Давид — цар на Израел, библейска личност и прародител на Исус

Давид е най-малкият от осемте сина на овчаря Йесей; Йесей е внук на Рут (Рут 4:17, 22). Давид беше пастир като баща си. Докато се грижеше за овцете, той използваше прашка, за да предпази дивите животни от това да ги наранят. Освен това свирел на арфата си. Много от песните, които е написал през живота си, се намират в книгата Псалми.

Когато Саул, първият цар на Израел, не се подчинява на Господната wikt:заповед да унищожи Амалик, Бог изпраща в него зъл дух, който го измъчва. Той повика пастира Давид в двореца си, защото Давид умееше да свири на арфа и тихата музика успокояваше Саул, когато той беше измъчван от злия дух. Саул "много го хареса и Давид стана един от оръженосецът му". И така, "...винаги, когато Божият дух идваше върху Саул, Давид вземаше арфата си и свиреше. Тогава на Саул му олекваше; той се чувстваше по-добре и злият дух го напускаше". Той несъзнателно поставя в двора си човека, когото Бог е избрал да го замести.

Когато Давид е на около дванадесет години, по-големите му братя трябва да се присъединят към армията, за да се бият за Израел под ръководството на цар Саул. Баща му се тревожеше за тях и изпрати Давид да ги провери. Той взел арфата си със себе си и цар Саул, който бил много притеснен, чул свиренето му и го намерил за успокояващо. Той помоли Давид да остане с войската.

По времето, когато Давид пристигна, филистимският враг Голиат се подиграваше на израилтяните и на Бога, като казваше: "Кой ще дойде да се бие с мен? Ако той победи, ние ще бъдем ваши роби, а ако аз победя, тогава вие ще бъдете наши роби!" Всички израилтяни се уплашиха. Когато Давид видя това, той се разгневи много и каза: "Ще отида да се бия с него!"

Вярата на Давид се различава много от тази на цар Саул, който, без да мисли за Бога, веднага казва: "Ти не можеш... ти си само момче..." Но Давид каза уверено: "Господ, Който ме избави от лапата на лъва и от лапата на мечката, ще ме избави (спаси) и от ръката на този филистимец". Той вярва не в собствените си бойни умения, а в силата на Бога, чиято чест е била наранена от филистимците и чиито заветни обещания са били забравени от израилтяните.

Когато цар Саул вижда, че Давид е достатъчно смел, за да се бие с Голиат, той се съгласява да го изпрати. Саул даде на Давид доспехи и оръжия, но те бяха твърде тежки за него. Давид каза на Саул, че вместо това ще използва прашката си. След това използва гладък камък и удря Голиат в челото, убивайки го мигновено. Използвайки собствения меч на Голиат, Давид отряза главата му. Въпреки че Саул беше доволен от победата, той започна да се притеснява, че Давид ще започне да се стреми към власт.

По-късно, заради отличните бойни умения на Давид и верността му към Бога, цар Саул назначава Давид на висока длъжност в армията и го омъжва за една от собствените си дъщери, Михала. Всеки път, когато Давид влизаше в битка, той се връщаше с победа и целият народ беше доволен от него, а цар Саул го ценеше много. Давид стана близък другар и приятел на Сауловия син Йонатан. Но един ден, когато цар Саул излизаше да поздрави народа си, жените от града излязоха, пеейки и танцувайки, с тамбури и лютици. И докато танцуваха, те изпяха следните думи:

Саул, като чу тази песен, изпадна в ярост и ревност и започна да подозира, че народът харесва Давид повече от него.

