Саул

Саул (/sɔːl/;, което означава "поисках, помолих за"; на латински: Saul; на арабски: طالوت, Ṭālūt или شاؤل, Ša'ūl) е цар в Книгите на Самуил, 1 Летописи и Корана. Той е първият цар на древен Израил. Управлява от 1047 г. пр.н.е. до 1007 г. пр.н.е.

В Библията Саул обича и се подчинява на Бога, докато не престава да го слуша и става малко алчен, като губи целия интерес на Бога към него. Идва пророк Самуил и го предупреждава, че Бог вече не е с него. Когато се обръща, за да си тръгне, Саул сграбчва дрехата на Самуил и тя се разкъсва. Самуил казва (1Самуил15:28~29): "Днес Господ откъсна от теб израилското царство и го даде на един от твоите съседи - на по-добър от теб. Онзи, който е славата на Израил, не лъже и не променя мнението си, защото не е човек, за да променя мнението си".

Тогава Господният дух се отдалечава от Саул и зъл дух го измъчва. Саул взема на служба пастира Давид, най-малкия син на Йесей, за да му свири на арфа и да го успокоява, когато злият дух се стовари върху него. По-късно той ревнува Давид и започва да го подозира като "един от твоите съседи", за когото Самуил е споменал. Започва да се страхува от Давид и накрая ревността му се превръща в омраза и той иска да го убие. Но синът на Саул - Йонатан, е свързан приятелски с Давид,което кара гнева му да се стовари и върху Йонатан.

По-късно Саул умира в битката срещу филистимците и пада върху собствения си меч, защото не иска да бъде малтретиран от "необрязаните" филистимци.1 Царе и 2 Царе дават противоречиви сведения за смъртта на Саул. В 1 Царе и в паралелния разказ в 1 Летописи 10, когато победените израилтяни бягат, Саул моли оръженосеца си да го убие, но той отказва и така Саул пада на собствения си меч. Във 2 Царе един амаличанин разказва на Давид, че е намерил Саул, облегнат на копието си след битката, и е извършил покушението. Давид заповядва да убият амаличанина за това, че се е обвинил в убийството на помазания цар. Тримата синове на Саул - Йонатан, Авинадав и Мелхишуа - също са убити в битката (Царе 31:1-4%20{{{2}}};&version=KJV; 1 Царе 31:1-4 {{{2}}}). Цар Давид, който научава за трагедията след битката, проклина планината:

Планини Гилбоя, нека няма върху вас нито роса, нито дъжд, нито ниви с хубави плодове; защото там бе подло отхвърлен щитът на силния, щитът на Саул, помазан с масло (Царе 1:21%20{{{2}};&version=KJV; 2 Царе 1:21 {{{2}}).


Победоносните филистимци намират тялото на Саул, както и на тримата му синове, които също загиват в битката, обезглавяват ги и ги излагат на стената на Вет-Шан. Те показват доспехите на Саул в храма на Ащарот (аскалонски храм на ханаанците). Но през нощта жителите на Явес-Гилеад прибират телата, за да ги кремират и погребат (Царе 31:8-13, 1 Летописи 10:12%20{{{2}};&version=KJV; 1 Царе 31:8-13, 1 Летописи 10:12 {{{2}}). По-късно Давид взема костите на Саул и на сина му Йонатан и ги погребва в Зела, в гроба на баща си (Царе 21:12-14%20{{{2}};&version=KJV; 2 Царе 21:12-14 {{{2}}). Разказът в 1 Летописи обобщава, като заявява, че:

Саул умира заради своята невярност, която е извършил срещу Господ, защото не спазва словото на Господ, а също и защото се консултира с медиум за напътствие.

Давид и Саул (1885 г.) от Юлиус Кронберг.Zoom
Давид и Саул (1885 г.) от Юлиус Кронберг.

Потомци на Саул

След смъртта на цар Саул неговият единствен син е провъзгласен за цар на Израил; Иш-Босет е на 40 години по това време и царува две години (2 Царе 2:10). След смъртта на цар Саул обаче племето на Юда се отдели от управлението на Сауловия дом, като провъзгласи Давид за свой цар (2 Царе 2:4), и последва война (2 Царе 2:12). В крайна сметка фракцията на Давид надделява над тази на Иш-Босет (2 Царе 3:1), но войната не приключва, докато Авенир не се присъединява към Давид (2 Царе 3:6). Преди смъртта на Саул Давид е бил женен за Сауловата дъщеря Михала, сестрата на Ишвостей, докато Саул и Давид не се скарват и Саул я дава на друг мъж (Самуил%2025:44&verse=HE&src=! 1 Царе 25:44 HE). По-късно, при приключването на войната с Ишбосет, условията на Давид за мир изискваха Михала да му бъде върната и Ишбосет се подчини (2 Царе 3:14). След смъртта на Авенир иш-босет изглежда губи надежда да запази властта си (2 Царе 4:1). иш-босет е убит от двама от собствените си военачалници - Рехав и Ваана (2 Царе 4:5), които очакват награда от Давид заради това. Давид обаче отказва да даде каквато и да е награда за държавна измяна; той заповядва да обесят двамата убийци, като им отрежат ръцете и краката. Главата на Ишбосет беше погребана в гроба на Авенир в Хеврон. (2 Царе 4:12)Михала беше бездетна.

