Библия | група религиозни текстове на юдаизма и християнството

Как е написано

Дълго време текстовете са се предавали от уста на уста от поколение на поколение. Библията е написана отдавна на арамейски, еврейски и гръцки език. По-късно са направени преводи на латински и някои други езици. Сега има преводи на английски и много други езици. Книгите на еврейската Библия - това, което християните наричат Стар завет - не са написани по едно и също време. Отнело им е стотици години (около 1200 години). Процесът на събиране на всичко това започнал около 400 г. пр.н.е. Книгите на Новия завет, който първоначално бил написан на гръцки език, започнали да се събират заедно около 100 г. пр.н.е. В него се разказва за събития, случили се между 4 г. пр.н.е. и 70 г. пр.н.е. Тези събития включвали раждането, живота, смъртта и възкресението на Исус. Разказва също така как неговите последователи са разпространявали посланието му. Тя завършва с описание на това как ще завърши светът, когато Исус се завърне на земята. Повечето от авторите на Новия завет са били апостоли на Исус. Това са хора, които твърдят, че са видели Исус жив след разпъването му на кръста.

Преводи и версии

Преводът се извършва, когато книжовник вземе източника на един език и го напише на друг език. Повечето текстове на Библията са написани на старогръцки, арамейски или иврит.

Първият, който прави превод на латински език, е Йероним през V в. Той създава това, което днес е известно като Вулгата. Вуфила превежда Библията на готски език. През ранното Средновековие преводите са дело на хора като Петрус Валдес и Ян Хус.

Новият завет е преведен за първи път на английски език през 1382 г. от Джон Уайклиф, а неговите сътрудници превеждат Стария завет. Преводът е направен от латинската Библия Вулгата. Уайклиф прави това, за да могат хората сами да се убедят какво пише в Библията. Преводът е завършен през 1382 г. Към библията на Уиклиф, както я наричат, има някои по-късни издания, направени от други хора. Тя е преведена на средноанглийски, езика на времето, в което живее. Уайклиф не е имал разрешение от Църквата да направи това, но е бил защитен от Джон Гонт, един от най-влиятелните хора в кралството. След като и Уайклиф, и неговият покровител са мъртви, през 1415 г. Църквата обявява Уайклиф за еретик и забранява писанията му. Констанцкият събор постановява трудовете на Уиклиф да бъдат изгорени, а останките му - ексхумирани (изровени). Защо Църквата се противопоставя така? Преводите оспорват властта на Църквата над хората. В църквата разясняването на Библията било работа на свещеника. Каквото и да каже той, не може да бъде оспорено. След като обикновените хора можеха да четат Библията, те можеха да имат друго мнение.

Следващата стъпка в превода е направена през 1525 г. от Уилям Тиндейл. Преводът му е на ранномодерен английски език, който днес почти разбираме. Тиндейл също го прави без разрешението на Църквата. Неговият превод е първият, който е отпечатан, и от него са направени няколко хиляди копия. Той не е имал защитник и съдбата му е била ужасна. Той избягал в Европа, но агентите на Томас Мор (канцлер на Англия по онова време) в крайна сметка го намерили. Както Тиндейл, така и печатарят му са екзекутирани чрез изгаряне на клада.

Друг добре познат превод е преводът на крал Джеймс от 1611 г. (известен като "Оторизирана версия на крал Джеймс" на Библията).

Някои текстове са написани от историци, които се опитват да покажат какъв е бил Древен Израел. Други текстове са поеми за Бога и неговото дело. А други са били използвани за създаване на закони. Последователите на юдаизма и християнството смятат Библията за свещена, но не всички са съгласни с това какво е мястото на Библията. Това, което се смята за част от Библията, се променя с течение на историята. Различните вероизповедания включват определени части или пропускат други части. Не съществува една-единствена версия на Библията; както съдържанието на книгите, така и техният ред могат да се променят.