Тогава ревността на Саул прераства в омраза и той иска да убие Давид, но не със собствената си ръка - затова иска от Давид да се ожени за дъщеря му Мераб, но Давид учтиво отказва и Мераб се омъжва за Адриел от Мехола. След това той отново поиска Давид да се ожени за Михала, която беше влюбена в Давид. Давид отново отказва. Накрая го помоли да донесе сто филистимски краекожия и тогава щеше да му даде булката. Когато чу това, Давид се зарадва, че ще стане зет на Саул, и се съгласи. Саул си помисли: "Сега той ще бъде убит от ръката на филистимеца!" Но Бог беше с Давид и той не пострада. Саул казва на Йонатан и на всички служители да убият Давид, но Йонатан много обичаше Давид (и беше сключил завет за приятелство с него) и предупреди Саул да не го прави. Саул го послуша, но по-късно отново се разгневи и продължи да се опитва да убие Давид. Много пъти Давид не убиваше Саул, когато имаше възможност да го направи, а вместо това казваше: "Как мога да убия Господния помазаник?" и пощадяваше Саул; и много пъти Саул благославяше Давид, разкайваше се и решаваше да спре да се опитва да убие Давид - но той винаги се връщаше с копие.

В битка с филистимците синовете на Саул - Йонатан, Авинадав и Малки-Шуа - са убити (оцелелият син, Иш-Босет или Еш-Баал, по-късно е направен цар от Авенир). Саул беше ранен и каза на оръженосеца си да го убие, преди да дойдат "...тези необрязани момчета, да ме прегазят и да ме изнасилят". Носачът на доспехите се уплаши да го направи, затова Саул "...взе собствения си меч и падна върху него", убивайки се. Носителят на доспехите също се самоубива. "И така, Саул, тримата му синове, оръженосецът му и всичките му мъже умряха заедно в същия ден".

Един амаличанин дойде при Давид и излъга, че е убил Саул, вероятно с надеждата, че Давид ще го възнагради. Давид разбра, че Саул е мъртъв, разкъса дрехите си и заплака. Той не се зарадва да чуе, че Саул е мъртъв, и дори уби амаличанина, мислейки, че той е убиецът на Саул. Той беше помазан отново пред очите на всички.

Междувременно Иш-Босет, единственият останал син на Саул, е направен цар от Авенир, роднина на Саул. "Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време. Давид ставаше все по-силен и по-силен, докато домът на Саул ставаше все по-слаб и по-слаб." По-късно Авенир преспа с една от наложниците на Саул и Иш-Босет попита: "Защо преспа с наложницата на баща ми?" Иш-Босет заподозря, че Авенир иска да стане цар вместо него (да спиш с наложницата на един цар се смяташе за много важно). Авенир много се разгневи и реши да помогне на Давид вместо него. Обаче Йоав, командирът на Давидовата войска, не харесваше Авенир, защото Авенир беше убил брат му. Може би той също така смяташе, че работата му като водач на армията няма да е сигурна, ако Авенир помогне на Давид, защото Авенир беше много влиятелен в северните племена на Израил. Затова Йоав го уби, като го прободе с нож в стомаха. Давид прокле Йоав за убийството на Авенир и каза, че не се е присъединил към убийството.

Когато Иш-Босет чува, че Авенир е умрял, той много се притеснява: северните племена вече нямат силен водач. Двама мъже, Рекав и брат му Ваана, убиха Иш-Босет в дома му и донесоха главата му на Давид, като казаха: "Днес Господ отмъсти на господаря ми царя за Саул." Давид се разгневи много и ги уби: отсече ръцете, които бяха убили Иш-Босет, и краката, които бяха тичали с вестта. Погребаха главата на Иш-Босет в гроба на Авенир.

Тогава всички израилеви племена дойдоха при Давид и го направиха цар на Израил.

Няколко години след като Давид превзема Йерусалим, той се пита: "Има ли някой, към когото да проявя благост заради Йонатан?", като си спомня за обещанието, което е дал. Те намериха един слуга на цар Саул на име Сива, който каза, че все още има син на Йонатан, който е осакатен на двата крака, на име Мефибосет. Давид каза на Мефибосет, че ще му върне цялата земя, която Саул имаше, когато беше цар, и че Мефибосет винаги ще яде на неговата трапеза - знак за голяма чест. Мефибосет се поклони и извика: "Какъв е твоят слуга, че забелязваш мъртво куче като мен?" Давид му отговори: "Не, не. От този момент нататък Мефибосет живееше в Йерусалим и винаги ядеше на царската трапеза като един от Давидовите синове.