През първата половина на Давидовото управление в Ерусалим в Израил настъпва глад, който продължава три години. Смята се, че това бедствие се е случило заради "Саул и заради кървавия му дом, защото изби гаваонците". Гивеонците не бяха израилтяни, а остатък от аморейците, които Саул преследваше от вътрешността на Израил. Давид попита гаваонците какво удовлетворение искат и получи отговор, че нищо не би компенсирало злото, което Саул им е причинил, освен смъртта на седем от Сауловите синове (2 Царе 21:1-6).

Затова Давид им предаде двамата синове на Сауловата наложница Ризпа (Армони и Мефибосет(2 Царе 21:8) и пет от синовете на Мераб, най-голямата Саулова дъщеря, които тя роди на Адриел. Тия гивеонците умъртвиха и окачиха телата им на светилището в Гива. (2 Царе 21:8-9) След това Ризпа заела мястото си на скалата в Гибея и в продължение на пет месеца бдяла над окачените тела на децата си, за да не ги изядат зверовете и хищните птици (2 Царе 21:10), докато най-сетне те били свалени и погребани от Давид (2 Царе 21:13) в семейния гроб в Зела заедно с костите на Саул и Йонатан. (2 Царе 21:14).

Единственият мъжки потомък на Саул, който оцелява, е Мефибосет, хромият син на Йонатан (2 Царе 4:4), който е на пет години по време на смъртта на баща си и дядо си. След време той попада под закрилата на Давид (2 Царе 9:7-13). Мефибосет имаше малък син, Михей (2 Царе 9:12), който имаше четирима сина и потомци, наречени до деветото поколение (1 Летописи 8:35-38).

  1. Г. Даршан, "Погребването на костите на Саул и Йонатан (II Царств. 21, 12-14) в светлината на древногръцките истории за култ към герои", ZAW, 125,4 (2013), 640-645.
  2. ↑ 1 Летописи 10:13-14
  3. "www.Bibler.org - Речник - Ризпа". Взето 2012-10-29.

Въпроси и отговори

В: Кой е Саул?


О: Саул е цар в книгите Самуил, 1 Летописи и Корана. Той е първият цар на древен Израел и управлява от 1047 г. пр.н.е. до 1007 г. пр.н.е.

В: Какво прави Саул, заради което Бог спира да го слуша?


О: Саул обича и се подчинява на Бога, докато не спира да го слуша и не става алчен, губейки изцяло Божия интерес към него.

В: Какво предупреждение дава Самуил на Саул?


О: Самуил, пророкът, идва и го предупреждава, че Бог вече не е с него. Когато се обръща, за да си тръгне, Саул сграбчва дрехата на Самуил и тя се разкъсва. Самуил казва (1Самуил15:28~29): "Днес Господ откъсна от теб израилското царство и го даде на един от твоите съседи - на някой по-добър от теб. Онзи, който е славата на Израил, не лъже и не променя мнението си, защото не е човек, за да променя мнението си". Тогава Господният дух си тръгва от Саул.

Въпрос: Как Давид влиза в служба на Саул?


О: Саул взема на служба пастира Давид, най-малкия син на Йесей, за да му свири на арфа, така че да се успокоява, когато върху него се стовари зъл дух.

В: Как Йонатан се включва в тази история?


О: Йонатан е обвързан с Давид в приятелство, което кара гнева му да избухне и върху Йонатан, когато той ревнува от Давид и започва да подозира Давид като "един от твоите съседи", споменат от Самуил по-рано.

Въпрос: Как умира Саул?


О: По-късно в битката срещу филистимците Саул умира, падайки върху собствения си меч, защото не иска да бъде малтретиран от "необрязаните" филистимци. 1Самуил и 2Самуил дават противоречиви сведения за това как точно се е случило това, но според 1Самуил и паралелния разказ в 1Летописи10 , когато победените израилтяни бягат, Саул моли оръженосеца да го убие, но отказва и пада върху собствения си меч. Във 2Самуил един амаличанин казва на Давид, че е намерил Саул, облегнат на копие след битката, и му е нанесъл удар.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3