Грегорио Алегри (1582 г. – 7 февруари 1652 г.) е италиански композитор и свещеник, известен предимно с религиозната си музика. Той създава голям брой произведения за литургията — мотети, песнопения и няколко обработки на месата. Най-известната му композиция е Miserere mei Deus — вокална обработка на Псалм 51, която придобива голяма популярност и обраства с легенди за своята тайнствена и украсена изпълнителска практика.
От 1591 до 1596 г. Алегри работи в църковен хор в Рим. През 1601 г. той става тенор в хора. Учи музика и композиция при директора на хора Г. Б. Нанио. Преминава през различни църкви в Рим, преди да се присъедини към хора на Ватикана през 1629 г. Това е хорът, който свири в Сикстинската капела за папата. През 1650 г. той става директор на хора. Папа Урбан VIII пренаписва някои от текстовете, използвани в религиозните служби. На Алегри е възложено да редактира музиката на Джовани да Палестрина, така че тя да съответства на новите думи. Той е смятан за експерт по стария стил, въпреки че част от музиката му използва елементи от развиващия се бароков език.
За Miserere
Miserere на Алегри е многогласна, изключително украсена версия на Псалм 51, предназначена за изпълнение по време на Страстната седмица в Сикстинската капела. Произведението е известно с гладките, дълбоки полифонични редове, както и с високите, ефирни солови линии и импровизационните украшения, които изпълнителите добавят при представянето. В продължение на век Сав-к постъпка става поверителна за хора на Сикстинската капела и съществуват разкази, че копирането или разпространението ѝ е било строго ограничавано (има и легенди за наказания при нарушения, макар историческата точност на тези разкази да е предмет на спорове).
Най-известният епизод свързан с Miserere е случката с младия Моцарт: през 1770 г. тийнейджърът Волфганг Амадеус Моцарт слуша произведението в Рим и, според преданието, го преписва почти изцяло по памет след едно слушане. Неговото копие после е публикувано и това допринася за широкото разпространение на творбата извън границите на Сикстинската капела.
Стил, творчество и наследство
Музикалният стил на Алегри съчетава традиционната ренесансова полифония — чисти контрапункти и гладко гласоводене — с по-нови, барокови белези като по-изразен драматизъм и декоративни солови части. Освен Miserere, той оставя множество църковни произведения: маси, мотети, стихири и литании, употребявани в римската литургия и извън нея.
Като дългогодишен член и в края на кариерата си — директор на хората във Ватикана, Алегри има влияние върху изпълнителските практики и нотационните редакции на службената музика. Неговото име остава свързано най-вече с мистичната слава на Miserere, но музикалното му наследство представлява и ценен мост между полифоничните традиции на 16. век и музикалните тенденции на 17. век.
Избрани произведения
- Miserere mei Deus (за смесен хор, псалмическа обстановка)
- Меси и частични меси в реторичен полифоничен стил
- Множество мотети и литании за различни църковни служби
Грегорио Алегри умира на 7 февруари 1652 г. Неговото творчество продължава да се изучава и изпълнява и до днес, а Miserere остава едно от най-популярните и обсъждани произведения на сакралната вокална музика от ранния барок и късния ренесанс.