Тоналност
Музиката е тонална, ако използва нотите на мажорна или минорна скала. Такава музика е тонална. Тя е в определена "тоналност". Почти цялата западна музика е тонална.
Цялата тонална музика се основава на мажорна или минорна скала. Ако мелодията "Twinkle, twinkle little star" се изпълнява от нота до, ще се използват нотите на до мажорна скала. Нотата C ще звучи като начална нота ("тоника") и наистина мелодията завършва на C. Мелодията би могла да започне на всяка друга нота (до, ре, ми бемол, ми и т.н.), но за това ще са необходими познания за скалите, тъй като ще са необходими някои резки или ниски (черни ноти). Когато пеете мелодията, не е необходимо да мислите за резки и малки тонове: певецът ги изпълнява съвсем естествено.
Едно тонално музикално произведение обикновено се модулира след известно време. Това означава, че то променя тоналността си. Но музиката няма да звучи завършено, докато не се върне в първоначалната тоналност. Ако някой изпее "Знаме, обсипано със звезди" и спре след думите "нашето знаме беше още там", песента звучи така, сякаш е спряла във въздуха. Тя няма да звучи завършено, докато не се върне към първата тоналност в последните два реда.
По-голямата част от западната музика от около 1600 г. нататък е базирана на мажорна или минорна тоналност. Тази система на тоналност се използва от всички велики композитори до XX век, както и в популярната музика и повечето народни песни. Слушането на симфония на Бетовен е като пътешествие през различни тонови области, като накрая винаги се връща към първоначалната тоника. В някои случаи, като например Петата симфония на Бетовен, тя може да започне в минор и да завърши в мажор. Това е така, защото минорните тоналности могат да звучат тревожно, изпълнени с напрежение, но мажорните тоналности звучат по-щастливо и по-спокойно.
Обратното на "тоналност" е атоналност. Атоналното произведение е такова, в което няма усещане за основна тоналност. Свиренето на много случайни ноти ще звучи атонално. Шьонберг е един от най-известните композитори на атонална музика. Разбира се, музиката му не е просто случайни ноти (въпреки че в началото може да звучи така на слушателя), така че той е трябвало да намери друг начин да придаде на музиката си форма. Ето защо той изобретява дванадесеттоновата система.
Въпроси и отговори
В: Какво е тоналност?
О: Тоналността е музикална система, която използва нотите на мажорна или минорна скала. Този вид музика е в определена тоналност и почти цялата западна музика е тонална.
В: Как можете да разберете дали дадено музикално произведение е тонално?
О: Можете да разберете дали дадено музикално произведение е тонално, като се вслушате в нотите на мажорна или минорна скала. Ако тези ноти са налице, вероятно произведението е тонално.
В: Какво означава, когато едно произведение се модулира?
О: Модулация се получава, когато в едно и също музикално произведение се сменя тоналността. Това означава, че мелодията преминава от една тоналност в друга, преди да се върне обратно в първоначалната си тоналност в края.
В: Атоналността различава ли се от тоналността?
О: Да, атоналността се различава от тоналността по това, че в атоналното произведение няма усещане за домашна тоналност. В атоналните произведения често се срещат случайни ноти и хроматични скали, които не създават усещане за хармония или разрешение, както е при тоналните произведения.
Въпрос: Кой е известният композитор, който е писал атонална музика?
О: Шьонберг е известен композитор, който пише атонална музика и изобретява дванадесеттоновата система като алтернативен начин да придаде на композициите си форма и структура, без да разчита на традиционните тоналности и скали.