Езиците не съвпадат. Когато се прави превод, преводачът трябва да реши дали да превежда дума по дума, или да улови смисъла на текста. Когато реши да улови смисъла, той ще избере други думи в езика на превода. Това се нарича перифразиране.

Днес има десетки версии на Библията. Някои от тях са преводи, а други - парафрази. Парафразирана версия е тази, при която хората вземат превод и го представят със свои думи. Тъй като Библията е преведена на съвременни езици, е възможно да има и различни преводи на едни и същи текстове. Библията е най-продаваната книга на всички времена. Досега са продадени от 2,5 до над 6 милиарда екземпляра от Библията. Пълна версия на Библията съществува на 471 езика. Части от нея са преведени на 2225 езика. Повечето Библии се намират в Британския музей в Лондон.

Старият завет

Християнската Библия се състои от 66 книги. Първите 39 книги са Старият завет. Това е първата част от Божията история за спасението. "Спасението" е дългото дело на Бога, който ни спасява от греховете ни. "Грехът" е това, което се е случило, когато хората са решили да живеят по свой начин, вместо по Божия начин в света, който Бог е създал. Тогава Бог започнал Своето велико дело да ни спасява от греховете ни. За да подготви пътя, Бог трябваше да унищожи целия свят чрез голям потоп, с изключение на семейството на Ной. След това Бог издигна за Себе Си нов народ. Това са древните евреи. Бог обещал на евреите, че те ще донесат Неговото спасение на целия свят. Първите пет книги на Стария завет са предимно разказ за това как Бог избрал древните евреи и ги научил на Своите закони. След тях следват дванадесетте книги, които разказват историята на евреите. Следващите пет са книги с поезия и мъдрост. Една от тези пет книги, "Псалми", е книга с песни, показващи главно как Бог иска да бъде почитан. Последните седемнадесет книги от Стария завет са написани от еврейски пророци. В тези книги се разказва за разочарованието на Бога от древните евреи и за обещанието Му да ги върне към приятелство с Него. Пророците също така предсказват голямата изненада, която Бог е планирал за света - Той е щял да изпрати Своя собствен Син, Месията ("Помазаника"), Спасителя, за да ни спаси от греховете ни. За този Месия можете да прочетете в Новия завет. В Стария завет Танах е бил написан предимно на иврит; няколко части са били написани на арамейски. Тази част от Библията се смята за свещена както от евреите, така и от християните.

Има и няколко книги от времето на Стария завет, които църквите, които ги приемат като част от Библията, наричат Второканонични, а тези, които не ги приемат - Апокрифи.

Нов завет

Втората част се нарича Нов завет. Основната част на тази книга е разказът за живота на Исус Христос. Четирите различни версии на тази история в Новия завет се наричат Евангелия. След Евангелията има и разказ за това какво се е случило с Църквата след смъртта и възкресението на Исус. Част от нея е разказана чрез писмата на ранните християнски водачи, особено на свети Павел. Последната книга на Библията разказва за видението, което имал един от учениците на Исус - св. В това видение Йоан вижда какво ще се случи в края на света. Това включва съд за злото и щастие за хората, които са последвали Исус. Един от най-цитираните стихове в Библията е Йоан 3:16: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине [да не умре], но да има живот вечен". ^NIV

Възгледи за Библията

Хората имат различни представи за Библията. Християните вярват, че тя е Божието слово към хората. Евреите вярват, че само Старият завет е от Бога. Протестантите и католиците вярват, че Старият и Новият завет са Божието слово. Католиците също така вярват, че книгите, наречени апокрифи или Второканонични, са част от Библията. Понякога различните деноминации не са съгласни какво точно означава Библията.

Според исляма трябва да се следва самият Инджил, но се смята, че с времето той е бил опорочен. Смята се, че Коранът е негов наследник.

Атеистите не вярват, че боговете съществуват, така че Библията е само древна книга.

Деистите вярват в Бог, но смятат, че Библията е написана от хора, затова не я смятат за важна.

Някои хора в Библията