Лудвиг ван Бетховен | Немски композитор

Ранни години

За детството на Бетовен се знае много малко. Той е кръстен на 17 декември 1770 г. и вероятно е роден няколко дни преди това. Родителите на Бетховен са Йохан ван Бетховен (1740 г. в Бон - 18 декември 1792 г.) и Мария Магдалена Кеверих (1744 г. в Еренбрейтщайн - 17 юли 1787 г.). Бащата на Магдалена, Йохан Хайнрих Кеверих, е бил началник в двора на архиепископията на Трир в крепостта Festung Ehrenbreitstein срещу Кобленц. Баща му е бил доста незначителен музикант, който е работил в двора на курфюрста на Кьолн. Този двор се намирал в Бон и именно тук живял до младостта си. Баща му му дава първите уроци по пиано и цигулка. Бетховен е вундеркинд като Моцарт, но докато Моцарт като малко момче е развеждан из цяла Европа от баща си, Бетховен не пътува до 17-годишна възраст. По това време негов учител по пиано е мъж на име Нийф, който е учил пиано от Карл Филип Емануел Бах, син на Йохан Себастиан Бах. Нийф казва на курфюрста, че на младия Бетховен трябва да се даде възможност да пътува, и той получава разрешение да замине за Виена. Там може би е имал един или два урока от Моцарт, но след това Бетховен получава писмо, в което се казва, че майка му умира, и той побързва да се върне в Бон. Скоро майка му умира и Бетховен трябва да помага в грижите за семейството, тъй като баща му е станал алкохолик. Бетховен свири на виола в оркестъра на курфюрста, започва да композира и намира много приятели. Някои от тези приятели били музиканти, а други били много важни хора, много от тях били аристократи, които щели да му помогнат в кариерата.

През 1792 г. курфюрстът разрешава на Бетовен отново да пътува до Виена. Те очакват той да се върне след известно време. Бетховен обаче така и не напуска Виена. Той остава там до края на живота си. С удоволствие би получил още няколко урока по композиция от Моцарт, но Моцарт тъкмо е починал, затова вместо това получава уроци от Хайдн. Хайдн е добър учител, но година по-късно заминава за Англия. Затова Бетховен взема уроци от човек на име Албрехтсбергер, който не е бил известен като Хайдн. Той също бил добър учител и го накарал да напише много технически упражнения. Показал му как да пише усъвършенствани контрапункти и фуги. Това му помогнало да стане велик композитор.

Бетховен иска да стане известен като пианист и композитор, затова започва да се запознава с важни аристократични личности. Някои от тези хора вече са го чували в Бон, когато са пътували дотам, така че името му става известно във Виена. Помогнал му и фактът, че можел да каже, че е ученик на известния Йозеф Хайдн. Във Виена е имало много аристократи, които са обичали музиката, и много от тях са имали свои частни оркестри. Някои от тях започват да дават на Бетховен жилище, когато през 1794 г. бонският курфюрст спира да му изпраща пари. Бетховен започва да свири в частни домове и става известен със своите импровизации. През 1795 г. той изпълнява един от своите клавирни концерти на концерт. Излиза и първата му публикация (опус 1). Това е група от три клавирни триа. Хайдн ги е чул на частен концерт година по-рано и е посъветвал Бетовен да не публикува третото. Въпреки това той го публикува и именно то става най-успешното. Неговият opus 2 е група от три клавирни сонати, които той свири в двора на своя приятел принц Лихновски. Когато ги публикува, той ги посвещава на Хайдн.

Бетховен започва да става известен и пътува до места като Прага и Пресбург. Той пише много камерна музика. Може би малко е завиждал на успеха, който Хайдн е имал с последните си симфонии, написани за Лондон. През 1800 г. изнася първия си публичен концерт със собствена музика. Дирижира Първата си симфония, както и Септета. Няколко издателства вече се опитват да го убедят да им позволи да публикуват новите му произведения. Бетховен се прочува като композитор. През този период Бетховен създава и най-известната си соната за пиано: № 14 в до минор, наречена "Лунна светлина". Тя е написана за неговата приятелка, 16-годишната Джулиета Гичиарди. Той обаче далеч не е щастлив, защото разбира, че започва да оглушава. А когато поискал брак от Джулиета, родителите ѝ отказали и вместо това я оженили за друг 20-годишен мъж.

