В: Какво е написано на гроба на Есхил?

Търсене по буква