Волфганг Амадеус Моцарт

Живот

Семейство и ранни години

Волфганг Амадеус Моцарт ("Волфи" или "Волферл") е роден в Залцбург, Австрия, в семейството на Леополд и Анна Мария Моцарт. Леополд е цигулар в оркестъра на архиепископа на Залцбург и автор на бестселър "Въведение в свиренето на цигулка".

Младият Моцарт проявява голям музикален талант още в ранна възраст. На петгодишна възраст той свири на клавесин и цигулка и пише малки музикални произведения.

Сестрата на Моцарт - Мариана ("Нанерл") - е талантлива девойка. Двете деца получават музикалното и академичното си образование от баща си. Семейството обикаля Европа в продължение на няколко години, като изнася концерти пред кралски особи и аристократи.

Моцарт изнася концерти в Мюнхен, Прага, Париж, Хага и Лондон. В Лондон той свири за крал Джордж III. Запознава се с композитора Йохан Кристиан Бах, един от синовете на Йохан Себастиан Бах. Той сяда на коляното на Йохан Кристиан Бах (1735-1782) и импровизира фуга. И тук, на осемгодишна възраст, той чува изпълнението на първите си две симфонии.

В крайна сметка Моцарти се връщат в Залцбург. Но през 1768 г. те отново заминават за Виена, където дванадесетгодишният Волфганг поставя своята първа опера "Бастиен и Бастиен". По това време той е заразен с едра шарка. Той оздравява, но лицето му остава белязано с петна за цял живот. Заминава за Италия, където чува музиката на много известни италиански композитори, сред които и Грегорио Алегри, който е написал едно произведение, наречено Miserere. Това произведение било написано за папата, за да го изпее хорът на Ватикана. На никого не било позволено да види написаната музика, така че никой друг хор да не може да я изпее. Моцарт чува произведението веднъж и след това го записва по памет. Той се среща с папата и получава рицарско звание (орден "Златна шпора").

През 1777 г. той тръгва на пътешествие с майка си. В Манхайм се влюбва в Алоизия Вебер. Тя е на 16 години и учи пеене. Моцарт иска да я заведе в Италия, за да я направи известна, но баща му спира тези планове. През 1778 г. Моцарт и майка му са в Париж. Майка му умира там.

Моцарт във Виена

Когато е млад, Моцарт пише няколко малки опери, но първата му наистина важна опера е "Идоменей". За първи път тя е изпълнена в Мюнхен през 1780 г. На следващата година той заминава за Виена. По това време той работи, както и баща му, за архиепископа на Залцбург. Когато се завръща в Залцбург, той се скарва с архиепископа, който всъщност го изгонва. Моцарт заминава за Виена, където прекарва остатъка от живота си.

През 1782 г. той се жени за Констанца Вебер, една от трите по-малки сестри на Алоизия (която вече е омъжена за друг). Двамата имат седем деца, но пет от тях умират в детска възраст. Бащата на Моцарт не одобрява този брак. Констанца била любяща съпруга, но също като Моцарт не умеела да се грижи за парите, така че често били много бедни.

През същата 1782 г. Моцарт написва още една много успешна опера: Отвличането от сераила"). Една от известните истории разказва, че след като императорът чул операта, казал на Моцарт, че в нея има "твърде много ноти". Моцарт отговорил: "Точно толкова, колкото е необходимо, Ваше Величество."

Моцарт започва поредица от концерти, на които свири собствените си клавирни концерти, дирижирайки от клавиатурата. Запознава се с композитора Йозеф Хайдн и двамата стават големи приятели, като често свирят заедно в струнен квартет. Един ден Хайдн казва на Леополд Моцарт: "Пред Бога и като честен човек ви казвам, че вашият син е най-великият композитор, който ми е познат лично или по име. Той има вкус, а освен това и най-дълбоки познания в областта на композицията." Моцарт членува в една и съща масонска ложа с Хайдн и му посвещава някои от струнните си квартети.

