Сикстинската капела на Ватикана: история, фрески и избор на папа

Сикстинската капела във Ватикана: история, величествени фрески на Микеланджело и ритуалът на конклава при избора на папа — сърцето на религиозното и художествено наследство.

Сикстинската капела е голям параклис в двореца на Ватикана - мястото в Италия, където живее папата. Капелата е построена между 1473 и 1481 г. от Джовани дей Долчи за папа Сикст IV.

Сикстинската капела е собственият параклис на папата. Той се използва за важни меси и церемонии. Когато папата почине, колегията на кардиналите се събира в Сикстинската капела, за да избере нов папа.

Сикстинската капела е известна със своите фрески на ренесансовия художник Микеланджело.

Кратка история и архитектура

Капелата е построена по заповед на папа Сикст IV (оттук и името ѝ) между 1473 и 1481 г. Архитектът се смята за Джовани дей Долчи. Външните ѝ размери приблизително са 40 m дължина, 13 m ширина и около 20 m височина — пропорции, които напомнят на библейския Соломонов храм и са съобразени с ритуалните нужди на папския двор.

Фрески и художници по стените

Освен творбите на Микеланджело, стените на капелата са украсени с големи фрески, изобразяващи сцени от живота на Моисей и живота на Христос. Тези композиции са дело на водещи ренесансови художници от края на XV век, сред които:

• Сандро Ботичели (Ботичели)
• Пиетро Перуджино (Перуиджино)
• Пинтурикио (Pinturicchio)
• Джовани Гирландайо (Ghirlandaio)
• Козимо Росели (Cosimo Rosselli)

Тези фрески оформят тематичен диалог между Стария и Новия завет, като подчертават божественото откровение и ролята на папството.

Плафонът на Микеланджело

Плафонът (такавана) е най-известната част от декорацията. Микеланджело го изрисува между 1508 и 1512 г. по поръчка на папа Юлий II. Основните сцени, подредени в централната част, са от сътворението и включват прочутата картина "Сътворението на Адам" — моментът, в който Бог докосва пръста на човека. Техниката е класическа фреска (buon fresco), но художникът използва и детайли, довършени с по-късни техники.

Популярният мит, че Микеланджело е рисувал лежейки по гръб, не е напълно точен — той е работил от платформи и стълби, стоейки на странична платформа под тавана, а не легнал, както често се представя в илюстрации.

Последният съд, реставрации и спорове

Другата знакова работа на Микеланджело в капелата е стенната фреска "Последният съд", която той рисува върху олтарната стена между 1536 и 1541 г. по поръчка на папа Павел III. Тя предизвиква както възхищение, така и спорове заради драматичните, мощни образи и нагледната голота на фигурите.

Между 1980-те и 1994 г. беше проведена една от най-големите реставрации на плафона и стените. По време на почистването бяха отстранени слоеве сажди, мазнини и по-късни лакове, което разкри по-ярки и наситени цветове. Реставрацията предизвика и научни дебати — някои критици я подкрепиха като научен успех, други я критикуваха заради възможно „превръщане“ на визията на Микеланджело.

Роля при избора на папа (конклаве)

Когато папата почине или подаде оставка, събирането на колегията на кардиналите за избор на нов папа — т.нар. конклаве — се провежда в Сикстинската капела. Вътре кардиналите гласуват тайно; след всяка гласувателна сесия се използва специална пещ за изгаряне на бюлетините и чрез дим се извършва сигнализация:

• черен дим — няма избран папа;
• бял дим — избран е нов папа (и следва излизане и обявяване "Habemus Papam").

Конклавето се провежда при строга сигурност и в пълно затъмнение откъм външния свят, за да се гарантира независим и непринуден избор.

Музика и ритуали

Сикстинската капела има и своя музикална традиция — папският хор (на италиански Cappella Musicale Pontificia Sistina), който изпълнява литургични произведения при важни папски богослужения и церемонии в капелата.

Практическа информация за посетители

Днес капелата е част от Ватиканските музеи и се посещава от множество туристи. При посещение е важно да се знае:

• вътре трябва да се запази тишина — това е действащо сакрално място;
• снимането и видеозаписът обикновено са забранени;
• посещението често е част от обиколка на Ватиканските музеи и е с контролирани потоци хора, за да се защитят произведенията;
• информация за билети, работно време и ограничения е най-добре да се проверява предварително от официалните източници.

Значение

Сикстинската капела е не само архитектурен и артистичен шедьовър на Ренесанса, но и място с голямо религиозно, историческо и обществено значение. Нейните фрески продължават да вдъхновяват изкуствоведи, вярващи и посетители от цял свят, а ритуалите, които се провеждат там, оформят съдбата на католическата църква.

Архитектура и живопис

Сикстинската капела е тухлена сграда с форма на правоъгълник. Отвън е обикновена, без украса и без голяма врата. В близост до върха има пътека за войници. Тя има шест сводести прозореца на двете си странични стени и извит таван, наречен бъчвовиден свод.

Вътрешността на параклиса е богато украсена. Подът е от цветен мрамор. Долните части на стените са изрисувани така, че да приличат на златни и сребърни платове.

Другите декорации в параклиса са картини, които разказват истории, за да помогнат на хората да разберат за Исус Христос и за Римокатолическата църква.

В средната част на стените има 12 големи картини, наречени фрески, направени от известни художници през 1481 г. Имената на художниците са Доменико Гирландайо, Сандро Ботичели, Перуджино, Козимо Росели, Пинтурикио, Бенедето Гирландайо, Лука Синьорели и Бартоломео дела Гата. Стенописите показват истории от Библията. От северната страна историите разказват за живота на Мойсей. От южната страна те разказват за живота на Исус.

Над етажите, близо до прозорците, са изрисувани картини на папи.

Картина на стената на параклиса, изобразяваща Исус, който дава ключовете на небето на Свети Петър, дело на Перуджино.


Таванът на Сикстинската капела е нарисуван от Микеланджело.


Най-известната картина на Микеланджело е "Бог създава Адам".


"Страшният съд" на Микеланджело.

Търсене по буква