Микеланджело | художник, скулптор, архитект, поет и инженер

Биография

Детство

Микеланджело е роден на 6 март 1475 г. в Капрезе близо до Арецо, Тоскана. Баща му е Лодовико ди Леонардо ди Буонароти ди Симони, а майка му е Франческа ди Нери дел Миниато ди Сиена. Буонароти са банкерска фамилия от Флоренция. Те твърдели, че са потомци на благородната графиня Матилда от Каноса. Бащата на Микеланджело изгубил по-голямата част от парите на банката, затова той работил за местната управа в градчето Чиузи. Когато Микеланджело бил бебе, семейството се върнало във Флоренция. Тъй като бил болнав, Микеланджело бил изпратен да живее в малка ферма при един каменоделец и неговата съпруга и семейство. Каменоделецът работел в мраморна кариера, собственост на бащата на Микеланджело. Много години по-късно Микеланджело казва, че двете неща, които са му помогнали да стане добър художник, са това, че се е родил в кротката провинция на Арецо и че е израснал в къща, където заедно с млякото на кърмачката му е било дадено обучение да използва длето и чук. Майка му умира, когато той е само на шест години.

След това бащата на Микеланджело го връща във Флоренция и го изпраща да учи при наставника Франческо да Урбино. Микеланджело не проявява интерес към уроците в училище. Той изследва големите църкви в града и рисува копия на фреските, които вижда там. Когато е на тринадесет години, той става чирак на художника Доменико Гирландайо. Гирландайо имал голямо ателие. Той имал богати покровители, които работели за Медичите. Рисувал е фрески в семейните им параклиси. Микеланджело успява да усвои много добре изкуството на фреските от Гирландайо. В голяма работилница като тази на Гирландайо художниците са работили с най-различни средства, включително скулптура, металопластика и рисуване на олтарни произведения. Микеланджело е научил за всички тези неща. Когато Микеланджело е само на четиринадесет години, баща му убеждава Гирландайо да плати на чирака си като художник, което е много необичайно по онова време.

Работа за Медичите

Най-богатата и влиятелна фамилия във Флоренция са Медичите. Те имали академия, в която някои от най-известните философи, поети и художници се срещали, за да споделят идеите си. Семейство Медичи били важни покровители на изкуството. През 1489 г. Лоренцо Медичи, главата на фамилията, помолил Гирландайо да изпрати двамата си най-добри ученици в академията. Микеланджело е един от избраните ученици и посещава академията от 1490 до 1492 г. Той слуша преподаването и дискусиите на Марсилио Фичино, Пико дела Мирандола и Анджело Полициано. Философията, която те преподавали, се наричала хуманизъм. Тя се основава на философията на древногръцкия Платон. Идеите на Микеланджело и неговото изкуство са повлияни от тези учения.

Микеланджело и друг млад скулптор на име Пиетро Ториджано изучават скулптура при Бертолдо ди Джовани. Микеланджело се скарва с Торриджано, който го удря по носа, така че той е силно счупен и разваля външния му вид до края на живота му. Микеланджело извайва няколко релефа (плоски пана с издигнати фигури върху тях). Един от тях е "Битката на кентаврите", изработен за Лоренцо Медичи.

През 1492 г. покровителят на Микеланджело, Лоренцо Медичи, умира. Това води до голяма промяна в живота на Микеланджело. Той се връща да живее в дома на баща си. Микеланджело моли настоятеля на църквата "Санто Спирито" да му разреши да изучава анатомията на телата на хора, починали в църковната болница. През 1493 г. като благодарствен подарък на настоятеля Микеланджело издълбава голямо дървено разпятие, което все още виси в църквата. През януари 1494 г. има много силни снеговалежи. Синът на Лоренцо Медичи, Пиеро Медичи, поръчва на Микеланджело да направи снежна статуя. Така Микеланджело отново започва да работи за Медичите.

През 1494 г. във Флоренция се издига нов лидер. Той е доминикански монах на име Савонарола. Неговата силна проповед кара хората да горят книгите си, да изхвърлят бижутата си и да прогонват богатите семейства от града. Медичите трябвало да си отидат. За Микеланджело това било добро време за пътуване. Той остава за известно време във Венеция, а след това се премества в Болоня. В Болоня скоро получава работа по извайването на три фигури за голямото мраморно светилище на свети Доминик. Когато нещата във Флоренция се успокояват, Микеланджело се връща и работи за друг член на фамилията Медичи - Лоренцо ди Пиерфранческо Медичи.

