Бричова роля (breeches role) — жена, изпълняваща мъжка роля в операта
Бричова роля в операта: жени в мъжки персонажи — история, известни примери (Керубино, Орлофски), гласови типове и еволюция от кастрати до мецосопрани.
Роля на брич (на английски "breeches role" или "trouser role") е сценична партия в опера или театър, при която жена изпълнява ролята на мъжки персонаж. На български се използват и изразите роля на панталон или роля в твърестит (en travesti) — италианският термин е често срещан в оперната теория. Кръстено е на бричовете (breeches) — плътно прилепнали панталони до коляното, които в епохата, когато този тип роли стават популярни, са били мъжка дреха. Понякога подобни роли се срещат и в драматични пиеси, но най-често се говори за тях в контекста на операта.
В бричовите роли обикновено участват певици, които изобразяват младежки или юношески мъжки образи — например момчета, пажове или млади благородници. Тези партии често се изпълняват от мецосопрани или контраалти, тъй като по-лекият тембър и диапазонът на гласа могат да предадат по-убедително младежкия характер на героя. Исторически причините за това са няколко: в барока и класиката е била популярна практиката да се използват млади високогласови певци (кастрати), а след залеза на тази практика женските изпълнения на мъжки роли запълват тази вокална ниша.
През XVII и XVIII в. на сцената кръстоскръстността (cross-dressing, en travesti) е била относително обичайна — актьори и актриси сменят дрехи според ролята, а публиката е свикнала с подобни театрални средства. Кастратите са били мъже, кастрирани в детството, за да запазят високия си глас; те са изпълнявали както мъжки, така и понякога женски партии. С напредването на XIX век и прекратяването на практиката на кастрация много от мъжките високогласови роли започват да се поверяват на мецосопрани и контраалти.
Класически пример за бричова роля е Керубино в операта на Моцарт "Сватбата на Фигаро", в която Керубино — млад паж, се — традиционно се изпълнява от мецосопран. Други известни примери в оперния репертоар включват ролята на принц Орлофски в "Die Fledermaus" на Йохан Щраус, която обикновено се изпълнява от мецосопран или контраалт и често се използва за комичен ефект, както и редица барокови и класически партии, написани за висок глас, които в наши дни се дават на жени.
Във XX век композиционните практики се променят и много съвременни композитори не използват толкова често традиционните бричови роли. Въпреки това, някои творби умишлено възпроизвеждат старомодни сцени или използват специфични вокални ефекти: в Рихард Щраус Der Rosenkavalier (1911) ролята на Октавиан е написана в духа на по-ранните образи и по традиция се изпълнява от мецосопран, за да пресъздаде атмосферата от епохата на Моцарт. В други модерни опери композиторите експериментират с различни вокални типове — например Бенджамин Бритън пише ролята на Оберон в "Сън в лятна нощ" за контратенор (мъж с висок, фалцетен глас), което е друго по-различно решение за пресъздаване на нетипичен вокален образ.
Съществува и обратният драматургичен приём — когато мъж играе жена. На български това понякога се нарича "роля на пола" или просто обратна travesti-роля. Такива решения се взимат с различни цели: за комичен ефект, за подсилване на определена сценична условност или за създаване на силно драматично напрежение. Примерно, в някои постановки Вещицата в "Хензел и Гретел" на Хумпердинк е изпълнявана от мъж, което придава на образа хумористичен или гротесков характер според режисьорската идея.
Защо бричовите роли продължават да бъдат важни
- Те позволяват пресъздаване на младежки или андрогенни образи, които трудно биха звучали автентично, ако партията се дава на по-тежък женски или на типичен мъжки глас.
- Те предоставят възможност на изявени мецосопрани и контраалти да покажат вокални и актьорски умения, често с голям драматичен или комедиен потенциал.
- Историческата практика и традицията в изпълнението ги правят неизменна част от изпълнението на барокови и класически опери, а също и обект на интересни режисьорски интерпретации в съвременни продукции.
В заключение, бричовата роля е сложен и интересен феномен в оперното изкуство — съчетава вокална специфика, историческа традиция и сценична условност, като продължава да предлага на изпълнителите и режисьорите богати възможности за творчески избори.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява ролята на брича?
О: Ролята в бричове е роля в опера, в която жена играе ролята на мъж. Нарича се още роля на панталон (британска дума) или роля на панталон (американска дума) или роля на травестит (италианска дума). Нарича се "breeches role", защото "breeches" са плътно прилепнали панталони с дължина до коляното, които са били носени от мъжете по времето, когато тези роли стават популярни.
Въпрос: Кога певците кастрати стават популярни?
О: Певците кастрати са популярни през XVII и XVIII век.
В: Кой обикновено пее роли с бричове?
О: Ролите на бричове обикновено се пеят от мецосопрани или контраалтисти с леки гласове, защото често могат да звучат момчешки.
В: Кой известен пример за брич роля съществува в операта?
О: Известен пример за бричова роля в операта е Керубино от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, която се пее от мецосопран. Други примери са Зибел от "Русалка" на Дворжак и принц Орлофски от "Лешникотрошачката" на Йохан Щраус.
Въпрос: Има ли съвременни опери с роли на бричове?
О: Няма много съвременни опери с роли в бричове, въпреки че в "Росенкавалиерата" на Рихард Щраус има такава роля, тъй като в нея съзнателно се опитват да създадат старомодната атмосфера от времето на Моцарт.
В: Какво е противоположното на ролята на панталон/брич/панталон?
О: Противоположността на тези видове роли е известна като роли с пола, в които мъжете играят женски образи, като например лудата в "Реката на къдриците" и вещицата в "Хензел и Гретел" на Хумпердинк.
обискирам