Сикстинската капела е голям параклис в двореца на Ватикана - мястото в Италия, където живее папата. Капелата е построена между 1473 и 1481 г. от Джовани дей Долчи за папа Сикст IV.
Сикстинската капела е собственият параклис на папата. Той се използва за важни меси и церемонии. Когато папата почине, колегията на кардиналите се събира в Сикстинската капела, за да избере нов папа.
Сикстинската капела е известна със своите фрески на ренесансовия художник Микеланджело.
Кратка история и архитектура
Капелата е построена по заповед на папа Сикст IV (оттук и името ѝ) между 1473 и 1481 г. Архитектът се смята за Джовани дей Долчи. Външните ѝ размери приблизително са 40 m дължина, 13 m ширина и около 20 m височина — пропорции, които напомнят на библейския Соломонов храм и са съобразени с ритуалните нужди на папския двор.
Фрески и художници по стените
Освен творбите на Микеланджело, стените на капелата са украсени с големи фрески, изобразяващи сцени от живота на Моисей и живота на Христос. Тези композиции са дело на водещи ренесансови художници от края на XV век, сред които:
- Сандро Ботичели (Ботичели)
- Пиетро Перуджино (Перуиджино)
- Пинтурикио (Pinturicchio)
- Джовани Гирландайо (Ghirlandaio)
- Козимо Росели (Cosimo Rosselli)
Тези фрески оформят тематичен диалог между Стария и Новия завет, като подчертават божественото откровение и ролята на папството.
Плафонът на Микеланджело
Плафонът (такавана) е най-известната част от декорацията. Микеланджело го изрисува между 1508 и 1512 г. по поръчка на папа Юлий II. Основните сцени, подредени в централната част, са от сътворението и включват прочутата картина "Сътворението на Адам" — моментът, в който Бог докосва пръста на човека. Техниката е класическа фреска (buon fresco), но художникът използва и детайли, довършени с по-късни техники.
Популярният мит, че Микеланджело е рисувал лежейки по гръб, не е напълно точен — той е работил от платформи и стълби, стоейки на странична платформа под тавана, а не легнал, както често се представя в илюстрации.
Последният съд, реставрации и спорове
Другата знакова работа на Микеланджело в капелата е стенната фреска "Последният съд", която той рисува върху олтарната стена между 1536 и 1541 г. по поръчка на папа Павел III. Тя предизвиква както възхищение, така и спорове заради драматичните, мощни образи и нагледната голота на фигурите.
Между 1980-те и 1994 г. беше проведена една от най-големите реставрации на плафона и стените. По време на почистването бяха отстранени слоеве сажди, мазнини и по-късни лакове, което разкри по-ярки и наситени цветове. Реставрацията предизвика и научни дебати — някои критици я подкрепиха като научен успех, други я критикуваха заради възможно „превръщане“ на визията на Микеланджело.
Роля при избора на папа (конклаве)
Когато папата почине или подаде оставка, събирането на колегията на кардиналите за избор на нов папа — т.нар. конклаве — се провежда в Сикстинската капела. Вътре кардиналите гласуват тайно; след всяка гласувателна сесия се използва специална пещ за изгаряне на бюлетините и чрез дим се извършва сигнализация:
- черен дим — няма избран папа;
- бял дим — избран е нов папа (и следва излизане и обявяване "Habemus Papam").
Конклавето се провежда при строга сигурност и в пълно затъмнение откъм външния свят, за да се гарантира независим и непринуден избор.
Музика и ритуали
Сикстинската капела има и своя музикална традиция — папският хор (на италиански Cappella Musicale Pontificia Sistina), който изпълнява литургични произведения при важни папски богослужения и церемонии в капелата.
Практическа информация за посетители
Днес капелата е част от Ватиканските музеи и се посещава от множество туристи. При посещение е важно да се знае:
- вътре трябва да се запази тишина — това е действащо сакрално място;
- снимането и видеозаписът обикновено са забранени;
- посещението често е част от обиколка на Ватиканските музеи и е с контролирани потоци хора, за да се защитят произведенията;
- информация за билети, работно време и ограничения е най-добре да се проверява предварително от официалните източници.
Значение
Сикстинската капела е не само архитектурен и артистичен шедьовър на Ренесанса, но и място с голямо религиозно, историческо и обществено значение. Нейните фрески продължават да вдъхновяват изкуствоведи, вярващи и посетители от цял свят, а ритуалите, които се провеждат там, оформят съдбата на католическата църква.