Микеланджело изработва мраморна статуя на спящия Купидон. Лоренцо ди Пиерфранческо казал на Микеланджело, че тя изглежда точно като истинска древноримска статуя, и казал, че ако я направи мръсна и отчупи няколко чифта, някой ще плати много пари за нея. Лоренцо я продал на един кардинал, който открил, че е измама. Той смятал, че работата на Микеланджело е толкова добра, че разказал за нея на папата. Тогава папата поканил Микеланджело да отиде в Рим и да работи за него.

Рим

Микеланджело пристига в Рим на 25 юни 1496 г. на 21-годишна възраст. Живее близо до църквата Санта Мария ди Лорето на хълма Джаниколо.

През 1496 г. получава важна "поръчка" (платена работа) от кардинал Рафаеле Риарио. Кардиналът иска от Микеланджело да направи мраморна статуя в естествена големина на Бакхус, древноримския бог на виното. Микеланджело работи усилено върху статуята. Той изваял Бакхус като млад мъж, който бил доста пиян и изглеждал така, сякаш се препъва, докато вдигал чашата си, за да вдигне тост. Кардиналът не харесал пияния Бакхус и не искал да плати за него. Един банкер на име Якопо Гали го купил за градината си.

Следващата важна поръчка на Микеланджело е от френския посланик, който го моли да направи статуя на Дева Мария, която скърби за мъртвото тяло на сина си Исус. Този вид произведение на изкуството, било то картина или статуя, е наречено с италианското име "Пиета" (произнася се: "Pe-ay-ta"). Пиета на Микеланджело е най-известната Пиета, която някога е била създавана. Сега тя се намира в базиликата "Свети Петър" и всеки ден се посещава от хиляди хора. Джорджо Вазари пише: "Чудо е, че безформен каменен блок е могъл да бъде издълбан, за да се получи нещо толкова съвършено, че дори природата едва ли би могла да го направи по-добре, използвайки истинска човешка плът."

 
"Мадоната на стълбите" е създадена, когато Микеланджело е в юношеска възраст.  


Пиета изобразява Дева Мария с тялото на Исус в скута си след Разпятието.  

Работи

Статуята на Давид

През 1499 г. Микеланджело се връща във Флоренция. Свещеникът Савонарола е разгневил толкова много хора, че през 1498 г. е осъден на смърт. Животът във Флоренция започва да се нормализира. Много години по-рано гилдията на вълнените работници поръчва на някои художници да направят статуи на героите на града. Един скулптор, наречен Агостино ди Дучо, започнал да извайва огромна статуя на Давид, героя от библейската история за Давид и Голиат. В продължение на 40 години гилдията на вълнените работници притежавала огромния мраморен блок, като изработката на статуята едва била започната. През 1501 г. те възлагат на младия Микеланджело да я издълбае. Завършването ѝ му отнема три години.

За пореден път Микеланджело създава статуя, която става световноизвестна. Статуята изобразява млад мъж, гол по начина, по който са се изработвали статуите на древните богове, който просто спира за миг и гледа със свирепи очи огромния войник Голиат, когото се готви да убие. Статуята е висока 5,17 м. Поставена е на пиаца (обществен площад) пред Палацо Векио, където се е провеждало заседанието на градския съвет. След много години статуята е поставена в художествена галерия - Академията. Сега на площада стои копие на статуята. Хората все още изминават големи разстояния, за да видят изработената от него статуя.

Таван на Сикстинската капела

През 1505 г. Микеланджело е поканен в Рим от новоизбрания папа Юлий II. Папа Юлий е стар човек. Той иска Микеланджело да проектира голяма гробница. Тя трябвало да се намира в църквата и да има много изваяни фигури, сред които няколко роби, които да поддържат част от гробницата, и старозаветни пророци, които да седят в ниши (отвори в стените). Микеланджело започва работа. Той изработва великолепна статуя на Мойсей, която сега се намира в църквата "Сан Пиетро ин Винколи" (Свети Петър в окови) в Рим. Много хора ходят да гледат тази статуя. Робите са били само частично изваяни. Четири от тях сега се намират в Академията във Флоренция. Останалата част от големия план не е била завършена.

Основната причина, поради която гробницата на папа Юлий не е била завършена, е, че папата е имал идея за друго произведение на изкуството. Стените на Сикстинската капела близо до базиликата "Свети Петър" били изрисувани от някои известни художници от Флоренция. Папата решил, че Микеланджело трябва да изрисува тавана. Микеланджело не пожелал да го направи. Той казал, че не е художник. Но папата тормозил Микеланджело, докато той не се съгласил да го направи. Той казал на папата, че ще го направи "за Бога" и че ще го направи само ако папата му позволи да го нарисува "по свой начин".