 
13-годишният Бетховен около 1783 г.  

Среден период

Изглежда, че Бетховен се е опитал да забрави тези лоши мисли, като е работил много усилено. Той композира още много музика, включително Третата си симфония, наречена "Ероика". Първоначално я озаглавява "Бонапарт" в чест на Наполеон, на когото се възхищава. Но когато през 1804 г. Наполеон се коронясва за император, Бетховен започва да си мисли, че той е просто един тиранин, който иска много власт. Отишъл до масата, на която лежала партитурата на симфонията, и скъсал заглавната страница. През тази година Бетховен остава във Виена, работи усилено в операта и дава уроци по пиано на Жозефина фон Брунсвик, на която пише страстни писма. Тя била млада вдовица с четири деца. Невъзможно е да се разбере какви точно са били чувствата ѝ към Бетховен, но в социален план тя е принадлежала към висшето общество и вероятно е смятала, че един див музикант не е подходящ съпруг. В крайна сметка тя се омъжва за барон, но и този брак, както и първият, не е щастлив.

През 1805 г. Бетовен пише единствената си опера. През пролетта на следващата година тя има две представления, но след това не се играе отново в продължение на още осем години. Бетховен прави няколко промени в операта, която става известна като "Фиделио". Увертюрата, която той пише за представлението от 1806 г., днес е известна като "Леонора 3" и обикновено се изпълнява отделно на концерти. Операта е "спасителна", типичен френски вид опера, описваща мъж, който е хвърлен в затвора и спасен от любовницата си, която се преоблича като мъж и успява да влезе в затвора.

Бетховен продължава да пише композиции: концерт за цигулка, симфонии, клавирни концерти, струнни квартети и камерна музика. Две от най-великите му симфонии са създадени през 1806 г.: Симфония № 5 и Симфония № 6 "Пасторал". Първата е известна с мрачния си и дълбок тон, особено в първата си част. Втората е известна с изобразяването на провинцията. Той пише също така Концерт за пиано № 4 и Концерт за пиано № 5 "Император". Печелил е пари, като е угаждал на аристократите, посвещавайки им произведения срещу хонорар, и като е продавал музиката си на издатели. От време на време печели пари от концерти. Това не е бил редовен доход. Би му харесала работата на капелмайстор при императора. Не успява да го получи, но през 1809 г. трима богати аристократи: ерцхерцог Родолф, княз Лобковиц и княз Кински му осигуряват доход до края на живота му при условие, че остане във Виена. Това означава, че на Бетховен не му се налага да се тревожи толкова много за пари. Той е помолен да напише музика за "Егмонт", пиеса на Гьоте. Увертюрата много често се изпълнява като концертно произведение. Бетховен много искал да се срещне с Гьоте. Двамата велики мъже се срещат в Теплиц. По-късно Гьоте описва Бетховен като доста необуздан човек, който сам си е усложнявал живота с кръстопътното си отношение към света. Бетховен се възхищавал на няколко жени, включително на една, на която написал страстно писмо. Тя е известна като "Безсмъртната любима", но никой не знае коя е била тя. Изглежда, че Бетховен е изпаднал в дълбока депресия, защото така и не е намерил истинско щастие в любовта.

 

Глухота

В писмо от 29 юни 1801 г. Бетховен разказва на свой приятел в Бон за ужасна тайна, която пази от известно време. Знаел е, че ще оглушее. От известно време имал пристъпи на треска и болки в стомаха. Един млад човек не очаква да оглушее, но сега започва да го признава пред себе си. Трудно му беше да чува какво говорят хората. Точно в момента, в който започвал да става известен като един от най-великите композитори, за него било ужасен удар да разбере, че губи слуха си. През 1802 г. той остава за известно време в Хайлигенщат, който днес е предградие на Виена, но по онова време е извън града. Там той пише прочуто писмо, което е известно като Хайлигенщатския завет. То е с дата 6 октомври и разказва за нарастващото му разочарование от глухотата му. Той моли хората да му простят, ако не може да чуе какво му казват. Казва, че често е мислел за самоубийство, но в главата му е имало толкова много музика, която е трябвало да бъде записана, че е решил да продължи живота си. Това много емоционално писмо е намерено сред документите му след смъртта му. Той никога не го е изпращал на никого.