След няколко години публиката във Виена не подкрепя много Моцарт, затова той често отива в Прага, където публиката го обича. Операта му "Сватбата наФигарое много популярна, а през 1787 г. там е първото представление на операта му "Дон Жуан".

Последно заболяване и смърт

Съществуват няколко истории за последното заболяване и смъртта на Моцарт и не е лесно да се установи какво точно се е случило. Той работи върху операта "Вълшебната флейта", която е едно от най-добрите му произведения и е много популярна днес. Тя е написана на немски, а не на италиански, както повечето от другите му опери. В някои отношения тя прилича на английска пантомима. По същото време, когато работи върху нея, един непознат го моли да композира реквием. Казали му да го напише тайно. След това го молят да напише италианската опера "La Clemenza di Tito", която е изпълнена в Прага през септември 1791 г. В края на септември е първото представление на "Вълшебната флейта". След това Моцарт работи много усилено върху Реквиема. Сигурно е осъзнавал, че вече е много болен и че в известен смисъл реквиемът (меса за мъртвите) е за самия него. Той умира във Виена, преди да успее да го завърши. Констанца помолила друг композитор, на име Франц Ксавер Зюсмайр, да довърши творбата. Моцарт е погребан в гробището "Свети Маркс".

Музиката на Моцарт

Музиката на Моцарт, както и тази на Хайдн, е най-доброто от т.нар. класически стил. По времето, когато той започва да композира, барокът тъкмо е към края си. Вкусовете в музиката се променят. Формата, балансът и елегантността се смятат за по-важни от контрапункта. Моцарт е първият велик композитор, който пише музика за пиано - инструмент, който току-що е станал популярен. Той пише почти всички видове музика: симфонии, опери, солови концерти, камерна музика, особено струнни квартети и квинтети, както и соната за пиано. Пише и много религиозна музика, включително меси, както и популярна музика - танци, дивертименти и серенади.

Когато Моцарт е бил млад, симфонията обикновено е била кратко, просто произведение за забавление. Моцарт превръща симфонията във внимателно разработено произведение с продължителност до половин час. Последните му три симфонии са особено изящни шедьоври. Концертите му, особено клавирните, са много по-съвършени от всичко, написано преди това. Въпреки че понякога Моцарт се държи наистина детински, той добре разбира човешкия характер. Това ясно личи в оперите му, където е въвел много фини ефекти, за да опише героите в историята.

Оперите на Моцарт са сред най-великите му произведения. Той е разбирал много добре характерите на хората и е успял да напише музика, която ни разказва всичко за личностите в оперите. Трите опери, в които той поставя думи на Лоренцо да Понте: Дон Жуан", "Сватбата на Фигаро" и "Cosi fan tutte" включват няколко много умели ансамбъла, в които пеят няколко персонажа едновременно, като всеки от тях показва своята гледна точка за ситуацията.

Освен много велики шедьоври, Моцарт пише и много произведения в по-популярен стил, включително някои мелодии, които днес са познати на всички. Серенадата му Eine kleine Nachtmusik K525 е известна навсякъде, както и Турското рондо от Сонатата за пиано в A K331, началото на Симфония № 40 в сол минор K550 и песента на птицеловеца от "Вълшебната флейта" K620.

Леополд, Волфганг и Нанерл, около 1763 г.


Незавършен портрет на Моцарт, 1782 г.

Каталог на произведенията

Известно време след смъртта на Моцарт човек на име Кьошел проучва всички негови произведения, опитва се да ги подреди в хронологичен ред и им дава номер. Номерът ни помага да разберем за коя точно творба става дума, например Симфония в сол минор K183 не е същата творба като Симфония в сол минор K550 (К означава Köchel. Понякога се изписва "KV550", което означава "Köchel Verzeichnis", т.е. "Köchel Catalogue"). Най-високият номер на Кьошел е 626 - неговата реквиемна меса.

Свързани страници

• Амадеус (филм)