Параклисът беше дълъг и широк. Извитият му таван се поддържаше от дванадесет ветрилообразни парчета стена, наречени "пендели". Папа Юлий казал на Микеланджело да нарисува по един от дванадесетте апостоли на Исус върху всеки от тях. Микеланджело започнал да го прави. След това му хрумва друга идея и той изстъргва свършената работа. Вместо апостоли той нарисувал дванадесет пророци. Седем от тях били мъже от Стария завет, но останалите петима били жени и не идвали от Библията. Те били петима пророци от класическия свят. Подобно на библейските пророци, всички те бяха разказали на хората за раждането на Исус.

В средата на тавана, вместо звездно небе, Микеланджело рисува сцени от Библията, разказващи историята на Сътворението и падението на човечеството. Най-известната сцена е изображението на Бога, който създава Адам. Таванът е толкова известен, че много художници се опитват да копират начина, по който Микеланджело е подредил и нарисувал фигурите.

Сгради и гробници във Флоренция

През 1513 г. умира папа Юлий II. Следващият папа е папа Лъв X, член на фамилията Медичи. Той възлага на Микеланджело няколко задачи във Флоренция, включително проектирането на Капелата на Медичите, в която да се намират гробниците на членовете на семейството му. Въпреки че не всички гробници са построени, Микеланджело завършва седем големи статуи, включително "Мадоната с детето". По-късно учениците му завършват параклиса.

През 1527 г. жителите на Флоренция се ядосват на Медичите, че се държат като князе. Това не е правилният начин за поведение на едно семейство в град, който е република. Хората изгонили Медичите, но те се върнали с армия и превзели града. Микеланджело бил толкова разстроен от поведението на Медичите, че напуснал любимия си град и никога повече не се върнал.

Страшният съд

Папа Климент VII призовава Микеланджело да се върне в Сикстинската капела и да изрисува стената зад олтара с огромна сцена на Страшния съд. Работи по нея от 1534 до 1541 г. В центъра ѝ е изобразен Исус, заобиколен от светци, който седи в съда над хората на Земята. Вляво хората се надигат от гробовете си и много от тях са посрещнати в рая. Вдясно други хора са изпратени в Ада, където са влачени от демони. Това е огромна картина с много фигури.

Подобно на Адам и Ева на тавана, всички фигури са показани голи. Някои от кардиналите в църквата заявили, че е порочно да се рисуват светци, включително Дева Мария, без дрехи. Те нарекли Микеланджело "художник на грубите части". Имало дълъг спор по този въпрос, защото някои хора казвали, че Бог е създал всички голи, така че дрехите няма да са нужни в Рая. След смъртта на Микеланджело друг художник, Даниеле да Волтера, бил повикан да нарисува драперии върху фигурите. До края на живота си той бил известен като "художника на панталони".

 
Страшният съд  


Статуята на Давид е едно от най-известните произведения на Ренесанса.  


Микеланджело рисува тавана на Сикстинската капела. Работата отнема почти четири години (1508-1512)  

Базиликата "Свети Петър

През 1546 г., когато Микеланджело е на седемдесет години, той получава една от най-важните си поръчки. Старата базилика "Свети Петър" е частично разрушена и Браманте проектира нова. Но по нея са работили много архитекти и тя все още е била едва в начален етап. Микеланджело е назначен за архитект. Той веднага подобрил плана, наредил да се направят много по-здрави важни части и проектирал огромен купол, по-висок от всички останали куполи в света. Той умира преди да бъде завършен, но оставя чертежи и модели, за да може следващият архитект Джакомо дела Порта да довърши започнатото от него. Куполът на базиликата "Свети Петър" все още стои като един от най-големите паметници на християнството и като символ на град Рим.

Когато Микеланджело умира, тялото му е върнато във Флоренция и погребано в базиликата Санта Кроче (църквата на Светия кръст). На гроба му седят три траурни фигури, които символизират архитектурата, живописта и скулптурата.

 
Куполът на базиликата "Свети Петър" е най-известното архитектурно произведение на Микеланджело  

Свързани страници

• Ренесанс
• Списък на ренесансовите художници
• Италианско ренесансово изкуство
• Леонардо да Винчи
• Рафаел
• Базиликата "Свети Петър
• Сикстинската капела
• Списък на италианските художници