 

По-късен живот

През 1814 г. Бетховен достига върха на славата си. Виенчани го смятат за най-великия жив композитор, а кралските особи често го канят в дворците си. Това е годината, в която той свири прочутото си клавирно трио оп. 97 "Ерцхерцогът". Това е последният път, когато той свири на пиано пред публика. Глухотата му прави невъзможно да продължи да свири.

Когато брат му Каспар Карл умира и оставя 9-годишен син, Бетховен има много проблеми. Майката на момчето може да е била неспособна да се грижи за него, но Бетховен е трябвало да докаже това в съда. В продължение на няколко години той се грижи за племенника си, но отношенията му са трудни и са свързани с много юридически писма и спорове с хора. През 1826 г. Карл се опитва да се застреля. Той оцелява, но хората убеждават Бетховен да спре да бъде негов настойник. Карл отива в армията.

Последните години са нещастни за Бетовен. През това време той композира много малко. След това, през 1817 г., се възстановява и написва последните си две симфонии, месата Missa Solemnis, последните си пет сонати за пиано и група струнни квартети, които са толкова модерни и трудни, че много малко хора по онова време разбират музиката. Днес хората смятат, че това са най-великите произведения, писани някога за струнен квартет.

Деветата му симфония е наречена "Хорова", защото в последната част има хор и солисти. По онова време хората не разбират и това, защото симфонията обикновено е произведение за оркестър, а не произведение с певци. Бетховен избира думите на едно стихотворение на немския поет Фридрих Шилер: An die Freude (Ода на радостта). В нея става дума за съвместен живот в мир и хармония, така че тя отправя важно послание към хората. Ето защо през последните години тя беше избрана за национален химн на Европейския съюз. Деветата симфония е изпълнена на концерт на 7 май 1824 г. След частта "Скерцо" публиката аплодира възторжено, но Бетховен не чува аплодисментите и един от певците трябва да го обърне, за да може да види, че хората ръкопляскат.

Бетховен умира на 26 март 1827 г. Около 20 000 души излизат на улицата за погребението му. Известният поет Франц Грилпарцер написва речта на погребението. Един от факлоносците е Франц Шуберт. Шуберт умира през следващата година. През 1888 г. тленните останки на Бетховен и Шуберт са преместени в друго гробище във Виена и са поставени един до друг.

Що се отнася до инструментите, които композиторът е използвал през целия си живот, те са били разнообразни - пиана (фортепиана). След като се премества във Виена, Бетовен купува пиано от Щрайхер. Както си спомня неговият ученик Карл Черни, той е имал и пиано "Валтер". Последният инструмент на Бетховен е фортепиано от виенския майстор на пиана Конрад Граф. След смъртта на композитора то е продадено на семейство Вимер и сега е изложено в Бетховенхаус в Бон.

 
Бетховен през 1823 г. от Фердинанд Георг Валдмюлер  

Наследство

Музиката на Бетовен обикновено се разделя на три периода: Ранен, среден и късен. Повечето композитори, които живеят дълго, се развиват с напредването на възрастта и променят начина си на композиране. Разбира се, тези промени в стила не са внезапни, но те са доста добър начин да се разберат различните периоди от композиторския му живот.

Първият му период включва произведенията, които пише през младежките си години в Бон, както и ранните му дни във Виена до около 1803 г. Средният му период започва със симфонията "Ероика" и включва повечето му оркестрови произведения. Последният му период включва Деветата симфония и късните струнни квартети.

Бетховен е вероятно най-известният от всички композитори и най-много се пише за него. Той е дива личност и това е нещо, което романтиците през XIX век винаги са очаквали от великите творци. Романтиците са смятали, че художникът по някакъв начин е човек с преувеличени качества, който не прилича на нормалните хора. Бетховен е бил много силна личност. Той е живял по времето на Френската революция и е имал силни възгледи за независимостта и начините на живот, свободни от тиранията. Това го е превърнало в герой в очите на много хора.

Музиката му е толкова известна, че за много композитори през XIX в. е било доста трудно да композират, защото са смятали, че ще бъдат сравнявани с него. Например на Йоханес Брамс му отнема много време да напише своята Първа симфония. Той смятал, че всички очакват от него да бъде следващият Бетховен. Едва към края на XIX век Густав Малер написва няколко симфонии, в които се пее, макар че той прави това по съвсем различен начин от Бетховен.

 
Бетховен на германска пощенска марка.