Един ден Давид се разхождал на покрива на двореца си и видял една много красива жена да се къпе. Давид разбра, че името ѝ е Витсавее, дъщеря на Елиам и съпруга на хетееца Урия, който беше един от царските стражи на Давид. Давид "изпрати пратеници да я доведат... и преспа с нея". Заради това Давид в крайна сметка нарушава шестата, седмата, деветата и десетата заповед Скоро тя забременява. Законът гласеше, че и Давид, и Вирсавия трябва да умрат за греха си. Давид накара Урия да се върне от битката и се опита да го накара да се върне вкъщи и да преспи с Вирсавия, така че всички да помислят, че това е синът на Урия. Но Урия не се прибра вкъщи, като каза: "Ковчегът, Израил и Юда са настанени в шатри... Как бих могъл да отида в дома си... и да легна с жена си?" Предаността му показва колко грешен е бил Давид. Накрая, когато Давид не можа да го накара да се прибере у дома, той реши да накара Урия да умре, за да може сам бързо да се ожени за Витсавее. Той каза: "Поставете Урия на предната линия, където борбата е най-ожесточена (най-силна). След това се отдръпни (отдалечи се) от него, за да бъде повален и да умре." Поради това Урия умря.

Давид се ожени за Вирсавия, но "...това, което Давид направи, не се хареса на ГОСПОДА." Затова пророк Натан отиде и му каза, че е извършил много лош грях. Давид видя, че е виновен, и много съжали. Той каза: "Съгреших против Господа." Натан каза на Давид, че му е простено, и Господ милостиво не накара Давид да умре, както гласеше законът. Натан обаче каза, че първият син на Вирсавия, роден в резултат на техните грехове, ще умре. След като Натан се прибра вкъщи, детето се разболя и умря. Давид беше много натъжен, но смирено прие резултатите от греха си. На Вирсавия се роди друг син и те го нарекоха Соломон. Господ го обикна и каза да го нарекат Джедида (това означава обичан от Господа) Това име показваше, че Господ обича Соломон още от раждането му, а също така показваше, че Господ все още обича Давид, въпреки че той е съгрешил.

След свалянето на цар Седекия от Давидовия дом неговият род е продължен от екзиларсите.Потомците на дома на екзиларсите живеят на различни места дълго време след изчезването на тази длъжност. Един потомък на Езекия, Хия ал-Дауди, гаон на Андалусия, умира през 1154 г. в Кастилия според Авраам ибн Дауд. Няколко фамилии, чак до XIV в., проследяват произхода си до Йосия, брат на Давид бен Закай, който е бил прогонен в Хорасан (вж. родословията в [Lazarus 1890], стр. 180 и сл.) За потомците на караитските екзиларси стана дума по-горе. редица еврейски семейства на Иберийския полуостров и в Месопотамия продължават да съхраняват традицията за произхода от екзиларси през Късното средновековие, включително семействата Абраванел, Бенвенист, Хадж Яхия и Бен-Давид. Една традиция също така проследява произхода на Юда Лоу бен Безалел до вавилонските екзиларси (по време на епохата на геонимите) и следователно и от Давидовата династия, което обаче се оспорва. Според друга традиция равин Елазар Рокеах от Амстердам от Белц (хасидска династия) е потомък на дома на цар Давид. Друга равинска династия Шарлап също е съобщавана като произхождаща от дома на цар Давид.

В първите стихове на песента на Леонард Коен "Алелуя" има препратки към Давид ("имаше таен акорд, който Давид изсвири и той се хареса на Господ", "смаяният цар съчиняваше Алелуя") и Вирсавия ("ти я видя да се къпе на покрива").