Бенджамин Бритън (1913–1976) — английски композитор и диригент

Ранни години

Бенджамин Бритън започва да композира музика на петгодишна възраст, въпреки че няма кой да му помага. Когато е на десет години, той участва в любителски музикален фестивал в Норич. Композитор на име Франк Бридж го чува и е толкова впечатлен, че му предлага да го учи на композиция. Той помогнал на Бритън да композира, използвайки подходящи музикални техники. Бритън започва да се запознава с музиката на много важни съвременни композитори, включително Шьонберг и Барток. През 1930 г. Бритън постъпва в Кралския музикален колеж. Имал е отлични учители по пиано, но не е научил много от учителя си по композиция Джон Айрланд и повечето от написаната от него музика никога не е изпълнявана. Бритън се интересува повече от чуждестранна музика, отколкото от английска. През 1934 г. чува операта "Воцек" на Албан Берг. Той иска да отиде в Австрия, за да учи при Берг, но не му е позволено. Междувременно започват да се изпълняват някои от първите му истински композиции. Пише музика за филми, които се снимат от Главната пощенска служба, включително един за влак, който разнася пощата. Музиката описва ритъма на бързащия влак.

САЩ

По време на работата си по филмовата музика се запознава с писателя У. Х. Одън. Започва да се интересува от политически идеи. Те могат да се чуят в някои от произведенията, които пише по това време, като "Нашите ловни бащи" (1936 г.) и "Балада за героите" (1939 г.). Когато Одън емигрира в Съединените щати, Бритън го последва. Заедно с него е тенорът Питър Пиърс, който става негов приятел и партньор за цял живот, и който ще бъде вдъхновение за много песни и опери.

Бритън пише няколко композиции в САЩ, сред които Sinfonia da Requiem (1940) и Първи струнен квартет (1941). През следващата година той чете за поета Джордж Краб, който произхожда от Съфолк, същата част на Англия, в която Бритън е израснал. Бритън изведнъж започва да копнее за дома. Той осъзнава, че не може да работи и да бъде себе си в чужда страна. Затова се завръща с Пиърс в Англия.

Фестивал в Алдебург

Веднага след като се качва на кораба, който отплава обратно за Англия, той започва работа по "Ceremony of Carols". В Англия Бритън и Пиърс изнасят концерти пред всякаква публика и участват в оперни спектакли на оперната компания Sadler's Wells, за която се строи нов театър. На 7 юни 1945 г. новият театър е открит с представление на операта на Бритън "Питър Граймс". Тази опера превръща Бритън в най-известния английски композитор на своето време. Скоро тя започва да се изпълнява както в чужбина, така и в Англия.

Бритън вече композира много музика: песни, камерна музика и много популярно произведение, наречено "Пътеводител на младия човек в оркестъра" (известно също като "Вариации и фуга по тема на Пърсел"). Това произведение показва последователно всеки инструмент от оркестъра, за да могат младите хора да опознаят звука на музикалните инструменти. Тя се основава на мелодия, написана от Хенри Пърсел преди 300 години. Има и по-популярни произведения: Никола и Пролетната симфония. Не е имало много възможности за изпълнение на големи опери, затова той пише някои "камерни опери", за които са необходими само малки оркестри и малък брой певци. Те са изпълнявани на места като местните църкви от група, която се нарича English Opera Group. Той пише "Изнасилването на Лукреция" (1946 г.) и "Алберт Херинг" (1947 г.). През 1948 г. групата помага за организирането на музикален фестивал в Алдебург. Бенджамин Бритън прекарва остатъка от живота си, работейки основно върху музика, която е трябвало да бъде изпълнена на фестивала в Алдебург. Той композира някои от най-великите си произведения за фестивала и участва в изпълненията като диригент и пианист.

