Коранът (на арабски: القرآن) е свещената книга на исляма. Коранът се счита от мюсюлманите за "Словото на Аллах (Бог)". Тази книга се различава от другите религиозни текстове по това, че се вярва, че тя е буквалното слово на Бога, произнесено чрез пророка Мохамед. Някои мюсюлмани я наричат "Последният завет".

Повече от 1400 години тя се пише и чете само на арабски език. Но тъй като много мюсюлмани по света не разбират арабски език, значението на Корана е дадено и на други езици, за да могат читателите да разберат по-добре какво означават арабските думи в Корана. Тези книги са като речници към Корана - те не се четат като част от религията на исляма, за да заменят арабския Коран. Мюсюлманите вярват, че тези преводи не са истинският Коран; само арабският препис е истинският Коран. Коранът се използва заедно с хадисите за тълкуване на законите на шериата.

Структура и съдържание

Коранът съдържа 114 глава, наречени сури, които са разделени на по-малки единици — аяти (стихове). Сурите варират значително по дължина: най-дългата е сура Бакара, а най-кратката — Ан-Нас (и други къси сури в края на сборника). Част от сурите са открити в Мека (мекавски сурове), други в Медина (медински сурове); те се отличават по тематика и стил.

Произход и канонизация

Мюсюлманската традиция учи, че Коранът е откровение, което пророкът Мохамед е получавал от Аллах чрез архангел Гавраил (Джибрил) в продължение на около 23 години, започвайки около 610 г. сл. Хр. След смъртта на пророка текстът е запазен в паметта на сподвижници и в писмени фрагменти.

Официалната канонизация започва при първите халифи. По време на халифата на Абу Бакр се възлага събирането на текста в един писмен сборник, а по време на халифата на Осман (Утман) се стандартизира един основен ръкопис (т.нар. утманов кодекс), който става основа за съвременните печатни издания. Оттогава съществуват и различни разрешени начини на рецитиране (qira'at), като днес най-разпространен е вариантът "Хафс 'ан 'Асим".

Език, преводи и тълкувания

Арабският коранов текст се смята за авторитетен и неделим — това е причината преводите да се разглеждат като "значения" или "тълкувания" на Корана, а не като пълноценна замяна на арабския оригинал. Поради това преводите понякога са означавани като "The Meaning of the Holy Qur'an" или подобно.

За тълкуване (тафсир) се използват различни източници: лингвистичен анализ, контекст на откровението (asbab al-nuzul), хадиси (традиции за думите и действията на пророка), мнения на ранни мюсюлмански учени и правни школи. Съществуват класически тълкувания (например на Ал-Тафи, Ал-Рази, Ибн Касир) и съвременни интерпретации, които се опитват да отговорят на модерни въпроси.

Рецитиране, таджвид и запаметяване

Рецитирането на Корана е важна практика: то следва правила на фонетика и интонация, наречени таджвид. Тези правила помагат за правилното произнасяне и запазване на смисъла.

Много мюсюлмани се стремят да запаметят целия Коран; такъв човек се нарича хафиз (хафиза за жена). Публичните рецитации, например по време на молитвите и по време на нощните молитви през Рамадан (таравих), са широко разпространени.

Правило и етика при ползване

Съществуват традиционни правила за държане и четене на Корана: често хората правят абдест (ритуално омовение) преди четене, поставят книгата на високо и чисто място и се отнасят с уважение към текста. В някои общности преведените издания също се третират с почит, но традиционно само арабският текст се смята за буквено откровение.

Роля в живота на мюсюлманите и в културата

Коранът не е само религиозен кодекс — той е източник на богословие, етика, право и културна идентичност. Част от неговото влияние включва:

  • изграждане на правни норми и морални принципи (шариат и етика),
  • ежедневни молитви и религиозни практики,
  • литературно и художествено влияние — ислямска калиграфия, музика на рецитацията, архитектурни надписи,
  • образование — изучаването на Корана в мадраси и религиозни школи,
  • социална и духовна практика — използване в ритуали, благословии и лечебни практики (рукия).

Съвременни издания и технологии

Днес Коранът е дигитализиран и е наличен в множество преводи, аудио рецитации и приложения. Това улеснява достъпа за хора по целия свят, но също така поставя въпроси за достоверността на преводите и нуждата от надеждни източници. В научните и междукултурните дискусии се обсъждат въпроси като историческия контекст, хронологията на сурите и методите на тълкуване.

Заключение

Коранът е централният текст на исляма и остатък от духовното наследство на над един милиард хора. Той играе множество роли — свещено откровение, ръководство за вяра и действие, литературен и културен източник. В същото време разбирането и приложението му преминават през дълги традиции на рецитиране, превод и тълкуване, които продължават да се развиват и в съвременната епоха.