Грегорио Алегри — италиански композитор на Miserere и диригент в Сикстинската капела
Грегорио Алегри — италиански композитор и диригент в Сикстинската капела, автор на прочутото Miserere; живот, творби и влияние върху църковната музика.
Грегорио Алегри (1582 г. – 7 февруари 1652 г.) е италиански композитор и свещеник, известен предимно с религиозната си музика. Той създава голям брой произведения за литургията — мотети, песнопения и няколко обработки на месата. Най-известната му композиция е Miserere mei Deus — вокална обработка на Псалм 51, която придобива голяма популярност и обраства с легенди за своята тайнствена и украсена изпълнителска практика.
От 1591 до 1596 г. Алегри работи в църковен хор в Рим. През 1601 г. той става тенор в хора. Учи музика и композиция при директора на хора Г. Б. Нанио. Преминава през различни църкви в Рим, преди да се присъедини към хора на Ватикана през 1629 г. Това е хорът, който свири в Сикстинската капела за папата. През 1650 г. той става директор на хора. Папа Урбан VIII пренаписва някои от текстовете, използвани в религиозните служби. На Алегри е възложено да редактира музиката на Джовани да Палестрина, така че тя да съответства на новите думи. Той е смятан за експерт по стария стил, въпреки че част от музиката му използва елементи от развиващия се бароков език.
За Miserere
Miserere на Алегри е многогласна, изключително украсена версия на Псалм 51, предназначена за изпълнение по време на Страстната седмица в Сикстинската капела. Произведението е известно с гладките, дълбоки полифонични редове, както и с високите, ефирни солови линии и импровизационните украшения, които изпълнителите добавят при представянето. В продължение на век Сав-к постъпка става поверителна за хора на Сикстинската капела и съществуват разкази, че копирането или разпространението ѝ е било строго ограничавано (има и легенди за наказания при нарушения, макар историческата точност на тези разкази да е предмет на спорове).
Най-известният епизод свързан с Miserere е случката с младия Моцарт: през 1770 г. тийнейджърът Волфганг Амадеус Моцарт слуша произведението в Рим и, според преданието, го преписва почти изцяло по памет след едно слушане. Неговото копие после е публикувано и това допринася за широкото разпространение на творбата извън границите на Сикстинската капела.
Стил, творчество и наследство
Музикалният стил на Алегри съчетава традиционната ренесансова полифония — чисти контрапункти и гладко гласоводене — с по-нови, барокови белези като по-изразен драматизъм и декоративни солови части. Освен Miserere, той оставя множество църковни произведения: маси, мотети, стихири и литании, употребявани в римската литургия и извън нея.
Като дългогодишен член и в края на кариерата си — директор на хората във Ватикана, Алегри има влияние върху изпълнителските практики и нотационните редакции на службената музика. Неговото име остава свързано най-вече с мистичната слава на Miserere, но музикалното му наследство представлява и ценен мост между полифоничните традиции на 16. век и музикалните тенденции на 17. век.
Избрани произведения
- Miserere mei Deus (за смесен хор, псалмическа обстановка)
- Меси и частични меси в реторичен полифоничен стил
- Множество мотети и литании за различни църковни служби
Грегорио Алегри умира на 7 февруари 1652 г. Неговото творчество продължава да се изучава и изпълнява и до днес, а Miserere остава едно от най-популярните и обсъждани произведения на сакралната вокална музика от ранния барок и късния ренесанс.
Misere mei Deus
Miserere mei, Deus е мотет, написан за изпълнение от два хорови състава. Единият хор е от пет гласа - сопран, алт, два тенора и бас. Вторият хор е от два сопрана, алт и баритон. Единият хор пее прост вид мелодия, наречена фалшив бурдон, която е базирана на простонародна песен. Другият пее по-сложна версия с горна част, която стига до top C (нотата, която е с две октави по-висока от Middle C). Певците също така импровизират някои части от музиката, като съчиняват сложни орнаментирани части. Тези импровизации не са били записвани, а са се предавали от певец на певец в хора.
Алегри написва Miserere, за да бъде изпълнена в Сикстинската капела по време на Великденските празници. По време на службата, която започвала в 3.00 ч. сутринта, в църквата горели 27 свещи. Папата постепенно гасил свещите, докато не останала само една. Miserere се изпълняваше, докато папата се молеше пред олтара с единствената свещ.
Това музикално произведение става много популярно и Ватиканът не иска никой друг да го изпълнява. На никого не било позволено да изнася музиката от параклиса или да прави копия от нея. Ватиканът призовал за отлъчване на всеки, който се опита да направи копие. Въпреки това до 1770 г. са известни три копия на музиката. Едно от тях е подарено от папата на император Леополд I. През 1770 г. Волфганг Амадеус Моцарт посещава Сикстинската капела по време на обиколка из Европа заедно с баща си. Той е само на 14 години, но чува произведението и по-късно същия ден записва цялата музика по памет. Второто посещение му дава възможност да провери дали е записал правилно. Смята се, че копието на Моцарт е изпратено в Англия, където е публикувано от д-р Чарлз Бърни. Предполага се, че Моцарт е записал импровизациите в своето копие. Във версията на Бърни липсват импровизациите, така че е възможно той да ги е премахнал и да е унищожил копието на Моцарт, за да избегне проблеми с църквата. По онова време не е имало закони за авторското право, така че Ватиканът не е могъл да направи нищо по въпроса.
Смята се, че версията на Miserere mei Deus, която се изпълнява днес, е много различна от произведението, което Алегри е композирал.
Въпроси и отговори
В: Кой е Грегорио Алегри?
О: Грегорио Алегри е италиански композитор и свещеник, който пише голям брой религиозни произведения, включително мотети и няколко обработки на месата.
В: Коя е най-известната му композиция?
О: Най-известната му композиция е Miserere mei Deus.
В: Къде Алегри е работил в църковен хор?
О: Алегри е работил в църковен хор в Рим от 1591 до 1596 г.
В: При кого Алегри е учил музика и композиране?
О: Алегри изучава музика и композиране с директора на хора Г. Б. Нанио.
В: Кога Алегри става тенор в хора?
О: Алегри става тенор в хора през 1601 г.
В: Каква е била ролята на Алегри във Ватиканския хор?
О: Алегри се присъединява към Ватиканския хор през 1629 г., който изпълнява в Сикстинската капела за папата, а през 1650 г. става директор на хора.
В: Каква е работата на Алегри, възложена му от папа Урбан VIII?
О: На Алегри е възложено да редактира музиката на Джовани да Палестрина, така че тя да пасва на новите думи, пренаписани от папа Урбан VIII, използвани в религиозните служби.
обискирам