Астарта — ханаанската богиня на любовта, войната и плодородието

Астарта — ханаанската богиня на любовта, войната и плодородието: митове, култ, връзки с Ищар, Изида и Афродита и ролята ѝ в древния Близък изток.

Автор: Leandro Alegsa

Астарта/Ашторета, изписвана също като Аттарт, Ашторета или Аштар, е една от най-почитаните богини в религиозния пантеон на древните семитски народи. В Библията култът ѝ е споменат многократно (например Еремия 44), като е представен в отрицателен тон от пророческата и историческата традиция. Астарта обединява функциите на богиня на любовта, плодородието и войната; в някои текстове нейните качества се припокриват с тези на богинята Анат, поради което учените смятат, че двата образа поне частично са били слети или взаимно повлияни в някои региони. Имената им заедно — Аттарт/Анат — имат влияние върху по-късната арамейска богиня Атаргатис.

Произход и имена

Името Астарта е семитско и има множество разновидности в различните езици и диалекти: Aštart (финикийски/ханаански), Ašhtart (угаритски), Astartu (акадски) и др. В акадската традиция и в Месопотамия аналогична роля играе богинята Ищар/Инанна, с която Астарта споделя много черти — особено връзката с планетата Венера и с функциите на любов и война.

Култ и разпространение

Астарта е широко почитана по бреговете на Източното Средиземноморие — в градове като Тир, Сидон, Угарит и Вавилонски/хананейски колонии. Известни са нейни храмове и култови центрове и в Египет (особено в периоди на усилени контакти с финикийците), в Хетската държава и в други части на Близкия изток. В резултат на тези контакти образът ѝ е претърпял многократна синкретизация: в Египет тя често е асимилирана с Изида и Хатор, а в гръко-римската традиция — с Афродита, отчасти и с аспекти на Артемида или Юнона.

В еврейската библия името Ašteret/Aštoreth е понякога предмет на езикови и идеологически промени: някои текстове използват съчетанието с думата boshet („срам“) — вероятно вътрешно еврейско въздействие, чрез което богинята е маргинализирана в религиозната реторика. Понятието Аштарот (множествено число) дори се използва като общ термин за „богини“ или „езически обичаи“.

Иконография и функции

Астарта често е свързвана с образа на Венера — сутрешната и вечерната звезда — и затова е символ на любов и сексуалност, но едновременно и на сила и войнственост. В художествените изображения и на керамика и релефи тя може да бъде изобразявана:

  • стояща върху лъв (символ на могъщество и битка),
  • с оръжие или в бойна позиция (показваща военния ѝ аспект),
  • с атрибути на плодородието — рога на изобилието, дарове и т.н.,
  • понякога в асоциация с птици или гълъби, които са символи на любовта.
  • Иконографските варианти са разнообразни и зависят от местните традиции и времеви периоди.

    Култови практики и археологически данни

    Археологическите находки — храмови комплекси, надписи от Угарит, финикийски текстове и египетски изображения — показват, че към Астарта са се принасяли жертви и възлияния, поставяни са били култови статуетки и трофейни предмети. Някои древни източници и класическата литература споменават практики, които по-късно са били интерпретирани като „сакрална проституция“; съвременната наука обаче остава предпазлива и поставя под въпрос буквален прочит на такива описания — вероятно става дума за ритуални актове, церемониални услуги или пропагандни описания от враждебни извори.

    Библейско отразяване и критика

    В еврейските писания култът към Астарта (Аштерет/Аштарота) е често предмет на религиозна критика като пример за чуждопоклонничество и идолопоклонство. Пророческите книги и историческите разкази свързват почитането ѝ с нравствени и политически проблеми в общностите, които са практикували микс от местни и чужди култури. В това отношение е важно да се разбере, че критиката е част от вътрешнорелигиозната полемика и не описва непременно цялата сложност на култовите практики.

    Наследство

    Астарта остава важна фигура за изучаването на древните религии на Близкия изток. Нейните архетипни черти — богиня на любовта, войната и плодородието, свързана с Венера — се появяват под различни имена и форми през вековете и формират мост между семитските, месопотамските, египетските и гръко-римските религиозни представи. Днес нейният образ се реконструира чрез синтез на текстови и материални източници и продължава да бъде предмет на активно изследване.

    Важно уточнение: Астарта е семитска богиня, която в Египет и в други култури често е била оприличавана или синкретизирана с местни богини като Изида, но това не означава, че е била „сестра“ на Изида в буквалния смисъл — по-правилно е да говорим за религиозна асимилация и взаимно влияние между пантеоните.

    Въпроси и отговори

    В: Кой е Астарта?


    О: Астарта е царица на небето, богиня на войната и сексуалната любов и велика богиня на древния Близък изток.

    В: Имала ли е Астарта сестра?


    О: Да, Астарта е имала сестра на име Анат.

    В: Първоначално Астарта и Анат били ли са разглеждани като едно божество?


    О: Възможно е, тъй като те са имали толкова много общи качества, че в основата на арамейската богиня Атаргатис са техните общи имена.

    В: Какво е значението на Астарта като главно божество на някои средиземноморски пристанища?


    О: Астарта е била важна богиня на тези морски пристанища, което е направило култа ѝ широко разпространен, тъй като хората са влизали в контакт с нея чрез търговията и пътуванията.

    Въпрос: Как еврейските учени тълкуват значението на Ашторет, споменато в Библията?


    О: Те смятат, че Ашторет е умишлено съчетание на гръцкото име Астарта и еврейската дума "бошет", която означава "срам", което показва презрението на евреите към нейния култ.

    В: Какво означава терминът "Аштарот" на иврит?


    О: "Ащарот" е формата за множествено число на името на богинята на иврит и се превръща в общ термин, обозначаващ богините и езичеството.

    Въпрос: С кои божества е била асимилирана Астарта в гръко-римския свят?


    О: В гръко-римския свят Астарта е била асимилирана с Афродита, Артемида и Юнона.


    обискирам
    AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3