Питър Граймз

История на състава му

Когато започва Втората световна война, Бритън и Пиърс заминават за Америка, за да избегнат войната. През 1941 г. Бритън започва да изпитва носталгия по дома, тъй като прочита статия на Е.М.Форстър за Джордж Краб, поет, който е живял в същата част на Англия, от която идва Бритън. Бритън започва да осъзнава, че за да композира добре, трябва да се върне в собствената си страна. Бритън и Пиърс се завръщат в Англия през 1942 г.

Диригентът Сергей Кусевицки моли Бритън да напише опера по стихотворение на Джордж Краб. Поемата, наречена "The Borough", разказва за историята на Питър Граймс. Селото в поемата е измислено, но много прилича на Алдебург, където по-късно Бритън създава своя дом. Бритън помолил Монтагу Слейтър да напише либретото въз основа на историята от стихотворението на Краб.

Операта е представена за първи път в театър Sadler's Wells в Лондон на 7 юни 1945 г. от трупата, която по-късно се превръща в Английска национална опера. Диригент е Реджиналд Гудол. Пиърс пее главната роля.

Първото американско изпълнение е през 1946 г. в Тангълууд под диригентството на ученика на Кусевицки Леонард Бърнстейн. Бритън я посвещава на съпругата на Кусевицки.

Роли

Синопсис

Пролог

Първото момче, което е било чирак на Питър Граймс, вече е убито. Три дни е бил в морето, без да пие вода. В момента се провежда разследване, за да се реши дали Гримс е виновен за смъртта на момчето. Всички хора изглежда смятат, че той е виновен. Съдията решава, че смъртта на момчето е злополука. Въпреки това той казва на Граймс, че не бива да си търси друг чирак. Граймс е много ядосан, че му е казано това. Елън Орфорд, учителка, го успокоява. В красивия си дует Елън и Питър пеят отначало в различни тоналности, но накрая запяват заедно в една и съща тоналност.

Акт 1

На пейзажа са изобразени залата Moot Hall, кръчмата Boar Inn (селската кръчма) и църквата. Хората си казват "Добро утро", особено господарят на робите, който го казва многократно. Рибарите започват работа, за да поправят мрежите си. Кийн казва на Граймс, че е намерил друг чирак за него. Той е бедно момче, което живее в работилница. Никой не иска Гримс да има друг чирак. Хобсън, човекът с каруцата, отказва да го докара. Но Елън подкрепя Питър. Тя пее пред тълпата: "Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък" (което означава: "Всички имате недостатъци, затова не критикувайте"). Хобсън отива да вземе момчето. Наближава ужасна буря.

Сцената се премества в The Boar Inn. Вътре е много шумно. Боб Болс се напива и иска да прави любов с племенниците на домакинята. Навън все още бушува буря. Влиза Граймс. Хората са шокирани, но Граймс не ги забелязва. Той пее песен за човешката съдба: "Сега Голямата мечка и Плеядите". Мелодията е в канона на оркестъра, докато Граймс пее много прости музикални линии. Хората се смущават, затова започват да пеят хоровод: "Старият Джо отиде да лови риба". Той е с три мелодии и има седем отброявания в такт. Момчето е доведено и Граймс го сваля въпреки бурята.

Акт 2

Началото на следващото действие е спокойно. Неделя сутрин. Хората са в църквата и сега отново чуваме пеене, което идва от църквата. Елън разговаря с момчето. Тя с ужас вижда, че той има синина на врата си. Граймс казва, че това е било злополука. Той се ядосва, че Елен се притеснява за момчето, и избягва с него. Хората от селото са забелязали това и тръгват към колибата на Граймс. Сцената завършва със спокоен контраст: дует, изпят от двете племеннички.

Оркестърът свири красива пасакалия, която препраща към следващата сцена. Граймс обвинява момчето, че "разказва истории". След това той започва да се чувства виновен за смъртта на първото момче. Чува, че селяните идват, и казва на момчето, че трябва да отидат да ловят риба. Той го избутва на скалите и момчето пада смъртоносно. Когато селяните пристигат в хижата, я намират празна.

Акт 3

Трето действие започва с музика, описваща лунна светлина през нощта. Хората танцуват в залата на Мут. Хората са много весели. Госпожа Седли се опитва да каже на хората, че Граймс е убиец, но те не я слушат. След това хората започват да си тръгват, като си казват един на друг "Лека нощ" (особено ректорът). Балстроуд се разхожда с Елън. Той ѝ казва, че лодката на Граймс е влязла, но Граймс не може да бъде открит. На брега е изхвърлена тениска на момче. Елън пее ария "Бродерията в детството беше лукс на безделието". Това е момент на спокойствие в драмата.

Кратка интерлюдия, базирана на един акорд, води към следващата сцена, в която хората търсят Граймс. Граймс се измъква на брега. Изглежда, че е полудял. Докато той пее, чуваме рог за мъгла (изсвирен от туба извън сцената). Балстроуд казва на Граймс, че трябва да излезе в морето с лодката си и да я потопи.

Епилог

Операта завършва с епилог, в който сцената е същата като в началото на операта. Някой казва, че е видял лодка да потъва в морето, но никой не се интересува. Хората са забравили Гримс и продължават живота си без него.

Дискография

• 1958: Питър Пиърс (Питър Граймс), Клер Уотсън (Елън Орфорд), Джеймс Пийз (Балстроуд), Джийн Уотсън (леля); хор и оркестър на Кралската опера в Ковънт Гардън, Бенджамин Бритън - (Decca)
• 1978: Джон Викърс (Питър Граймс), Хедър Харпър (Елън Орфорд), Джонатан Съмърс (Балстроуд), Елизабет Бейнбридж (леля); хор и оркестър на Кралската опера в Ковънт Гардън, Колин Дейвис - (Philips)
• 1992: Антъни Ролф Джонсън (Питър Граймс), Фелисити Лот (Елън Орфорд), Томас Алън (Балстроуд), Патриша Пейн (лелята); хор и оркестър на Кралската опера в Ковънт Гардън, Бернард Хайтинк - (EMI Classics)