Ролята на брич
Ролята на брич е роля в опера, в която жена изпълнява ролята на мъж. Нарича се още роля на панталон (британска дума), роля на панталон (американска дума) или роля на травестит (италианска дума). Нарича се "breeches role", защото бричовете са плътно прилепнали панталони с дължина до коленете. По времето, когато ролята на бричове става популярна, те се носят от мъжете. Понякога ролите с бричове са в пиеси, но обикновено са в операта.
В ролите на бричове обикновено участват певици, които изпълняват ролята на млад мъж. Обикновено те се пеят от мецосопрани или контраалт с леки гласове, защото често могат да звучат момчешки. През XVII и XVIII в. е било нормално да има актьори и актриси, които се преобличат. Това е времето, когато певците кастрати са били популярни. Тези кастрати са били мъже, които са се престрували на жени, но е имало и жени, които са се престрували на мъже (особено когато актрисата се е опитвала да заблуди друг персонаж) и публиката е била свикнала с подобни неща. В края на XVIII век, когато постепенно се прекратява ужасната практика да се кастрират млади момчета, тези мъжки образи започват да се пеят от мецосопрани.
Моцарт пише операта "Сватбата на Фигаро". В тази опера ролята на Керубино, млад паж, се изпълнява от мецосопран. Други известни примери са ролята на Зибел в операта "Русалка" на Дворжак и ролята на принц Орлофски в операта "Die Fledermaus" на Йохан Щраус.
Композиторите от ХХ век обикновено нямат роли на бричове в оперите си. В операта на Рихард Щраус Der Rosenkavalier (1911) има ролята на Октавиан, но тази опера умишлено се опитва да създаде старомодната атмосфера от времето на Моцарт. Бенджамин Бритън пише операта "Сън в лятна нощ" по пиесата на Шекспир. Тук няма роля на бричове. Вместо това ролята на Оберон е написана за контратенор: мъж с висок, фалцетно звучащ глас.
Съществува и термин, наречен "роля на пола". Това е обратното на ролята с панталон: мъжът играе ролята на жена. Бенджамин Бритън използва такава роля в ролята на Лудата жена в "Curlew River". Вещицата в "Хензел и Гретел" на Хумпердинк също се пее от мъж. И в двата случая това прави героите по-драматични, но първият е много сериозен, докато вторият трябва да бъде хумористичен.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява ролята на брича?
О: Ролята в бричове е роля в опера, в която жена играе ролята на мъж. Нарича се още роля на панталон (британска дума) или роля на панталон (американска дума) или роля на травестит (италианска дума). Нарича се "breeches role", защото "breeches" са плътно прилепнали панталони с дължина до коляното, които са били носени от мъжете по времето, когато тези роли стават популярни.
Въпрос: Кога певците кастрати стават популярни?
О: Певците кастрати са популярни през XVII и XVIII век.
В: Кой обикновено пее роли с бричове?
О: Ролите на бричове обикновено се пеят от мецосопрани или контраалтисти с леки гласове, защото често могат да звучат момчешки.
В: Кой известен пример за брич роля съществува в операта?
О: Известен пример за бричова роля в операта е Керубино от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, която се пее от мецосопран. Други примери са Зибел от "Русалка" на Дворжак и принц Орлофски от "Лешникотрошачката" на Йохан Щраус.
Въпрос: Има ли съвременни опери с роли на бричове?
О: Няма много съвременни опери с роли в бричове, въпреки че в "Росенкавалиерата" на Рихард Щраус има такава роля, тъй като в нея съзнателно се опитват да създадат старомодната атмосфера от времето на Моцарт.
В: Какво е противоположното на ролята на панталон/брич/панталон?
О: Противоположността на тези видове роли е известна като роли с пола, в които мъжете играят женски образи, като например лудата в "Реката на къдриците" и вещицата в "Хензел и Гретел" на Хумпердинк.