50-те години на миналия век

Една от най-популярните музикални творби на Бритън за любители, включително деца, е Fludde Noye (1957 г.). Той пише три "църковни притчи". Сред големите му опери е "Били Бъд" (1951 г.), която скоро е поставена в Ковънт Гардън. През юни 1953 г. пише "Глориана" - опера за кралица Елизабет I, написана за тържествата по случай коронацията на Елизабет II. Когато пътува заедно с Питър Пиърс до Далечния изток, той е повлиян от музиката на Бали и композира балет, наречен "Принцът на пагодите", представен в Ковънт Гардън през 1957 г. Друга велика творба, вдъхновена от Изтока, е притчата Curlew River (1964 г.). Операта "Сън в лятна нощ" е написана за фестивала в Алдебург през 1960 г. През 1962 г. пише Военния реквием в чест на новата катедрала в Ковънтри. Това е една от най-великите музикални творби на XX век.

През 1961 г. се сприятелява с великия руски виолончелист Мстислав Ростропович. Композира Соната за виолончело и Симфония за виолончело (1963 г.) (своеобразен концерт за виолончело), както и три сюити за соло виолончело. Заедно с Pears пътува до Съветския съюз.

През 1967 г. фестивалът в Алдебург получава нова концертна зала - "Малтингс" в Снейп. Следващата му опера е "Оуен Уингрейв" (1970 г.), написана за телевизията, но скоро поставена в Ковънт Гардън. През юни 1973 г. Бритън поставя друга велика опера - "Смърт във Венеция". Главният герой, наречен Ашенбах, е може би най-добрата музика, която той някога е писал за Питър Пиърс. Изпълнена е на фестивала в Алдебург, но по това време Бритън е болен и не може да присъства на представлението. Сърдечното му заболяване прави невъзможно да работи по повече големи произведения, но все пак той пише няколко музикални произведения за арфа за арфиста Осиан Елис, песента "Федра" за Джанет Бейкър и Трети струнен квартет. Умира в Алдебург на 4 декември 1976 г.

Бритън получава много отличия както във Великобритания, така и в други страни. През 1952 г. става Почетен другар, през 1965 г. - член на Ордена за заслуги, а в годината на смъртта си е първият музикант, получил пожизнено титлата пеер (лорд Бритън).

Ранните творби на Бритън често са писани за инструменти. Неговите Вариации по тема на Франк Бридж (1937 г.) за струнен оркестър са много популярно произведение и днес. Той често заимства и преоткрива теми на други композитори (това се нарича техника на "пародиране"). През последните години от живота си отново отделя голямо внимание на инструменталната музика, предимно на камерната.

След като се запознава с Питър Пиърс, голяма част от музиката му е вокална. Тя включва повече от 100 песни, няколко опери, камерни опери, както и три произведения за тенор соло и оркестър: Les Illuminations, Серенада за тенор, рог и струнни и Ноктюрно. Песните му често са групирани в цикли. Той пише и много обработки на народни песни. Те са били много популярни като бис парчета, когато е придружавал Питър Пиърс в песенни рецитали.

Бритън пише музика за хорове, включително "Химн на Света Чечилия" (Бритън се гордее, че е роден на 22 ноември, в деня на Света Чечилия). Военният реквием е най-голямата му творба, която съчетава писане за хор и оркестър. В него се описват ужасите на войната (Бритън отказва да се бие във Втората световна война).

Той пише много произведения за деца. В някои от оперите му, например "Питър Граймс", "Завъртането на винта" и "Оуен Уингрейв", дори има роли за деца. Той дори пише опера, в която всички главни роли се пеят от деца: Малкият метежник (1949 г.).

Много от големите му оперни роли - от "Питър Граймс" до "Ашенбах" в "Смърт във Венеция" - са свързани с темата за аутсайдера, за човека, който не се вписва в обществото или е неразбран. Хомосексуалността на Бритън (която никога не е била обсъждана приживе) може би има нещо общо с това. Той също така е знаел какво е да си аутсайдер, когато се е опитал да живее в Съединените щати, и отказът му да се бие във войната може да го е отдалечил от някои хора.

Фестивалът "Алдебург" в "Малтингс" в Снейп (село близо до Алдебург) продължава да бъде център на музиката на Бритън. Всяка година Музикалното училище "Бритън-Пиърс" организира уроци и възможности за изява на млади музиканти. Всяка година през август там се провежда поредица от концерти "Prom".